Докато едни гледат към Космоса, БСП копае дъното
Боговете (социалистите от тях) несъмнено са полудели. Пред очите ни е нещо невиждано – единствено 4 години откакто излъчи президент и взе 955 000 гласа на парламентарни избори, Българска социалистическа партия ги сви до 366 000. Не бе ръководи през това време, че да се изхаби. Нито роди Луканов, Виденов или Пеевски за началник на ДАНС. Но крушението е реалност, а то бе предшествано от 480 000 гласа на 4 април. Агонията е голяма, непозната за опита и теорията до момента. Някои гледат в Космоса, Нинова копае дъното.
Масовото пояснение сега гласи, че всичко това се дължи на Корнелия Нинова.
Чрез слаба тактика, тактичност, двуличие
и най-много гонения на всеки вътрешен зложелател тя донесла краха. Вината й е безспорна, а с отхвърли да даде оставка Нинова минава в непознати човешки измерения (просто естествените индивиди не вършат като нея). Но цялото това пояснение е оптимистично. То гласи, че огромният проблем е лидерски. И води до заключението, че с различен ръководител рано или късно партията ще възвърне позициите си.
Но дали базовият проблем не е различен? Дали пък Нинова не е умъртвила тяло, обречено да загине? Май да.
Клише е да се твърди, само че пък е истина, че съвсем всички комунистически партии от Източния блок слязоха от сцената през годините. Някои от тях престанаха да съществуват, други се маргинализираха без достъп до властта, трети влизат в нея като дребни сътрудници в необятни обединения. Изключение са Румъния, ненапълно Словакия и... България. Успех за Българска социалистическа партия е, че се задържа като втора мощ чак до 2017 година Именно този европейски опит сочи, че шансът Българска социалистическа партия да не се маргинализира бе незабележим.
Всички тези някогашни компартии изпаднаха в миманса, тъй като стопираха да са потребни на обществата си. Те не се борят за нещо, което
се припознава като значимо от хората.
При Българска социалистическа партия упадъкът течеше по-бавно, както всички промени у нас. В началото на прехода тя бе консервативната мощ в прозападния път на България, успешно сърфираща върху носталгията по Народната република и любовта към Русия. Постепенно тия репери ставаха проблематични, тъй като Народната република и Русия намаляваха значимостта си за хората. Други потребности излизаха на дневен ред. А Българска социалистическа партия освен не им отговори, само че и... нямаше по какъв начин. Имаше нужда от още повече рационализация. Нямаше по какъв начин да я предложи консервативна партия. Имаше нужда от приходи. Нито една партия не ги донесе. По едно време, прави или не, болшинството българи желаеха да видят „ твърда ръка “ в ръководството.
Навсякъде я предложиха нови лидерски обединения,
Българска социалистическа партия се опита, само че не съумя. Така стигнахме до през днешния ден, когато, сходно на европейските си побратими, никой не чука на вратата й. Ако желаете напредък, права на малцинства, зелени покупко-продажби и повече западнячество – „ Демократична България “ (ДБ) е за вас. Ако си падате по Бащица – Бойко Борисов е към момента на линия. Ако ви е боязън от мигранти и желаете България на три-четири морета – няколко типа патриоти предлага сергията. Ако сте толкоз вманиачен, че Русия да ви е значима още – „ Атаки “, „ Възражданета “... Срещу системата ли сте – Слави е тук.
За какво изобщо ви е Българска социалистическа партия?
Важно за всяка политическа мощ е да постанова тематики в обществото. Ето – Демократична България наложи правосъдната. А Българска социалистическа партия коя наложи? Всички? Не, никаква! Именно тази ненужност е в основата на краха. Българска социалистическа партия на никакви потребности не дава отговор през днешния ден, а това бе предопределено от историческия ход и измененията му. Следва да се посочи, че корупцията не е чак подобен фактор за електоралния отлив, просто тъй като корупцията се среща при всички партии.
Целият този развой непрекъснато е обвързван с две илюзии. Едната е, че българите имат потребност от повече обществена страна – напредничав налог, надзор, държавни компании..., т.е. по-малко неолиберализъм. Тази заблуда твърди, че Българска социалистическа партия щеше да увлече хората, в случай че почтено се бе противопоставила на неолиберализма. Дори да приемем, че той би трябвало да се поправя или подмени, цялостна
илюзия е, че българите се интересува от тематиката
Видът на налога, на либерализма, вида стопанска система..- това са интелектуални извършения надалеч от масите. Те не трогват предизборно - постоянно на избори се появяват претенденти, агитиращи за обществена страна и те вземат под 1%. Пък и Българска социалистическа партия в мандатите си не можеше да осъществя такива хрумвания (по ред причини). Втората заблуда е, че партията щеше да се запази, в случай че бе станала „ европейски вид прогресистска левица “. Тоест да пази цялостната гама полезности на Станишев и ПЕС. В консервативното българско общество тия полезности не са подобаващи за огромна партия.Те виреят на запад, у нас са елитарни. Ако Българска социалистическа партия бе прегърнала тези полезности, щеше да се срути още по-бързо (както стана с някои централно-европейски сродници). Впрочем, Нинова удържа ситуацията до към 2017 година с противоположното –
правеше се на Орбан в пола
Но щом бежанците, атентатите и Истанбулската спогодба отшумяха, нямаше какво да задържи хората при Българска социалистическа партия.
Всичко останало отвън идейната непотребност на партията, да вземем за пример умопомрачителната Нинова, е допълнение. Тя е негативен воин в един така и така черен филм. Ускори процесите, пламенно асистира на разпада, който така или другояче щеше да настъпи.
Близкото бъдеще е ясно. Румен Радев ще завоюва втори мандат, а Нинова ще си припише триумфа. Привържениците на Българска социалистическа партия обаче няма да се усилят. И последователно, сходно на другите някогашни компартии, тя ще стане групировка от междинен или по-малък диаметър. Управленски късмет ще има
само при огромни обединения
А светът и България няма да спрат да се трансформират. Ключова фигура у нас ще е президентът Радев. Бидейки изнамерен от левицата, харесван от русофилските среди, само че след това и от прозападните, тъй като е извънредно атлантически надъхан, подкрепян от всевъзможни други прослойки още (бедни, междинна класа, млади...), той ще е център на придвижване на хрумвания – лявото у нас напълно ще скъса с Русия, алената старица до дъно ще загине като знак. Такъв е неумолимият ход на историята и Българска социалистическа партия ще би трябвало да се пристрои съгласно него.
Масовото пояснение сега гласи, че всичко това се дължи на Корнелия Нинова.
Чрез слаба тактика, тактичност, двуличие
и най-много гонения на всеки вътрешен зложелател тя донесла краха. Вината й е безспорна, а с отхвърли да даде оставка Нинова минава в непознати човешки измерения (просто естествените индивиди не вършат като нея). Но цялото това пояснение е оптимистично. То гласи, че огромният проблем е лидерски. И води до заключението, че с различен ръководител рано или късно партията ще възвърне позициите си.
Но дали базовият проблем не е различен? Дали пък Нинова не е умъртвила тяло, обречено да загине? Май да.
Клише е да се твърди, само че пък е истина, че съвсем всички комунистически партии от Източния блок слязоха от сцената през годините. Някои от тях престанаха да съществуват, други се маргинализираха без достъп до властта, трети влизат в нея като дребни сътрудници в необятни обединения. Изключение са Румъния, ненапълно Словакия и... България. Успех за Българска социалистическа партия е, че се задържа като втора мощ чак до 2017 година Именно този европейски опит сочи, че шансът Българска социалистическа партия да не се маргинализира бе незабележим.
Всички тези някогашни компартии изпаднаха в миманса, тъй като стопираха да са потребни на обществата си. Те не се борят за нещо, което
се припознава като значимо от хората.
При Българска социалистическа партия упадъкът течеше по-бавно, както всички промени у нас. В началото на прехода тя бе консервативната мощ в прозападния път на България, успешно сърфираща върху носталгията по Народната република и любовта към Русия. Постепенно тия репери ставаха проблематични, тъй като Народната република и Русия намаляваха значимостта си за хората. Други потребности излизаха на дневен ред. А Българска социалистическа партия освен не им отговори, само че и... нямаше по какъв начин. Имаше нужда от още повече рационализация. Нямаше по какъв начин да я предложи консервативна партия. Имаше нужда от приходи. Нито една партия не ги донесе. По едно време, прави или не, болшинството българи желаеха да видят „ твърда ръка “ в ръководството.
Навсякъде я предложиха нови лидерски обединения,
Българска социалистическа партия се опита, само че не съумя. Така стигнахме до през днешния ден, когато, сходно на европейските си побратими, никой не чука на вратата й. Ако желаете напредък, права на малцинства, зелени покупко-продажби и повече западнячество – „ Демократична България “ (ДБ) е за вас. Ако си падате по Бащица – Бойко Борисов е към момента на линия. Ако ви е боязън от мигранти и желаете България на три-четири морета – няколко типа патриоти предлага сергията. Ако сте толкоз вманиачен, че Русия да ви е значима още – „ Атаки “, „ Възражданета “... Срещу системата ли сте – Слави е тук.
За какво изобщо ви е Българска социалистическа партия?
Важно за всяка политическа мощ е да постанова тематики в обществото. Ето – Демократична България наложи правосъдната. А Българска социалистическа партия коя наложи? Всички? Не, никаква! Именно тази ненужност е в основата на краха. Българска социалистическа партия на никакви потребности не дава отговор през днешния ден, а това бе предопределено от историческия ход и измененията му. Следва да се посочи, че корупцията не е чак подобен фактор за електоралния отлив, просто тъй като корупцията се среща при всички партии.
Целият този развой непрекъснато е обвързван с две илюзии. Едната е, че българите имат потребност от повече обществена страна – напредничав налог, надзор, държавни компании..., т.е. по-малко неолиберализъм. Тази заблуда твърди, че Българска социалистическа партия щеше да увлече хората, в случай че почтено се бе противопоставила на неолиберализма. Дори да приемем, че той би трябвало да се поправя или подмени, цялостна
илюзия е, че българите се интересува от тематиката
Видът на налога, на либерализма, вида стопанска система..- това са интелектуални извършения надалеч от масите. Те не трогват предизборно - постоянно на избори се появяват претенденти, агитиращи за обществена страна и те вземат под 1%. Пък и Българска социалистическа партия в мандатите си не можеше да осъществя такива хрумвания (по ред причини). Втората заблуда е, че партията щеше да се запази, в случай че бе станала „ европейски вид прогресистска левица “. Тоест да пази цялостната гама полезности на Станишев и ПЕС. В консервативното българско общество тия полезности не са подобаващи за огромна партия.Те виреят на запад, у нас са елитарни. Ако Българска социалистическа партия бе прегърнала тези полезности, щеше да се срути още по-бързо (както стана с някои централно-европейски сродници). Впрочем, Нинова удържа ситуацията до към 2017 година с противоположното –
правеше се на Орбан в пола
Но щом бежанците, атентатите и Истанбулската спогодба отшумяха, нямаше какво да задържи хората при Българска социалистическа партия.
Всичко останало отвън идейната непотребност на партията, да вземем за пример умопомрачителната Нинова, е допълнение. Тя е негативен воин в един така и така черен филм. Ускори процесите, пламенно асистира на разпада, който така или другояче щеше да настъпи.
Близкото бъдеще е ясно. Румен Радев ще завоюва втори мандат, а Нинова ще си припише триумфа. Привържениците на Българска социалистическа партия обаче няма да се усилят. И последователно, сходно на другите някогашни компартии, тя ще стане групировка от междинен или по-малък диаметър. Управленски късмет ще има
само при огромни обединения
А светът и България няма да спрат да се трансформират. Ключова фигура у нас ще е президентът Радев. Бидейки изнамерен от левицата, харесван от русофилските среди, само че след това и от прозападните, тъй като е извънредно атлантически надъхан, подкрепян от всевъзможни други прослойки още (бедни, междинна класа, млади...), той ще е център на придвижване на хрумвания – лявото у нас напълно ще скъса с Русия, алената старица до дъно ще загине като знак. Такъв е неумолимият ход на историята и Българска социалистическа партия ще би трябвало да се пристрои съгласно него.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ