Васил и Жоро Илиеви-Погубените олимпийски надежди
Борческата им история стартира в годините на зрелия социализъм, когато спорта е бил измежду основните цели на страната
Изминаха години от убийството на Васил Илиев и от покушението на брат му Жоро. С упорството на единия и гения на другия, те бяха призвани да покоряват спортните върхове и да популяризират Родината си. Но триумфът се трансформира в покруса. Те бяха основните герои от едно пожертвано потомство спортисти, а имената им станаха знак на престъпния преход в България, написа .
Борческата им история стартира в годините на зрелия социализъм, когато спорта е бил измежду основните цели на страната.
ВАСИЛ, ЖОРО И СЕСТРА ИМ МАРИЯНА съдебна експертиза РАЖДАТ в фамилията на Невена и Андрей Илиеви – отрудени хорица със семпло съществуване. Първите години на децата се търкулват в Кресна. Там са корените на рода им. В края на 60-те години Венка и Андрей нарамват бохчите и хващат автобусa за Кюстендил. Решили са да пробват шанса си в каймака на работническия град. Край тях топуркат хлапетата. Свиват гнездо във ведомствен блок на „ стройрайона “ (днес ул. Людмил Янков 31). Бащата Андрей се цани за бачкатор в мина „ Сажденик “. Трите дечурлига спят в една стая. Интериорът е спартански – кушетки, черджета и печка „ циганска обич “. През 1976 година Андрей умира безшумно в компанията на бутилката. Леля Венка поема семейството. Майката работи в шивашката фабрика „ Марек “. Получава 60 лв. на месец. Парите постоянно не стигат.
Васко, Жоро и Марияна наследяват дрешки и обувки от съседските деца. Сантиментални лелки ги черпят с пасти и захарни петлета. Васил поема ролята на бащата, въпреки че е единствено с година по-голям от брат си. Раздава го аставник. По това време братя Илиеви каляват юмруци в момчешки банди. Леля Венка записва децата да спортуват, с цел да канализира силата им. Тогава работливият и рационален Васко е в пети, а надареният и избухлив Жоро в четвърти клас. Треньорът Стойчо Иванов ги взима под крилото си. Храни ги в механата на Кюстендил. Дава им по 10 лв. за спортните лагери. Обзавежда ги с екипи и маратонки. Още тогава вижда, че и двамата желаят да са номер 1. По-късно и двамата стават първенци на България. Жънат купа след купа.
ВАСКО ИЛИЕВ СТАВА РЕПУБЛИКАНСКИ ШАМПИОН за пионери. Казва „ довиждане “ на гетото и идва в София. Школува се в „ Олимпийски очаквания “ при треньора Илия Печикамъков. Очаква го блестяща кариера в ЦСКА. Освен извънреден състезател, той е цялостен първенец. Васко е класик в категория до 68 кг. Четири пъти става републикански първенец за юноши и младежи. Стълбата към огромните победи го чака. Повечето борчета са пришълци от провинцията, отраснали в недостиг.
ПО-МАЛКИЯТ БРАТ ЖОРО ЗАПОЧВА В “ОЛИМПИЙСКИ очаквания “ с летящ старт. Борецът в категория 74 кг няма еднакъв на тепиха. Див и надарен – по този начин го разказват съученици и преподаватели от ковачницата за спортисти. Разчита на вродения си сексапил. Панта и половина, несклоняем зложелател на дисциплината. Бяга от час. Репчи се на преподавателите. Пише красиво като момиче, само че не се свърта над учебниците. Сдушва се с най-лудите глави – боксьора Христо Фурмилов-Фурната от Толбухин и Владимир Саръиванов. По това време триото е в епицентъра на всеки „ пожар “. Подозират го в разтрошаване на шкафчета и кокошкарски обири.
Веднъж членът на Политбюро Венелин Коцев разпуска умерено в сауната на „ Дианабад “. Когато се облича, скача като жилнат. Часовникът му е липсващ. Коцев пази трофея като зениците си, тъй като му е подарък персонално от Тодор Живков. Скандалът е величествен. Цялата база на „ Олимпийски очаквания “ в „ Дианабад “ е преровена до шушка. Отнасят го „ нормалните “ обвинени – Жоро Илиев, Христо Фурната и Владо Саръиванов. В шкафчетата им са открити крадени кожухчета и други дреболии. Татовият часовник не е открит, само че внася поврат в живота им. Така по средата на десети клас Жоро, Фурната и Владо изхвърчат с шут от „ Олимпийски очаквания “ по съмнение в обири. Заклеймени са вечно.
Дивият герой Илиев пуска котва безславно в Кюстендил. Къса отраз със спорта и учебното заведение. Става общ служащ на градеж. Черната овца даже не сънува, че някой ден ще доминира над империя с милиарди. Към гастербайтера Жоро демонстрира интерес именитият треньор на „ Левски “ Стефан Кръстев, прочут като бате Кефо. Открива опърничавия герой на градежа. Старият и младият герой си стискат ръцете.
С ПОЯВАТА СИ В „ ЛЕВСКИ “ ГЕОРГИ ИЛИЕВ съдебна експертиза НАЛАГА КАТО водач . Всички му подражават. Около Жоро на часа се заформя ядро от веселяци. Тайфата има обред – всяка неделя в „ Магурата “. Борците си поръчват наложителната мелба „ Дипломат “. В нея има всичко и коства единствено 2 лв. и 5 стотинки. Момчетата от провинцията живеят в хотела на „ Левски “ до басейн „ Спартак “. По това време Жоро Илиев има единствено един проблем – анархистичната си природа. Алергичен е към разпоредбите и постоянно го показва. През 1983 година дивият герой е разследван за кражба. Отървава присъдата. Но се откроява като самолюбив кибритлия с афинитет към борбите. Треньорите го записват в механотехникума единствено и самода закърпи „ междинното “. За Жоро учебното заведение е отсвирена губерния. Бута го неглиже. С сексапил припечелва някоя и друга записка. Останалото е мъчение…
С лекост на пеперуда лети към борческите върхове. Момчетата на бате Кефо стават шлагер през 1984 година На спартакиадата в Плевен „ отстрелват “ 5 златни, 4 сребърни и 2 бронзови медала. Изгрява звездата и на Жоро. Три пъти става първенец на България. Два пъти за юноши и един път за младежи. Златният орден на Балканиадата в Турция го прави воин. През 1984 година „ Левски “ има друга тръпка – МВР-адата в Будапеща. Там се стичат тимовете от соцлагера. Жоро печели бронза. Жоро е едно от най-бедните момчета в тима. Омагьосан е от витрините в Будапеща и мълви: „ Кореком до Кореком! “.
През 1984 година Жоро става боец в спортна рота. Георги Илиев е организиран да служи на стадион „ Георги Аспарухов “ от треньора си по битка в спортния пансион „ Олимпийски очаквания “ Илия Печикамъков, който убеждава генералите, че надареният играч по битка би трябвало да тренира интензивно даже когато е предназначен като боец. Юношата от Кюстендил оправдава доверието на наставника си, като в категория до 82 кг на интернационално военно състезание във Франция завоюва златен орден.Съказарменици на Георги Илиев от спортната военна школа на стадион „ Георги Аспарухов “ в София си спомнят, че бъдещият топ мафиот не се откроявал като нарушител в тийнейджърските си години. „ Напротив, беше майтапчия и наивник. “
Георги Илиев обаче не кара безоблачна казарма. Месеци преди да се уволни от работа, бъдещият необут на ВИС-2 отива на състезателен лагер в Камчия. Борците се пръсват из десетината бунгала на „ Левски “. Всяка вечер купонясват в първото барче край брега. Пият хитовия за времето коняк „ Слънчев бряг “. Жоро е сърцето на купона.
Във врата на дивия играч диша екшън, който ще завърти живота му като пумпал. Една вечер „ Слънчевият удар “ омагьосва борците. Пръв сдава багажа техният съотборник Кирчо. Емва се към бунгалото с германка. Момичето е пламнало от няколко конячета. Двамата прекарват гореща нощ. Кирчо потегля да я изпраща. Той и немкинята катерят стълбите на лагера. Срещат ги седем пияни „ орунгели “, показва се през днешния ден експресивно участник в екшъна. Сред тях е и Жоро, гушнал в обятията си госпожица. Германката е „ джапнала “ крепко. Вдъхновени от усмивката й, няколко борци я сграбчват на рамо. Примъкват я назад към бунгалата. Забивачът Кирчо подвига ръце. Каквото има да става, ще става. Загорели борци атакуват еуфоричната германка и си я трансферират един на различен. Упоената гедерейка се търкулва през обятията им. Стартира групово осъществяване. Немкинята е пасивна като надуваема кукла. Хили се механично в алкохолния си полусън.
През това време Жоро прави секс с родна красавица, която е „ ковнал “ същата нощ. Изпраща я и се връща в лагера. Минава през банята. Там е немкинята, която се къпе с мразовит душ. Двамата се заиграват. После се шмугват в стаята на Жоро. Границата сред пиянска оргия и закононарушение наподобява тънка като паяжина. По-късно целият правосъден развой се дирижира от свидетелски показания. Затова не е ясно до каква степен е справедлив. И до през днешния ден участниците имат разнообразни версии за случилото се в нощта на разгула. Повечето настояват, че Жоро не е изнасилил германката. Той е единствено „ черешката “ на нощното премеждие. Търсачката на мощни чувства непринудено се е отпуснала в лапите на мъжищата от битката. Така настояват треньорите. Но до каква степен са справедливи?
Да надникнем и в тъмния вид на случката. Изглежда грубовата, с нюанси на трилър: Кирчо и германката катерят стълбите на Камчия. Пресреща ги глутница пияни „ кингконги “. Борците сграбчват немкинята като агне и я заклещват в бунгалото. Следва грозна щафета. Последното „ включване “ е на Жоро.
НЕМКИНЯТА съдебна експертиза ПРИБИРА В КЪМПИНГ „ РАЙ “ В ПЛАЧЕВЕН тип . Администраторката се шокира. Летовничката развързва език и обрисува оргията. „ Това е обезчестяване. Ако ги осъдиш, ще изкараш пари “, налива масло в огъня администраторката. Речено-сторено. Милиционерският на къмпинг „ Рай “ си плюе на ръцете и изстрелва депеша до Министерство на вътрешните работи. После хуква към лагера. За момчетата дава отговор майор Янко Шопов, някогашен международен и европейски първенец по битка. Като чува за „ инфекцията “, изтръпва от болежка. Сякаш го бомбардират с топчета за пинг-понг. „ Мачовците “ се строяват на плаца в базата на „ Левски “. Вой на сирени. Милиция. Пристига и германката. Тя е запомнила, че първият „ поробител “ Киро има татуиран кръст сред двата пръста. Милиционерите му заповядват да си покаже ръцете. Кръстът е налице. Туристката сочи с пръст и останалите.
„ И аз бях! “ – намърдва се сред шамарите Пламен Сираков-Пампо. Шаш и суматоха. Образцовият Пламен е брат на футболиста Наско Сираков и наследник на Петко Сираков –първи първенец по битка на България и непосредствен другар на Тодор Живков.
Заподозрените излизат пред строя. След по-малко от час ги качват в камионетка. „ Момчетата потеглиха към ареста с тип на изпаднали германци. Едни бяха по къси панталони, други по джапанки – споделя очевидец на случката. – Най-нелепо изглеждаше Жоро. С наелектризирани къдрици, още влажен бански и небрежно нахлузена тениска. ” Дежурният победител е туширан за пръв път. Ударът го изстрелва от тепиха. Шампионът пада. Твърде безславно за славолюбивия Жоро. Той знае, че е навън. Травмата е вечно. Ще разбие душeвността, както и живота му.
„ Ако не беше случаят, Жоро щеше да стане международен първенец – ядосва се бате Кефо. – Талантът на момчето обещаваше да покори света. “
ОРЕХЪТ СТАВА ОЩЕ ПО-КОСТЕЛИВ, КОГАТО ЛЪСВА, ЧЕ германката е щерка на началник от ЩАЗИ . Озлочестената госпожица е подготвена за оттегляне. Страхува се, че абсурдът ще стане притежание на родителите й. Тя отхвърля да съди борците.
Късно е за заден ход. Военен съд разнищва екшъна. Консулът на Германска демократична република персонално следи делото. То провокира бурни реакции. Най-много буйства остарелият Петко Сираков.
„ От гняв заплашваше да простреля сина си – спомня си очевидец на събитията. – Беснееше, че е опозорил фамилната чест. Капката на позора преля с издънка на другия му наследник. “ По това време Наско Сираков е изключен от футбола. Заради нежеланието на остарелия Петко Боян Радев и други именити борци вършат всичко допустимо да спасят момчетата. Няма място за маневри. Късно е.
Очертават се неизбежни присъди. Боксовата круша в правосъдната зала е Жоро. Накисват го като основател. Присъдата приклещва Жоро в менгеме: 11 години затвор при непоколебим режим. За него времето стопира. Пътят с белезниците е рамкиран. Отвежда го в Белене, след това в Бобов дол. Дивият е в клетка. С нея стартира и свършва хоризонтът му. Другото е статистика: двама борци отнасят по девет години затвор. Трима по седем. Още двама по шест. Братът на Наско Сираков – Пламен, лежи 8 месеца. Баща му го измъква от пандиза, откакто той и Наско Сираков подписват документи, че ще оказват помощ на Държавна сигурност.
ПРИСЪДАТА НА ЖОРО Е ВТОРИЯТ НОКАУТ ЗА ВАСКО СЛЕД гибелта на татко му. Борецът се усамотява в стаята на „ Олимпийски очаквания “. Изглежда психясал. Отстрани е необяснимо. Животът му е обтегнат като по конец. Изкарва шестица след шестица. Чете с жадност на приключенец. Наложил се е като един от положителните ни класици в категория до 68 кг. Забива трофеи от воле. Веднъж е първенец за мъже на България. Четири пъти става победител за юноши.
Свижданията на Георги са рехави. Идват единствено най-близките му хора. Прави се на стоманен. В очите на бате Кефо наподобява по този начин: „ Отидох му на рандеву два-три пъти. Повтаряше едно и също като швейцарски часовник: „ Няма проблем. Затворът е школа! “. Между Жоро и брат му прехвърчат искри. Треньорът Стойчо Иванов си спомня: „ Гледаха се с тъга. Като зверчета в циркова клетка. Крепеше ги братството, само че те не го осъзнаваха. “
ЖОРО съдебна експертиза РАЗВИХРЯ НА ЗАТВОРНИЧЕСКИЯ ТЕПИХ . Око за око, зъб за зъб. Смила всеки, който се изпречи на пътя му. Стоманеното круше мачка поголовно. Понякога тръшва по три-четири „ части “ едновременно. Мускулестият и несдържан юначага става главатар на пандиза. Престоят в пандиза го прави нападателен и злопаметен. Налита на пердах. Никога не съумява да се отърве от този си табиет.
В този миг Васко е яхнал гребена на вълната. Борецът е първенец на България във всички възрасти. Сякаш е колекционер на титли. Втори на балканиада, трети на европейско и пети на международно. Жоро се радва. В това време Васко Илиев е престиж в ЦСКА. „ Нагиздил “ се е с чин офицер. Устремен е към следващото предизвикателство – олимпийските игри в Сеул през 1988 година Намесват се обаче „ клубните ползи “. В последния миг Васко Илиев изпада от листата с участниците. Мястото му попълня Георги Караманлиев – Шивача от „ Академик “, в този момент треньор в Швейцария. „ По подигравка на ориста Васко го побеждаваше във всички надпревари – спомня си бате Кефо. – Шивача не можеше да му стъпи на дребния пръст. Времето беше такова, че конюнктурата надви. “
Силният коз на Шивача е чичо по „ върховете “. Новината на прецакания сервира треньорът Стойчо Иванов. „ По това време Васко беше на лагер в Кюстендил.
Готвеше се за олимпиадата – споделя Иванов. – Поднесох му „ сърпрайза “ по най-фасулския метод: „ Васе, преебаха те, щото на Шивача чичо му е по върховете. “ „ Тренер, завършвам публично със спорта “ – отсича Васил Илиев. 12-годишната му кариера завършва за момент. После се дами за детската му обич от Кюстендил Мариета. Сватбата е комсомолска. Минава в стеснен кръг. Треньори, родственици и учители са ВИП-ът на събитието. В фотосите от фамилния албум липсва единствено Жоро, който е в пандиза.
„ ВАСКО ИЛИЕВ ПРЕГОРЯ, СЛЕД КАТО НЕ Гражданско отделение ПУСНАХА В СЕУЛ – щрихира го треньорът бате Кефо. – Идеализмът му беше сломен. Шампионът задраска предишното си и излезе на пътя. До момента беше живял със стипендия от 30-40 лв. на месец. Тези пари се изкарваха за половин час на улицата. “ Преображението на 22-годишния терминатор от тепиха става за дни. Васил Илиев към този момент е Васко Бореца. Оформящият се ъндърграунд го лапва като топъл самун. Лошото момче става „ хъш “ в Будапеща. Занимава се с обмен, измами и грабежи. Васко се прочува като виртуоз на крадените коли. Мозъкът е починалият гребец Иво Карамански. За всички тях медалите, имената и звездните мигове към този момент нямат значение. Славата е сянка от предишното. Сега са с качулки на анонимност и нямат нищо общо с Робин Худ. Настоящето е жестоко и изпълнено с адреналин. Няма далечни победи. Има тук и в този момент.
В разгара на „ турнето “ Васко и Карамански се скарват люто. Унгарското турне е затворена страница за Васил. Той яхва автомагистралата. Прощъпулникът на Илиев са измамите на турски гастербайтери, които минават през България.
Пожарна охрана ТОВА ВРЕМЕ ЖОРО ИЛИЕВ ВОДИ БИТКА В ЗАТВОРА . Тoй е измежду уредниците на стачката в Бобов дол. Качил се е на покрива и е развял българското знаме. С тази фотография цъфва на първите вестникарски страници. Затворниците желаят прошка. След протеста през 1990-та е признат Законът за амнистията. Според него се понижават присъдите на всички, които са излежали повече от пет години. Жоро скача до тавана, като чува, че към този момент е свободен.
ЖОРО ИЛИЕВ ИЗЛИЗА ОТ ЗАТВОРА С МНОГО ПРИЯТЕЛИ. Нa някои от пандизчиите им е писано да се прочуят. Като водача на Движение за права и свободи Ахмед Доган да вземем за пример.
Жоро вижда, че нищо не е както преди. Борчетата са телепортирани на автомагистралата. Градът, нощните заведения и гаджетата наподобяват по-нови и по-лачени. Бившият първенец на „ Олимпийски очаквания “ Васко е станал вълк в глутницата. Мени кожата, както и нрава си. Все по-рядко отсяда в ж.к. „ Дружба “, където го чакат дискохвъргачката Мариета и невръстната му щерка Ивона. Бойната популярност сервира на Васко първите си изкушения. Обливат го блажните погледи на дискотечните сексбомби. Кланят му се и всички спортни величия, отритнати от „ Олимпийски очаквания “. Вените на илюзиите са прерязани. Мускулите са впрегнати в каруцата на Дявола. Дивият Жоро е най-новото попълнение в нея.
В публикацията са употребявани фрагменти от книгата на Надя Чолакова „ Живей бързо “.
Други източници: http://skandalno.net, част от снимките- Facebook страница ВИС-2.Вижте още:Неизвестни убийци държат в боязън пловдивските сарафи в продължение на една година през 90-те
Изминаха години от убийството на Васил Илиев и от покушението на брат му Жоро. С упорството на единия и гения на другия, те бяха призвани да покоряват спортните върхове и да популяризират Родината си. Но триумфът се трансформира в покруса. Те бяха основните герои от едно пожертвано потомство спортисти, а имената им станаха знак на престъпния преход в България, написа .
Борческата им история стартира в годините на зрелия социализъм, когато спорта е бил измежду основните цели на страната.
ВАСИЛ, ЖОРО И СЕСТРА ИМ МАРИЯНА съдебна експертиза РАЖДАТ в фамилията на Невена и Андрей Илиеви – отрудени хорица със семпло съществуване. Първите години на децата се търкулват в Кресна. Там са корените на рода им. В края на 60-те години Венка и Андрей нарамват бохчите и хващат автобусa за Кюстендил. Решили са да пробват шанса си в каймака на работническия град. Край тях топуркат хлапетата. Свиват гнездо във ведомствен блок на „ стройрайона “ (днес ул. Людмил Янков 31). Бащата Андрей се цани за бачкатор в мина „ Сажденик “. Трите дечурлига спят в една стая. Интериорът е спартански – кушетки, черджета и печка „ циганска обич “. През 1976 година Андрей умира безшумно в компанията на бутилката. Леля Венка поема семейството. Майката работи в шивашката фабрика „ Марек “. Получава 60 лв. на месец. Парите постоянно не стигат.
Васко, Жоро и Марияна наследяват дрешки и обувки от съседските деца. Сантиментални лелки ги черпят с пасти и захарни петлета. Васил поема ролята на бащата, въпреки че е единствено с година по-голям от брат си. Раздава го аставник. По това време братя Илиеви каляват юмруци в момчешки банди. Леля Венка записва децата да спортуват, с цел да канализира силата им. Тогава работливият и рационален Васко е в пети, а надареният и избухлив Жоро в четвърти клас. Треньорът Стойчо Иванов ги взима под крилото си. Храни ги в механата на Кюстендил. Дава им по 10 лв. за спортните лагери. Обзавежда ги с екипи и маратонки. Още тогава вижда, че и двамата желаят да са номер 1. По-късно и двамата стават първенци на България. Жънат купа след купа.
ВАСКО ИЛИЕВ СТАВА РЕПУБЛИКАНСКИ ШАМПИОН за пионери. Казва „ довиждане “ на гетото и идва в София. Школува се в „ Олимпийски очаквания “ при треньора Илия Печикамъков. Очаква го блестяща кариера в ЦСКА. Освен извънреден състезател, той е цялостен първенец. Васко е класик в категория до 68 кг. Четири пъти става републикански първенец за юноши и младежи. Стълбата към огромните победи го чака. Повечето борчета са пришълци от провинцията, отраснали в недостиг.
ПО-МАЛКИЯТ БРАТ ЖОРО ЗАПОЧВА В “ОЛИМПИЙСКИ очаквания “ с летящ старт. Борецът в категория 74 кг няма еднакъв на тепиха. Див и надарен – по този начин го разказват съученици и преподаватели от ковачницата за спортисти. Разчита на вродения си сексапил. Панта и половина, несклоняем зложелател на дисциплината. Бяга от час. Репчи се на преподавателите. Пише красиво като момиче, само че не се свърта над учебниците. Сдушва се с най-лудите глави – боксьора Христо Фурмилов-Фурната от Толбухин и Владимир Саръиванов. По това време триото е в епицентъра на всеки „ пожар “. Подозират го в разтрошаване на шкафчета и кокошкарски обири.
Веднъж членът на Политбюро Венелин Коцев разпуска умерено в сауната на „ Дианабад “. Когато се облича, скача като жилнат. Часовникът му е липсващ. Коцев пази трофея като зениците си, тъй като му е подарък персонално от Тодор Живков. Скандалът е величествен. Цялата база на „ Олимпийски очаквания “ в „ Дианабад “ е преровена до шушка. Отнасят го „ нормалните “ обвинени – Жоро Илиев, Христо Фурната и Владо Саръиванов. В шкафчетата им са открити крадени кожухчета и други дреболии. Татовият часовник не е открит, само че внася поврат в живота им. Така по средата на десети клас Жоро, Фурната и Владо изхвърчат с шут от „ Олимпийски очаквания “ по съмнение в обири. Заклеймени са вечно.
Дивият герой Илиев пуска котва безславно в Кюстендил. Къса отраз със спорта и учебното заведение. Става общ служащ на градеж. Черната овца даже не сънува, че някой ден ще доминира над империя с милиарди. Към гастербайтера Жоро демонстрира интерес именитият треньор на „ Левски “ Стефан Кръстев, прочут като бате Кефо. Открива опърничавия герой на градежа. Старият и младият герой си стискат ръцете.
С ПОЯВАТА СИ В „ ЛЕВСКИ “ ГЕОРГИ ИЛИЕВ съдебна експертиза НАЛАГА КАТО водач . Всички му подражават. Около Жоро на часа се заформя ядро от веселяци. Тайфата има обред – всяка неделя в „ Магурата “. Борците си поръчват наложителната мелба „ Дипломат “. В нея има всичко и коства единствено 2 лв. и 5 стотинки. Момчетата от провинцията живеят в хотела на „ Левски “ до басейн „ Спартак “. По това време Жоро Илиев има единствено един проблем – анархистичната си природа. Алергичен е към разпоредбите и постоянно го показва. През 1983 година дивият герой е разследван за кражба. Отървава присъдата. Но се откроява като самолюбив кибритлия с афинитет към борбите. Треньорите го записват в механотехникума единствено и самода закърпи „ междинното “. За Жоро учебното заведение е отсвирена губерния. Бута го неглиже. С сексапил припечелва някоя и друга записка. Останалото е мъчение…
С лекост на пеперуда лети към борческите върхове. Момчетата на бате Кефо стават шлагер през 1984 година На спартакиадата в Плевен „ отстрелват “ 5 златни, 4 сребърни и 2 бронзови медала. Изгрява звездата и на Жоро. Три пъти става първенец на България. Два пъти за юноши и един път за младежи. Златният орден на Балканиадата в Турция го прави воин. През 1984 година „ Левски “ има друга тръпка – МВР-адата в Будапеща. Там се стичат тимовете от соцлагера. Жоро печели бронза. Жоро е едно от най-бедните момчета в тима. Омагьосан е от витрините в Будапеща и мълви: „ Кореком до Кореком! “.
През 1984 година Жоро става боец в спортна рота. Георги Илиев е организиран да служи на стадион „ Георги Аспарухов “ от треньора си по битка в спортния пансион „ Олимпийски очаквания “ Илия Печикамъков, който убеждава генералите, че надареният играч по битка би трябвало да тренира интензивно даже когато е предназначен като боец. Юношата от Кюстендил оправдава доверието на наставника си, като в категория до 82 кг на интернационално военно състезание във Франция завоюва златен орден.Съказарменици на Георги Илиев от спортната военна школа на стадион „ Георги Аспарухов “ в София си спомнят, че бъдещият топ мафиот не се откроявал като нарушител в тийнейджърските си години. „ Напротив, беше майтапчия и наивник. “
Георги Илиев обаче не кара безоблачна казарма. Месеци преди да се уволни от работа, бъдещият необут на ВИС-2 отива на състезателен лагер в Камчия. Борците се пръсват из десетината бунгала на „ Левски “. Всяка вечер купонясват в първото барче край брега. Пият хитовия за времето коняк „ Слънчев бряг “. Жоро е сърцето на купона.
Във врата на дивия играч диша екшън, който ще завърти живота му като пумпал. Една вечер „ Слънчевият удар “ омагьосва борците. Пръв сдава багажа техният съотборник Кирчо. Емва се към бунгалото с германка. Момичето е пламнало от няколко конячета. Двамата прекарват гореща нощ. Кирчо потегля да я изпраща. Той и немкинята катерят стълбите на лагера. Срещат ги седем пияни „ орунгели “, показва се през днешния ден експресивно участник в екшъна. Сред тях е и Жоро, гушнал в обятията си госпожица. Германката е „ джапнала “ крепко. Вдъхновени от усмивката й, няколко борци я сграбчват на рамо. Примъкват я назад към бунгалата. Забивачът Кирчо подвига ръце. Каквото има да става, ще става. Загорели борци атакуват еуфоричната германка и си я трансферират един на различен. Упоената гедерейка се търкулва през обятията им. Стартира групово осъществяване. Немкинята е пасивна като надуваема кукла. Хили се механично в алкохолния си полусън.
През това време Жоро прави секс с родна красавица, която е „ ковнал “ същата нощ. Изпраща я и се връща в лагера. Минава през банята. Там е немкинята, която се къпе с мразовит душ. Двамата се заиграват. После се шмугват в стаята на Жоро. Границата сред пиянска оргия и закононарушение наподобява тънка като паяжина. По-късно целият правосъден развой се дирижира от свидетелски показания. Затова не е ясно до каква степен е справедлив. И до през днешния ден участниците имат разнообразни версии за случилото се в нощта на разгула. Повечето настояват, че Жоро не е изнасилил германката. Той е единствено „ черешката “ на нощното премеждие. Търсачката на мощни чувства непринудено се е отпуснала в лапите на мъжищата от битката. Така настояват треньорите. Но до каква степен са справедливи?
Да надникнем и в тъмния вид на случката. Изглежда грубовата, с нюанси на трилър: Кирчо и германката катерят стълбите на Камчия. Пресреща ги глутница пияни „ кингконги “. Борците сграбчват немкинята като агне и я заклещват в бунгалото. Следва грозна щафета. Последното „ включване “ е на Жоро.
НЕМКИНЯТА съдебна експертиза ПРИБИРА В КЪМПИНГ „ РАЙ “ В ПЛАЧЕВЕН тип . Администраторката се шокира. Летовничката развързва език и обрисува оргията. „ Това е обезчестяване. Ако ги осъдиш, ще изкараш пари “, налива масло в огъня администраторката. Речено-сторено. Милиционерският на къмпинг „ Рай “ си плюе на ръцете и изстрелва депеша до Министерство на вътрешните работи. После хуква към лагера. За момчетата дава отговор майор Янко Шопов, някогашен международен и европейски първенец по битка. Като чува за „ инфекцията “, изтръпва от болежка. Сякаш го бомбардират с топчета за пинг-понг. „ Мачовците “ се строяват на плаца в базата на „ Левски “. Вой на сирени. Милиция. Пристига и германката. Тя е запомнила, че първият „ поробител “ Киро има татуиран кръст сред двата пръста. Милиционерите му заповядват да си покаже ръцете. Кръстът е налице. Туристката сочи с пръст и останалите.
„ И аз бях! “ – намърдва се сред шамарите Пламен Сираков-Пампо. Шаш и суматоха. Образцовият Пламен е брат на футболиста Наско Сираков и наследник на Петко Сираков –първи първенец по битка на България и непосредствен другар на Тодор Живков.
Заподозрените излизат пред строя. След по-малко от час ги качват в камионетка. „ Момчетата потеглиха към ареста с тип на изпаднали германци. Едни бяха по къси панталони, други по джапанки – споделя очевидец на случката. – Най-нелепо изглеждаше Жоро. С наелектризирани къдрици, още влажен бански и небрежно нахлузена тениска. ” Дежурният победител е туширан за пръв път. Ударът го изстрелва от тепиха. Шампионът пада. Твърде безславно за славолюбивия Жоро. Той знае, че е навън. Травмата е вечно. Ще разбие душeвността, както и живота му.
„ Ако не беше случаят, Жоро щеше да стане международен първенец – ядосва се бате Кефо. – Талантът на момчето обещаваше да покори света. “
ОРЕХЪТ СТАВА ОЩЕ ПО-КОСТЕЛИВ, КОГАТО ЛЪСВА, ЧЕ германката е щерка на началник от ЩАЗИ . Озлочестената госпожица е подготвена за оттегляне. Страхува се, че абсурдът ще стане притежание на родителите й. Тя отхвърля да съди борците.
Късно е за заден ход. Военен съд разнищва екшъна. Консулът на Германска демократична република персонално следи делото. То провокира бурни реакции. Най-много буйства остарелият Петко Сираков.
„ От гняв заплашваше да простреля сина си – спомня си очевидец на събитията. – Беснееше, че е опозорил фамилната чест. Капката на позора преля с издънка на другия му наследник. “ По това време Наско Сираков е изключен от футбола. Заради нежеланието на остарелия Петко Боян Радев и други именити борци вършат всичко допустимо да спасят момчетата. Няма място за маневри. Късно е.
Очертават се неизбежни присъди. Боксовата круша в правосъдната зала е Жоро. Накисват го като основател. Присъдата приклещва Жоро в менгеме: 11 години затвор при непоколебим режим. За него времето стопира. Пътят с белезниците е рамкиран. Отвежда го в Белене, след това в Бобов дол. Дивият е в клетка. С нея стартира и свършва хоризонтът му. Другото е статистика: двама борци отнасят по девет години затвор. Трима по седем. Още двама по шест. Братът на Наско Сираков – Пламен, лежи 8 месеца. Баща му го измъква от пандиза, откакто той и Наско Сираков подписват документи, че ще оказват помощ на Държавна сигурност.
ПРИСЪДАТА НА ЖОРО Е ВТОРИЯТ НОКАУТ ЗА ВАСКО СЛЕД гибелта на татко му. Борецът се усамотява в стаята на „ Олимпийски очаквания “. Изглежда психясал. Отстрани е необяснимо. Животът му е обтегнат като по конец. Изкарва шестица след шестица. Чете с жадност на приключенец. Наложил се е като един от положителните ни класици в категория до 68 кг. Забива трофеи от воле. Веднъж е първенец за мъже на България. Четири пъти става победител за юноши.
Свижданията на Георги са рехави. Идват единствено най-близките му хора. Прави се на стоманен. В очите на бате Кефо наподобява по този начин: „ Отидох му на рандеву два-три пъти. Повтаряше едно и също като швейцарски часовник: „ Няма проблем. Затворът е школа! “. Между Жоро и брат му прехвърчат искри. Треньорът Стойчо Иванов си спомня: „ Гледаха се с тъга. Като зверчета в циркова клетка. Крепеше ги братството, само че те не го осъзнаваха. “
ЖОРО съдебна експертиза РАЗВИХРЯ НА ЗАТВОРНИЧЕСКИЯ ТЕПИХ . Око за око, зъб за зъб. Смила всеки, който се изпречи на пътя му. Стоманеното круше мачка поголовно. Понякога тръшва по три-четири „ части “ едновременно. Мускулестият и несдържан юначага става главатар на пандиза. Престоят в пандиза го прави нападателен и злопаметен. Налита на пердах. Никога не съумява да се отърве от този си табиет.
В този миг Васко е яхнал гребена на вълната. Борецът е първенец на България във всички възрасти. Сякаш е колекционер на титли. Втори на балканиада, трети на европейско и пети на международно. Жоро се радва. В това време Васко Илиев е престиж в ЦСКА. „ Нагиздил “ се е с чин офицер. Устремен е към следващото предизвикателство – олимпийските игри в Сеул през 1988 година Намесват се обаче „ клубните ползи “. В последния миг Васко Илиев изпада от листата с участниците. Мястото му попълня Георги Караманлиев – Шивача от „ Академик “, в този момент треньор в Швейцария. „ По подигравка на ориста Васко го побеждаваше във всички надпревари – спомня си бате Кефо. – Шивача не можеше да му стъпи на дребния пръст. Времето беше такова, че конюнктурата надви. “
Силният коз на Шивача е чичо по „ върховете “. Новината на прецакания сервира треньорът Стойчо Иванов. „ По това време Васко беше на лагер в Кюстендил.
Готвеше се за олимпиадата – споделя Иванов. – Поднесох му „ сърпрайза “ по най-фасулския метод: „ Васе, преебаха те, щото на Шивача чичо му е по върховете. “ „ Тренер, завършвам публично със спорта “ – отсича Васил Илиев. 12-годишната му кариера завършва за момент. После се дами за детската му обич от Кюстендил Мариета. Сватбата е комсомолска. Минава в стеснен кръг. Треньори, родственици и учители са ВИП-ът на събитието. В фотосите от фамилния албум липсва единствено Жоро, който е в пандиза.
„ ВАСКО ИЛИЕВ ПРЕГОРЯ, СЛЕД КАТО НЕ Гражданско отделение ПУСНАХА В СЕУЛ – щрихира го треньорът бате Кефо. – Идеализмът му беше сломен. Шампионът задраска предишното си и излезе на пътя. До момента беше живял със стипендия от 30-40 лв. на месец. Тези пари се изкарваха за половин час на улицата. “ Преображението на 22-годишния терминатор от тепиха става за дни. Васил Илиев към този момент е Васко Бореца. Оформящият се ъндърграунд го лапва като топъл самун. Лошото момче става „ хъш “ в Будапеща. Занимава се с обмен, измами и грабежи. Васко се прочува като виртуоз на крадените коли. Мозъкът е починалият гребец Иво Карамански. За всички тях медалите, имената и звездните мигове към този момент нямат значение. Славата е сянка от предишното. Сега са с качулки на анонимност и нямат нищо общо с Робин Худ. Настоящето е жестоко и изпълнено с адреналин. Няма далечни победи. Има тук и в този момент.
В разгара на „ турнето “ Васко и Карамански се скарват люто. Унгарското турне е затворена страница за Васил. Той яхва автомагистралата. Прощъпулникът на Илиев са измамите на турски гастербайтери, които минават през България.
Пожарна охрана ТОВА ВРЕМЕ ЖОРО ИЛИЕВ ВОДИ БИТКА В ЗАТВОРА . Тoй е измежду уредниците на стачката в Бобов дол. Качил се е на покрива и е развял българското знаме. С тази фотография цъфва на първите вестникарски страници. Затворниците желаят прошка. След протеста през 1990-та е признат Законът за амнистията. Според него се понижават присъдите на всички, които са излежали повече от пет години. Жоро скача до тавана, като чува, че към този момент е свободен.
ЖОРО ИЛИЕВ ИЗЛИЗА ОТ ЗАТВОРА С МНОГО ПРИЯТЕЛИ. Нa някои от пандизчиите им е писано да се прочуят. Като водача на Движение за права и свободи Ахмед Доган да вземем за пример.
Жоро вижда, че нищо не е както преди. Борчетата са телепортирани на автомагистралата. Градът, нощните заведения и гаджетата наподобяват по-нови и по-лачени. Бившият първенец на „ Олимпийски очаквания “ Васко е станал вълк в глутницата. Мени кожата, както и нрава си. Все по-рядко отсяда в ж.к. „ Дружба “, където го чакат дискохвъргачката Мариета и невръстната му щерка Ивона. Бойната популярност сервира на Васко първите си изкушения. Обливат го блажните погледи на дискотечните сексбомби. Кланят му се и всички спортни величия, отритнати от „ Олимпийски очаквания “. Вените на илюзиите са прерязани. Мускулите са впрегнати в каруцата на Дявола. Дивият Жоро е най-новото попълнение в нея.
В публикацията са употребявани фрагменти от книгата на Надя Чолакова „ Живей бързо “.
Други източници: http://skandalno.net, част от снимките- Facebook страница ВИС-2.Вижте още:Неизвестни убийци държат в боязън пловдивските сарафи в продължение на една година през 90-те
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ