От превози към смет: Новозагорска фирма е визионер относно отпадъците
Бизнесът с боклуци се намира в динамичен миг - обект е на развълнуван спор в столицата, а общините в цялата страна са принудени да изберат нови модели за пресмятане на такса боклук.
В тази предизвикателна среда една българска компания има рядкото преимущество на дългия небосвод. " Сорико " от Нова Загора е измежду първите частни компании за сметосъбиране в България с над 30-годишна история зад тила си. Макар да не е измежду най-големите в бранша, се нарежда като една от най-комплексните - с действия по цялата верига на ръководство на отпадъците.
Днес в ръководството на " Сорико " взе участие и второто потомство - дъщерите Ирена и Деница Минчеви имат дейна роля, паралелно с създателя Минко Минчев. В портфолиото на компанията са включени сметосъбиране и сметоизвозване в над 100 обитаеми места, ръководство на районни депа, произвеждане и апаратура на подземни контейнери, сложни услуги по ръководство на боклуци, както и консултантска активност.
Централата ѝ е ситуирана в Нова Загора, а част от дейностите са отделени в разнообразни сдружения, като сега тече развой по оформяне на холдингова конструкция. Служителите в цялата група са към 150 души, а оборотът за 2024 година е над 20 млн. лева
От интернационален транспорт до бизнеса с боклука
Историята на " Сорико " стартира надалеч преди " кръгова стопанска система " и " мъдро ръководство на боклуци " да се трансфорат в наложителни изречения в обществения спор. Компанията е основана при започване на 90-те години от Минко Минчев като компания за интернационален превоз. Първоначалната инвестиция е два камиона и банков заем, гарантиран със фамилната къща.
" Банкерът споделил на баба ми: " Бабче, в случай че внукът ти не върне заема, ще ви вземем къщата ". А тя му дала отговор: " Щом е споделил, че ще го върне, значи ще го върне ", споделя през днешния ден щерка му Ирена Минчева. Кредитът е изплатен предварително, а транспортният бизнес последователно се разраства.
Повратният миг в историята на компанията идва по време на едно от пътуванията в чужбина през 90-те години на предишния век. Минчев вижда сметосъбиращ камион: по това време екзотична панорама за България и пита какво е това. Отговарят му " Това е една от най-хубавите специалности. Докато има хора, ще има и отпадъци ". Идеята отлежава по пътя назад към България и слага началото на нова посока, в миг когато частните компании в бранша на процедура не съществуват.
Преходът към второто поколение
Трийсет години по-късно второто потомство заема своето място в историята на компанията.
" В фамилията ни тематиките за бизнеса постоянно са се обсъждали намерено. От дребна съм по базите и офисите, измежду хората в компанията ", споделя Ирена Минчева, най-голямата от трите деца на създателя. Днес тя заема длъжността шеф. По-малката ѝ сестра е финансов шеф, а брачният партньор ѝ е зает с оперативната активност.
Най-малкият брат към момента не е интензивно замесен в фамилния бизнес. Баща им е част от ръководството, въпреки да е направил " две крачки обратно ". " Той е визионер и постоянно ни е подкрепял ", споделя Минчева.
Преходът от фамилен към по-корпоративен модел се оказва едно от най-трудните провокации.
" При фамилните компании вратата постоянно е отворена - всеки влиза, изяснява, споделя. Когато започнеш да въвеждаш конструкция, хората постоянно го одобряват персонално ", признава Минчева. Въпреки това тя и сестра ѝ упорстват за смяната, осъзнавайки, че мащабът към този момент го изисква.
Целта е сложен баланс: от една страна: ясно написани процеси и отговорности, от друга - опазване на близостта и доверието. В " Сорико " има чиновници, които в никакъв случай не са работили другаде. Някои са още от времето, когато компанията е била транспортна.
Уроците от Ливан
" Сорико " оперира по цялата верига на ръководството на отпадъците - от събирането им до планирането на подобаващата инфраструктура. В портфолиото ѝ влизат събиране и транспортиране на боклуци в над 100 обитаеми места в Централна, Югоизточна и Северна България, ръководство на районни депа, както и сложни услуги за общини и корпоративни клиенти.
Компанията е постоянен участник в търгове за сметосъбиране - сама и в обединявания. В момента, дружно с сътрудници, взе участие в блокирания търг за една от зоните в София.
Най-мащабният интернационален план на компанията е в Ливан, където " Сорико " взе участие в процедура за изцяло ръководство на отпадъците.
" Цялата страна се обслужваше от един реализатор, което създаваше мощна взаимозависимост. В Ливан нямат доста произвеждане и внасят съвсем всичко, което генерира доста опаковки. Те заемат място и даже два дни да не бъдат обслужени контейнерите, става рецесия ”, споделя Минчева.
В партньорство с локална компания " Сорико " печели един от лотовете - в условия на мощна интернационална конкуренция и при критерии, фокусирани върху опита и концепцията, а не върху най-ниската цена, метод, който контрастира внезапно с практиките в България.
Производство на подземни контейнери
Съществена част от активността на " Сорико " е и производството и внедряването на подземни контейнери - модел, който компанията вкарва в България още през 2010 година в Нова Загора, в началото в партньорство с португалски производител, а след това и със лично произвеждане.
Компанията е и формален представител на SOTKON за България, като част от системите се създават локално, а други се доставят като подготвени решения.
Подземните контейнери към този момент са внедрени в редица български градове, в туристически зони по Черноморието, както и в Северна Македония.
Подземните контейнери са чисти, могат да се почистват при потребност и са елементарно контролируеми
Предимствата на подземните контейнери са добре известни, само че рядко се преглеждат в систематичен подтекст. “Много се надявам най-сетне да бъдат възприети като една страхотна опция ", споделя Минчева.
Подземните контейнери имат по-голям потенциал при по-малко заемано пространство, отстраняват разпиляването на боклуци и достъпа на животни, понижават миризмите и образното замърсяване, изрежда преимуществата им тя.
По-важното обаче е друго: те разрешават интеграция със системи за стеснен достъп и цифрово отчитане - основен детайл при въвеждане на правилото " замърсителят заплаща ".
На въпрос за какво тази опция не намира по-широко приложение, Минчева отговоря, че казусът не е в технологията, а в метода на обмисляне. " В доста обитаеми места контейнерите се залагат като част от планове за строителство и ремонт - слагат се, само че след това липсва изясненост по какъв начин ще се обслужват, от кого и при какви правила. Така връзката сред обмисляне, осъществяване и употреба постоянно се прекъсва ", споделя Минчева.
Такса боклук през очите на оператор
Всички тези действия в последна сметка се сблъскват с еднакъв въпрос: кой и по какъв начин заплаща за системата. За Ирена Минчева дебатът за въвеждането на правилото " замърсителят заплаща " към днешна дата е чисто удобен. " За това условие на Европейски Съюз се приказва още от 2016 година Въпросът е, че в България години наред отлагаме действителното му използване ", споделя тя.
Такса боклук у нас продължава да се пресмята главно на база данъчна оценка на парцела - модел, който няма връзка с действително генерираното количество боклук. Резултатът е надълбоко деформиране - семействата заплащат алегорични суми, до момента в който бизнесът поема несъразмерно огромна част от разноските.
" Една къща в по-малките обитаеми места заплаща 30–50 лв. годишно, а профилиран камион всяка седмица идва с няколко служащи, с цел да обслужва контейнерите. Плаща се гориво, труд, депониране, отчисления. В същото време офис или дружество заплаща десетки хиляди лв. ", показва Минчева. " Това не е стабилно: нито финансово, нито като публично схващане за цената на услугата “, добавя тя.
Според нея точно този модел е довел до всеобщото подценяване на ръководството на отпадъците като услуга. Когато цената е нереалистично ниска, липсва тласък за понижаване на количествата, за разделно събиране или за търсене на по-ефективни решения. " Ако знаеш действителната цена на една торба отпадък - за събиране, превоз, обработка и депониране, ще мислиш по различен метод ", споделя Минчева.
Новият 3-годишен временен интервал, даден на общините за въвеждане на друг модел, съгласно Минчева е финален късмет за систематична смяна. В диалозите си с локалните администрации тя вижда прочут " възторг " - от ден на ден общини се отхвърлят от концепцията таксата да се пресмята на брой поданици и търсят по-адекватни за локалния подтекст подходи. " Всяка община работи сама за себе си. Няма обща тактика, която да зададе посоката, и решенията постоянно са безредни ", са усещанията на Минчева.
Ако хората осъзнаят действителната цена на боклука, ще стартират да рециклират, считат от " Сорико "
Тя прецизира, че универсално решение, използвано на всички места, въпреки всичко не съществува. В някои случаи е належащо използването на смесени модели.
Например швейцарският модел с таксуване посредством чували е мъчно използван в гъсто обитаеми многофамилни квартали, само че могат да работят дейно в по-малки и по-слабо урбанизирани общини със селски вид население.
" Имаме действителен опит и в България – обратно във времето в Асеновград сме работили по подобен модел и сме видели неговите съответни изгоди ", показва тя.
Какво следва
Един от основните планове сега е създаването на програмен продукт за ръководство и следене на отпадъците. Към платформата ще има и потребителско приложение, посредством което жители и компании да получават навременна информация – от регулаторни промени до практични насоки за преработване. Проектът е подсилен по европейска стратегия за нововъведения.
Компанията все по-често взе участие в съвещания, разисквания и моделиране на решения за ръководство на отпадъците както с общини, по този начин и в по-широк експертен подтекст.
Неотдавна " Сорико " оповестиха, че ще се включат в плана Индустриален парк " Перла " в Нова Загора. Той ще бъде изграен на правилото публично-частно партньорство с присъединяване на община Нова Загора и фирмите " Милкотроник ", " МДМ Ритейл Пропърти ", " Сорико " и " Диев Инвест ". Проектът получи 28 млн. лева от стратегия " Развитие на районите ".
Компанията поддържа издаването на детски книги и създава авторска игра с карти по тематиката за отпадъците и преработването. Според Ирена Минчева неналичието на редовно екологично обучение има дълготрайни последствия, които надалеч надвишават тематиката за чистотата. “Резултатът е погрешно изхвърляне, ниска ангажираност към разделното събиране и подценяване на рисковете ”, обобщава тя.
В тази предизвикателна среда една българска компания има рядкото преимущество на дългия небосвод. " Сорико " от Нова Загора е измежду първите частни компании за сметосъбиране в България с над 30-годишна история зад тила си. Макар да не е измежду най-големите в бранша, се нарежда като една от най-комплексните - с действия по цялата верига на ръководство на отпадъците.
Днес в ръководството на " Сорико " взе участие и второто потомство - дъщерите Ирена и Деница Минчеви имат дейна роля, паралелно с създателя Минко Минчев. В портфолиото на компанията са включени сметосъбиране и сметоизвозване в над 100 обитаеми места, ръководство на районни депа, произвеждане и апаратура на подземни контейнери, сложни услуги по ръководство на боклуци, както и консултантска активност.
Централата ѝ е ситуирана в Нова Загора, а част от дейностите са отделени в разнообразни сдружения, като сега тече развой по оформяне на холдингова конструкция. Служителите в цялата група са към 150 души, а оборотът за 2024 година е над 20 млн. лева
От интернационален транспорт до бизнеса с боклука
Историята на " Сорико " стартира надалеч преди " кръгова стопанска система " и " мъдро ръководство на боклуци " да се трансфорат в наложителни изречения в обществения спор. Компанията е основана при започване на 90-те години от Минко Минчев като компания за интернационален превоз. Първоначалната инвестиция е два камиона и банков заем, гарантиран със фамилната къща.
" Банкерът споделил на баба ми: " Бабче, в случай че внукът ти не върне заема, ще ви вземем къщата ". А тя му дала отговор: " Щом е споделил, че ще го върне, значи ще го върне ", споделя през днешния ден щерка му Ирена Минчева. Кредитът е изплатен предварително, а транспортният бизнес последователно се разраства.
Повратният миг в историята на компанията идва по време на едно от пътуванията в чужбина през 90-те години на предишния век. Минчев вижда сметосъбиращ камион: по това време екзотична панорама за България и пита какво е това. Отговарят му " Това е една от най-хубавите специалности. Докато има хора, ще има и отпадъци ". Идеята отлежава по пътя назад към България и слага началото на нова посока, в миг когато частните компании в бранша на процедура не съществуват.
Преходът към второто поколение
Трийсет години по-късно второто потомство заема своето място в историята на компанията.
" В фамилията ни тематиките за бизнеса постоянно са се обсъждали намерено. От дребна съм по базите и офисите, измежду хората в компанията ", споделя Ирена Минчева, най-голямата от трите деца на създателя. Днес тя заема длъжността шеф. По-малката ѝ сестра е финансов шеф, а брачният партньор ѝ е зает с оперативната активност.
Най-малкият брат към момента не е интензивно замесен в фамилния бизнес. Баща им е част от ръководството, въпреки да е направил " две крачки обратно ". " Той е визионер и постоянно ни е подкрепял ", споделя Минчева.
Преходът от фамилен към по-корпоративен модел се оказва едно от най-трудните провокации.
" При фамилните компании вратата постоянно е отворена - всеки влиза, изяснява, споделя. Когато започнеш да въвеждаш конструкция, хората постоянно го одобряват персонално ", признава Минчева. Въпреки това тя и сестра ѝ упорстват за смяната, осъзнавайки, че мащабът към този момент го изисква.
Целта е сложен баланс: от една страна: ясно написани процеси и отговорности, от друга - опазване на близостта и доверието. В " Сорико " има чиновници, които в никакъв случай не са работили другаде. Някои са още от времето, когато компанията е била транспортна.
Уроците от Ливан
" Сорико " оперира по цялата верига на ръководството на отпадъците - от събирането им до планирането на подобаващата инфраструктура. В портфолиото ѝ влизат събиране и транспортиране на боклуци в над 100 обитаеми места в Централна, Югоизточна и Северна България, ръководство на районни депа, както и сложни услуги за общини и корпоративни клиенти.
Компанията е постоянен участник в търгове за сметосъбиране - сама и в обединявания. В момента, дружно с сътрудници, взе участие в блокирания търг за една от зоните в София.
Най-мащабният интернационален план на компанията е в Ливан, където " Сорико " взе участие в процедура за изцяло ръководство на отпадъците.
" Цялата страна се обслужваше от един реализатор, което създаваше мощна взаимозависимост. В Ливан нямат доста произвеждане и внасят съвсем всичко, което генерира доста опаковки. Те заемат място и даже два дни да не бъдат обслужени контейнерите, става рецесия ”, споделя Минчева.
В партньорство с локална компания " Сорико " печели един от лотовете - в условия на мощна интернационална конкуренция и при критерии, фокусирани върху опита и концепцията, а не върху най-ниската цена, метод, който контрастира внезапно с практиките в България.
Производство на подземни контейнери
Съществена част от активността на " Сорико " е и производството и внедряването на подземни контейнери - модел, който компанията вкарва в България още през 2010 година в Нова Загора, в началото в партньорство с португалски производител, а след това и със лично произвеждане.
Компанията е и формален представител на SOTKON за България, като част от системите се създават локално, а други се доставят като подготвени решения.
Подземните контейнери към този момент са внедрени в редица български градове, в туристически зони по Черноморието, както и в Северна Македония.
Подземните контейнери са чисти, могат да се почистват при потребност и са елементарно контролируеми Предимствата на подземните контейнери са добре известни, само че рядко се преглеждат в систематичен подтекст. “Много се надявам най-сетне да бъдат възприети като една страхотна опция ", споделя Минчева.
Подземните контейнери имат по-голям потенциал при по-малко заемано пространство, отстраняват разпиляването на боклуци и достъпа на животни, понижават миризмите и образното замърсяване, изрежда преимуществата им тя.
По-важното обаче е друго: те разрешават интеграция със системи за стеснен достъп и цифрово отчитане - основен детайл при въвеждане на правилото " замърсителят заплаща ".
На въпрос за какво тази опция не намира по-широко приложение, Минчева отговоря, че казусът не е в технологията, а в метода на обмисляне. " В доста обитаеми места контейнерите се залагат като част от планове за строителство и ремонт - слагат се, само че след това липсва изясненост по какъв начин ще се обслужват, от кого и при какви правила. Така връзката сред обмисляне, осъществяване и употреба постоянно се прекъсва ", споделя Минчева.
Такса боклук през очите на оператор
Всички тези действия в последна сметка се сблъскват с еднакъв въпрос: кой и по какъв начин заплаща за системата. За Ирена Минчева дебатът за въвеждането на правилото " замърсителят заплаща " към днешна дата е чисто удобен. " За това условие на Европейски Съюз се приказва още от 2016 година Въпросът е, че в България години наред отлагаме действителното му използване ", споделя тя.
Такса боклук у нас продължава да се пресмята главно на база данъчна оценка на парцела - модел, който няма връзка с действително генерираното количество боклук. Резултатът е надълбоко деформиране - семействата заплащат алегорични суми, до момента в който бизнесът поема несъразмерно огромна част от разноските.
" Една къща в по-малките обитаеми места заплаща 30–50 лв. годишно, а профилиран камион всяка седмица идва с няколко служащи, с цел да обслужва контейнерите. Плаща се гориво, труд, депониране, отчисления. В същото време офис или дружество заплаща десетки хиляди лв. ", показва Минчева. " Това не е стабилно: нито финансово, нито като публично схващане за цената на услугата “, добавя тя.
Според нея точно този модел е довел до всеобщото подценяване на ръководството на отпадъците като услуга. Когато цената е нереалистично ниска, липсва тласък за понижаване на количествата, за разделно събиране или за търсене на по-ефективни решения. " Ако знаеш действителната цена на една торба отпадък - за събиране, превоз, обработка и депониране, ще мислиш по различен метод ", споделя Минчева.
Новият 3-годишен временен интервал, даден на общините за въвеждане на друг модел, съгласно Минчева е финален късмет за систематична смяна. В диалозите си с локалните администрации тя вижда прочут " възторг " - от ден на ден общини се отхвърлят от концепцията таксата да се пресмята на брой поданици и търсят по-адекватни за локалния подтекст подходи. " Всяка община работи сама за себе си. Няма обща тактика, която да зададе посоката, и решенията постоянно са безредни ", са усещанията на Минчева.
Ако хората осъзнаят действителната цена на боклука, ще стартират да рециклират, считат от " Сорико " Тя прецизира, че универсално решение, използвано на всички места, въпреки всичко не съществува. В някои случаи е належащо използването на смесени модели.
Например швейцарският модел с таксуване посредством чували е мъчно използван в гъсто обитаеми многофамилни квартали, само че могат да работят дейно в по-малки и по-слабо урбанизирани общини със селски вид население.
" Имаме действителен опит и в България – обратно във времето в Асеновград сме работили по подобен модел и сме видели неговите съответни изгоди ", показва тя.
Какво следва
Един от основните планове сега е създаването на програмен продукт за ръководство и следене на отпадъците. Към платформата ще има и потребителско приложение, посредством което жители и компании да получават навременна информация – от регулаторни промени до практични насоки за преработване. Проектът е подсилен по европейска стратегия за нововъведения.
Компанията все по-често взе участие в съвещания, разисквания и моделиране на решения за ръководство на отпадъците както с общини, по този начин и в по-широк експертен подтекст.
Неотдавна " Сорико " оповестиха, че ще се включат в плана Индустриален парк " Перла " в Нова Загора. Той ще бъде изграен на правилото публично-частно партньорство с присъединяване на община Нова Загора и фирмите " Милкотроник ", " МДМ Ритейл Пропърти ", " Сорико " и " Диев Инвест ". Проектът получи 28 млн. лева от стратегия " Развитие на районите ".
Компанията поддържа издаването на детски книги и създава авторска игра с карти по тематиката за отпадъците и преработването. Според Ирена Минчева неналичието на редовно екологично обучение има дълготрайни последствия, които надалеч надвишават тематиката за чистотата. “Резултатът е погрешно изхвърляне, ниска ангажираност към разделното събиране и подценяване на рисковете ”, обобщава тя.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ