Благодарение на интернет и факта, че руската хибридна война продължава

Благодарение на интернет и обстоятелството, че съветската хибридна война продължава да се ускорява, най-различни славни и не толкоз славни фрагменти се появяват онлайн. След като родното издание от края на Втората Световна война показва, че английската лира е капитулирала, което е най-тежката и злокобна финансова рецесия, по думи на родните редактори, само че най-малко сме защитавани от Съюз на съветските социалистически републики, тъй като нямало да се покорим на $, британците вземат решение да отвърнат на удара.

Цялата история за нещастието на лирата, през призмата на соц. идеологията в родните издания, може да прочетете тук, само че дано се върнем на ответния удар.

След като се смъква цената на английската лира и англичаните са подготвени да създадат всичко допустимо, с цел да завоюват колкото се може повече средства, освен това от външна търговия, сър Макс Атикен от Дейли Експрес предлага на двама от своите основни редактори да основат събитие, което вестника да спонсорира и по този начин да служи като метод за покачване на духа. Така се ражда концепцията за рали, което ще покаже качеството на английското произвеждане и ще притегли нови вложители.

Наградата за първия ще е 10 хиляди английски паунда, само че в следствие в-ка дава още 3 награди по 3 хиляди и още 2 по 2 хиляди паунда. Събира се специфичен комитет от 8 души, който да построи маршрута и да дефинира разпоредбите. На разстояние от 7000 благи през 11 страни и товарене на ферибот от Индия до Австралия ще сложи формалното разстояние от 9 900 благи. Официално и след леки промени, същото става 10 373 благи или 16 694 километра.

Стартовата дата е 24-25 ноември от Лондон до Париж, като дистанцията би трябвало да се мине за 12 часа и 32 минути. От Париж, състезателите се насочат към Торино, Белград, Истанбул, Сивас, Ержикан, Техеран, Кабул, Сароби, Делхи, Бомбай и след корабоплаване отпътуват към Перт, Юанми, Марвел Лок, езерото Кинг, Кедуна, Куорн, Маролана Крийк, Брачина, Мингари и най-после до Сидни.

Пристигат коли от Полша, Германия, Австралия и най-изненадващо, най-малко за мнозина, е фактът, че и братския Съветски съюз изпраща своето знамение в автомобилостроеното – Москвич 408. Ралито се организира през далечната 1968 година и подозираме, че тимовете на Автоексперт – подвеждащо име, в действителност – са желали да покажат, че бъдещето е в съветската техника, само че не се фокусирали върху военната.

Сергей Тенишев и неговия сътрудник Валентин Кислих отпътуват за Лондон и са подготвени да обиколят света. Една още по-приятна концепция е, че ще могат да гледат по какъв начин другите коли ги изпреварват, само че сходно наслаждение няма да имат и самите водачи от непознатите тимове. Причината е, че Съюз на съветските социалистически републики изпраща три спортни коли и приключват на 20-то, 22-ро и 33-то място в генералното класиране. Ако имаме вяра на фотографията, пусната самоуверено в послание, дано обърнем внимание на 3-мата финалисти:

Rootes Motors Group ечелят с Hillman Hunter, British Leyland Cars печелят 2-ро място с BMC Austin, Ford Motor Company of Australia печелят 3-то място с Ford Falcon XT GT. На 4-то място са поляци, пристигнали с Porsche 911S, има участници с Ford Taunus 20M RS, французите идват със Citroen DS 21 – традиция е за Франция да избира най-абсурдните места, където да кара и да се впусне в конкуренцията.

Налично е Volvo 144S, DAF 55, Mercedes-Benz 280 S и даже VW костенурка. Относно представянето на Москвич и посочените позиции, успехите над останалите тимове са изключително лесни за инспекция, множеството участници не са публични кандидати и доста от тях даже не могат да се считат за експерти, има много фенове, а по самото трасе се срещат и други проблеми.

Великата победа на Москвич 408, в която се твърди, че съветската машина е съумяла да завоюва нещо, на практика издиша. Относно успеха им над Porsche, 4-тото място е за поляците Собеслав Засада и Марек Вачовски, на 15-то място е отборотъ на Едгар Хърман и Ханс Шулер, също с Porsche 911T, тимът на Captain F Barker с Mercedes-Benz 280S е на 18-то място, до момента в който първият позитивен резултат за Автоекспорт на Сергей Тенишев се намира на 20-то място. Следователно е мъчно да открием и каква тъкмо е успеха на съветската машина и техните водачи, откакто се намират на 20-то място и останалите сътрудници надалеч не финишират по-далече.

Ако проследим професионалната кариера на първенеца в съветския клас от 3 коли, можем да открием, че бедния Сергей Тенишев има постоянна кариера и постоянно съумява да нарежда съветската машина на към 20-то място в класа си. Освен в случай че не броим съветските надпревари, в които е ясно, че няма особена конкуренция и западно въздействие. През 1958 година отива на надпреварата във Финландия и потвърждава превъзходството на Москвич 408 – просто не съумява да финишира.

През идната година заема 33-то място от 81 участника. През 1961 година взима присъединяване в надпреварата за „ Мир и другарство “ проведено от социалистическите страни и тръгващо от Балатон до Дрезден, там финишира преди всичко, още веднъж с помощта на руското автомобилно произвеждане и неналичието на конкуренция. В Акрополис е на 24-то място, до момента в който във Финландия финишира на 54-то място през 1963 година През 1964 година твърди, че е взел участие в рали Монте Карло и се твърди, че е съумял да финишира, до момента в който останалите участници настояват, че даже не е бил позволен до надпреварата, склонни сме да имаме вяра на второто, откакто сходни митове се носят и за надпреварата от 1968 година

Първият им триумф е в рали Етиопия, само че забележете, че не се състезава с Москвич, а с Волга, където съумява да вземе първо място в класа си и второ място в крайното класиране. През 1970 година отиват на рали Мексико и финишират на 20-то място от 26 участници. В рали Швейцария влиза с още 4-ма съотборници, въоръжени със състезателен Москвич-412 (дори нямаме визия какво означава) и нито един от колите не съумява да финишира, като съветският всесилен Автоекспорт напуща надпреварата. Следвайки тази логичност, въпросът остава, какво тъкмо е спечелила съветската машина?