Марк Кадин и Радиосимфониците ни отвеждат „В Новия свят“ с музика от Гершуин, Мийо и Маркес
Бляскава и изпълнена с жизнеспособност и въодушевление стратегия ни оферират този петък музикантите от Симфоничния оркестър на БНР и техният основен диригент – Марк Кадин. Творби от Джордж Гершуин, Дариус Мийо и Артуро Маркес ще рисуват със тон слънчева Куба, карнавална Бразилия, джазовите ритми на Ню Йорк и революцията в Мексико. Солист в „ Рапсодия в синьо “ ще бъде виртуозният Мирослав Петков, който към този момент пети сезон е първи тромпет на Кралския Концертгебау оркестър – Амстердам.

Симфоничната поема „ Кубинска интродукция ” се ражда през лятото на 1932, като отражение на усещанията на Гершуин от Куба по време на двуседмичната му отмора в Хавана през февруари същата година. Първоначално поемата била озаглавена „ Румба ”. Музиката ѝ носи отзив от карибските ритми и националните кубински ударни принадлежности, изпълнена е с яркия нюанс на кубинските песни и танци, а в главната тематика се долавя въздействието на тогавашния шлагер на Игнасио Пинейро „ Échale Salsita ”. Присъстват ударения и от обичайна фолклорна ария „ La Paloma “. Премиерата в Ню Йорк на 16 август 1932 на стадиона „ Левисън ”, в интегрален цикъл на Нюйоркската филхармония с всички творби на Гершуин, минава с голям триумф пред към 18-хилядна аудитория и още към 5 хиляди души, останали отвън стадиона. Три месеца по-късно, на благотворителен концерт в „ Метрополитън опера ” под диригентството на създателя, творбата е преименувана в „ Кубинска интродукция ” – заглавие, което съгласно Гершуин дава „ по-точна визия за характера и наличието на музиката ”.
Едноактният балет „ Бик на покрива “ на Дариус Мийо е пантомима с детайли на екстравагантност и фарс. Създаден е през 1919 година на основата на латиноамерикански мелодии и ритми, които притеглят вниманието на композитора по време на пребиваването му в Бразилия като персонален секретар на Пол Клодел, дипломат на Франция в Бразилия в интервала 1816-1918 година. Първоначалният план на композитора е да сътвори не балет, а кинофантазия (Cinéma-fantaisie et destinée), защото той допуска, че музиката му може да бъде употребена в някой от филмите на Чарли Чаплин. Но Жан Кокто убеждава Мийо да направи балет по негов сюжет и написва сюжет за балет-пантомима към към този момент готовата музика, като в същото време заедно с граф Дьо Бомон провежда и продажба на билети за бъдещата премиера. На 21 февруари 1920, в Парижкия Театър „ Шанз Елизе “, творбата е показана за първи път. В постановката на Жан Кокто вземат участие тримата популярни циркови комици - братя Фрателини. Дирижира Владимир Голшман, декорите са на Раул Дюфи. Балетът и направената от него сюита са едно от най-популярните творби на Мийо.
„ Рапсодия в синьо “ е емблематично за Гершуин произведение. Тя е написана за рекордно къси периоди през месец януари 1924 година. Историята й е много любопитна – твърди се, че една нощ, до момента в който играе билярд с брат си Айра и поета Бъди де Силва, Гершуин изненадващо прочита в Ню Йоркския „ Трибюн “ известие, че „ работи по нова комбинация, която ще бъде изпълнена на 12 февруари, в концерта с нова американска музика, отдаден на рождения ден на Ейбрахам Линкълн. “. Композиторът даже и не е помислял да написа такава творба – сега той работи довършително над новата си комедия „ Сладък дребен демон “, която би трябвало да бъде показана единствено след три седмици. Разговаряйки с диригента Пол Уитман обаче, Гершуин трансформира мнението си и за по-малко от три седмици основава рапсодия за пиано и джаз оркестър, сплотяваща детайли на европейската симфонична музика и американския джаз. Първоначално той счита да назова творбата си „ Американска рапсодия “, само че по съвета на брат си Айра, който е доста впечатлен от картината „ Ноктюрно в синьо и зелено “ на американския художник Джеймс Уислър, трансформира заглавието на „ Рапсодия в синьо “. Премиерата на творбата е безспорен успех, а след това „ Рапсодия в синьо “ се оказва най-изпълняваното по света произведение, написано от американски композитор.
Симфоничната поема „ Легенда за Милиано “ на мексиканския композитор Артуро Маркес Наваро е написана през 2010 година, във връзка 100-годишнината от мексиканската гражданска война. Силата и експлозивността на това произведение, което за малко време се трансформира в класика на националния симфоничен репертоар на Мексико, е въодушевено от историята и легендата за Емилиано Сапата, именуван от най-близките му другари „ Милиано “. Той е един от най-важните военни и селски водачи на мексиканската гражданска война и знак на селската опозиция в Мексико. В композицията се открояват детайли от революционни подиуми, както и звуци, които като че ли илюстрират известната фраза „ Земя и независимост “. Творбата е в две елементи. За първата, озаглавена „ Молитва “, самият композитор споделя: Тази част има съвсем религиозна настройка. Чрез една простичка молитва Сапата търси сбъдване на фантазията си – това е обикновен принцип на нашата раса, който се предава всеки ден по ползи отвън нашата мексиканска действителност “. Втората част, наречена „ Погребална ария на цикадите “, разказва убийството на Емилио Сапата – Милиано, на 10 април 1919 година в хасиендата Чинамека, когато цикадите стартират да пеят, а песента им избледнява с първите дъждове. Песента на цикадите е проникновена и мъчителна, тя припомня, че на този ден те са били основните очевидци на убийството на Сапата.
В осъществяване на радиосимфониците под диригентството на Марк Кадин, „ Легенда за Милиано “ ще прозвучи за първи път в България.
Мирослав Петков е роден във Варна. Музикалния си път стартира от Националното учебно заведение по изкуствата „ Добри Христов “, след което отпътува за Германия и става студент на проф. Макс Зомерхалдер. По време на следването си печели награди на най-престижните интернационалните състезания, измежду които Yamaha International Trumpet Contest, ARD Musikwettwerb, Concorso Internazionale Citta Do Porica. След четири години, в които е лидер на тромпетите в Националния спектакъл в Манхайм, Германия, той е определен за първи тромпетист на един от най-престижните оркестри в света – Кралският Концертгебау в Амстердам. От началото на 2019-а музикантът е и професор по тромпет в Консерваторията в Амстердам. Мирослав Петков постоянно се обръща и към джаза, и към фолклора, и тази негова многоплановост като музикант е изключително ценена от публиката.
Концертът са излъчва непосредствено по стратегия „ Христо Ботев “.
Симфоничната поема „ Кубинска интродукция ” се ражда през лятото на 1932, като отражение на усещанията на Гершуин от Куба по време на двуседмичната му отмора в Хавана през февруари същата година. Първоначално поемата била озаглавена „ Румба ”. Музиката ѝ носи отзив от карибските ритми и националните кубински ударни принадлежности, изпълнена е с яркия нюанс на кубинските песни и танци, а в главната тематика се долавя въздействието на тогавашния шлагер на Игнасио Пинейро „ Échale Salsita ”. Присъстват ударения и от обичайна фолклорна ария „ La Paloma “. Премиерата в Ню Йорк на 16 август 1932 на стадиона „ Левисън ”, в интегрален цикъл на Нюйоркската филхармония с всички творби на Гершуин, минава с голям триумф пред към 18-хилядна аудитория и още към 5 хиляди души, останали отвън стадиона. Три месеца по-късно, на благотворителен концерт в „ Метрополитън опера ” под диригентството на създателя, творбата е преименувана в „ Кубинска интродукция ” – заглавие, което съгласно Гершуин дава „ по-точна визия за характера и наличието на музиката ”.
Едноактният балет „ Бик на покрива “ на Дариус Мийо е пантомима с детайли на екстравагантност и фарс. Създаден е през 1919 година на основата на латиноамерикански мелодии и ритми, които притеглят вниманието на композитора по време на пребиваването му в Бразилия като персонален секретар на Пол Клодел, дипломат на Франция в Бразилия в интервала 1816-1918 година. Първоначалният план на композитора е да сътвори не балет, а кинофантазия (Cinéma-fantaisie et destinée), защото той допуска, че музиката му може да бъде употребена в някой от филмите на Чарли Чаплин. Но Жан Кокто убеждава Мийо да направи балет по негов сюжет и написва сюжет за балет-пантомима към към този момент готовата музика, като в същото време заедно с граф Дьо Бомон провежда и продажба на билети за бъдещата премиера. На 21 февруари 1920, в Парижкия Театър „ Шанз Елизе “, творбата е показана за първи път. В постановката на Жан Кокто вземат участие тримата популярни циркови комици - братя Фрателини. Дирижира Владимир Голшман, декорите са на Раул Дюфи. Балетът и направената от него сюита са едно от най-популярните творби на Мийо.
„ Рапсодия в синьо “ е емблематично за Гершуин произведение. Тя е написана за рекордно къси периоди през месец януари 1924 година. Историята й е много любопитна – твърди се, че една нощ, до момента в който играе билярд с брат си Айра и поета Бъди де Силва, Гершуин изненадващо прочита в Ню Йоркския „ Трибюн “ известие, че „ работи по нова комбинация, която ще бъде изпълнена на 12 февруари, в концерта с нова американска музика, отдаден на рождения ден на Ейбрахам Линкълн. “. Композиторът даже и не е помислял да написа такава творба – сега той работи довършително над новата си комедия „ Сладък дребен демон “, която би трябвало да бъде показана единствено след три седмици. Разговаряйки с диригента Пол Уитман обаче, Гершуин трансформира мнението си и за по-малко от три седмици основава рапсодия за пиано и джаз оркестър, сплотяваща детайли на европейската симфонична музика и американския джаз. Първоначално той счита да назова творбата си „ Американска рапсодия “, само че по съвета на брат си Айра, който е доста впечатлен от картината „ Ноктюрно в синьо и зелено “ на американския художник Джеймс Уислър, трансформира заглавието на „ Рапсодия в синьо “. Премиерата на творбата е безспорен успех, а след това „ Рапсодия в синьо “ се оказва най-изпълняваното по света произведение, написано от американски композитор.
Симфоничната поема „ Легенда за Милиано “ на мексиканския композитор Артуро Маркес Наваро е написана през 2010 година, във връзка 100-годишнината от мексиканската гражданска война. Силата и експлозивността на това произведение, което за малко време се трансформира в класика на националния симфоничен репертоар на Мексико, е въодушевено от историята и легендата за Емилиано Сапата, именуван от най-близките му другари „ Милиано “. Той е един от най-важните военни и селски водачи на мексиканската гражданска война и знак на селската опозиция в Мексико. В композицията се открояват детайли от революционни подиуми, както и звуци, които като че ли илюстрират известната фраза „ Земя и независимост “. Творбата е в две елементи. За първата, озаглавена „ Молитва “, самият композитор споделя: Тази част има съвсем религиозна настройка. Чрез една простичка молитва Сапата търси сбъдване на фантазията си – това е обикновен принцип на нашата раса, който се предава всеки ден по ползи отвън нашата мексиканска действителност “. Втората част, наречена „ Погребална ария на цикадите “, разказва убийството на Емилио Сапата – Милиано, на 10 април 1919 година в хасиендата Чинамека, когато цикадите стартират да пеят, а песента им избледнява с първите дъждове. Песента на цикадите е проникновена и мъчителна, тя припомня, че на този ден те са били основните очевидци на убийството на Сапата.
В осъществяване на радиосимфониците под диригентството на Марк Кадин, „ Легенда за Милиано “ ще прозвучи за първи път в България.
Мирослав Петков е роден във Варна. Музикалния си път стартира от Националното учебно заведение по изкуствата „ Добри Христов “, след което отпътува за Германия и става студент на проф. Макс Зомерхалдер. По време на следването си печели награди на най-престижните интернационалните състезания, измежду които Yamaha International Trumpet Contest, ARD Musikwettwerb, Concorso Internazionale Citta Do Porica. След четири години, в които е лидер на тромпетите в Националния спектакъл в Манхайм, Германия, той е определен за първи тромпетист на един от най-престижните оркестри в света – Кралският Концертгебау в Амстердам. От началото на 2019-а музикантът е и професор по тромпет в Консерваторията в Амстердам. Мирослав Петков постоянно се обръща и към джаза, и към фолклора, и тази негова многоплановост като музикант е изключително ценена от публиката. Концертът са излъчва непосредствено по стратегия „ Христо Ботев “.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ




