Обичайте, за да живеете! ♥ Д-р Нийл НЕДЛИ
Богатият професионален опит на гастроентеролога Нийл Недли и работата му с тревожни и депресирани пациенти през годините се трансформира в задълбочено знание за страдащите влакна на душeвността, които разболяват и тялото. Американският доктор надгражда своята компетентност, фокусирайки се върху душевните премеждия на сложни за диагностициране пациенти и създава извънредно сполучливата „ Програма за възобновяване от меланхолия “. Автор е на книгите „ Неопровержимо доказателство “ и „ Изход от депресията “, а какъв брой значимо е да обичаме, споделяме от бестселъра на Недли „ Изгубеното изкуство на мисленето “.
...
♥ Обичайте, с цел да живеете!
Има едно универсално предпочитание, което пулсира през цялото човечество и не може да бъде обяснено от науката. Всеки един човек копнее да обича и да бъде обичан. Общата нишка, която свързва всички нас, е потребността да демонстрираме един към различен безусловно посвещение, безусловно доверие и същинска, дълбока, неизменима обич. И точно тази замяна е главното нещо - желанието да бъдем почтени за доверие, правилни, отдадени и предани е тъкмо толкоз жизненоважно, колкото и желанието да бъдем изцяло оценени и обгрижвани.
Тъй като науката потвърждава, че действаме оптимално благодарение на животодаващия принцип на любовта, допустимо ли е единственото действително пояснение да бъде един персонален Бог, който е основал хората да обичат? Нашето неутолимо предпочитание за неизчерпаема обич съществува, тъй като ние в началото сме основани по „ облика на Бога “, а „ Бог е обич “. Функционирането на човешката душeвност е основано по облика на Бога, чиято същностна характерност е любовта. Възможно ли е единственият безспорен метод да намерим отговор на нашия блян и да осъществим желанието си посредством изложение на алтруистична обич, е да търсим Бога, който е източникът на тази обич?
♥ Без обич нашите тела не биха могли да благоденстват
В едно изследване учените измерили обществената поддръжка, като сложили няколко въпроса към участниците по отношение на това дали имат другари или родственици, на които могат да разчитат в моменти на потребност. Отговорите им посочили дали усещат, че има някой, който ги обича и се грижи за тях. Хората, които отговаряли с „ не “, показвали от три до пет пъти по-голям риск от преждевременна гибел и болест по всевъзможни аргументи спрямо тези, които имали един или двама близки родственици, на които можели да разчитат. Повишеният риск включва всичко от алергии и алкохолизъм до автоимунни заболявания и рак. Същото равнище на риск се открива както в здрави, по този начин и в заболели хора при започване на изследването. Освен това хората, които дават отговор с „ да “ за съществуване на любяща поддръжка, е по-вероятно да изберат държание, което усъвършенства живота, в сравнение с саморазрушително държание.
В друго изследване учени от Йейл документирали въздействието на любовта върху здравето на 119 мъже и 40 дами, които били подложени на коронарна ангиография. Тези, които се чувствали най-обичани и подкрепяни, имали доста по-малко запушвания на коронарната артерия. Учените открили, че прочувствените фактори са сигурен белег за сериозността на запушването на артерията и това продължава да бъде годно даже когато се ревизират възрастта, храненето, упражненията, холестерола, диабета и други значими условия. С други думи, съществуването на дълбоки прочувствени връзки се свързва с по-нисък коронарен стрес, без значение от общоприетите рискови фактори.
Въпреки че данните за любовта и здравето напълно неотдавна притеглят вниманието, откритията не са нови. Още в XIII век изследвания демонстрират смисъла на близостта за оцеляването на индивида. В един нечовечен, само че сладкодумен опит, немският крал Фридрих II провел наблюдаване, с цел да дефинира на какъв език ще стартират да приказват децата, в случай че в никакъв случай никой не им приказва. Бебетата били поверени на грижите на сестри, на които било неразрешено да ги допират или да им приказват. Шокиращият резултат бил, че бебета въобще не проговорили никакъв език - тъй като всички те умряли. Не можели да живеят без чувството за обич и обвързаност, което се предава посредством човешкия контакт.
Известният доктор Дийн Орниш изследва въздействието на любовта върху човешкото богатство и показва откритията си в книгата „ Любов и оцеляване “. Орниш цитира безчет доста изследвания, които потвърждават по какъв начин любовта е основният фактор, определящ умственото, прочувственото и физическото здраве. Той стига до заключението, че „ всичко, което поражда възприятията на обич и непосредственост, е лечебно; всичко, което поражда изолираност, разлъка, самотност, загуба, неприязън, цинизъм, меланхолия, отчуждение и сродните на тях усеща, постоянно води до страдалчество, заболявания и преждевременна гибел по всевъзможни аргументи. “
Проучванията демонстрират, че на хората са нужни не просто любов, героични жестове или непринудено включване, с цел да живеят пълноценно, а същинска обич. Действената обич в горепосочените образци - този тип обич, който придава живот - не е същият тип „ обич “, за който се приказва толкоз постоянно в поп културата. Това не е сантиментална обич или братска обич, или даже този тип „ обич “, която човек изпитва към обичана храна или състезателен тим. Любовта, която подхранва живота, е безусловната обич, която не чака никаква премия и не изисква нищо от получателя. Този безвъзмезден принцип е илюстриран в идната история.
В 2 часа сутринта на 26 февруари 1852 година транспортният транспортен съд Бър- кънхед на Кралската военна флота се блъснал в канара на три километра от брега на Южна Африка. Освен бойците, множеството от които били млади новобранци, там имало към двадесет дами и деца. Когато корабът блъснал Опасната точка, до момента в който заобикалял Носа, водата нахлула вътре и удавила доста бойци в хамаците им. Останалите се строили на палубата под заповедите на офицерите си, заели местата си на помпите и отпратили дребното избавителни лодки на безвредно разстояние с дамите и децата.
Когато корабът почнал да се разпада, командирът извикал на хората си да останат по местата си, да не би да застрашат околните избавителни лодки, като скачат през борда. Макар че с подчинението си те се излагали на сигурна гибел, мъжете самоуверено запазили строя си и потънали с кораба. От 643 индивида на борда единствено 193 оцелели; само че всички дами и деца били избавени.
Себеотрицателната храброст на тези бойци взривила въображението на света и тяхната история била прочетена на глас пред всеки полк от Пруската войска като пример на висша дисциплинираност, кураж и всеотдайност.
Няма нищо, което да получат в подмяна на жертвата си тези бойци или доста други, взели сходни доблестни решения. Истинската непринудена обич дава, даже когато донорът няма никаква вяра за отплата.
Ако еволюционната доктрина беше вярна, тогава логическото умозаключение би било, че би трябвало да сме безлични същества, ръководени единствено от инстинкта си за оцеляване. Но доказателствата демонстрират, че хората са психически и биологично подвластни от даването и приемането на обич.
От: „ Изгубеното изкуство на мисленето “, Нийл Недли, изд. Нов Живот
Снимка: Dr. Neil Nedley, healthsecret.com
