10 причини да отида там, откъдето всеки попаднал е искал да избяга – Белене
Благодарение на фондацията „ Sofia Platform ” 25 възпитаници и студенти от цяла България имахме опцията да прекараме пет дни в гр. Белене. По време на престоя ни там, като се изключи че разгледахме основните места из града, посетихме и о-в Персин, където се е намирал концентрационният лагер, Държавната организация „ Архиви ” в гр. Плевен, чухме лекции на извънредно ерудирани експерти в региона на историята, културологията и политологията.
Отец Паоло Кортези приказва с нас и за ситуацията на църквата по това време и най-сетне, само че не на последно място, оживелият политически пандизчия, родом от Кърджали, Халил Расим, показа своята доста мощна персонална история за това, което е претърпял.
Убедена съм, че никой от присъстващите не е напуснал Белене безучастен таман, както и уредниците на лятното учебно заведение в деня на идването ни увериха. Това място е осеяно с магията на трагизма, която тежи във въздуха и до през днешния ден.
Намирам петдневното пътешестване за извънредно потребно, нужно, даже тежко, само че тъкмо то отключва същинското търсене на отговора на „ Защо ни е да помним? ”
Това са 10-те аргументи десетки години след рухването на режима един младеж да реши да иде там.
1. Дивата хубост на кътчето
Белене се намира директно до р. Дунав. А ние имахме шанса хотелът ни да е на място с директен аспект към необятните води. Качихме се и на корабчета, с които разгледахме, несъмнено без да слизаме от тях, и останалите острови към града – Магарица, Белица и Предел. Освен постоянното нахлуване от комари, всичко останало, част от прелестната природа на мъничкото градче, наподобява приказно и носи някакво чудо със себе си.
2. Но и неговата злокобност
Разбира се няма по какъв начин да не доклада, че мястото е същински злокобно. И сигурно не е чудно за никого. Това най-много важи за островът, защото той неизбежно е в положение да смрази кръвта. Знаейки историята на града, няма по какъв начин човек, който не е локален, да не усети напоения със боязън и тежест въздух, който вдишва. 
3. Любопитството към предишното
Името на лятното учебно заведение гласеше „ Защо ни е да помним? ” и младежите, които не се задоволяват с обясненията на родителите си, съгласно които „ по времето на соца си беше по-добре ” и „ ми тогава билетчето за градския беше 5 ст. ” не могат да не се запитат каква е същината на това митично минало. И какво се е криело зад това „ хубаво и умерено време ”, което у не малко хора през днешния ден поражда позната носталгия. Именно тези младежи, които имат желанието да схванат нещата от другата страна.
4. Спокойствието в града
За разлика от София и другите огромни градове в Белене придвижването по улиците е мощно редуцирано. Дори миризмата на въздуха е някак по-свежа и постоянно, излизайки заран имах възприятието, че съм някъде из планината. Таксита в града, както научих от локалните, няма. Рядко се чува бумтене на музика от заведенията, а midnight разходка из улиците, които в полза на истината бяха удивително прави, като че ли са точно чертани, ми се струваше доста релаксиращо деяние.
5. Търсенето на истината
Разликата сред тази и т.3 е, че търсейки истината ние към този момент сме минали през стадия на любознание. При срещата ни с Халил Расим той няколко пъти повтори,че след измененията е разказвал за своите инциденти,но доста хора не са вярвали на това, че е прекарал 20 години от своя живот по затвори.Или още по-лошото – не са желали да имат вяра, нито да знаят. А когато истината е омотана в толкоз доста спекулации имаме потребност от сигурен източник, имаме потребност да търсим. Търсим ли, намираме.
6. Пет дни в компанията на безусловно непознати хора
Реално видяно това може да се случи на всички места. Особеното тук е, че прекарахме тези дни в компанията на хора, знаейки само две неща за тях първоначално – че имат същия интерес по тематиката и техните имена. След няколко дни обаче откакто сте се нагледали и наслушали на доста сложни за осмисляне и приемане обстоятелства, стартира да ти се коства, че не са чак толкоз непознати. Може би тъй като след такива дълги и интензивни дни, връзката с тези, които са се срещнали със същото, се трансформира в доста по-лесно и доста прелестно начинание.
7. И умеенето да се наспиваш бързо
Да, за хората, които обичат да стартират деня си по обяд, имам вяра, че това е било същинско мъчение. Денят започваше в 7ч. и продължаваше до 22ч. Всеки от дните имаше друга стратегия, все толкоз богата и уморителна, само че напълно друга от миналата. Единственото, което се повтаряше, считам, бяха кафе-паузите. В такива дни човек не може да си разреши да се отпусне, тъй като има толкоз неща, които желае да чуе и научи, че единствено миг на разпръскване и нишката елементарно се изпуска.
8. Близката среща с религията
През съвсем цялото време на лекциите и обиколките с нас беше Отец Паоло Кортези. Той приказва за ролята на тайните служби и християнските църкви дружно с доктор Момчил Методиев. За всички е ясно, че по това време на вярващите и чиновниците на църквата не се е гледало с положително око и най-големите християнски празници са били доста усърдно заобикаляни за сметка, да вземем за пример, на 1 май. Отецът е доста уважаван в града, поради всичко, с което е съдействал. И тази обич към него и религията е мощно осезаема. Направи ми най-силно усещане, че младите също са доста отдадени на католическата черква. Организират срещи на католиците, оказват помощ на хоровия състав, посещават литургиите с огромно предпочитание. Това допускам освен за мен, само че и за доста други, без значение дали от София или от различен град, е непознато. И все пак останах мощно възхитена от ползите и любовта към църквата на тези младежи. 
9. Проба креативност
В края на лятното учебно заведение, откакто се наслушахме и нагледахме на всичко, което сигурно ще ни бъде от изгода, пристигна ред и на плановете по тематиката. За първия тренинг-проект имахме тъкмо 10 минути да измислим материал с ясна цел и запаси, с които бихме могли да спечелим възможен спонсор, с помощта на който да можем да осъществяваме концепциите си. В последна сметка това в действителност опира до творчеството и по какъв начин една идея да бъде показана по този начин, че да притегля внимание към себе си.
10. Най-вече, с цел да създадем разлика сред памет и потребност да помним
Защото какво е дърво без корени? Да помним е равнозначно на това да знаем и да търсим път към същинска и основна смяна. А тя постоянно идва от вътрешната страна на открито.
Пътешествието из дебрите на към момента загадъчното, макар че е изследвано доста пъти от 1990 година насам малко градче, което буди доста смесени усеща, беше не просто 3 часово разбиране на крайниците в рейс – то беше пътят към научаване на доста. Въпроси, които е нужно да получат отговор, най-малкото, с цел да си даде сметка младежа, който в този момент построява своята гражданска позиция, за какво пък „ демокрацията ни лиши доста ”?
