Повечето фирми смятат, че икономическите мерки на правителството са недостатъчни
Бизнесът не е единомислещ в оценката си за икономическите ограничения, които досега са обявени от държавното управление и това проличава в разнопосочните отзиви. За 40 % от участвалите в анкетата са нужни спомагателни ограничения. Това демонстрират серия от онлайн изследвания, свързани с въздействието на пандемията и оценката на ограниченията, подхванати от държавното управление в икономическата сфера, осъществени от Българска търговско-промишлена палата
Според 25% от фирмите, ограниченията са уравновесени, на фона на опциите на бюджета и размера на стопанската система на страната ни. Около 20% считат, че ограниченията са несъразмерни или ги дефинират като на вятъра разходвани средства, без действителен резултат върху стопанската система.
Част от фирмите смятат, че ограниченията са закъснели и са показани постфактум. Има изразени отзиви, че е нужен фокус към най-пострадалите браншове у нас, като да вземем за пример туризма.
Освен безлихвените заеми за физически лица, финансовият министър Владислав Горанов разгласи и още един инструмент, ръководен от Българската банка за развиване - необезпечени заеми до 300 000 лева, предоставяни от комерсиалните банки и обезпечени от ББР.
Чрез Фонда на фондовете е разгласен финансов инструмент за разпределяне на заеми с оптимален размер до 3.6 млн. лева, с позволение за рефинансиране на отговорности, зародили преди повече от 60 дни. Мярката се управлява още веднъж през комерсиалните банки и е за подкрепяне на дребни и междинни предприятия.
През Фонда на фондове има инструмент за микрокредити до 50 000 лева за бизнесмени и самонаети лица с къса бизнес история.
Последната скица е за финансови вложения, още веднъж посредством Фонда на фондовете, като инвестицията е приблизително към 800 000 лева, а поддръжката е предопределена за компании с капацитет да подкрепят възобновяване на стопанската система след рецесията, изключително в областта на нововъведенията и дигитализацията.
Малкият и микро бизнес получи и достъп до безплатна помощ от 3 до 10 хиляди лева посредством оперативната стратегия "Конкурентоспособност ". Разбира се, работи и схемата 60/40 за опазване на заетостта.
От финансовите принадлежности, които държавното управление показа, фирмите дефинират като най-полезна мярката за необезпечени заеми за обезпечаване на ликвидност на МСП до 300 000 лева – съгласно 34% от интервюираните. Безлихвените заеми за лицата в неплатен отпуск и самоосигуряващите се също са избрани като значима мярка за превъзмогване на рецесията.
В анкетата компаниите означават, че за някои от схемите лихвените равнища до 10% са прекомерно високи, а достъпът до средствата е извънредно комплициран. Част от предложенията на членовете на Палатата включват и основаването на указател, в който да бъдат обявявани заемите, които са взети, посредством инструментите за спряване с COVID-19, с цел да се ограничи кредитирането на свързани лица и компании и да има проследимост на средствата.
На въпроса какви са прогнозите на компаниите за бизнеса им до края на годината, болшинството – 61% чакат, че ще оцелеят, само че няма да стигнат равнищата преди пандемията; 14% ще доближат до равнището им от преди рецесията.
Само за дребна част (4%) рецесията основава пазарни благоприятни условия и те предвиждат, че имат по-добри резултати от преди нея. Негативните трендове са налице при 6%, които най-вероятно ще закрият компаниите.
Малка част – 3% са отбелязали, че ще задържат бизнеса до края на годината, с цел да употребяват помощта от страната.
Според 25% от фирмите, ограниченията са уравновесени, на фона на опциите на бюджета и размера на стопанската система на страната ни. Около 20% считат, че ограниченията са несъразмерни или ги дефинират като на вятъра разходвани средства, без действителен резултат върху стопанската система.
Част от фирмите смятат, че ограниченията са закъснели и са показани постфактум. Има изразени отзиви, че е нужен фокус към най-пострадалите браншове у нас, като да вземем за пример туризма.
Освен безлихвените заеми за физически лица, финансовият министър Владислав Горанов разгласи и още един инструмент, ръководен от Българската банка за развиване - необезпечени заеми до 300 000 лева, предоставяни от комерсиалните банки и обезпечени от ББР.
Чрез Фонда на фондовете е разгласен финансов инструмент за разпределяне на заеми с оптимален размер до 3.6 млн. лева, с позволение за рефинансиране на отговорности, зародили преди повече от 60 дни. Мярката се управлява още веднъж през комерсиалните банки и е за подкрепяне на дребни и междинни предприятия.
През Фонда на фондове има инструмент за микрокредити до 50 000 лева за бизнесмени и самонаети лица с къса бизнес история.
Последната скица е за финансови вложения, още веднъж посредством Фонда на фондовете, като инвестицията е приблизително към 800 000 лева, а поддръжката е предопределена за компании с капацитет да подкрепят възобновяване на стопанската система след рецесията, изключително в областта на нововъведенията и дигитализацията.
Малкият и микро бизнес получи и достъп до безплатна помощ от 3 до 10 хиляди лева посредством оперативната стратегия "Конкурентоспособност ". Разбира се, работи и схемата 60/40 за опазване на заетостта.
От финансовите принадлежности, които държавното управление показа, фирмите дефинират като най-полезна мярката за необезпечени заеми за обезпечаване на ликвидност на МСП до 300 000 лева – съгласно 34% от интервюираните. Безлихвените заеми за лицата в неплатен отпуск и самоосигуряващите се също са избрани като значима мярка за превъзмогване на рецесията.
В анкетата компаниите означават, че за някои от схемите лихвените равнища до 10% са прекомерно високи, а достъпът до средствата е извънредно комплициран. Част от предложенията на членовете на Палатата включват и основаването на указател, в който да бъдат обявявани заемите, които са взети, посредством инструментите за спряване с COVID-19, с цел да се ограничи кредитирането на свързани лица и компании и да има проследимост на средствата.
На въпроса какви са прогнозите на компаниите за бизнеса им до края на годината, болшинството – 61% чакат, че ще оцелеят, само че няма да стигнат равнищата преди пандемията; 14% ще доближат до равнището им от преди рецесията.
Само за дребна част (4%) рецесията основава пазарни благоприятни условия и те предвиждат, че имат по-добри резултати от преди нея. Негативните трендове са налице при 6%, които най-вероятно ще закрият компаниите.
Малка част – 3% са отбелязали, че ще задържат бизнеса до края на годината, с цел да употребяват помощта от страната.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ