Лусия де Берк / Lucia de B.
Благодарение на Синемакс (да са живи и здрави) тези дни се любувах на един от холандските филми на предходната година, “Лусия де Берк ” на Паула ван дер Уст (известна в Ниската земя с “The Domino Effect ”, “Zus & Zo ” и “Moonlight ”), с няколко номинации в родината си и с оценка 7,1 в IMDB (срещал съм го в торенти без превод). Между другото (без грандомански изхвърляния) тази страна и Белгия би трябвало да са ни пример (и Швейцария например) – нямат кино (просто не им доближава производство), само че имат филми, и то какви!
“Лусия де Берк ” е по същински случай, скандализирал нацията и разделил я на две. Лусия (Ариане Схлутер, уважавана и акламирана актриса) е към 40-годишна, с присъщи холандски черти – бяло, чисто и намерено, продълговато симпатично лице, пшеничено руси коси, явен, ярък взор, привлекателна заоблена снага, уместно и фешън, само че не предизвикателно и крещящо облечена. Тя е отрудена, опитна и ценена здравна сестра (прибира се грохнала), която живее с новия си другар Тео (Ад Нипелс), наедрял, отзивчив и непохватен наивник, рядко се среща с щерка си тийнейджърка, с която се държи като с равна (и която е при татко си) и се грижи за грохналия си полумъртъв дядо.На едно нейно дежурство умира бебе (докторката идва от опера и не е доста съответна в грижите си и в разказа на случилото се) и пъкълът се сгромолясва върху Лусия – упрекват я за голям брой смъртни случаи (по самодейност на шефа на болницата), в това число и на предходната ѝ работа, на възрастни и на деца, характеризират я като надменна и горделива, без другари, откриват при обиск при нея странни книги (окултни и езотерични, даже макабрени)... Следствието се води от опитната, енергична, интелигентна и уважавана прокурорка Йохансон (Анет Малерб), която има усет към светско самопризнание и занимания, а начинаещата помощничка, амбициозната и добре готова красива брюнетка Юдит Янсен (откритието Сали Харсмен) – на пръв взор безскрупулна напориста кариеристка, приготвя обвиняването “по американски ” – стъпва на статистиката (не може толкоз смъртни случаи да са в дежурството на един човек без причина, шансът е едно на стотици милиони), на косвени улики, на книги, изравя, че като малолетна Лусия е имала обвиняване за проституция...
Дълго време сме уверени във виновността на героинята, дори се чудим какъв мил, елементарен и предразполагащ тип могат да имат чудовищата, само че нещо ни яде и терзае – доказателствата са неубедителни и косвени и присъдата (защитникът е фигурант) е постановена по-скоро поради всеобщата нервност и медийния звук, в сравнение с поради юридическите (трябва да са безспорни) обстоятелства.
Точката на изкривяване настава, когато се появява известният и процъфтяващ финансово юрист с безупречна известност и висок авторитет Херцберг (Федя ван Хюет), решен да поеме “про боно ” случая, както и с новата роля на усъмнилата се в вярното, независимо и етично протичане на процеса Юдит, в действителност чиста и сензитивна идеалистка. Лусия е била принудена да проституира от отблъскващата си и противна майка, гледала е на карти (оттам книгите), поемала е непринудено най-тежките и безнадеждни случаи, в действителност колежките я обичат и почитат, а на болничното заведение е предстояло обединение и за смъртните случаи е трябвало да бъде открита изкупителна жертва. За похлупак значимо доказателство (тест) е прикрито...
Такива филми, когато са направени добре, постоянно са доста забавни и задъханото, цялостно с обрати деяние не е най-важното. По-важни са удовлетворението и насладата от триумфа на справедливостта и правораздаването (дори да идват късно), които в естествените и преуспели общества (затова са такива – първо са полезностите, идеалите и правилата, а след това идва благосъстоянието като резултат) са основополагащи и наложителни, пиедестал на гражданския контракт сред ръководещи и ръководени. Помислете си за нашия хал, когато неналичието им ерозира всичко останало...
Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, публикации от който публикуваме с неговото единодушие.
“Лусия де Берк ” е по същински случай, скандализирал нацията и разделил я на две. Лусия (Ариане Схлутер, уважавана и акламирана актриса) е към 40-годишна, с присъщи холандски черти – бяло, чисто и намерено, продълговато симпатично лице, пшеничено руси коси, явен, ярък взор, привлекателна заоблена снага, уместно и фешън, само че не предизвикателно и крещящо облечена. Тя е отрудена, опитна и ценена здравна сестра (прибира се грохнала), която живее с новия си другар Тео (Ад Нипелс), наедрял, отзивчив и непохватен наивник, рядко се среща с щерка си тийнейджърка, с която се държи като с равна (и която е при татко си) и се грижи за грохналия си полумъртъв дядо.На едно нейно дежурство умира бебе (докторката идва от опера и не е доста съответна в грижите си и в разказа на случилото се) и пъкълът се сгромолясва върху Лусия – упрекват я за голям брой смъртни случаи (по самодейност на шефа на болницата), в това число и на предходната ѝ работа, на възрастни и на деца, характеризират я като надменна и горделива, без другари, откриват при обиск при нея странни книги (окултни и езотерични, даже макабрени)... Следствието се води от опитната, енергична, интелигентна и уважавана прокурорка Йохансон (Анет Малерб), която има усет към светско самопризнание и занимания, а начинаещата помощничка, амбициозната и добре готова красива брюнетка Юдит Янсен (откритието Сали Харсмен) – на пръв взор безскрупулна напориста кариеристка, приготвя обвиняването “по американски ” – стъпва на статистиката (не може толкоз смъртни случаи да са в дежурството на един човек без причина, шансът е едно на стотици милиони), на косвени улики, на книги, изравя, че като малолетна Лусия е имала обвиняване за проституция...
Дълго време сме уверени във виновността на героинята, дори се чудим какъв мил, елементарен и предразполагащ тип могат да имат чудовищата, само че нещо ни яде и терзае – доказателствата са неубедителни и косвени и присъдата (защитникът е фигурант) е постановена по-скоро поради всеобщата нервност и медийния звук, в сравнение с поради юридическите (трябва да са безспорни) обстоятелства.
Точката на изкривяване настава, когато се появява известният и процъфтяващ финансово юрист с безупречна известност и висок авторитет Херцберг (Федя ван Хюет), решен да поеме “про боно ” случая, както и с новата роля на усъмнилата се в вярното, независимо и етично протичане на процеса Юдит, в действителност чиста и сензитивна идеалистка. Лусия е била принудена да проституира от отблъскващата си и противна майка, гледала е на карти (оттам книгите), поемала е непринудено най-тежките и безнадеждни случаи, в действителност колежките я обичат и почитат, а на болничното заведение е предстояло обединение и за смъртните случаи е трябвало да бъде открита изкупителна жертва. За похлупак значимо доказателство (тест) е прикрито...
Такива филми, когато са направени добре, постоянно са доста забавни и задъханото, цялостно с обрати деяние не е най-важното. По-важни са удовлетворението и насладата от триумфа на справедливостта и правораздаването (дори да идват късно), които в естествените и преуспели общества (затова са такива – първо са полезностите, идеалите и правилата, а след това идва благосъстоянието като резултат) са основополагащи и наложителни, пиедестал на гражданския контракт сред ръководещи и ръководени. Помислете си за нашия хал, когато неналичието им ерозира всичко останало...
Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, публикации от който публикуваме с неговото единодушие.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ