Изследване: Българите консумират все по-малко месо
Близо 60% от свинското и 80% от говеждото месо на пазара у нас е импорт, сочат данни на Федерацията на месопреработвателите. Какви са аргументите и по какъв начин може да се промени това?
По традиция най-консумираното у нас месо е свинското. Следват пилешкото, рибата, телешкото и агнешкото месо.
Изследване сочи още, че спрямо другите европейски страни българите консумираме по-малко месо на глава от популацията и сме в края на класацията.
Но по-големият проблем е, че преобладаваща част от най-използваните меса -свинското и говеждото у нас са импорт.
Причините - едва подкрепяне на месодайното отглеждане на животни и липса на тласъци за фермерите. Като резултат - все по-малко са месодайните ферми.
Николай Димов е зърнопроизводител от ямболското село Стефан Караджово. Занимава се и с месодайно отглеждане на животни - преди три години е имал 1000 крави. Сега броят им е едвам 100. Причината- търпи непрекъснати загуби и поради това понижава животните.
" Не се подтиква угояването. В Гърция да вземем за пример на трупно тегло в кланицата има бонус едно евро на кг. У нас няма такова нещо. Месодайното направление през предния програмен интервал беше подценено. Не бяха планувани естествени ставки. Беше избран един бюджет, който се редуцира в годините поради повишаването на бройките животни и подпомагането беше смешно. Подпомагането на една крава беше 108 лв., до момента в който на една овца - 130 лв.. Направо несъответстващо подкрепяне ", сподели пред Българска национална телевизия Николай Димов, фермер от с. Стефан Караджово, Ямболско.
Според фермера и в настоящия програмен интервал за бранша липсват тласъци, а и обещаните дотации са орязани.
" Аз бях на митингите, приказвах с доста сътрудници животновъди. Не чух фермер, който да е получил на 100% обещаното подкрепяне. Всичките са орязани.
Другият проблем е, че у нас има 78 работещи кланици, само че те са прекомерно дребни и не могат да задоволят потребностите.
" На нас като месопреработватели ни е нужна една огромна касапница, с огромна транжорна, която да добива всички тези разфасовки, които са ни нужни за произвеждане на месни артикули ", уточни Диляна Попова, шеф на Асоциацията на месопреработвателите.
Така на процедура прясното българско месо, което е в дребни количества, отива по магазините, а за преправка и салами се внасят тонове замразено вносно месо. Повечето консуматори у нас елементарно се ориентират кое е българско и прясно.
По традиция най-консумираното у нас месо е свинското. Следват пилешкото, рибата, телешкото и агнешкото месо.
Изследване сочи още, че спрямо другите европейски страни българите консумираме по-малко месо на глава от популацията и сме в края на класацията.
Но по-големият проблем е, че преобладаваща част от най-използваните меса -свинското и говеждото у нас са импорт.
Причините - едва подкрепяне на месодайното отглеждане на животни и липса на тласъци за фермерите. Като резултат - все по-малко са месодайните ферми.
Николай Димов е зърнопроизводител от ямболското село Стефан Караджово. Занимава се и с месодайно отглеждане на животни - преди три години е имал 1000 крави. Сега броят им е едвам 100. Причината- търпи непрекъснати загуби и поради това понижава животните.
" Не се подтиква угояването. В Гърция да вземем за пример на трупно тегло в кланицата има бонус едно евро на кг. У нас няма такова нещо. Месодайното направление през предния програмен интервал беше подценено. Не бяха планувани естествени ставки. Беше избран един бюджет, който се редуцира в годините поради повишаването на бройките животни и подпомагането беше смешно. Подпомагането на една крава беше 108 лв., до момента в който на една овца - 130 лв.. Направо несъответстващо подкрепяне ", сподели пред Българска национална телевизия Николай Димов, фермер от с. Стефан Караджово, Ямболско.
Според фермера и в настоящия програмен интервал за бранша липсват тласъци, а и обещаните дотации са орязани.
" Аз бях на митингите, приказвах с доста сътрудници животновъди. Не чух фермер, който да е получил на 100% обещаното подкрепяне. Всичките са орязани.
Другият проблем е, че у нас има 78 работещи кланици, само че те са прекомерно дребни и не могат да задоволят потребностите.
" На нас като месопреработватели ни е нужна една огромна касапница, с огромна транжорна, която да добива всички тези разфасовки, които са ни нужни за произвеждане на месни артикули ", уточни Диляна Попова, шеф на Асоциацията на месопреработвателите.
Така на процедура прясното българско месо, което е в дребни количества, отива по магазините, а за преправка и салами се внасят тонове замразено вносно месо. Повечето консуматори у нас елементарно се ориентират кое е българско и прясно.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ