В близо 50% от училищата у нас няма психолози
Близо половината учебни заведения у нас не разполагат с психолози или педагогичен съветници. Тези данни станаха известни от изказване на просветния министър акад. Николай Денков на полемика за психологичното здраве в учебно заведение, проведена от Омбудсмана Диана Ковачева.
През последната година психолозите и педагогическите съветници в учебната мрежа са се нараснали с 15%. В момента те са общо 2195, от които 1394 са психолози, а 801 - педагогичен съветници. " Това е над 50% покритие, което явно не е задоволително ", уточни министърът. По думите му учебната мрежа схваща нуждата от подобен вид експерти, за които има финансиране, само че казусът е, че няма задоволително готови фрагменти, които желаят да извършват тази активност. Според него даже наличните експерти усещат неналичието на добре организиран статут, по тази причина даде обещание интензивно подпомагане за смяна на нормативната база.
По време на полемиката проф. Ковачева включи родител, който описа по какъв начин цяла година се е борил с учебното заведение на своето дете, жертва на жестока експанзия от страна на собствен съученик. " Не получих никаква поддръжка и схващане и се принудих да преместя сина си в друго учебно заведение ", показа бащата. " За страдание, един от главните заключения е, че така наречен " одобрени механизми " за справяне с детската експанзия въобще не сработват на терен. Те са добре структурирани, звучат прелестно, само че единствено на хартия. И неведнъж точно това е работещото решение - децата, които са унизени и бити от други деца, просто ги реалокират в друго учебно заведение ", акцентира Ковачева. Същата позиция застъпиха и ученичките от гимназиален курс - Анна-Мария Богданова, Ния Балчева, Савина Куртева и Ния Атанасова.
Според публичния бранител би трябвало да се вкара профилиран модул в часа на класния началник, в който да се дискутират с учениците тематиките за експанзията и издевателството в учебно заведение. Това е една от рекомендациите й, които тя ще изпрати до просветния министър. " Трябва да престанем да възприемаме този час само и единствено като време, в което да се разискват отсъствия, такси, общи организационни въпроси. Този час би могъл да бъде пространството, в което децата и младежите да споделят своите отзиви, проблеми или да разясняват протичащото се в живото им. Интересно ми е да вземем за пример, какъв брой класни ръководители сложиха в своите часове като тематика случилото се с пребитото момче в кв. „ Лагера “ или боят сред девойки в столичен мол. А повярвайте ми, тематиката възпламени освен родителските конгреси, само че и обществените мрежи, желани от младежи ", сподели омбудсманът.
Ковачева посочи и основното значение на родителите в построяването на среда, нетолерантна към принуждение посредством дейни канали за противоположна връзка, групова работа на равнище класна стая в учебно заведение, наставнически дискусионни формати и други " Много малко се работи с родителите, които търсят помощ, доста от тях водят децата си настрана на психолози, защото въобще не разчитат на учебното заведение. Трябва да търсим способи да възстановим тази скъсана връзка с учебното заведение, тъй като в действителност там се разиграват всички случаи на принуждение и когато излязат от учебното заведение, това са тези случаи, които не са дебатирани, дискутирани и разяснени по верния метод ", счита тя.
По думите й глобите към учениците би трябвало да бъдат последната мярка, когато изцяло са изчерпани всички други способи. Директори обаче показаха, че учениците въобще не биват глобени, заради което се усещат безнаказани. " В нашето учебно заведение имаме два случая на експанзия, в единия ставаше дума за подправен профил в обществените мрежи, в другия - за засегнатост от възпитаник на преподавател. Няма обаче никакви санкции - нито за деца, нито за родител ", оплака се Асен Александров, шеф на 51-во учебно заведение. По думите му при някои случаи родителите идват с юристи и заобикалят всевъзможни благоприятни условия за наказания.
" В Механизма за противопоставяне главното е да беседваме - да се съберем учители, родители и деца и да си поговорим за случая. Но родителите отхвърлят да идват в доста случаи, смятат, че няма проблем. Няма в България нищо, което да задължи родителя да спомага на учебното заведение . От такава помощ имаме потребност ", моли той. По думите му кибер тормозът не е разпознат като нарушаване - в закона за противообществените прояви не е отбелязан като противообществена демонстрация - и това следва да се промени. В тази връзка просветният министър съобщи, че към този момент са почнали диалози с Централната комисия за работа с деца с противообществени прояви, където има голяма запаса от експертиза и експерти, които биха могли да допълнят психолозите в учебните заведения. МОН възнамерява и акция с известни лица, които да издигнат тематиката измежду младежите. Ще се разчита доста и на предварителната защита - в лицето на извънкласните действия и занимания и новата национална стратегия „ Заедно в изкуствата и спорта “ с бюджет от 100 млн. лева
Психологът Христо Монов прикани телефоните да се забранят в час, а изключената камера в отдалечено обучение да се счита за неявяване.
От УНИЦЕФ-България припомниха тревожните си данни, съгласно които към. 11.2% от подрастващите в страната на възраст сред 10 и 19 година, или 73 808 момчета и девойки, са с психологично разстройство.
През последната година психолозите и педагогическите съветници в учебната мрежа са се нараснали с 15%. В момента те са общо 2195, от които 1394 са психолози, а 801 - педагогичен съветници. " Това е над 50% покритие, което явно не е задоволително ", уточни министърът. По думите му учебната мрежа схваща нуждата от подобен вид експерти, за които има финансиране, само че казусът е, че няма задоволително готови фрагменти, които желаят да извършват тази активност. Според него даже наличните експерти усещат неналичието на добре организиран статут, по тази причина даде обещание интензивно подпомагане за смяна на нормативната база.
По време на полемиката проф. Ковачева включи родител, който описа по какъв начин цяла година се е борил с учебното заведение на своето дете, жертва на жестока експанзия от страна на собствен съученик. " Не получих никаква поддръжка и схващане и се принудих да преместя сина си в друго учебно заведение ", показа бащата. " За страдание, един от главните заключения е, че така наречен " одобрени механизми " за справяне с детската експанзия въобще не сработват на терен. Те са добре структурирани, звучат прелестно, само че единствено на хартия. И неведнъж точно това е работещото решение - децата, които са унизени и бити от други деца, просто ги реалокират в друго учебно заведение ", акцентира Ковачева. Същата позиция застъпиха и ученичките от гимназиален курс - Анна-Мария Богданова, Ния Балчева, Савина Куртева и Ния Атанасова.
Според публичния бранител би трябвало да се вкара профилиран модул в часа на класния началник, в който да се дискутират с учениците тематиките за експанзията и издевателството в учебно заведение. Това е една от рекомендациите й, които тя ще изпрати до просветния министър. " Трябва да престанем да възприемаме този час само и единствено като време, в което да се разискват отсъствия, такси, общи организационни въпроси. Този час би могъл да бъде пространството, в което децата и младежите да споделят своите отзиви, проблеми или да разясняват протичащото се в живото им. Интересно ми е да вземем за пример, какъв брой класни ръководители сложиха в своите часове като тематика случилото се с пребитото момче в кв. „ Лагера “ или боят сред девойки в столичен мол. А повярвайте ми, тематиката възпламени освен родителските конгреси, само че и обществените мрежи, желани от младежи ", сподели омбудсманът.
Ковачева посочи и основното значение на родителите в построяването на среда, нетолерантна към принуждение посредством дейни канали за противоположна връзка, групова работа на равнище класна стая в учебно заведение, наставнически дискусионни формати и други " Много малко се работи с родителите, които търсят помощ, доста от тях водят децата си настрана на психолози, защото въобще не разчитат на учебното заведение. Трябва да търсим способи да възстановим тази скъсана връзка с учебното заведение, тъй като в действителност там се разиграват всички случаи на принуждение и когато излязат от учебното заведение, това са тези случаи, които не са дебатирани, дискутирани и разяснени по верния метод ", счита тя.
По думите й глобите към учениците би трябвало да бъдат последната мярка, когато изцяло са изчерпани всички други способи. Директори обаче показаха, че учениците въобще не биват глобени, заради което се усещат безнаказани. " В нашето учебно заведение имаме два случая на експанзия, в единия ставаше дума за подправен профил в обществените мрежи, в другия - за засегнатост от възпитаник на преподавател. Няма обаче никакви санкции - нито за деца, нито за родител ", оплака се Асен Александров, шеф на 51-во учебно заведение. По думите му при някои случаи родителите идват с юристи и заобикалят всевъзможни благоприятни условия за наказания.
" В Механизма за противопоставяне главното е да беседваме - да се съберем учители, родители и деца и да си поговорим за случая. Но родителите отхвърлят да идват в доста случаи, смятат, че няма проблем. Няма в България нищо, което да задължи родителя да спомага на учебното заведение . От такава помощ имаме потребност ", моли той. По думите му кибер тормозът не е разпознат като нарушаване - в закона за противообществените прояви не е отбелязан като противообществена демонстрация - и това следва да се промени. В тази връзка просветният министър съобщи, че към този момент са почнали диалози с Централната комисия за работа с деца с противообществени прояви, където има голяма запаса от експертиза и експерти, които биха могли да допълнят психолозите в учебните заведения. МОН възнамерява и акция с известни лица, които да издигнат тематиката измежду младежите. Ще се разчита доста и на предварителната защита - в лицето на извънкласните действия и занимания и новата национална стратегия „ Заедно в изкуствата и спорта “ с бюджет от 100 млн. лева
Психологът Христо Монов прикани телефоните да се забранят в час, а изключената камера в отдалечено обучение да се счита за неявяване.
От УНИЦЕФ-България припомниха тревожните си данни, съгласно които към. 11.2% от подрастващите в страната на възраст сред 10 и 19 година, или 73 808 момчета и девойки, са с психологично разстройство.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ