Богатите имат повече и инвестират повече, бедните имат по-малко, няма

Богатите имат повече и влагат повече, бедните имат по-малко, няма по какъв начин да влагат и не забогатяват - до какво съответствие в разпределението на благосъстоянието в Германия води това?

Колко богати са германците? Кой има повече и кой - по-малко? Изследвания по тематиката има постоянно, а заключенията им са сходни: благосъстоянието на най-заможните нараства, до момента в който обществено слабите си остават обществено слаби. Но дали разликата сред бедните и богатите се усилва?

Германците са по-богати, в сравнение с се счита

Трима откриватели - Тило Алберс, Шарлоте Бартелс и Мориц Шуларик, са разгледали детайлно финансовото положение на германците и неговото развиване от 19-и век насам. Един от изводите им е, че германците са по-богати, в сравнение с се е считало. И то с цели 4000 милиарда евро.
Редакцията предлага
Според изследването съотношението сред небогати и богати зависи от обсъждания интервал. През последните 100 години положението на най-богатия един % от популацията не се е нараснало непропорционално. Ако през 1895-а година най-богатият един % от популацията е имал половината от активите, през днешния ден има единствено една четвърт.

Двете международни войни изравняват приходите

Това се дължи частично на обстоятелството, че доста от богатите хора са изгубили част от положението си по време на двете международни войни. Много заводи и здания са бомбардирани, а и активите под формата на недвижими парцели, акции и облигации губят огромна част от цената си в интервала сред двете войни. Хиперинфлацията от 1923-а година също води до доста стесняване на положението на по-богатите в Германия. По време на Голямата меланхолия през 30-те години на предишния век доста от предприятията губят от цената си или са принудени да разгласят банкрут.

Голяма роля в този развой играе и така наречен Закон за равнене на тежестите в следвоенния интервал при започване на 50-те години. Тези, които са съумели да спасят средства по време на войните, е трябвало да дават половината от положението си (разпределена за 30 години) в специфичен фонд - за обезщетяване на тези, които са изгубили имуществото си по време на войната. Този налог трансформира Германия в една от най-егалитарните страни при започване на следвоенния интервал.

В последните години преразпределението е в застой

След това обаче, в последните 70 години,, само че и междинната класа съумява да натрупа по-голямо положение с почти същия ритъм. Това частично се дължи на обстоятелството, че сред 1950-а и 1980-а година от ден на ден хора се снабдяват със лични жилища. Така междинната класа съумява да се възползва от непрекъснато растящите цени на недвижимите парцели.

Едни от най-богатите хора в Германия са притежателите на веригите Алди и Лидл

От тази позиция положението е разпределено по-малко неравномерно, в сравнение с преди Първата международна война.. Но в случай че се огледа какво има домакинство, от което половината други са по-богати, резултатът е едвам 120 000 евро. Това демонстрира, че благосъстоянието е неравномерно разпределено в интерес на по-заможната половина от популацията.

По-бедните остават небогати

Въпреки че половината от германците могат да си разрешат повече, хората с по-ниски приходи не са натрупали благосъстояние през последните 40 години. Средното положение на по-бедната половина от германците в края на 70-те години на предишния век е било същото, каквото е и през днешния ден, а точно към 20 000 евро (коригирано по отношение на инфлацията).

Това се дължи на обстоятелството, че от една страна, приходите съвсем не са нараствали, тъй че тази група от популацията е можела да икономисва по-малко от богатите. От друга страна, спестените средства не са били вложени в недвижими парцели или акции, а по-скоро в спестовни влогове или животозастрахователни полици с по-ниска рентабилност.

Инвестиралите в строителството на личен дом са постъпили доста рационално

Делът от общото благосъстояние на тази по-малко заможна половина е намалял на половина - от пет на три %.

Данните не са напълно точни

Но по какъв начин по този начин благосъстоянието на германците до момента е било подценявано? Един от главните проблеми, с които е трябвало да се оправят тримата създатели, са били неточните данни. Ценността на недвижимите парцели да вземем за пример е мъчно да се дефинира тъкмо. За данъчни цели недвижимите парцели в Германия се вписват единствено със стандартизирани стойности, които надалеч не дават отговор на действителните пазарни стойности. Това е по този начин, тъй като стандартизираните стойности се основават на индикатори от 1964-а или даже от 1935-а година.

Състоянието на фамилните предприятия, които не се котират на борсата, а са в основата на немската стопанска система, също е подценено от Федералната статистическа работа и Бундесбанк, вследствие на което действителна визия за благосъстоянието на заможните хора няма.