Различният празник
Бляскаво разкриване на " Опера оупън 2019 " на 8 юни в Античния спектакъл в Пловдив. Бляскаво в директния и преносния смисъл. Сериозна музикална стратегия, която дава отговор на разбирането на доцент Нина Найденова и на Драгомир Йосифов за " Огънят/Празникът ". Части от известни и по-малко известни творби на Глук, Вагнер, Скрябин, Месиен, Верди, Димитър Ненов, Иван Спасов, Бетовен основават една неповторима музикална текстура, обговаряща по друг метод концепцията за огъня и празника. Голямо прекарване поради избора на програмата и решението по какъв начин тя да бъде структурирана и показана. По предложение на пиарите на Опера Пловдив е потърсена съответна на музиката визия посредством партньорството още веднъж с Петко Танчев и Атанас Динчев - студиото за цифрови опити " SenseLab ". Триизмерните образни резултати върху Античния спектакъл реагираха онлайн посредством отчитане динамичността на музиката от оркестъра и изпълнителите - диригент бе Диан Чобанов, концертмайстор - Мичо Димитров. Необичайно решение беше промяната на местата - публиката, ситуирана върху античната орхестра, скенето и в двата крайни бранша на амфитеатъра, а изпълнителите против тях - солиращите артисти върху мраморните седалки, хоровете в пространството сред долните и горните зрителски браншове на театрона, оркестърът и солистите инструменталисти в граничната зона сред публиката и седалките. Концертът беше замайващ с детонациите от цветове. Дори тези, които избираме да слушаме с ушите си, а не с очите си, няма по какъв начин да не отбележим някои доста забавни изобразителни решения, свързани с осъществяването на музика от Ненов и Спасов да вземем за пример. Оценяваме компликацията да намериш съответно цветово решение на музикалните елементи и ритмически да осъразмериш тон и цвят. Великолепно показване на двата хора - оперния, управителен от диригента Драгомир Йосифов, и Академичния национален хор на АМТИИ с диригент проф. Костадин Бураджиев. Оперните певци-солисти седяха измежду публиката, настанена в крайните браншове, и се показваха оттова доста естествено, което сътвори необикновен театрален резултат. Запомнящо се присъединяване на Евгения Ралчева и Станислава Момекова в обработките на Иван Спасов на " Конье, конье " и " Годи ме, мамо ", на Таня Иванова и Мариана Панова в Драгомир-Неновите " Отишел ми Караджа " и " Седефинко ле, пиленце ", както и на квартета Елена Чавдарова, Вера Гиргинова, Ивайло Джуров, Георги Султанов във финала на Бетовеновата Симфония 9. Във финалната фуга из операта " Фалстаф " от Верди чухме Михаил Пулиев, Свилен Николов, Марк Фаулър, Александър Баранов, Момчил Караиванов, Евгений Арабаджиев, Александър Носиков, Светлана Иванова, Вера Гиргинова, Валерия Мирчева, Елена Чавдарова-Иса. По-малко известният на необятната аудитория музикален авангардист Оливие Месиен с Х част от Симфония " Турангалила " за пиано и оркестър по индийски легенди бе екзотика за пловдивските слушатели, само че имахме шанса да чуем пианистката Дора Делийска, концертираща основно в чужбина, а в " Прометей " на Скрябин солист беше пианистът Димитър Наков. Диан Чобанов имаше сложната задача дружно с режисьорката Нина Найденова да спои обособените съставни елементи на комплицирания във всяко отношение концерт-спектакъл: музика и светлинна партитура. При осъществяването на " Прометей " от Скрябин се получи страховит светлинен резултат - от пресечката на светлината от прожекторите и въздушната маса се обрисуваха свещи към небето, оркестърът беше доста добър в " Заклинанието на огъня " от Вагнер... Получи се друг празник.
Такива музикално-сценични събития като откриването на " Опера оупън 2019 " са редки и запаметяващи се за цялостен живот. Но извънредно представление беше и постановката на Стефано Пода " Орфей и Евридика " от Глук. Забележителен режисьор, художник и хореограф - занаятчия на мощните изобразителни решения и с изключително изискан музикален усет, Стефано Пода за повторно след " Силата на ориста " от Верди работи с трупата на Пловдивската опера - солисти, оркестър, хор и балет. Диригент на оркестъра Лучано ди Мартино, на хора - Драгомир Йосифов. Над 2000 души извършиха от борд до борд Античния спектакъл. Първото усещане е от срещата на естествените стихии - водата/реката с бързеи даже (Орфей е наследник на речния господ Еагър, само че това е, несъмнено, и свещената река Стикс, а може би Лета и всяка от петте митични реки, свързани с отвъдното, в близост се вижда и носът на ладията на Харон), още пясъкът, белият пясък на пустинята, и след това огънят. 20 тона пясък и същинска река с транспортен съд, задвижен от голите тела на десетки гребци.
Загадъчното въртене на дервиша върху скенето при започване на действието е като завъртане на часовника на представлението, на историята за любовта на Орфей и Евридика. В занимателен каданс, някак отвън времето, сцената се запълва с човешки фигури, облечени в черни одежди. Орфей е на първо място мит за тъгата, за раздялата и за това по какъв начин да се оправим с нея, споделя Стефано Пода. Пролазващи по белия мрамор на кавеата, хористи и балетисти влизат в облиците на сенки, демони, фурии, духове. Черното и бялото и в доста редки случаи аленото са главните и обичаните цветове на Стефано Пода. Всяко придвижване в сякаш несложната хореография на разминавания и ритуални дейности има своето значение, своята символика. В началото всичко това е безмълвно и последователно музиката на Глук му придава тон и музикален размер и се чува необикновен глас, сходен на висок женски. Ролята на Орфей се извършва от популярния контратенор флорентинеца Антонио Джованини. Евридика е Мария Радоева, българска певица с европейска кариера, а Амур - сопраното Светлана Иванова от пловдивската натрупа. Дебют и на тримата отлични реализатори в функциите. Изборът да се изиграе тъкмо " Орфей и Евридика " на Глук на античната сцена в Пловдив и тъкмо по време на " Пловдив - ЕСК 2019 " е отличен отвън всяко подозрение. Защото Орфей е обвързван с тази земя, на която и ние живеем. Имахме потребност от такова мистериално зрелище за него. Сложен и реализиран баланс сред всички съставни елементи и реализатори в спектакъла. Красиво разгънати по цялата широчина и дълбочина на античната орхестра мизансцени с присъединяване на хористи и балетисти. А самобитна връзка с Тракия, с Родопите и с мита за Орфей и Евридика ни сервира осъществяването на песента " Ела се вие, превива, мома се с рода прости ", която най-неочаквано за всички ни се раздипли и постави гръмък край на представлението в горещата пловдивска нощ. Като някакво ехтене. Ние творим история, ми споделиха хора от трупата. Така е.
Последваха " Силата на ориста " от Верди, първата пловдивска режисура на Стефано Пода, и " Звукът на Страдивариус ", следва на 13 юли премиерата на " Риголето ", режисьор Пламен Карталов.
Такива музикално-сценични събития като откриването на " Опера оупън 2019 " са редки и запаметяващи се за цялостен живот. Но извънредно представление беше и постановката на Стефано Пода " Орфей и Евридика " от Глук. Забележителен режисьор, художник и хореограф - занаятчия на мощните изобразителни решения и с изключително изискан музикален усет, Стефано Пода за повторно след " Силата на ориста " от Верди работи с трупата на Пловдивската опера - солисти, оркестър, хор и балет. Диригент на оркестъра Лучано ди Мартино, на хора - Драгомир Йосифов. Над 2000 души извършиха от борд до борд Античния спектакъл. Първото усещане е от срещата на естествените стихии - водата/реката с бързеи даже (Орфей е наследник на речния господ Еагър, само че това е, несъмнено, и свещената река Стикс, а може би Лета и всяка от петте митични реки, свързани с отвъдното, в близост се вижда и носът на ладията на Харон), още пясъкът, белият пясък на пустинята, и след това огънят. 20 тона пясък и същинска река с транспортен съд, задвижен от голите тела на десетки гребци.
Загадъчното въртене на дервиша върху скенето при започване на действието е като завъртане на часовника на представлението, на историята за любовта на Орфей и Евридика. В занимателен каданс, някак отвън времето, сцената се запълва с човешки фигури, облечени в черни одежди. Орфей е на първо място мит за тъгата, за раздялата и за това по какъв начин да се оправим с нея, споделя Стефано Пода. Пролазващи по белия мрамор на кавеата, хористи и балетисти влизат в облиците на сенки, демони, фурии, духове. Черното и бялото и в доста редки случаи аленото са главните и обичаните цветове на Стефано Пода. Всяко придвижване в сякаш несложната хореография на разминавания и ритуални дейности има своето значение, своята символика. В началото всичко това е безмълвно и последователно музиката на Глук му придава тон и музикален размер и се чува необикновен глас, сходен на висок женски. Ролята на Орфей се извършва от популярния контратенор флорентинеца Антонио Джованини. Евридика е Мария Радоева, българска певица с европейска кариера, а Амур - сопраното Светлана Иванова от пловдивската натрупа. Дебют и на тримата отлични реализатори в функциите. Изборът да се изиграе тъкмо " Орфей и Евридика " на Глук на античната сцена в Пловдив и тъкмо по време на " Пловдив - ЕСК 2019 " е отличен отвън всяко подозрение. Защото Орфей е обвързван с тази земя, на която и ние живеем. Имахме потребност от такова мистериално зрелище за него. Сложен и реализиран баланс сред всички съставни елементи и реализатори в спектакъла. Красиво разгънати по цялата широчина и дълбочина на античната орхестра мизансцени с присъединяване на хористи и балетисти. А самобитна връзка с Тракия, с Родопите и с мита за Орфей и Евридика ни сервира осъществяването на песента " Ела се вие, превива, мома се с рода прости ", която най-неочаквано за всички ни се раздипли и постави гръмък край на представлението в горещата пловдивска нощ. Като някакво ехтене. Ние творим история, ми споделиха хора от трупата. Така е.
Последваха " Силата на ориста " от Верди, първата пловдивска режисура на Стефано Пода, и " Звукът на Страдивариус ", следва на 13 юли премиерата на " Риголето ", режисьор Пламен Карталов.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ