Втори живот за матраците
Близо една трета от живота ни минава в сън. Затова в актуалния свят матракът, върху който спим, е най-верният ни другар или пък зложелател, в случай че не е задоволително комфортен. Матракът не е просто съставка на леглото, а е най-важният съставен елемент в спалнята поради непосредствения допир на тялото с него. Какво обаче се случва със остарялата движимост, когато я сменяем с друга?
Представители на бранша, обвързван с производството и продажбата на матраци, пресметнаха, че към 350 000 матрака, които се равняват на близо 8750 т, запълват депата за смесени битови боклуци в България годишно, като разлагането им може да отнеме до 600 години. Има ли друга опция за ненужния матрак, може ли той да е част от кръговата стопанска система? На този въпрос една предприемчива дама стартира да търси отговор преди 20 години.
Началото
Гена Събева развива бизнес под марката „ ВИТ - Борсата за матраци “. Още по това време към нея се обръщат хора, които се нуждаят от матраци втора ръка, измежду тях е строителна компания, търсеща преференциално решение за своите служащи до довеждане докрай на следващия обект. Тогава Гена Събева намира метод да отговори на това търсене, а и да даде втори живот на известно количество. Но това е единствено капка в морето и казусът с големия брой изхвърлени матраци остава отвън надзор, защото на институционално равнище няма грижа за това. И като че ли към този момент идва време за нов метод към ненужните движимости. С „ Демонстрационен план за подготовка за повторна приложимост и преработване на използвани матраци “, който е в осъществяване, ще се натрупа скъп опит в ръководството на отпадъците. Той се реализира със средства от Оперативна програма „ Околна среда 2014-2020 “ и се чака да даде отговор може ли преработването и подготовката на годните матраци за повторна приложимост да се трансформира в сполучлив бизнес, който взема решение значим екологичен проблем.
Първата апаратура
Проектът за създаване на апаратура за тази активност е получил утвърждение. Площадката е в с. Петърч, община Костинброд, а периметърът на деяние обхваща Югозападния район за обмисляне. Проектът е с дълготрайност пет години, цената му за една година е малко над 440 хиляди лева, като 81, 5 хиляди лева са лично финансиране от бенефициента „ Биоком “ ЕООД. Целта е едрогабаритните битови боклуци да бъдат понижени до най-малко посредством повторното им потребление след обработка и посредством преработване на съставните материали, които го разрешават. От полиуретана, извличан от вътрешността на матраците, може да се сътвори изолационен артикул, подобаващ за строителството. Цената на един матрак след изпиране и стерилизация ще е 10 пъти по-ниска от пазарната цена на съответното ново произведение.
Територия
Засега в България няма други действия по оползотворяване на употребявани матраци. „ У нас годишно за вътрешния пазар се произвеждат към 350 000 броя, като в допълнение към тях де прибавя и внос на към 150 000. Това значи, че най-малко 125 хиляди матрака годишно ще се генерират като боклук единствено в Югозападна България, а на преработване ще подлежат най-вероятно към 30 хиляди от тях “, настояват бенефициентите на този план за оползотворяване на старите матраци. Те възнамеряват да ги събират посредством авансово основани пунктове, като се водят диалози и с търговци, които са подготвени да се включат в акцията. Проектът е създаден след изследване на положителните практики в Европа. Така да вземем за пример компания в Утрехт, Нидерландия, рециклира сред 250-300 хиляди матрака годишно. Тя работи и с IKEA, като взаимно с мебелния колос е съумяла да контракти създаваните за него матраци да бъдат комплектовани по метод, подобаващ за преработване.
Ангажираност
Жизнения цикъл на матраците отсега нататък ще зависи от това дали ще се откри резистентен метод те да станат част от кръговата стопанска система. Повторна приложимост или преработване, значимо е да стартираме да мислим за оползотворяването на ресурсите и за опазването на околната среда. Всеки във веригата – от производството, продажбата и използването на готовите произведения, би трябвало да стане част от този развой. Разбира се, с дейното присъединяване на страната, която да контролира процеса. Със сигурност ще има и други визии и работещи хрумвания за идната стъпка в виталния цикъл на старите матраци, в случай че това стане осъзната социална нужда. А не е възторг, роден и смълчан с началото и края на един план с европейско финансиране.
Текстът е част от бр. 110 на сп. " Икономика ". Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Представители на бранша, обвързван с производството и продажбата на матраци, пресметнаха, че към 350 000 матрака, които се равняват на близо 8750 т, запълват депата за смесени битови боклуци в България годишно, като разлагането им може да отнеме до 600 години. Има ли друга опция за ненужния матрак, може ли той да е част от кръговата стопанска система? На този въпрос една предприемчива дама стартира да търси отговор преди 20 години.
Началото
Гена Събева развива бизнес под марката „ ВИТ - Борсата за матраци “. Още по това време към нея се обръщат хора, които се нуждаят от матраци втора ръка, измежду тях е строителна компания, търсеща преференциално решение за своите служащи до довеждане докрай на следващия обект. Тогава Гена Събева намира метод да отговори на това търсене, а и да даде втори живот на известно количество. Но това е единствено капка в морето и казусът с големия брой изхвърлени матраци остава отвън надзор, защото на институционално равнище няма грижа за това. И като че ли към този момент идва време за нов метод към ненужните движимости. С „ Демонстрационен план за подготовка за повторна приложимост и преработване на използвани матраци “, който е в осъществяване, ще се натрупа скъп опит в ръководството на отпадъците. Той се реализира със средства от Оперативна програма „ Околна среда 2014-2020 “ и се чака да даде отговор може ли преработването и подготовката на годните матраци за повторна приложимост да се трансформира в сполучлив бизнес, който взема решение значим екологичен проблем.
Първата апаратура
Проектът за създаване на апаратура за тази активност е получил утвърждение. Площадката е в с. Петърч, община Костинброд, а периметърът на деяние обхваща Югозападния район за обмисляне. Проектът е с дълготрайност пет години, цената му за една година е малко над 440 хиляди лева, като 81, 5 хиляди лева са лично финансиране от бенефициента „ Биоком “ ЕООД. Целта е едрогабаритните битови боклуци да бъдат понижени до най-малко посредством повторното им потребление след обработка и посредством преработване на съставните материали, които го разрешават. От полиуретана, извличан от вътрешността на матраците, може да се сътвори изолационен артикул, подобаващ за строителството. Цената на един матрак след изпиране и стерилизация ще е 10 пъти по-ниска от пазарната цена на съответното ново произведение.
Територия
Засега в България няма други действия по оползотворяване на употребявани матраци. „ У нас годишно за вътрешния пазар се произвеждат към 350 000 броя, като в допълнение към тях де прибавя и внос на към 150 000. Това значи, че най-малко 125 хиляди матрака годишно ще се генерират като боклук единствено в Югозападна България, а на преработване ще подлежат най-вероятно към 30 хиляди от тях “, настояват бенефициентите на този план за оползотворяване на старите матраци. Те възнамеряват да ги събират посредством авансово основани пунктове, като се водят диалози и с търговци, които са подготвени да се включат в акцията. Проектът е създаден след изследване на положителните практики в Европа. Така да вземем за пример компания в Утрехт, Нидерландия, рециклира сред 250-300 хиляди матрака годишно. Тя работи и с IKEA, като взаимно с мебелния колос е съумяла да контракти създаваните за него матраци да бъдат комплектовани по метод, подобаващ за преработване.
Ангажираност
Жизнения цикъл на матраците отсега нататък ще зависи от това дали ще се откри резистентен метод те да станат част от кръговата стопанска система. Повторна приложимост или преработване, значимо е да стартираме да мислим за оползотворяването на ресурсите и за опазването на околната среда. Всеки във веригата – от производството, продажбата и използването на готовите произведения, би трябвало да стане част от този развой. Разбира се, с дейното присъединяване на страната, която да контролира процеса. Със сигурност ще има и други визии и работещи хрумвания за идната стъпка в виталния цикъл на старите матраци, в случай че това стане осъзната социална нужда. А не е възторг, роден и смълчан с началото и края на един план с европейско финансиране.
Текстът е част от бр. 110 на сп. " Икономика ". Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ