Юлиян Софрониев пред Dir.bg: Няма растеж без евтина енергия и национална сигурност
Бизнесменът и бизнесмен Юлиян Софрониев, който е част от новата коалиция " Заедно ", ще работи за дълготрайна тактика за дребния и междинен бизнес. Има три съществени стълба, поради които една стопанска система пораства и бива конкурентна - да имаш позитивна демография, да имаш достъп до евтина сила, да имаш национална сигурност, декларира Софрониев и подлага на критика, че не може да се раздават енергийни помощи на всички по равно. Според него един от големите проблеми, които има през последните две години, е, че страната, в частност държавната администрация, се трансформира в най-големия съперник на частния бизнес, споделя Софрониев.
- Г-н Софрониев влязохте като специалист в новата коалиция " Заедно ", кое Ви подтикна да участвате в политиката и да изберете точно тази групировка?
- По-скоро не толкоз присъединяване в политиката, колкото поддръжка на концепцията и хората, които стоят зад тази групировка, огромна част специалисти, които познавам и имам много високо мнение за тях във връзка с техните професионални качества и експертизата им. На този стадий не възнамерявам по-активно да навляза в политиката, по-скоро бих желал и ще оказвам помощ с експертни отзиви за това от какво има потребност бизнеса. Ще предизвиквам диалог сред бизнеса и политиката, с цел да може в България към този момент да се намерения дълготрайно за дребния и междинен бизнес. Няма да вземам участие в листи и няма да се кандидатирам за народен представител.
- Каква е визията Ви за българския бизнес?
- От 30 години насам - интервала на демокрацията след 1990 година, нито едно българско държавно управление не е имало никаква дълготрайна тактика за развиване на българския бизнес. Нямаме тактика къде желаеме да бъдем и в какво да сме положителни. Дали да имаме №1 туризъм в Източна Европа, дали да сме един от най-големите аграрни производители, дали да имаме бурно развиване на софтуерната промишленост. Нямаме тактика в каква посока би трябвало да се развива българският бизнес. Според мен това е една от главните аргументи българските компании да не са конкурентни на интернационалните пазари. Моето предпочитание е това да бъде променено. Трябва да бъде построена дълготрайна тактика, въз основата на която избрани бизнеси, които биха имали опция да бъдат показани на интернационалните пазари, да бъдат подкрепени, само че не посредством предоставяне на помощи, както се случва сега. Даваме енергийна помощи по равно без значение дали става въпрос за хлебарница, казино или компания за копаене на криптоактиви, всички получават помощ от страната. Всъщност не някаква, тази помощ е в размер на 1 400 000 000 лв. на месец, което е голяма сума даже за българския бюджет. Трябва да бъде построена дълготрайна тактика, да се видят перспективните бизнеси и стопански браншове, които България може да подкрепи, и надлежно тези бизнеси да бъдат конкурентни на интернационалните пазари през идващите 10-20 години.
- През 90-те години близо 60% от младежите се ориентираха към частния бизнес, а в този момент те са едвам 4%, какво би трябвало да променим?
- Точно по този начин, цифрите са точни - 62% при започване на 1992 година, а в този момент са по-малко от 5%, към 4%. Трябва да се трансформират няколко неща и то незабавно и предпочитано. Има три съществени стълба, поради които една страна, една стопанска система пораства и бива конкурентна - да имаш позитивна демография, да имаш достъп до евтина сила, да имаш национална сигурност. Ако минем в резюме по трите - измежду 228 страни в света България е на 223-то по раждаемост и на 8-о място по смъртност. По акумулативния фактор ние сме най-зле представящата се страна на земното кълбо, което е ужасяващо. 550 000 души изчезнаха от България единствено за последните 10 години съгласно последно броене. Дали са напуснали страната, дали тъй като няма раждаемост, само че две генерации работна ръка не са се влели в пазара на труда. Това е един от първите и съществени проблеми. Няма по какъв начин да имаме растяща и конкурентна стопанска система при намаляващо население.
Вторият е достъпът до евтина сила - България към този момент няма евтина сила, с цел да може да подтиква българското произвеждане. България има огромно произвеждане в няколко сфери и то би трябвало да има достъп до евтина сила, каквато сега ние нямаме. Плащаме по-високи цени, дали поради спора и войната в Украйна, дали заради други фактори, характерни за Европа и в частност Зелената договорка, което прави по този начин, че българският бизнес не би могъл да бъде конкурентен.
За националната сигурност не съм специалист, няма да приказвам в детайли, само че мисля, че всеки вижда, че и там България е извънредно изостанала.
Това, което считам, че би трябвало да се направи, е бързо да бъдат признати дълготрайни ограничения и тактики за стимулиране на дребния и междинен бизнес. Да може да накараме младежите, които са приключили в чужбина, да се завърнат в България и да започват личен бизнес. Да им дадем опция да не заплащат налози първите три години, когато започват компания. Да дадем опция и на компании от разрастващи се стратегически браншове, да имат понижаване на налога, когато те реинвестират облагите си. Тоест, има няколко стъпки, които бързо би трябвало да се подхващат, с цел да може да подтикваме младежите да се върнат в бизнеса.
Един от големите проблеми, които има в последните две години, е, че страната, в частност държавната администрация се трансформира в най-големия съперник на частния бизнес. Знаем по публична статистика, че междинната работна заплата в държавния бранш от две години изпреварва тази в частния бранш. За разлика от частните компании, където има доходи и разноски и можеш да увеличиш заплатите, единствено в случай че облагата ти разрешава, в държавния бранш няма баланс - просто взимаш следващия заем или Министерство на финансите ти дава пари и раздаваш по-високи заплати. Не желая да засегна работещите в администрацията, тъкмо противоположното, считам, че и за тях една смяна и една промяна е нужна, тъй като те работят в бранш, в който има най-вече повтаряеми процеси, които могат да бъдат автоматизирани. Държавната администрация е най-вече застрашена от протичащото се в последните няколко месеца - появяването на изкуствен интелект, в частност chat GPT, по повод заменяне на работни места. Много бързи ограничения би трябвало да бъдат подхванати.
- Трябва ли да бъде изменен Кодексът за застраховането, спор имаше и в предходното Народно заседание?
- Личното ми мнение като човек с повече от 20 години опит и в застрахователния бранш, считам, че България има едни от най-хубавите закони за обезпечаване сега в Европа. Това, че Парламентът не гласоподава съответни промени, импортирани от Министерството на финансите, съгласно мен беше вярно. Не е разумно държавното управление или обещано министерство да поема задължения за даден закон или регулаторни рамки в България, които да бъдат синхронизирани по отношение на европейските, без това да бъде съобразено и разисквано с участниците на застрахователния пазар - преди всичко застрахователните компании, на второ място всички консуматори, дали транспортни компании, дали физически или юридически лица. Възможността да бъде признато изплащането на обезщетение на непознат осигурител по зелена карта без показване на разходо-оправдателен документ ( банково извлечение), че в действителност такова заплащане е осъществено към потърпевшото лице в трета страна, е просто неуместно. Това ще докара до такава степен, че цените биха скочили фрапантно, с цел да може застрахователните компании в България да поддържат постоянни портфейли, което пък от своя страна, поради невисоката покупателна опция на българското население, ще докара до спад под 90% на броя подписани застраховки. Това би било голям проблем. Ако би трябвало да има промени, те би трябвало да бъдат разисквани с бизнеса. Не може непосредствено да се имплеметират дадени Европейски регламенти, без да са съобразени със характерните фактори в България, като покупателната опция на популацията, конкурентно дарба на бизнеса и други
- В последните три Народни събрания се чертаеха все нови и нови червени линии, една от тях бе правосъдната промяна, най-новата е за Паметника на руската войска, по какъв начин мислите, дават отговор ли на дневния ред на обществото?
- Ще изкажа персоналното си мнение. Това, което се случва в Народното събрание, е огледален облик на това, което се случва в обществото. Деленето на положителни и неприятни, червени и сини, за жалост е наклонност, която се случва в целия свят и България не е изключение. Виждаме какъв брой са мощни разграничителните линии в обществото в Америка. В последните два месеца няма европейска столица, в която хората да не стачкуват и да няма сбивания сред стачкуващи по улиците. Обществата през 2023 година сме стигнали до равнище на разделеност посред ни, което ще ескалира евентуално в доста неприятна посока, в случай че няма бърза смяна.
Не считам, че Паметника на Съветската войска е на дневен ред. България има различен дневен ред и това е обедняването на хората, високите цени и проблемите към бизнеса. Вероятно има потребност от Съдебна промяна, не съм специалист и не мога да дам умело мнение, само че в случай че нашите закони са писани 90-те години, считам че е разумно след 30 години да има върху какво да се работи и да бъде усъвършенствано.
- Нужно ли е да се желае импийчмънт на президента и има ли място за президентска република?
- Не мога да се изкажа като политик, само че като жител считам, че България има вярната уредба и тя би трябвало да остане същата. Не считам, че това е дневният ред на обществото - да бъде сменяна формата на ръководство.
- Мислите ли, че в страната има далавера сега и по какъв начин би трябвало да бъде овладяна?
- Не бих употребявал думата далавера. По скоро има нелоялни търговски практики. Връщам се при започване на диалога, когато споделих, че България няма дълготрайна тактика за развиване на частния бизнес. Виждаме, че в хранителния бранш, има няколко огромни интернационалните вериги, които преобладават евентуално над 90% от пазара на хранителни артикули. Когато пазара в дребна страна като България е структуриран по този начин, евентуално е по-лесно да бъдат позволени сходни нелоялни практики. Ако бъде подтиквано българското произвеждане, конкурентната среда ще се усъвършенства и пазара ще се контролира от единствено себе си. Знаем, че свободния пазар е най-хубавият регулатор. Не имам вяра в мощните държавни ограничения, които биха могли да контролират този развой на ценообразуване.
- С кои обединения " Заедно " може да се коалира?
- Този отговор бих оставил на сътрудниците, които имат политически опит. Аз бих се присъединил в диалози с специалисти, които припознаят потребността незабавно да се стартира работа за дълготрайна тактика за стабилизиране и развиване на дребния и междинен бизнес.
Юлиян Софрониев е създател и основен изпълнителен шеф на BIODIT.
Той е сполучлив бизнесмен с повече от 25 години опит в бизнеса, продажбите, мениджмънт, стратегическо развиване и вложения. В момента е основен изпълнителен шеф на BIODIT - високотехнологична българска компания, която създава и създава най-съвременните системи за сигурност, надзор на достъпа и работното време, основани на биометрична идентификация.
Софрониев е набрал повече от 2,5 милиона евро за компанията BIODIT, която има голям брой интернационалните награди за своите новаторски артикули. BIODIT става първият софтуерен стартъп в България, който осъществя ППП-не на пазара за напредък " BEAM " на БФБ.
Софрониев е и притежател на две от водещите застрахователни посреднически компании в България - Brand INS и Brand Affinity Management Service, които той построява от нулата. На 25-годишна възраст и преди основаването на BIODIT, Brand Ins и Brand Affinity, Софрониев става най-младият шеф на автомобилно обезпечаване в България, заемайки тази позиция в ЗАД " Армеец ". По време на неговия мандат той съумява да построи сполучлив екип, който да изведе ЗАД " Армеец " до челното място в автомобилното обезпечаване в България, реализирайки над 1 000% растеж в приходите.
Юлиан Софрониев е измежду първите българи, станали част от световната мрежа Endeavor, която избира и подкрепя бизнесмени с хрумвания да се разраснат бързо на интернационалния пазар. Той споделя опита и визията си, като преподавател на софтуерни и мотивационни събития, както е и наставник на последващо потомство от създатели. Предава уменията си като бизнесмен на възпитаници от елитна столична гимназия в границите на самодейността Teenovator.
Софрониев има повече от 15 години опит в вложения на финансовите пазари в България и чужбина.
- Г-н Софрониев влязохте като специалист в новата коалиция " Заедно ", кое Ви подтикна да участвате в политиката и да изберете точно тази групировка?
- По-скоро не толкоз присъединяване в политиката, колкото поддръжка на концепцията и хората, които стоят зад тази групировка, огромна част специалисти, които познавам и имам много високо мнение за тях във връзка с техните професионални качества и експертизата им. На този стадий не възнамерявам по-активно да навляза в политиката, по-скоро бих желал и ще оказвам помощ с експертни отзиви за това от какво има потребност бизнеса. Ще предизвиквам диалог сред бизнеса и политиката, с цел да може в България към този момент да се намерения дълготрайно за дребния и междинен бизнес. Няма да вземам участие в листи и няма да се кандидатирам за народен представител.
- Каква е визията Ви за българския бизнес?
- От 30 години насам - интервала на демокрацията след 1990 година, нито едно българско държавно управление не е имало никаква дълготрайна тактика за развиване на българския бизнес. Нямаме тактика къде желаеме да бъдем и в какво да сме положителни. Дали да имаме №1 туризъм в Източна Европа, дали да сме един от най-големите аграрни производители, дали да имаме бурно развиване на софтуерната промишленост. Нямаме тактика в каква посока би трябвало да се развива българският бизнес. Според мен това е една от главните аргументи българските компании да не са конкурентни на интернационалните пазари. Моето предпочитание е това да бъде променено. Трябва да бъде построена дълготрайна тактика, въз основата на която избрани бизнеси, които биха имали опция да бъдат показани на интернационалните пазари, да бъдат подкрепени, само че не посредством предоставяне на помощи, както се случва сега. Даваме енергийна помощи по равно без значение дали става въпрос за хлебарница, казино или компания за копаене на криптоактиви, всички получават помощ от страната. Всъщност не някаква, тази помощ е в размер на 1 400 000 000 лв. на месец, което е голяма сума даже за българския бюджет. Трябва да бъде построена дълготрайна тактика, да се видят перспективните бизнеси и стопански браншове, които България може да подкрепи, и надлежно тези бизнеси да бъдат конкурентни на интернационалните пазари през идващите 10-20 години.
- През 90-те години близо 60% от младежите се ориентираха към частния бизнес, а в този момент те са едвам 4%, какво би трябвало да променим?
- Точно по този начин, цифрите са точни - 62% при започване на 1992 година, а в този момент са по-малко от 5%, към 4%. Трябва да се трансформират няколко неща и то незабавно и предпочитано. Има три съществени стълба, поради които една страна, една стопанска система пораства и бива конкурентна - да имаш позитивна демография, да имаш достъп до евтина сила, да имаш национална сигурност. Ако минем в резюме по трите - измежду 228 страни в света България е на 223-то по раждаемост и на 8-о място по смъртност. По акумулативния фактор ние сме най-зле представящата се страна на земното кълбо, което е ужасяващо. 550 000 души изчезнаха от България единствено за последните 10 години съгласно последно броене. Дали са напуснали страната, дали тъй като няма раждаемост, само че две генерации работна ръка не са се влели в пазара на труда. Това е един от първите и съществени проблеми. Няма по какъв начин да имаме растяща и конкурентна стопанска система при намаляващо население.
Вторият е достъпът до евтина сила - България към този момент няма евтина сила, с цел да може да подтиква българското произвеждане. България има огромно произвеждане в няколко сфери и то би трябвало да има достъп до евтина сила, каквато сега ние нямаме. Плащаме по-високи цени, дали поради спора и войната в Украйна, дали заради други фактори, характерни за Европа и в частност Зелената договорка, което прави по този начин, че българският бизнес не би могъл да бъде конкурентен.
За националната сигурност не съм специалист, няма да приказвам в детайли, само че мисля, че всеки вижда, че и там България е извънредно изостанала.
Това, което считам, че би трябвало да се направи, е бързо да бъдат признати дълготрайни ограничения и тактики за стимулиране на дребния и междинен бизнес. Да може да накараме младежите, които са приключили в чужбина, да се завърнат в България и да започват личен бизнес. Да им дадем опция да не заплащат налози първите три години, когато започват компания. Да дадем опция и на компании от разрастващи се стратегически браншове, да имат понижаване на налога, когато те реинвестират облагите си. Тоест, има няколко стъпки, които бързо би трябвало да се подхващат, с цел да може да подтикваме младежите да се върнат в бизнеса.
Един от големите проблеми, които има в последните две години, е, че страната, в частност държавната администрация се трансформира в най-големия съперник на частния бизнес. Знаем по публична статистика, че междинната работна заплата в държавния бранш от две години изпреварва тази в частния бранш. За разлика от частните компании, където има доходи и разноски и можеш да увеличиш заплатите, единствено в случай че облагата ти разрешава, в държавния бранш няма баланс - просто взимаш следващия заем или Министерство на финансите ти дава пари и раздаваш по-високи заплати. Не желая да засегна работещите в администрацията, тъкмо противоположното, считам, че и за тях една смяна и една промяна е нужна, тъй като те работят в бранш, в който има най-вече повтаряеми процеси, които могат да бъдат автоматизирани. Държавната администрация е най-вече застрашена от протичащото се в последните няколко месеца - появяването на изкуствен интелект, в частност chat GPT, по повод заменяне на работни места. Много бързи ограничения би трябвало да бъдат подхванати.
- Трябва ли да бъде изменен Кодексът за застраховането, спор имаше и в предходното Народно заседание?
- Личното ми мнение като човек с повече от 20 години опит и в застрахователния бранш, считам, че България има едни от най-хубавите закони за обезпечаване сега в Европа. Това, че Парламентът не гласоподава съответни промени, импортирани от Министерството на финансите, съгласно мен беше вярно. Не е разумно държавното управление или обещано министерство да поема задължения за даден закон или регулаторни рамки в България, които да бъдат синхронизирани по отношение на европейските, без това да бъде съобразено и разисквано с участниците на застрахователния пазар - преди всичко застрахователните компании, на второ място всички консуматори, дали транспортни компании, дали физически или юридически лица. Възможността да бъде признато изплащането на обезщетение на непознат осигурител по зелена карта без показване на разходо-оправдателен документ ( банково извлечение), че в действителност такова заплащане е осъществено към потърпевшото лице в трета страна, е просто неуместно. Това ще докара до такава степен, че цените биха скочили фрапантно, с цел да може застрахователните компании в България да поддържат постоянни портфейли, което пък от своя страна, поради невисоката покупателна опция на българското население, ще докара до спад под 90% на броя подписани застраховки. Това би било голям проблем. Ако би трябвало да има промени, те би трябвало да бъдат разисквани с бизнеса. Не може непосредствено да се имплеметират дадени Европейски регламенти, без да са съобразени със характерните фактори в България, като покупателната опция на популацията, конкурентно дарба на бизнеса и други
- В последните три Народни събрания се чертаеха все нови и нови червени линии, една от тях бе правосъдната промяна, най-новата е за Паметника на руската войска, по какъв начин мислите, дават отговор ли на дневния ред на обществото?
- Ще изкажа персоналното си мнение. Това, което се случва в Народното събрание, е огледален облик на това, което се случва в обществото. Деленето на положителни и неприятни, червени и сини, за жалост е наклонност, която се случва в целия свят и България не е изключение. Виждаме какъв брой са мощни разграничителните линии в обществото в Америка. В последните два месеца няма европейска столица, в която хората да не стачкуват и да няма сбивания сред стачкуващи по улиците. Обществата през 2023 година сме стигнали до равнище на разделеност посред ни, което ще ескалира евентуално в доста неприятна посока, в случай че няма бърза смяна.
Не считам, че Паметника на Съветската войска е на дневен ред. България има различен дневен ред и това е обедняването на хората, високите цени и проблемите към бизнеса. Вероятно има потребност от Съдебна промяна, не съм специалист и не мога да дам умело мнение, само че в случай че нашите закони са писани 90-те години, считам че е разумно след 30 години да има върху какво да се работи и да бъде усъвършенствано.
- Нужно ли е да се желае импийчмънт на президента и има ли място за президентска република?
- Не мога да се изкажа като политик, само че като жител считам, че България има вярната уредба и тя би трябвало да остане същата. Не считам, че това е дневният ред на обществото - да бъде сменяна формата на ръководство.
- Мислите ли, че в страната има далавера сега и по какъв начин би трябвало да бъде овладяна?
- Не бих употребявал думата далавера. По скоро има нелоялни търговски практики. Връщам се при започване на диалога, когато споделих, че България няма дълготрайна тактика за развиване на частния бизнес. Виждаме, че в хранителния бранш, има няколко огромни интернационалните вериги, които преобладават евентуално над 90% от пазара на хранителни артикули. Когато пазара в дребна страна като България е структуриран по този начин, евентуално е по-лесно да бъдат позволени сходни нелоялни практики. Ако бъде подтиквано българското произвеждане, конкурентната среда ще се усъвършенства и пазара ще се контролира от единствено себе си. Знаем, че свободния пазар е най-хубавият регулатор. Не имам вяра в мощните държавни ограничения, които биха могли да контролират този развой на ценообразуване.
- С кои обединения " Заедно " може да се коалира?
- Този отговор бих оставил на сътрудниците, които имат политически опит. Аз бих се присъединил в диалози с специалисти, които припознаят потребността незабавно да се стартира работа за дълготрайна тактика за стабилизиране и развиване на дребния и междинен бизнес.
Юлиян Софрониев е създател и основен изпълнителен шеф на BIODIT.
Той е сполучлив бизнесмен с повече от 25 години опит в бизнеса, продажбите, мениджмънт, стратегическо развиване и вложения. В момента е основен изпълнителен шеф на BIODIT - високотехнологична българска компания, която създава и създава най-съвременните системи за сигурност, надзор на достъпа и работното време, основани на биометрична идентификация.
Софрониев е набрал повече от 2,5 милиона евро за компанията BIODIT, която има голям брой интернационалните награди за своите новаторски артикули. BIODIT става първият софтуерен стартъп в България, който осъществя ППП-не на пазара за напредък " BEAM " на БФБ.
Софрониев е и притежател на две от водещите застрахователни посреднически компании в България - Brand INS и Brand Affinity Management Service, които той построява от нулата. На 25-годишна възраст и преди основаването на BIODIT, Brand Ins и Brand Affinity, Софрониев става най-младият шеф на автомобилно обезпечаване в България, заемайки тази позиция в ЗАД " Армеец ". По време на неговия мандат той съумява да построи сполучлив екип, който да изведе ЗАД " Армеец " до челното място в автомобилното обезпечаване в България, реализирайки над 1 000% растеж в приходите.
Юлиан Софрониев е измежду първите българи, станали част от световната мрежа Endeavor, която избира и подкрепя бизнесмени с хрумвания да се разраснат бързо на интернационалния пазар. Той споделя опита и визията си, като преподавател на софтуерни и мотивационни събития, както е и наставник на последващо потомство от създатели. Предава уменията си като бизнесмен на възпитаници от елитна столична гимназия в границите на самодейността Teenovator.
Софрониев има повече от 15 години опит в вложения на финансовите пазари в България и чужбина.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ