Руизрок на един дъх!
Блуждая разсеяно във фейсбук и пред очите ми се появява линк – Руизрок фестивал, Финландия, HIM, юли 2013. В главата ми стартират да звънят камбанки и да светят лампички, само че не от тези - алените, а по-скоро розови, жълти, зелени... Изобщо – цяла дискотека. Тук е моментът да кажа, че фестивалът Руизрок е един от най-старите музикални фестивали в Европа, който стартира своето битие през 1970 г. и се организира годишно на остров Руизсало, в град Турку (около 200 км. от Хелзинки). Доста огромни групи и реализатори са минали от там, сред които Faith No More, Rammstein, Nirvana, Bon Jovi…
Трябват ми не повече от 10 минути по телефона, с цел да убедя моята другарка Дани, че това е нашето място през юли и ще е положително начало на северно-европейската обиколка, която от дълго време планираме. Важно е да уточня, че годината към момента е 2012, края, а аз междувременно имам неповторимия шанс да се срещна с Ола, която живее там и е задоволително смела, с цел да си купи билет за фестивала и да пристигна с нас... Че и да ни закара с колата си от Хелзинки до Турку.
Финландия през лятото е като Нарния – зелена, слънчева и подканяща.Няма да описвам за Финландия, за атмосферата и за хората, въпреки че те са извънредно гостоприемни, скромни и отзивчиви. Усмихнати, синеоките северняци ни посрещнаха на летището, помогнаха ни с куфарите и ни заведоха до вратите на хотела. Просто по този начин. От положително образование. Останали без мирис (не че доста се бяхме преуморили, само че измежду толкоз красиви мъже не е елементарно, повярвайте ми!), се впуснахме в приключението Финландия.
Финландия през лятото е като Нарния – зелена, слънчева и подканяща. Денят съвсем не свършва и като изключим трите часа здрач сред 1.00 и 3.00 часа, през останалото време е ярко. И по улиците непрестанно има хора. Повечето – с танцувална походка – замаяни от някоя и друга бира допълнително, само че там, на север, това е обикновено. Хелзинки е дребна столица, с население от към 600 000 души – толерантни, само че сдържани (освен след няколко напитки – тогава малко замязват на нас).
Пътят до град Турку е единствено автомагистрала. От там-нататък, заради фестивала, беше неразрешено за коли. Рейсове ни извозиха до местността Руизсало, откъдето трябваше да извървим два километра пешком, по гориста пътека, за да стигнем до мястото на Руизрок.
Обградени от море – 5 подиуми, едната от които – издигната безусловно на плажа. Можеш умерено да си плуваш жабешката и да се радваш на обичана ария, или да махаш на пасажерите от огромните круизни кораби, които минават оттова. На няколко метра от пясъка, в самото море скачат с бънджи. Млади хора сновят по всички страни, запретнали крачоли и ръкави и гълтам всеки безоблачен лъч от късото финландско лято.
Видяхме прецизен надзор пред алкохолните питейни заведения. Аз очевидно не вдъхнах доверие на защитата (с размъкнатите си дънки, нахлупената ХИМ-стерска шапка и слънчеви очила) и най-учтиво бях помолена за персонална карта. Нали се досещате, че за мен и моите 30+ това беше повече от комплимент. Освен напитките, многото атракции, сумо боеве и различни интернационални кухни, всякакви други занимания бяха разполагаем на повече от 70 000 души, посетили фестивала за трите дни на провеждането му.
Макар и известен като рокфест на Руизрок се изявяват разнообразни стилове групи. Момичетата от PMMP – финландска лейдис тайфа, които ми подсетиха за британските Girls aloud, така разтанцуваха публиката, че не съм сигурна дали остана здрава маса. Лиричните Little Boots пък вкараха модерния английски клубен саунд в Руизсало. Имаше и доста за феновете на тежкия рок – Amorphis напряко ни отнесоха главите.
Разбира се, огромния шлагер бяха момчетата от HIM. Ако попитате някой локален кой е най-популярният финладнец, те ще се замислят преди да отговорят дали това е Дядо Коледа или Виле Вало (движещата мощ на HIM). Обичан, не – обожаван, Вало може да бъде част от националната съкровищница на Финландия. Загадъчен, слаб, с неизменимата цигара в уста, тъмен и отегчителен, постоянно мощно гримиран в черно, той е основателят на по този начин наречения „ love metal “ и съгласно самите финландци е най-красивият жив мъж на планетата. Факт, с който аз незабавно се съгласявам.
HIM се качиха на сцената малко след среднощ (но към момента беше относително светло). Ние успяхме да се примъкнем на два метра от тях, понесли с нас българското знаме, само че еуфорията беше толкоз огромна и адреналинът толкоз висок, че съвсем не успяхме да го развеем. Това, което си повтарях съвсем от самото начало (като изключим, че дружно с Виле, изпях целия сет-лист на групата) беше: „ Теодора, гледай и помни! Гледай и помни! “. Момичета към нас пищяха, момчета скачаха пого, а гласът на Вало измете от главата ми всевъзможни остатъчни мисли и бяхме единствено аз и бялата финландска нощ надалеч от вкъщи... А в това време бях толкоз у дома.
Сред по-популярните актьори, които не успяхме да забележим бяха Hurts и Eрика Баду. Нямаше по какъв начин, трябваше да се връщаме. Пътят към Хелзинки беше смълчан. В колата Дани и Виле (не Вало, за съжаление) спяха. Ола ми разкаваше нещо за лосове, които по това време обичали да излизат на пътя и за съветски туристи, които крадяли пътните знаци, предупреждаващи за тези животни, тъй като били захласнати от тях (от лосовете, не от знаците). Аз слушах разсеяно...
После – багажи, летища, обещания и... София. Но част от мен към момента е там и кой знае, може би някой ден, а дотогава: “Hold me until we`re one and sing me your beautiful song. ”
За създателя:
Теодора Славова (Теди) е експериментаторка. Предимно със себе си и със личната си позиция и разбирания, родена е в София, само че приемаща себе си като момиче от Европа. Обича да пътува, да „ сменя пейзажа “, да поддържа връзка или просто да си върви по улицата с музика в ушите. Вярва, че всяка неточност е опит, всеки ден е учебно заведение, че носим щастието в себе си, от време на време сами сме най-големите си врагове, и че когато усетиш момента, би трябвало да го хванеш и да го изживееш, тъй като нищо в живота не се повтаря.
Смята, че човек е задължен да дава най-хубавото от себе си, даже и то да не е задоволително, с цел да може да се развива и да върви напред.
Трябват ми не повече от 10 минути по телефона, с цел да убедя моята другарка Дани, че това е нашето място през юли и ще е положително начало на северно-европейската обиколка, която от дълго време планираме. Важно е да уточня, че годината към момента е 2012, края, а аз междувременно имам неповторимия шанс да се срещна с Ола, която живее там и е задоволително смела, с цел да си купи билет за фестивала и да пристигна с нас... Че и да ни закара с колата си от Хелзинки до Турку.
Финландия през лятото е като Нарния – зелена, слънчева и подканяща.Няма да описвам за Финландия, за атмосферата и за хората, въпреки че те са извънредно гостоприемни, скромни и отзивчиви. Усмихнати, синеоките северняци ни посрещнаха на летището, помогнаха ни с куфарите и ни заведоха до вратите на хотела. Просто по този начин. От положително образование. Останали без мирис (не че доста се бяхме преуморили, само че измежду толкоз красиви мъже не е елементарно, повярвайте ми!), се впуснахме в приключението Финландия.
Финландия през лятото е като Нарния – зелена, слънчева и подканяща. Денят съвсем не свършва и като изключим трите часа здрач сред 1.00 и 3.00 часа, през останалото време е ярко. И по улиците непрестанно има хора. Повечето – с танцувална походка – замаяни от някоя и друга бира допълнително, само че там, на север, това е обикновено. Хелзинки е дребна столица, с население от към 600 000 души – толерантни, само че сдържани (освен след няколко напитки – тогава малко замязват на нас).
Пътят до град Турку е единствено автомагистрала. От там-нататък, заради фестивала, беше неразрешено за коли. Рейсове ни извозиха до местността Руизсало, откъдето трябваше да извървим два километра пешком, по гориста пътека, за да стигнем до мястото на Руизрок.
Обградени от море – 5 подиуми, едната от които – издигната безусловно на плажа. Можеш умерено да си плуваш жабешката и да се радваш на обичана ария, или да махаш на пасажерите от огромните круизни кораби, които минават оттова. На няколко метра от пясъка, в самото море скачат с бънджи. Млади хора сновят по всички страни, запретнали крачоли и ръкави и гълтам всеки безоблачен лъч от късото финландско лято.
Видяхме прецизен надзор пред алкохолните питейни заведения. Аз очевидно не вдъхнах доверие на защитата (с размъкнатите си дънки, нахлупената ХИМ-стерска шапка и слънчеви очила) и най-учтиво бях помолена за персонална карта. Нали се досещате, че за мен и моите 30+ това беше повече от комплимент. Освен напитките, многото атракции, сумо боеве и различни интернационални кухни, всякакви други занимания бяха разполагаем на повече от 70 000 души, посетили фестивала за трите дни на провеждането му.
Макар и известен като рокфест на Руизрок се изявяват разнообразни стилове групи. Момичетата от PMMP – финландска лейдис тайфа, които ми подсетиха за британските Girls aloud, така разтанцуваха публиката, че не съм сигурна дали остана здрава маса. Лиричните Little Boots пък вкараха модерния английски клубен саунд в Руизсало. Имаше и доста за феновете на тежкия рок – Amorphis напряко ни отнесоха главите.
Разбира се, огромния шлагер бяха момчетата от HIM. Ако попитате някой локален кой е най-популярният финладнец, те ще се замислят преди да отговорят дали това е Дядо Коледа или Виле Вало (движещата мощ на HIM). Обичан, не – обожаван, Вало може да бъде част от националната съкровищница на Финландия. Загадъчен, слаб, с неизменимата цигара в уста, тъмен и отегчителен, постоянно мощно гримиран в черно, той е основателят на по този начин наречения „ love metal “ и съгласно самите финландци е най-красивият жив мъж на планетата. Факт, с който аз незабавно се съгласявам.
HIM се качиха на сцената малко след среднощ (но към момента беше относително светло). Ние успяхме да се примъкнем на два метра от тях, понесли с нас българското знаме, само че еуфорията беше толкоз огромна и адреналинът толкоз висок, че съвсем не успяхме да го развеем. Това, което си повтарях съвсем от самото начало (като изключим, че дружно с Виле, изпях целия сет-лист на групата) беше: „ Теодора, гледай и помни! Гледай и помни! “. Момичета към нас пищяха, момчета скачаха пого, а гласът на Вало измете от главата ми всевъзможни остатъчни мисли и бяхме единствено аз и бялата финландска нощ надалеч от вкъщи... А в това време бях толкоз у дома.
Сред по-популярните актьори, които не успяхме да забележим бяха Hurts и Eрика Баду. Нямаше по какъв начин, трябваше да се връщаме. Пътят към Хелзинки беше смълчан. В колата Дани и Виле (не Вало, за съжаление) спяха. Ола ми разкаваше нещо за лосове, които по това време обичали да излизат на пътя и за съветски туристи, които крадяли пътните знаци, предупреждаващи за тези животни, тъй като били захласнати от тях (от лосовете, не от знаците). Аз слушах разсеяно...
После – багажи, летища, обещания и... София. Но част от мен към момента е там и кой знае, може би някой ден, а дотогава: “Hold me until we`re one and sing me your beautiful song. ”
За създателя:
Теодора Славова (Теди) е експериментаторка. Предимно със себе си и със личната си позиция и разбирания, родена е в София, само че приемаща себе си като момиче от Европа. Обича да пътува, да „ сменя пейзажа “, да поддържа връзка или просто да си върви по улицата с музика в ушите. Вярва, че всяка неточност е опит, всеки ден е учебно заведение, че носим щастието в себе си, от време на време сами сме най-големите си врагове, и че когато усетиш момента, би трябвало да го хванеш и да го изживееш, тъй като нищо в живота не се повтаря.
Смята, че човек е задължен да дава най-хубавото от себе си, даже и то да не е задоволително, с цел да може да се развива и да върви напред.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ