Бизнесменът Ивайло Пенчев изрази лично мнение за войната, която Русия

Бизнесменът Ивайло Пенчев изрази персонално мнение за войната, която Русия стартира против Украйна.

Ето какво написа Ивайло Пенчев в персоналния си профил във фейсбук:

" За Украйна.

Никой представител на запада не е подготвен да пожертва удобството си, камо ли да рискува живота си в поддръжка на Украйна.

Аз също не желая децата ми да се борят във война.

Каквато и да било война.

Аз съм част от запада.

Ние израстнахме с чувството, че мирът, демокрацията, свободата са даденост.

Войните са в Африка, Близкия изток, обратно в историята, не са нито тук, нито в този момент.

Ние не сме застрашени.

Тези дни започваме да осъзнаваме, че бъркаме.

Човешката природа не се е трансформирала. Хората са нападателни, властта ги развращава и то в не по-малка степен в сравнение с ги е развращавала преди 5000 години.

Докато има автократични режими, съществува риск някой деспот да изгуби изцяло човешката си емпатия и да се увлече в жаждата си за власт и домонация.

Докато има автократски режими, мирът и свободата не са обезпечени.

Единствен поръчител за нашата независимост е нашата мощ да я пазиме.

Неглижирането на силата от страна на Европейския съюз е фундаментално неправилно.

Не можем да се противопоставим на мощни неприятни хора с възпитани приказки.

Силните неприятни хора не се опасяват от Европа. В очите им тя е смешна.

Лидерите и наподобяват слаби, мързеливи, подправени, в някаква степен жалки.

Заети са с бюрократичните си междуособици и са напълно откъснати от държавничеството.

Европа е декадентска.

Тя възпитава хората си, че заслужават всичко по рождение.

Те имат доста права.

Концепцията за правата на индивида е напълно откъсната от концепцията че всяко право поражда обвързване.

Няма харта за адълженията на индивида. Само за правата му.

Грижата за битието на западния човек, за битието на околните му, не е негова а е на някой различен.

На страната.

Или по-лошо - на Европейския съюз.

Грижата за неговата сигурност пък отива даже оттатък Евросъюза.

Тя е грижа на Америка.

Европейците следва да изискват, а някой различен да удовлетворява условията им.

Китайците и азиатците работят на ниска цена за тях, а американците ги пазят от неприятните хора.

Това е наивно.

Винаги, когато прехвъляме отговорностите си към някого, ние му даваме свободата си.

Европа е стопански по-зависима от автократичните режими на Русия и Китай повече от всеки път.

И дължи сигурността си на Америка.

За да върне силата си, Европа би трябвало да възвърне добивната си промишленост, производството и хубавичко основа на морала си.

Ние би трябвало да копаем за всевъзможни потребни изкопаеми, да разгадаем хидрокракинга, да позволим на всички хора, които желаят да работят да дойдат в Европейския съюз и да работят.

Да приемем умереното обществено разслоение като създаващо непоклатимост. Нама по какъв начин да имаме конкурентно произвеждане докатонякъде заплатите са по-ниски. Нека тези, които работят на ниска цена някъде по света го вършат тук, в Европа.

Нека Европа стане привлекателен център за тези, които са подготвени да живеят от труда си, а не от обществени помощи.

И би трябвало да сме на ясно, че колкото по-всеобхватни обществени системи сътворяваме, толкоз по-безотговорни и безгрижни хора възпитаваме.

Те не са подготвени да се напънат, с цел да изхранват себе си и фамилиите си, камо ли да жертват живота си за свободата на някой различен.

Тази отвратителна война се дължи колкото на лудостта и безчовечието на един самозабравил се деспот, толкоз и на декадентската безгръбначност на един потъващ в детска леност континент. "