Близо 25% от българите твърдят, че доходите им са драстично

Близо 25% от българите настояват, че приходите им са фрапантно намалели болести рецесията към ковид. При 45 на 100 приходите са останали непроменени, а при 26 % са намалели, само че без да заплашват съществено издръжката на семействата. Това демонстрира изследване на „ Алфа рисърч “, извършено в интервала 13-23 април измежду 1000 пълнолетни жители.

Очаквано най-значим спад на приходите още в първите седмици от рецесията търпят заетите в браншовете, които директно бяха наранени от карантинните ограничения. Въпреки това анализът сочи, че отрицателните резултати последователно обгръщат и нови групи. В риск от загуба на приходи са към една четвърт от българите.

Социолозите обрисуват три съществени социално-демографски групи с най-чувствителна загуба на приходи в рецесията:

- безработните (6% изгубили работата си с началото на рецесията и 7% - отпреди това)

- самонаетите (7%)

- представителите на свободни специалности (7%)

Сумарно видяно, те образуват онази една четвърт от българското население, която е претърпяла най-значим спад в приходите си, показват те в разбора си.

Проучването наблюдава по какъв начин се трансформира характерът на трудовата активност в изискванията на наложена обществена изолираност, като се акцентира, че това е основен въпрос както поради актуалната обстановка, по този начин и предвид на неизвестностите пред стопанската система в близко бъдеще.

Според данните за 48% от работещите в България обстановката е непроменена след 13 март и те не престават да работят на цялостен работен ден на работното си място.

В работните места на всеки пети се е наложила метаморфоза, само че при опазване на ангажираността: 10% редуват седмици на работа от у дома и на работното място, други 8 на 100 са минали напълно към така наречен домакински офис.

Като процентни съотношения дяловете не са високи, само че като безспорен брой става въпрос за към половин милион работещи, последователно преминаващи към изнесени работни места.

Този развой с всички свои плюсове и минуси може да окаже въздействие върху преструктуриране на нормални действия през идващите години, акцентират социолозите, като обръщат внимание, че сумарно към две трети са хората, чиято цялостна претовареност продължава непроменена или с известна трансформация, и те образуват групата с релативно най-стабилен стопански статус в досегашната рецесия.

Пред риск обаче са изправени хората, за които са настъпили по-съществени промени - понижаване на работното време или изпращане в отпуск. Двете решения са първа стъпка в опита за опазване на чиновници, само че при задълбочаване на обстановката работодателите най-вероятно ще са принудени да освободят част от тях, се споделя в разбора. Съкратено работно време на работното си място заявяват 10% от пълнолетните българи, други 3% - понижен работен режим, само че от у дома. Близо 20% са наетите, които към момента не са официално освободени, само че са разпуснати в заплатен или неплатен отпуск.

Проучването сочи три съществени източника на безработица в рецесията: съкращения след прекъсване на активността на компанията поради изключително състояние, съкращения в браншове, чиято активност понижава, и завърнали се от чужбина заради загубата на работа там.

Анализът и оценките сочат, че към 6.6% не просто от заетите, а от пълнолетните българи са без работа в сегашния миг. Данните са по-високи от публично оповестените от Агенция по заетостта, тъй като включват както записаните в Бюрата по труда, по този начин и нерегистрираните и заради това остават отвън обсега на формалните данни за коефициент на безработица, разясняват от " Алфа Рисърч ".