Благоевград. Голяма част от участниците в Балканската войната са знаели,

Благоевград. Голяма част от участниците в Балканската войната са знаели, че ще загинат, само че все пак се борят мъжки и героичен за свободата на Отечеството. Това сподели в изявление за Радио „ Фокус “ – Пирин доцент доктор Александър Гребенаров, историк и ръководител на Македонския теоретичен институт. Той изясни, че постоянно е гледал на тази война със смесени усеща. „ Героичните победи на нашите предшественици би трябвало да бъдат на респект, също по този начин не би трябвало да забравяме, че през 1912 година хиляди наши предшественици оттатък океана идват в страната ни, с цел да се включат в бойните дейности. Важно е да помним и да не забравяме, че в Македоно-одринското опълчение, в което влизат над 15 000 души от Македония и Тракия, пък и българската армия – това са 600 000 души, а през днешния ден не може да си представим, че може да имаме над половин милион войска, та тяхното присъединяване във войната, борбите, които водят, и изискванията, в които са сложени, би следвало да бъдат мотив за горделивост “, сподели още доцент доктор Гребенаров.
По думите му днешните историци добре схващат събитията от 1912 година. „ По време на другите конгреси и конференции, които организираме през годините обаче стана ясно, че има още доста обстоятелства, документи и извори, които чакат да бъдат „ погледнати “ от историците. Така да вземем за пример преди няколко години организирахме една научна конференция, на която участваха историци от разнообразни страни, които посредством извори от своите страни и задгранични източници, привлякоха погледа на обществеността “, добави доцент доктор Гребенаров.
Според него към момента има доста неща, които могат да бъдат научени във връзка с Балканската война. „ Ние, историците, изключително доста се надяваме нашите политици и дипломати да четат нашите творения, тъй като научните ни писания са с изключение на с взор към предишното и с взор към сегашното и бъдещето. Ще Ви дам няколко образеца, които са забележителни, по отношение на това по какъв начин не би трябвало да се ръководи – по време на втората Балканска война, или по този начин наречената Междусъюзническа война, тъкмо когато се подписва контракта в Лондон, България стартира да прави няколко смени в ръководещия хайлайф, държавното управление “, означи доцент доктор Гребенаров. Когато стартира самата Междусъюзническа война на 16 юни 1913 година, новият министър-председател Стоян Данев в същия ден си дава оставката, тъй като не е бил осведомен, че България влиза във война против Гърция и Сърбия. В рамките на 10 дни той 3 пъти си дава оставката, по време на войната. „ Сами разбирате, че когато има военни дейности и се случват значими стратегически неща, вътре, в политическата сфера, не е добре да ври и кипи, тъй като се получава по този начин, че никой не знае кой и защо дава заповеди. И още един образец – когато в Букурещ заседават, още веднъж по време на Междусъюзническа война, представителите на Балканските сили, с цел да решат какво да вършат с България, то по това време самите български войски обкръжават гръцките елементи в Кресненското дефиле “, посочи доцент доктор Александър Гребенаров.
По думите му тъкмо там преди 105 години гръцката войска е щяла да бъде разоръжена, бита, само че от Букурещ идва новина да се престане с обкръжението и българските войски да се разотиват, тъй като към този момент щяло да се подписва контракт. „ Тоест, неналичието на съгласуваност сред военни, дипломати и политици изиграва доста неприятна смешка за нас и в действителност огромна част от нещастието, която настава за България след Балканските войни, е в резултат точно на тази неумело водена политика и неналичието на какъвто и да е било синхрон. Разбира се и самият главнокомандващ – монархът цар Фердинанд с редица свои дейности способства това злощастие да се случи след 1913 година “, добави Гребенаров.
Ливия НИНОВА