Фискалният съвет: Влизането в еврозоната не води до ръст на инфлацията
Влизането в еврозоната не е обвързвано с стабилно увеличение на инфлацията, демонстрира разбор на Фискален съвет. Данните от страните, приели еврото през последните две десетилетия, сочат, че резултатът от промяната на валутата върху цените е стеснен, еднократен и в доста случаи напълно отсъстващ.
Анализът преглежда хармонизираната средногодишна инфлация в шест страни - Словения, Словакия, Естония, Латвия, Литва и Хърватия - в интервал от три години преди и три години след въвеждането на еврото. Сравнението демонстрира, че в годините преди приемането на единната валута инфлацията в редица случаи към този момент е била в развой на покачване, до момента в който след влизането в еврозоната не се следи систематично или трайно ускорение на ценовия растеж.
През първата година след въвеждането на еврото инфлацията се е повишила в три от обсъжданите страни - Словения, Естония и Латвия, само че в останалите три - Словакия, Литва и Хърватия - е регистрирано намаляване.
Във втората и третата година след присъединението се следи стабилизиране и връщане към умерени равнища на инфлация във всички оценени стопански системи.
Хармонизирана средногодишна инфлация (%)
1 Януари
T-3
T-2
T-1
T Непосредствено преди влизане в еврозоната
T +1
Една година след влизане в еврозоната
T+2
T+3
Словения - 2007
5,7
3,7
2,4
2,5
3,8
5,5
0,9
Словакия - 2009
2,8
4,3
1,9
3,9
0,9
0,7
4,1
Естония - 2011
6,7
10,6
0,2
2,7
5,1
4,2
3,3
Латвия - 2014
-1,2
4,2
2,3
0,0
0,7
0,2
0,1
Литва - 2015
4,1
3,2
1,2
0,2
-0,7
0,7
3,7
Хърватия - 2023
0,8
0,0
2,7
10,6
8,5
4,0
4,4
Дори в тази ситуация на Хърватия, където инфлацията остава по-висока в първите години след приемането на еврото , стойностите са по-ниски спрямо равнищата директно преди въвеждането на единната валута, се показва в разбора.
Според Фискалния съвет инфлацията не се поражда от самата промяна на валутата, а от действителни стопански фактори като военни спорове, динамичността на енергийните цени, индустриалните разноски, търсенето и водената икономическа политика. Въвеждането на еврото съставлява номинална смяна, при която цените и приходите се преизчисляват по закрепен курс, без това да води до увеличение на паричното предложение.
В разбора се акцентира и че чувството за общо повишаване след приемането на еврото постоянно има психически темперамент и не се удостоверява от действителните инфлационни данни. Опитът на страните от еврозоната демонстрира, че възможният ценови резултат е най-малък и еднократен, без дълготрайно отражение върху инфлацията.
Анализът преглежда хармонизираната средногодишна инфлация в шест страни - Словения, Словакия, Естония, Латвия, Литва и Хърватия - в интервал от три години преди и три години след въвеждането на еврото. Сравнението демонстрира, че в годините преди приемането на единната валута инфлацията в редица случаи към този момент е била в развой на покачване, до момента в който след влизането в еврозоната не се следи систематично или трайно ускорение на ценовия растеж.
През първата година след въвеждането на еврото инфлацията се е повишила в три от обсъжданите страни - Словения, Естония и Латвия, само че в останалите три - Словакия, Литва и Хърватия - е регистрирано намаляване.
Във втората и третата година след присъединението се следи стабилизиране и връщане към умерени равнища на инфлация във всички оценени стопански системи.
Хармонизирана средногодишна инфлация (%)
1 Януари
T-3
T-2
T-1
T Непосредствено преди влизане в еврозоната
T +1
Една година след влизане в еврозоната
T+2
T+3
Словения - 2007
5,7
3,7
2,4
2,5
3,8
5,5
0,9
Словакия - 2009
2,8
4,3
1,9
3,9
0,9
0,7
4,1
Естония - 2011
6,7
10,6
0,2
2,7
5,1
4,2
3,3
Латвия - 2014
-1,2
4,2
2,3
0,0
0,7
0,2
0,1
Литва - 2015
4,1
3,2
1,2
0,2
-0,7
0,7
3,7
Хърватия - 2023
0,8
0,0
2,7
10,6
8,5
4,0
4,4
Дори в тази ситуация на Хърватия, където инфлацията остава по-висока в първите години след приемането на еврото , стойностите са по-ниски спрямо равнищата директно преди въвеждането на единната валута, се показва в разбора.
Според Фискалния съвет инфлацията не се поражда от самата промяна на валутата, а от действителни стопански фактори като военни спорове, динамичността на енергийните цени, индустриалните разноски, търсенето и водената икономическа политика. Въвеждането на еврото съставлява номинална смяна, при която цените и приходите се преизчисляват по закрепен курс, без това да води до увеличение на паричното предложение.
В разбора се акцентира и че чувството за общо повишаване след приемането на еврото постоянно има психически темперамент и не се удостоверява от действителните инфлационни данни. Опитът на страните от еврозоната демонстрира, че възможният ценови резултат е най-малък и еднократен, без дълготрайно отражение върху инфлацията.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ