Адам Туз за икономическата война: Ще допуснем ли Украйна да се превърне в Сирия
Близо 120 $ за барел " Брент ", 115 рубли за $, 213 евро за мегаватчас на газовата борса TTF в Нидерландия, рекордно високи цени на пшеницата и изкуствените торове. През седмицата видяхме и по какъв начин Западът изключва банка след банка от информационната система SWIFT, по какъв начин блокира активите на Руската централна банка, по какъв начин иззема богаташки яхти за стотици милиони долари. Не се изключват и удари по енергийния бранш. Това са залповете на икономическата война, която се разгоря редом със същинската война по крайбрежията на Днепър тази седмица.
" Русия ще понесе тежко глобите, само че Западът се лъже, в случай че си мисли, че ще я докара до съсипия ", твърди английският историк Адам Туз, професор в Колумбийския университет в Ню Йорк, в изявление пред БНР. А глобите имат и противоположен резултат за тези, които ги ползват. И Източна Европа, и страните от Черноморския район ще пострадат по-тежко от този резултат спрямо останала Европа. Въпреки всичко това Европа не може да гледа безучастно по какъв начин Украйна се трансформира в нова Сирия.
" Европа е длъжна да продължи да поддържа украинската опозиция като отслабва Путин, а в по-дългосрочен проект - да удвои напъните си за енергийна самостоятелност от Русия ", сподели още Туз в изявление за предаването " Събота 150 ".
Ежедневно, дори ежечасно, нови и нови наказателни ограничения се стоварват върху съветските банки, компании, самолетни компании, олигарси от под дърво и камък - от Съединените щати, Обединеното кралство, Европейския съюз, от обособени еврочленки, от Канада, Япония и така нататък Преднамерен ли е този метод? Това ли е тактиката на икономическата война - да сееш ужас и неустановеност у съперника? И, в случай че е това, ефикасна ли е тази тактичност?
А, в добавка към ограниченията на управляващите от тези страни, ограниченията на частните компании имат още по-голямо влияние. Частният бизнес къса с съветските си контрагенти. Ето по какъв начин работят глобите до момента: държавните управления афишират кой е на мушката и оставят на пазарите, на банките и на бизнеса да кажат " Ами следователно не желаеме да имаме нищо общо с Русия ". Shell и BP към този момент обявиха желанието си да разпродадат съветските си активи. Total приключва вложенията си. Транспортните компании също стопират бизнеса си с Русия. Наблюдаваме нещо като лавина, с която частният бизнес ускорява неведнъж ограниченията на държавните управления.
Никой не очакваше сходно развиване. До началото на предходната седмица приказките за наказания имаха най-много превантивна тенденция. Целта на тази игра бе да бъдат сплашени и възпрени руснаците. Другата игра, която се разиграва сега, са посланията на западните държавни управления към обществеността в личните им страни, която недоволства поради протичащото се в Украйна. Правителствата желаят да покажат на гласоподавателите си, че правят нещо. Същото вършат и корпорациите - фирмите на Запад не желаят повече да бъдат възприемани като съдружници на руснаците. Това би било доста неприятен пиар. Въздействието на тези фактори върху икономическите връзки на Запада с Русия ще е грамадно, без значение от спецификата на решенията, които държавните управления вземат. Видяхме по какъв начин сходна шокова вълна от частния бранш на Запад се стовари върху Иран след 2013 година.
Дали глобите ще проработят? За да отговорим на този въпрос, първо би трябвало определим какво тъкмо целим със глобите. Дали задачата ни е да спрем експанзията на Путин? Мисля, че е прекомерно малко евентуално да го спрем. Той стартира войната и по тази причина се усеща задължен да я завоюва. Трябва да си даваме сметка, че от позиция на Путин всичко това може да свърши единствено с някаква развръзка, която да може аргументирано да назова " военна победа ". Дали ще е откъсването на цяла Източна Украйна (което ще му разреши да твърди, че е подсигурил цялостния суверенитет на сепаратистката република в Донбас), дали ще е нещо друго, само че той би трябвало да реализира нещо, което да показа като победа. Ясно е, че глобите няма да го спрат.
Дали глобите ще притиснат Путиновия режим, дали ще създадат по-трудно ръководството на Русия и ще стеснят претенциите му за известност? Да, сигурно. Но съм уверен, че Западът не е наясно какво може да чака. Струва ми се, че единственият метод тази тактика да се окаже печеливша е, първо, в случай че съветското население обърне тил на Путин и, второ, в случай че Путин реагира на това като смекчи позицията си, а не като повдигне още повече залога.
Мисля обаче, че първичната концепция за глобите бе много по-ограничена. Идеята бе да бъде ударен доста мощно и доста мъчително елитът към Путин. На Запад това ни дава удобното чувство, че не наказваме елементарните руснаци. Проблемът е, че в кръга към Путин не хората с парите взимат решенията, а силоваците - апаратчиците от службите за сигурност. Тях парите ги интересуват по-малко. Затова са много по-малко уязвими на финансов напън. Със глобите вършим това, което сме длъжни да вършим, само че не съм сигурен, че те са подчинени на съответна тактика и логичност.
Струва ли си да търсиш логичност по време на война? Пък била тя и икономическа война.
Ами, дотук я докарахме. Това също е шокиращо. Нека да сме откровени. Когато първо замислихме глобите, ние, на Запад, си представяхме, че Украйна ще се срине бързо, руснаците ще се наместят в Украйна и на Путин ще му се наложи да я ръководи. И тогава ние в Европейския съюз ще осъществим дълга си, като накажем Русия за дейностите й. Така си представяхме последователността на събитията. Но героичният, изключителният отпор на украинците, от една страна, и неспособността на съветските военни, от друга, сътвориха една много по-динамична обстановка - каквато е същинската война. Мерките, които вземаме, са част от спора и една от задачите им е да отслабят опциите на Русия да го продължава, а не просто да я санкционират за това, че го е почнала.
За мен аналогията е следната. Когато видиш двама души да се бият, можеш да повикаш полицията или да защитиш този, който сметнеш за жертвата. Постъпваш импулсивно, само че вярно. Обратното - да стоиш настрана и да гледаш по какъв начин пребиват някого, ще те накара да се почувстваш гадно. Но, намесиш ли се в багра, ти ставаш страна в този спор и няма какво да се оплакваш, в случай че ударят и теб. Ние от Запада - Европейският съюз и НАТО, се озовахме в това състояние. България е също въвлечена, и то много. Вие сте изложени на огромен риск поради ситуацията с природния газ. От външни наблюдаващи, които санкционират Русия, ние се оказваме квази-участник в бойните дейности.
Споменахте, че не очаквате Путин да отстъпи (под стопански натиск). Нека Ви попитам: какъв брой дълго Русия ще оцелее, в случай че никой не желае да купува петрола ѝ? Питам Ви, тъй като до момента в който северноморският Брент растеше тази седмица до 10-годишни върхове, съветският нефт Уралс се продаваше при обилни отстъпки в цената - просто тъй като никой търговец не искаше да рискува да попадне под ударите на глобите.
Руската стопанска система ще понесе тежък удар, също като иранската стопанска система преди време. Първоначалният потрес от глобите е нечовечен. Вече се предвижда двуцифрен % на рецесията през тази година. Ще забележим голям скок на инфлацията. Вече следим това събитие поради девалвацията на рублата. Финансовите пазари в Русия са в потрес, в действителност затворени са дни наред, с цел да не се разреши на признаците да станат прекомерно явни. Това е първият удар. Но в случай че успееш да предотвратиш сърдечен удар на финансовата система, ще оцелееш. А съветските управляващи са изцяло в положение да се оправят с тази задача и към този момент се оправят. Колкото и да пада рублата, не виждаме срутва, който би трябвало да се чака. Макар и към този момент да не можеш да купуваш и продаваш рубли на интернационалните валутни пазари.
Руските управляващи се борят да овладеят тази рецесия. Тази битка ще си има цена. Ще има печеливши и губещи, криза. А след това - както виждаме в Иран - ще има пригаждане. Иранците също не можеха да продават петрола си или пък го продаваха с огромни отстъпки, само че след това обособени стопански браншове прекосяваха към самодостатъчност. И в Русия към този момент видяхме това, по-точно в селскостопанския бранш. При първата украинска рецесия (в 2014-2015 година) съветските управляващи не разрешиха вноса на храни и последва растеж на хранителната им промишленост. В иранския случай стопанската система се стабилизира 6 или 7 % под равнището отпреди шока и след това стартира да пораства, само че по-бавно. За съветската стопанска система това са доста неприятни вести, можем да ги назовем злополука. Но не става дума за имплозия. Заблуда ще е да приказваме за връщане към 90-те години на предишния век, когато ситуацията в Русия бе хиперинфлационна и даже прехраната не доближаваше.
Т.е. Иран е вярното съпоставяне, а съветската рецесия от 1998-а - не?
Не и 1998-а, тъй като тогава в Русия нямаше работещ държавен уред - не и подобен като днешния. На Вас, като българин, няма за какво да Ви изяснявам какво бяха 90-те. Русия не е в такава обстановка в този момент. Тя разполага с властови запаси, с каквито по това време просто не разполагаше. Отношенията на властовия център с олигарсите са напълно разнообразни. Но всичко това - Путиновата клика, може да се пропука. Може някои хора от разузнаването да виждат признаци за това, само че аз персонално не виждам в откритите източници на информация. Ако системата се пропука и съветската страна изпадне в рецесия, то тогава бихме се върнали към 1998-а. Но, въпреки всичко, приходите през днешния ден в Русия са доста - доста по-високи, в сравнение с бяха тогава. Най-вече в Санкт Петербург и Москва, само че даже и в по-широкото съветско общество, изискванията не отразяват това обезсърчение отпреди четвърт век. Режимът към този момент показва способността да развива обществена страна, да смекчава икономическите шокове. Мисля, че Западът се заблуждава в случай че си мисли, че съветските дами още веднъж ще бъдат принудени да разпродават покъщнината си, с цел да претърпяват.
Да чакаме ли интервенция на Китай, с цел да смекчи икономическия удар по Русия?
Ще бъде изненадващо, в случай че китайците не го сторят. Ако бяхте търговец, щяхте да се възползвате от обстановката и да кажете: добре, ще закупувам Уралс, само че с отстъпка. В момента се разпродава под паника и всеки би се възползвал.
Но превозването въпреки всичко има някакъв физически предел - не можеш да удвоиш или утроиш доставките единствено като щракнеш с пръсти. Така че, може би ще се съгласите с тези, които сочат, че китайците могат да оказват помощ на Русия, само че в по-дългосрочен проект. Ако Вие бяхте западен водач, какво бихте създали в тази обстановка? Нямаше ли да се стремите да засилите допустимо повече удара по Москва, преди Пекин да успее да се намеси?
Напълно съм склонен. Трябва да се работи в този момент и поради рисково високите страсти, които съветското настъпление провокира. Всички видяхме стотиците хиляди, които излязоха на митинг в Берлин. Докато украинската опозиция продължава, часовникът тик-така и диктува на западните водачи да работят незабавно и масирано. Емоционалният заряд е извънреден. Когато Зеленски излезе пред Европейския парламент и сподели " Приемете ни в Евросъюза! ", това ми прозвуча като най-невероятното последно предпочитание на човек, наказан на гибел. А Урсула фон дер Лайен съобщи " Вашето място е измежду нас ", само че след това представителите ѝ взеха да се отдръпват от ден на ден и повече от това заричане. Ако възприемаме украинската опозиция като нещо, което би трябвало да се поддържа, тогава, несъмнено, би трябвало да ударим стопански допустимо по-бързо и по-силно, преди руснаците да са се съвзели. И въпросът тогава ще бъде дали Путин ще може да изкара идващите година-две или три, до момента в който преструктурира стопанската система. Но Вие питахте за Китай. Съгласен ли е Китай да помогне на Путин? Това е същинският въпрос в този момент. Защото съм сигурен, че китайците са били сюрпризирани от събитията (на 24 февруари) също толкоз, колкото ние бяхме сюрпризирани. Те по този начин и не повярваха на предизвестията на Байдън, мислеха ги за блъф, за преднамерена провокация.
След този потрес китайците би трябвало да решат дали Русия е мечтаният стратегически сътрудник в един нов мултиполярен свят, или е новата Северна Корея - само че по-голяма и по-сложна Северна Корея. За Пекин казусът със Северна Корея е, че няма по какъв начин да се отърве от нея, тъй като историческите и стратегическите им връзки са прекомерно дълбоки. Не мисля, че Китай може просто да отхвърли Русия. В епохата след Студената война за първи път Москва се разгласи за мултиполярен свят и против хегемонията на Съединени американски щати през 1997-а. Т.е. преди Косово, преди Афганистан, преди 11 септември, преди нашествието в Ирак от 2003-та. Това е структурата на интернационалните връзки, които Пекин желае да гради. Но през днешния ден китайското управление би трябвало да прави сметките си в един доста по-различен свят, в който Москва е подготвена да употребява военна мощ и даже нуклеарни закани до степен, прекомерно неуместна за Китай. И няма нищо чудно в изявленията, че Пекин желае да посредничи за помирение през днешния ден.
Т.е. Русия би се трансформирала в нежелателен товар за Пекин.
Както споделяме в Англия, за китайците Русия ще е нещо като незастопорено оръдие. Представете си един от платноходите от едно време с оръдие, което се лашка по всички страни из палубата и мачка моряците. Не можеш да си сигурен в руснаците, те не са постоянен сътрудник и Китай не желае да предизвиква такова държание.
Кажете ми, в случай че бяхте консултант на Путин, бихте ли го посъветвали в този момент да затегне кранчето? Да спре природния газ за Европа?
Това е популярен въпрос. Бих Ви попитал какво вие бихте създали?
Би било прекомерно рисковано.
Да, това би било много рисковано. Това би засилило борбата на напълно друго равнище. Мисля, че Путин ще си резервира тази алтернатива за по-късен стадий. На първо място, като негов консултант, бих заложил на военното решение - да завладеем Донбас, да демонстрираме, че Западът не може да помогне на Киев, с изключение на с доставката на няколко смешни ракети и да се върнем още веднъж към Минския механизъм. А газовото оръжие бихме запазили за един по-късен стадий.
Ние, имам поради Западът, се опитахме, наподобява, да предпазим енергийните пазари от глобите и както наподобява не успяхме. Ще се свестим ли бързо от отката на това наше икономическо оръжие? Каква цена ще платим на Запад за скъсването на икономическите ни връзки с Русия? И каква цена ще платим за опустошаването на Украйна от руснаците?
Има три нива, на които ще бъдат усетени последствията от глобите. Асиметрията сред Съединени американски щати и Европа в цената, която би трябвало да платят, е голяма. Защото от американска позиция търговията и транзакциите с Русия са инцидентни. Единствено от голяма важност за американците е контролът върху нуклеарния боеприпас. Американците, несъмнено, ги е грижа и за петролния пазар, само че руснаците също имат интерес от непоклатимост в този аспект. За европейците скъсването с Русия напълно не е толкоз незначителен въпрос. А източноевропейците - съседите на Украйна и страните от Черноморския район, са на третото ниво. За вас казусът е в действителност доста сериозен. Въздействието върху стопанските системи в Черноморието ще е трагично, без подозрение, във всяко допустимо отношение. Шокът върху сигурността и увереността (на бизнеса) към този момент е голям. А бежанската рецесия основава, най-малко в кратковременен проект, остра обществена рецесия.
Не адвокатствам за омилостивяване на Русия, само че никой от нас няма време да се замисли съществено до каква степен ще стигнем с всичко това. Събитията се развиха толкоз бързо през последната седмица. Едно нещо е да разсъждаваме нереално по въпроса - би трябвало ли да омилостивяваме Путин. Отговорът е " не ". Съвсем друга ще е преценката ни, в случай че си дадем сметка, че Харков може да бъде опустошен от принуждение с епични пропорции. Ще допуснем ли Украйна да се трансформира в Сирия?
Трябва ли тук, в Европа, да преосмислим енергийната си тактика? Имам поради да ускорим зеления преход, да зачеркнем газовите планове. Да заложим ли още повече на атомните централи? Или пък да се върнем към въглищата (поради липса на алтернативи)?
Трябва да сме рационални. Да не изпускаме от очи по-далечния небосвод. На мен ми е елементарно да приказвам от Вашингтон. В кратковременен проект замяната (на едни енергоресурси с други) ще е извънредно сложна. Но в средно- и дълготраен проект става дума за нашата еднаквост. Възобновяемата сила и гъвкавите енергийни системи с диверсифицирани източници са отговорът на въпроса Ви. Очевидно след 15-20 години въглищата към този момент няма да са ни нужни. Те би трябвало да излязат от микса. Ако желаеме газови запаси, ще ни трябват LNG-терминали. Приоритетът би трябвало да бъде да запазим най-малко съществуващите нуклеарни мощности, въпреки персонално аз да не считам тази технология за обещаваща. Фокусът би трябвало да бъде върху намаляването на търсенето, увеличението на енергийната успеваемост.
Ефективност, успеваемост, успеваемост из цялата социално-икономическа система и великански скок във ВЕИ-централите. Това ни е належащо. Това е стратегическият ни избор. Сегашната ни взаимозависимост от Русия не би трябвало да е допустима за който и да било от нас. Глупаво е. Логиката до момента бе, че спотовите пазари ще ни спасят от диктата на Газпром, че втечненият газ не ни би трябвало, че това е подъл скрит план на американците да си продадат шистовия газ на " зелените " германци. Трябва да спрем с тези приказки и да сме наясно по какъв начин стоят нещата.
Не е единствено Украинската рецесия, която ни дава този урок. Още предходната година станахме очевидци на това какъв брой нежна е европейската енергийна система, дори и без операциите на доставките от съветска страна. Надеждата е, че Европа ще заложи двойно на досегашните си старания, че ще издаде нов вид на проекта NextGenerationEU - стратегия за енергийна самостоятелност, която да бъде зелена енергийна самостоятелност. Известно е, че източноевропейските страни, в това число България, са вложили доста във въгледобива, само че този метод на извличане на сила би трябвало да бъде прекратен допустимо по-скоро.
Да предположим, че Путин отстъпи - водят се договаряния за помирение въпреки всичко. Как ще се развие обстановката стопански и финансово? Обратим ли е сегашният потрес?
Ако в този момент той отстъпи, в действителност няма да разбираме света, в който се намираме. Наистина, би ни било драго да живеем в подобен свят. Тогава сигурно ще има договаряния, ще се слагат условия за евакуиране на войски от еди-къде си на еди-коя си дата против постепенна анулация на глобите. Ако Путин реши да отстъпи, то това ще е тъй като не може да се оправи с изолацията. Тогава ще би трябвало да продължим натиска, до момента в който забележим подобен вид (мирни) договаряния, които са допустими. Проблемът следователно ще е, че цената, която Украйна ще изиска, ще скочи до небето. Ако украинците реализират подобен изумителен триумф (че принудят Путин да преговаря), то ние не можем да чакаме от тях да одобряват уредбата по " Минск 2 ". Това ще е нашият проблем. Но, отново споделям, това ще е прелестен проблем. Ако Путин отстъпи, ще можем да въздъхнем надълбоко.
" Русия ще понесе тежко глобите, само че Западът се лъже, в случай че си мисли, че ще я докара до съсипия ", твърди английският историк Адам Туз, професор в Колумбийския университет в Ню Йорк, в изявление пред БНР. А глобите имат и противоположен резултат за тези, които ги ползват. И Източна Европа, и страните от Черноморския район ще пострадат по-тежко от този резултат спрямо останала Европа. Въпреки всичко това Европа не може да гледа безучастно по какъв начин Украйна се трансформира в нова Сирия.
" Европа е длъжна да продължи да поддържа украинската опозиция като отслабва Путин, а в по-дългосрочен проект - да удвои напъните си за енергийна самостоятелност от Русия ", сподели още Туз в изявление за предаването " Събота 150 ".
Ежедневно, дори ежечасно, нови и нови наказателни ограничения се стоварват върху съветските банки, компании, самолетни компании, олигарси от под дърво и камък - от Съединените щати, Обединеното кралство, Европейския съюз, от обособени еврочленки, от Канада, Япония и така нататък Преднамерен ли е този метод? Това ли е тактиката на икономическата война - да сееш ужас и неустановеност у съперника? И, в случай че е това, ефикасна ли е тази тактичност?
А, в добавка към ограниченията на управляващите от тези страни, ограниченията на частните компании имат още по-голямо влияние. Частният бизнес къса с съветските си контрагенти. Ето по какъв начин работят глобите до момента: държавните управления афишират кой е на мушката и оставят на пазарите, на банките и на бизнеса да кажат " Ами следователно не желаеме да имаме нищо общо с Русия ". Shell и BP към този момент обявиха желанието си да разпродадат съветските си активи. Total приключва вложенията си. Транспортните компании също стопират бизнеса си с Русия. Наблюдаваме нещо като лавина, с която частният бизнес ускорява неведнъж ограниченията на държавните управления.
Никой не очакваше сходно развиване. До началото на предходната седмица приказките за наказания имаха най-много превантивна тенденция. Целта на тази игра бе да бъдат сплашени и възпрени руснаците. Другата игра, която се разиграва сега, са посланията на западните държавни управления към обществеността в личните им страни, която недоволства поради протичащото се в Украйна. Правителствата желаят да покажат на гласоподавателите си, че правят нещо. Същото вършат и корпорациите - фирмите на Запад не желаят повече да бъдат възприемани като съдружници на руснаците. Това би било доста неприятен пиар. Въздействието на тези фактори върху икономическите връзки на Запада с Русия ще е грамадно, без значение от спецификата на решенията, които държавните управления вземат. Видяхме по какъв начин сходна шокова вълна от частния бранш на Запад се стовари върху Иран след 2013 година.
Дали глобите ще проработят? За да отговорим на този въпрос, първо би трябвало определим какво тъкмо целим със глобите. Дали задачата ни е да спрем експанзията на Путин? Мисля, че е прекомерно малко евентуално да го спрем. Той стартира войната и по тази причина се усеща задължен да я завоюва. Трябва да си даваме сметка, че от позиция на Путин всичко това може да свърши единствено с някаква развръзка, която да може аргументирано да назова " военна победа ". Дали ще е откъсването на цяла Източна Украйна (което ще му разреши да твърди, че е подсигурил цялостния суверенитет на сепаратистката република в Донбас), дали ще е нещо друго, само че той би трябвало да реализира нещо, което да показа като победа. Ясно е, че глобите няма да го спрат.
Дали глобите ще притиснат Путиновия режим, дали ще създадат по-трудно ръководството на Русия и ще стеснят претенциите му за известност? Да, сигурно. Но съм уверен, че Западът не е наясно какво може да чака. Струва ми се, че единственият метод тази тактика да се окаже печеливша е, първо, в случай че съветското население обърне тил на Путин и, второ, в случай че Путин реагира на това като смекчи позицията си, а не като повдигне още повече залога.
Мисля обаче, че първичната концепция за глобите бе много по-ограничена. Идеята бе да бъде ударен доста мощно и доста мъчително елитът към Путин. На Запад това ни дава удобното чувство, че не наказваме елементарните руснаци. Проблемът е, че в кръга към Путин не хората с парите взимат решенията, а силоваците - апаратчиците от службите за сигурност. Тях парите ги интересуват по-малко. Затова са много по-малко уязвими на финансов напън. Със глобите вършим това, което сме длъжни да вършим, само че не съм сигурен, че те са подчинени на съответна тактика и логичност.
Струва ли си да търсиш логичност по време на война? Пък била тя и икономическа война.
Ами, дотук я докарахме. Това също е шокиращо. Нека да сме откровени. Когато първо замислихме глобите, ние, на Запад, си представяхме, че Украйна ще се срине бързо, руснаците ще се наместят в Украйна и на Путин ще му се наложи да я ръководи. И тогава ние в Европейския съюз ще осъществим дълга си, като накажем Русия за дейностите й. Така си представяхме последователността на събитията. Но героичният, изключителният отпор на украинците, от една страна, и неспособността на съветските военни, от друга, сътвориха една много по-динамична обстановка - каквато е същинската война. Мерките, които вземаме, са част от спора и една от задачите им е да отслабят опциите на Русия да го продължава, а не просто да я санкционират за това, че го е почнала.
За мен аналогията е следната. Когато видиш двама души да се бият, можеш да повикаш полицията или да защитиш този, който сметнеш за жертвата. Постъпваш импулсивно, само че вярно. Обратното - да стоиш настрана и да гледаш по какъв начин пребиват някого, ще те накара да се почувстваш гадно. Но, намесиш ли се в багра, ти ставаш страна в този спор и няма какво да се оплакваш, в случай че ударят и теб. Ние от Запада - Европейският съюз и НАТО, се озовахме в това състояние. България е също въвлечена, и то много. Вие сте изложени на огромен риск поради ситуацията с природния газ. От външни наблюдаващи, които санкционират Русия, ние се оказваме квази-участник в бойните дейности.
Споменахте, че не очаквате Путин да отстъпи (под стопански натиск). Нека Ви попитам: какъв брой дълго Русия ще оцелее, в случай че никой не желае да купува петрола ѝ? Питам Ви, тъй като до момента в който северноморският Брент растеше тази седмица до 10-годишни върхове, съветският нефт Уралс се продаваше при обилни отстъпки в цената - просто тъй като никой търговец не искаше да рискува да попадне под ударите на глобите.
Руската стопанска система ще понесе тежък удар, също като иранската стопанска система преди време. Първоначалният потрес от глобите е нечовечен. Вече се предвижда двуцифрен % на рецесията през тази година. Ще забележим голям скок на инфлацията. Вече следим това събитие поради девалвацията на рублата. Финансовите пазари в Русия са в потрес, в действителност затворени са дни наред, с цел да не се разреши на признаците да станат прекомерно явни. Това е първият удар. Но в случай че успееш да предотвратиш сърдечен удар на финансовата система, ще оцелееш. А съветските управляващи са изцяло в положение да се оправят с тази задача и към този момент се оправят. Колкото и да пада рублата, не виждаме срутва, който би трябвало да се чака. Макар и към този момент да не можеш да купуваш и продаваш рубли на интернационалните валутни пазари.
Руските управляващи се борят да овладеят тази рецесия. Тази битка ще си има цена. Ще има печеливши и губещи, криза. А след това - както виждаме в Иран - ще има пригаждане. Иранците също не можеха да продават петрола си или пък го продаваха с огромни отстъпки, само че след това обособени стопански браншове прекосяваха към самодостатъчност. И в Русия към този момент видяхме това, по-точно в селскостопанския бранш. При първата украинска рецесия (в 2014-2015 година) съветските управляващи не разрешиха вноса на храни и последва растеж на хранителната им промишленост. В иранския случай стопанската система се стабилизира 6 или 7 % под равнището отпреди шока и след това стартира да пораства, само че по-бавно. За съветската стопанска система това са доста неприятни вести, можем да ги назовем злополука. Но не става дума за имплозия. Заблуда ще е да приказваме за връщане към 90-те години на предишния век, когато ситуацията в Русия бе хиперинфлационна и даже прехраната не доближаваше.
Т.е. Иран е вярното съпоставяне, а съветската рецесия от 1998-а - не?
Не и 1998-а, тъй като тогава в Русия нямаше работещ държавен уред - не и подобен като днешния. На Вас, като българин, няма за какво да Ви изяснявам какво бяха 90-те. Русия не е в такава обстановка в този момент. Тя разполага с властови запаси, с каквито по това време просто не разполагаше. Отношенията на властовия център с олигарсите са напълно разнообразни. Но всичко това - Путиновата клика, може да се пропука. Може някои хора от разузнаването да виждат признаци за това, само че аз персонално не виждам в откритите източници на информация. Ако системата се пропука и съветската страна изпадне в рецесия, то тогава бихме се върнали към 1998-а. Но, въпреки всичко, приходите през днешния ден в Русия са доста - доста по-високи, в сравнение с бяха тогава. Най-вече в Санкт Петербург и Москва, само че даже и в по-широкото съветско общество, изискванията не отразяват това обезсърчение отпреди четвърт век. Режимът към този момент показва способността да развива обществена страна, да смекчава икономическите шокове. Мисля, че Западът се заблуждава в случай че си мисли, че съветските дами още веднъж ще бъдат принудени да разпродават покъщнината си, с цел да претърпяват.
Да чакаме ли интервенция на Китай, с цел да смекчи икономическия удар по Русия?
Ще бъде изненадващо, в случай че китайците не го сторят. Ако бяхте търговец, щяхте да се възползвате от обстановката и да кажете: добре, ще закупувам Уралс, само че с отстъпка. В момента се разпродава под паника и всеки би се възползвал.
Но превозването въпреки всичко има някакъв физически предел - не можеш да удвоиш или утроиш доставките единствено като щракнеш с пръсти. Така че, може би ще се съгласите с тези, които сочат, че китайците могат да оказват помощ на Русия, само че в по-дългосрочен проект. Ако Вие бяхте западен водач, какво бихте създали в тази обстановка? Нямаше ли да се стремите да засилите допустимо повече удара по Москва, преди Пекин да успее да се намеси?
Напълно съм склонен. Трябва да се работи в този момент и поради рисково високите страсти, които съветското настъпление провокира. Всички видяхме стотиците хиляди, които излязоха на митинг в Берлин. Докато украинската опозиция продължава, часовникът тик-така и диктува на западните водачи да работят незабавно и масирано. Емоционалният заряд е извънреден. Когато Зеленски излезе пред Европейския парламент и сподели " Приемете ни в Евросъюза! ", това ми прозвуча като най-невероятното последно предпочитание на човек, наказан на гибел. А Урсула фон дер Лайен съобщи " Вашето място е измежду нас ", само че след това представителите ѝ взеха да се отдръпват от ден на ден и повече от това заричане. Ако възприемаме украинската опозиция като нещо, което би трябвало да се поддържа, тогава, несъмнено, би трябвало да ударим стопански допустимо по-бързо и по-силно, преди руснаците да са се съвзели. И въпросът тогава ще бъде дали Путин ще може да изкара идващите година-две или три, до момента в който преструктурира стопанската система. Но Вие питахте за Китай. Съгласен ли е Китай да помогне на Путин? Това е същинският въпрос в този момент. Защото съм сигурен, че китайците са били сюрпризирани от събитията (на 24 февруари) също толкоз, колкото ние бяхме сюрпризирани. Те по този начин и не повярваха на предизвестията на Байдън, мислеха ги за блъф, за преднамерена провокация.
След този потрес китайците би трябвало да решат дали Русия е мечтаният стратегически сътрудник в един нов мултиполярен свят, или е новата Северна Корея - само че по-голяма и по-сложна Северна Корея. За Пекин казусът със Северна Корея е, че няма по какъв начин да се отърве от нея, тъй като историческите и стратегическите им връзки са прекомерно дълбоки. Не мисля, че Китай може просто да отхвърли Русия. В епохата след Студената война за първи път Москва се разгласи за мултиполярен свят и против хегемонията на Съединени американски щати през 1997-а. Т.е. преди Косово, преди Афганистан, преди 11 септември, преди нашествието в Ирак от 2003-та. Това е структурата на интернационалните връзки, които Пекин желае да гради. Но през днешния ден китайското управление би трябвало да прави сметките си в един доста по-различен свят, в който Москва е подготвена да употребява военна мощ и даже нуклеарни закани до степен, прекомерно неуместна за Китай. И няма нищо чудно в изявленията, че Пекин желае да посредничи за помирение през днешния ден.
Т.е. Русия би се трансформирала в нежелателен товар за Пекин.
Както споделяме в Англия, за китайците Русия ще е нещо като незастопорено оръдие. Представете си един от платноходите от едно време с оръдие, което се лашка по всички страни из палубата и мачка моряците. Не можеш да си сигурен в руснаците, те не са постоянен сътрудник и Китай не желае да предизвиква такова държание.
Кажете ми, в случай че бяхте консултант на Путин, бихте ли го посъветвали в този момент да затегне кранчето? Да спре природния газ за Европа?
Това е популярен въпрос. Бих Ви попитал какво вие бихте създали?
Би било прекомерно рисковано.
Да, това би било много рисковано. Това би засилило борбата на напълно друго равнище. Мисля, че Путин ще си резервира тази алтернатива за по-късен стадий. На първо място, като негов консултант, бих заложил на военното решение - да завладеем Донбас, да демонстрираме, че Западът не може да помогне на Киев, с изключение на с доставката на няколко смешни ракети и да се върнем още веднъж към Минския механизъм. А газовото оръжие бихме запазили за един по-късен стадий.
Ние, имам поради Западът, се опитахме, наподобява, да предпазим енергийните пазари от глобите и както наподобява не успяхме. Ще се свестим ли бързо от отката на това наше икономическо оръжие? Каква цена ще платим на Запад за скъсването на икономическите ни връзки с Русия? И каква цена ще платим за опустошаването на Украйна от руснаците?
Има три нива, на които ще бъдат усетени последствията от глобите. Асиметрията сред Съединени американски щати и Европа в цената, която би трябвало да платят, е голяма. Защото от американска позиция търговията и транзакциите с Русия са инцидентни. Единствено от голяма важност за американците е контролът върху нуклеарния боеприпас. Американците, несъмнено, ги е грижа и за петролния пазар, само че руснаците също имат интерес от непоклатимост в този аспект. За европейците скъсването с Русия напълно не е толкоз незначителен въпрос. А източноевропейците - съседите на Украйна и страните от Черноморския район, са на третото ниво. За вас казусът е в действителност доста сериозен. Въздействието върху стопанските системи в Черноморието ще е трагично, без подозрение, във всяко допустимо отношение. Шокът върху сигурността и увереността (на бизнеса) към този момент е голям. А бежанската рецесия основава, най-малко в кратковременен проект, остра обществена рецесия.
Не адвокатствам за омилостивяване на Русия, само че никой от нас няма време да се замисли съществено до каква степен ще стигнем с всичко това. Събитията се развиха толкоз бързо през последната седмица. Едно нещо е да разсъждаваме нереално по въпроса - би трябвало ли да омилостивяваме Путин. Отговорът е " не ". Съвсем друга ще е преценката ни, в случай че си дадем сметка, че Харков може да бъде опустошен от принуждение с епични пропорции. Ще допуснем ли Украйна да се трансформира в Сирия?
Трябва ли тук, в Европа, да преосмислим енергийната си тактика? Имам поради да ускорим зеления преход, да зачеркнем газовите планове. Да заложим ли още повече на атомните централи? Или пък да се върнем към въглищата (поради липса на алтернативи)?
Трябва да сме рационални. Да не изпускаме от очи по-далечния небосвод. На мен ми е елементарно да приказвам от Вашингтон. В кратковременен проект замяната (на едни енергоресурси с други) ще е извънредно сложна. Но в средно- и дълготраен проект става дума за нашата еднаквост. Възобновяемата сила и гъвкавите енергийни системи с диверсифицирани източници са отговорът на въпроса Ви. Очевидно след 15-20 години въглищата към този момент няма да са ни нужни. Те би трябвало да излязат от микса. Ако желаеме газови запаси, ще ни трябват LNG-терминали. Приоритетът би трябвало да бъде да запазим най-малко съществуващите нуклеарни мощности, въпреки персонално аз да не считам тази технология за обещаваща. Фокусът би трябвало да бъде върху намаляването на търсенето, увеличението на енергийната успеваемост.
Ефективност, успеваемост, успеваемост из цялата социално-икономическа система и великански скок във ВЕИ-централите. Това ни е належащо. Това е стратегическият ни избор. Сегашната ни взаимозависимост от Русия не би трябвало да е допустима за който и да било от нас. Глупаво е. Логиката до момента бе, че спотовите пазари ще ни спасят от диктата на Газпром, че втечненият газ не ни би трябвало, че това е подъл скрит план на американците да си продадат шистовия газ на " зелените " германци. Трябва да спрем с тези приказки и да сме наясно по какъв начин стоят нещата.
Не е единствено Украинската рецесия, която ни дава този урок. Още предходната година станахме очевидци на това какъв брой нежна е европейската енергийна система, дори и без операциите на доставките от съветска страна. Надеждата е, че Европа ще заложи двойно на досегашните си старания, че ще издаде нов вид на проекта NextGenerationEU - стратегия за енергийна самостоятелност, която да бъде зелена енергийна самостоятелност. Известно е, че източноевропейските страни, в това число България, са вложили доста във въгледобива, само че този метод на извличане на сила би трябвало да бъде прекратен допустимо по-скоро.
Да предположим, че Путин отстъпи - водят се договаряния за помирение въпреки всичко. Как ще се развие обстановката стопански и финансово? Обратим ли е сегашният потрес?
Ако в този момент той отстъпи, в действителност няма да разбираме света, в който се намираме. Наистина, би ни било драго да живеем в подобен свят. Тогава сигурно ще има договаряния, ще се слагат условия за евакуиране на войски от еди-къде си на еди-коя си дата против постепенна анулация на глобите. Ако Путин реши да отстъпи, то това ще е тъй като не може да се оправи с изолацията. Тогава ще би трябвало да продължим натиска, до момента в който забележим подобен вид (мирни) договаряния, които са допустими. Проблемът следователно ще е, че цената, която Украйна ще изиска, ще скочи до небето. Ако украинците реализират подобен изумителен триумф (че принудят Путин да преговаря), то ние не можем да чакаме от тях да одобряват уредбата по " Минск 2 ". Това ще е нашият проблем. Но, отново споделям, това ще е прелестен проблем. Ако Путин отстъпи, ще можем да въздъхнем надълбоко.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ