Боклукът, който (не) стига до морето или какво се случва

Боклукът, който (не) стига до морето или какво се случва с пластмасовата бутилка, купена от магазин в региона на южното ни Черноморие.

Темата разяснява в “Нашият ден “ Евгения Ташева от екип “Нулеви боклуци ” на екологично съдружие “За Земята ”, боклуколог по предопределение и вехтошар по душа.

“Много стеснителен е фактът, че разделното събиране липсва в някой основни общини по нашето Черноморие, тъй като там е пряк източник на пластмасово замърсяване към морето.

Погледнах част от публично наличните данни какво се случва в тези общини. Нищо не приказва за съществуването на разделно събиране там.



 Созопол, Приморско и Царево са обединени в едно съдружие и експлоатират дружно едно хранилище, на което му остават 4-5 години живот до момента в който се запълни . И в случай че не престават да заявяват към 1% преработване годишно, както е през последните няколко години, то явно този потенциал ще се изчерпи доста бързо.

И това не е единственият проблем, по-сериозният въпрос е – з ащо не се извършват условията на Закона за ръководство на отпадъците ?! Той изисква всички обитаеми места с поданици над 5 000 души и тези, които са курорти, без значение от броя поданици, да имат разделно събиране.

В самата стратегия за ръководство на отпадъците на Община Созопол е записано, че тъкмо тази компания РТК се занимава с разделното събиране и са вписани едни цели за повишение на резултатите, само че както виждаме от действителните данни очевидно не се случва .

Винаги споделям едно и също – когато излизате не си забравяте ключовете и телефона. По същия метод си направете табиет да си носите лична бутилка за вода, лична чаша, в случай че консумирате питиета на открито в придвижване и лична торбичка за извършване на покупки. Това са обикновени неща.

Това, което моите източници от Черноморието ми споделиха, че къмпингите имат сериозен проблем, тъй като те желаят да има разделно събиране, само че няма компании, които да желаят да правят тази услуг а. Отново стигаме до паричните потоци.



Няма да се уморя да дублирам това, което е казано от консултанти и от Световната банка в един отчет от преди две години, поръчан от Министерството на финансите на България, който прави оценка разноските за установяване на отпадъците в България - там се споделя, че в действителност ние като локални поданици заплащаме едно количество опаковки, което е попаднало в смесените боклуци .

Дали заради нашата непочтеност, или заради липса на достъп до контейнери за разделно събиране, още, когато закупим стоката в магазина плащаме и опаковката, и нейното бъдещо преработване и разделно събиране . Въпросът е, че когато няма такова разделно събиране или то не е налично до всеки един човек, опаковката попада в смесения боклук и плащаме повторно за нея с такса битови боклуци.

Чуйте Евгения Ташева в звуковия файл.
Снимки: БНР, Булфото