Герберският парламент – оживелият кошмар на българското право
Близо 12 години имаме съмнителното наслаждение да следим ГЕРБ в Народното събрание. Повечето време – като преобладаващата политическа мощ, която сполучливо претворява волята си в законите, които ръководят живота ни. Това състояние даде на депутатите на Бойко Борисов самочувствието на всевластни господари на законодателния развой, с който могат да се разпореждат както си желаят – без оглед на правила и процедури.
44-то Народно заседание, което те държаха крепко в своите ръце, даде толкоз свидетелства в тази посока, че можем да запълним цели томове със злощастните му законодателни завършения. За да не бъдем многословни, задоволително е да си напомним порочната употреба, на която герберите подложиха закона за изключителното състояние. Това е специфичен нормативен акт с краткотрайно деяние. За последната година обаче хората на Борисов освен го направиха непрекъсната част от българското законодателство, само че и го използваха, с цел да преработват всевъзможни други настоящи закони.
Най-напред, , по които ще се проведат парламентарните и президентските избори тази година, чрез ремонти в изключителния закон. Така и не се разбра тъй като не го направиха в Изборния кодекс, който кардинално би трябвало да контролира цялата организация и провеждането на изборния развой. В него липсват разпореждания за дейностите на управляващите в пандемична обстановка. Но за какво да не се прибавят такива? И без това по целия свят летят тревожни предизвестия, че идната пандемия чака зад ъгъла. Ала герберите нямаха полза да отварят кодекса за ремонт, тъй като нямаха (и към момента нямат) решения на въпросите, които ще бъдат сложени при един спор – за съмнителните със своята акуратност изборни описи, за удивително слабата работа на изборните комисии, за бъдещето на машинния и електронния избор и други Затова избягаха от сходна полемика с наглия мотив, че не може да се променя кодексът толкоз скоро преди изборите – като че ли те самите толкоз пъти в предишното.
Така внезапно изборните промени бяха небрежно набутани в изключителния закон. За да стане обстановката още по-комична (или трагична – съгласно гледната точка), използваха същия законопроект, с цел да прокарат промени и в настоящия закон за хазарта! Тази „ заслуга ” принадлежи на шефа на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова. И какво излезе? На едно място бяха събрани пандемията, изборите и игрите на шанса. Изглежда, че ръководещите гледаха на вота тъкмо като на хазартна игра: да завъртим колелото, пък в случай че уцелим – добре, в случай че ли не – здраве, различен ще заплаща сметката (в случая Централната изборна комисия).
Възможността да се (зло)употребява с изключителния закон по този начин се услади на герберите, че незабавно Менда Стоянова внесе различен законопроект, с който се изменяше един текст от изключителния закон, а с преходните и заключителните му разпореждания – Какво ли нямаше – и обществени помощи, и държавен бюджет, и хазарт (отново!), и държавен запас, и още, и още. Тази законодателна „ мешана скара ” мина през парламентарните комисии и пленарната зала със скоростта на светлината – две седмици от внасянето на законопроекта до окончателното му гласоподаване. Особено стряскащо беше, че герберските депутати си разрешиха да трансформират Закона за държавния бюджет – нещо, което прави единствено Министерският съвет. „ Дори в злощастния опит за смяна на конституцията предходната година не можах да видя текст, който предлага народни представители да могат да оферират промени в закона за държавния бюджет. Това се предлага в този законопроект. Как стават тези работи? ”, учуден питаше депутатът от Движение за права и свободи Хасан Адемов. Нямаше, несъмнено, кой да му отговори.
Защо ръководещите действаха по този начин брутално и индиферентно? Който е следил от близко работата на Народното събрание през последните години, незабавно ще разбере изгодата от сходен метод. Първо, по този начин се избягваха публичните разисквания. Законопроект, направен от държавното управление, наложително минава през такова. Не важи същото предписание обаче за депутатските оферти. А с невероятната скорост, с която герберите препускаха при разглеждането на своите законопроекти, от време на време заинтригуваните страни даже нямаха време да реагират. Второ, съкращаваше се пътят, който би трябвало да измине един план, с цел да стане закон. Когато измененията се внасят посредством преходните и заключителните разпореждания на второ четене, тогава в действителност те се одобряват с едно гласоподаване, а не с две, както е нормалният ред. Трето, намаляваше се доста опцията за полемики вътре в самия парламент. Така отпадаше и рискът от политически и процедурни пречки пред това, което депутатите на Борисов желаеха да прокарат.
Понякога ръководещите толкоз тихичко прокарваха някои ремонти, че за съществуването им се разбираше едвам на второ четене в пленарната зала – другояче казано на финалната законодателна права. Такъв образец бяха измененията в изключителния закон, в закона за патентите (!). Чрез тях се прикри фактът, че органите, които ръководят евросредствата у нас, в продължение на 3 месеца са се възползвали нелегално от дадените им специфични компетенции около изключителното състояние. При такива случаи мнозина депутати постоянно не разбираха какво гласоподават.
По този възмутим метод депутатите на ГЕРБ газеха законодателството. Пълният непукизъм, с който го правеха, беше напряко плашещ. Тези хора в действителност смятаха, че са безконечни и могат да вършат каквото си изискат. И ще продължат по същия метод и отсега нататък. Няма значение, че упоменатата в 45-ото Народно заседание. Тя просто боравеше със закона по същия метод, по който го вършат всички гербери. Затова идващия път, когато им хрумне да прекроят конституцията, като нищо ще го създадат посредством преходните и заключителните разпореждания на някой закон. При подобен крах на законовия развой, какво друго да чакаме?
44-то Народно заседание, което те държаха крепко в своите ръце, даде толкоз свидетелства в тази посока, че можем да запълним цели томове със злощастните му законодателни завършения. За да не бъдем многословни, задоволително е да си напомним порочната употреба, на която герберите подложиха закона за изключителното състояние. Това е специфичен нормативен акт с краткотрайно деяние. За последната година обаче хората на Борисов освен го направиха непрекъсната част от българското законодателство, само че и го използваха, с цел да преработват всевъзможни други настоящи закони.
Най-напред, , по които ще се проведат парламентарните и президентските избори тази година, чрез ремонти в изключителния закон. Така и не се разбра тъй като не го направиха в Изборния кодекс, който кардинално би трябвало да контролира цялата организация и провеждането на изборния развой. В него липсват разпореждания за дейностите на управляващите в пандемична обстановка. Но за какво да не се прибавят такива? И без това по целия свят летят тревожни предизвестия, че идната пандемия чака зад ъгъла. Ала герберите нямаха полза да отварят кодекса за ремонт, тъй като нямаха (и към момента нямат) решения на въпросите, които ще бъдат сложени при един спор – за съмнителните със своята акуратност изборни описи, за удивително слабата работа на изборните комисии, за бъдещето на машинния и електронния избор и други Затова избягаха от сходна полемика с наглия мотив, че не може да се променя кодексът толкоз скоро преди изборите – като че ли те самите толкоз пъти в предишното.
Така внезапно изборните промени бяха небрежно набутани в изключителния закон. За да стане обстановката още по-комична (или трагична – съгласно гледната точка), използваха същия законопроект, с цел да прокарат промени и в настоящия закон за хазарта! Тази „ заслуга ” принадлежи на шефа на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова. И какво излезе? На едно място бяха събрани пандемията, изборите и игрите на шанса. Изглежда, че ръководещите гледаха на вота тъкмо като на хазартна игра: да завъртим колелото, пък в случай че уцелим – добре, в случай че ли не – здраве, различен ще заплаща сметката (в случая Централната изборна комисия).
Възможността да се (зло)употребява с изключителния закон по този начин се услади на герберите, че незабавно Менда Стоянова внесе различен законопроект, с който се изменяше един текст от изключителния закон, а с преходните и заключителните му разпореждания – Какво ли нямаше – и обществени помощи, и държавен бюджет, и хазарт (отново!), и държавен запас, и още, и още. Тази законодателна „ мешана скара ” мина през парламентарните комисии и пленарната зала със скоростта на светлината – две седмици от внасянето на законопроекта до окончателното му гласоподаване. Особено стряскащо беше, че герберските депутати си разрешиха да трансформират Закона за държавния бюджет – нещо, което прави единствено Министерският съвет. „ Дори в злощастния опит за смяна на конституцията предходната година не можах да видя текст, който предлага народни представители да могат да оферират промени в закона за държавния бюджет. Това се предлага в този законопроект. Как стават тези работи? ”, учуден питаше депутатът от Движение за права и свободи Хасан Адемов. Нямаше, несъмнено, кой да му отговори.
Защо ръководещите действаха по този начин брутално и индиферентно? Който е следил от близко работата на Народното събрание през последните години, незабавно ще разбере изгодата от сходен метод. Първо, по този начин се избягваха публичните разисквания. Законопроект, направен от държавното управление, наложително минава през такова. Не важи същото предписание обаче за депутатските оферти. А с невероятната скорост, с която герберите препускаха при разглеждането на своите законопроекти, от време на време заинтригуваните страни даже нямаха време да реагират. Второ, съкращаваше се пътят, който би трябвало да измине един план, с цел да стане закон. Когато измененията се внасят посредством преходните и заключителните разпореждания на второ четене, тогава в действителност те се одобряват с едно гласоподаване, а не с две, както е нормалният ред. Трето, намаляваше се доста опцията за полемики вътре в самия парламент. Така отпадаше и рискът от политически и процедурни пречки пред това, което депутатите на Борисов желаеха да прокарат.
Понякога ръководещите толкоз тихичко прокарваха някои ремонти, че за съществуването им се разбираше едвам на второ четене в пленарната зала – другояче казано на финалната законодателна права. Такъв образец бяха измененията в изключителния закон, в закона за патентите (!). Чрез тях се прикри фактът, че органите, които ръководят евросредствата у нас, в продължение на 3 месеца са се възползвали нелегално от дадените им специфични компетенции около изключителното състояние. При такива случаи мнозина депутати постоянно не разбираха какво гласоподават.
По този възмутим метод депутатите на ГЕРБ газеха законодателството. Пълният непукизъм, с който го правеха, беше напряко плашещ. Тези хора в действителност смятаха, че са безконечни и могат да вършат каквото си изискат. И ще продължат по същия метод и отсега нататък. Няма значение, че упоменатата в 45-ото Народно заседание. Тя просто боравеше със закона по същия метод, по който го вършат всички гербери. Затова идващия път, когато им хрумне да прекроят конституцията, като нищо ще го създадат посредством преходните и заключителните разпореждания на някой закон. При подобен крах на законовия развой, какво друго да чакаме?
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ