Къщата на Павлов като последна линия на защита
Бившият Сталинград и сегашен Волгоград е прочут със своите свирепи сражения. Още в самото начало, Хитлер е знаел, че това е особена цел за армията и изходът на ВСВ. Почти цялото военно произвеждане било точно в този град. От Сталинград излизало оръжието, което трябвало да спре офанзивите на нацистите. С напредъка на времето, множеството танкова напускали съветските заводите даже без багра. Освен прекъсване на съветската военна промишленост, Хитлер желал да пореже егото на Сталин, завземайки персонално града, кръстен на самия него.
Съответно, бойното поле станало толкоз огромно, че за малко време, германците имали близо 90% от града. Сталин не разрешавал на никого да напуща, с концепцията, че когато цивилните са там, военните ще се борят по-добре и ще имат моралния дълг да останат. Политическият идеализъм към този момент бил загубен, тук алената войска се бори за оцеляването на родината си и за запазване на локалното население. Гладът, мизерията и водената партизанска война са епични за историята, а в стратегически проект, борбата е решаваща. Победата на Сталинград автоматизирано стопира и стартирането на хранителни запаси по Волга, наречена по-късно „ реката на живота “. Единствената територия, която останала заета от алената войска е фабриката за трактори. В предните линиии имало още една позиция, която успявала да се държи, въпреки и толкоз надалеч от бойните приятели. Става въпрос на по този начин наречената къща на Павлов.
Снимка: By Unknown – Russian State Military Archive, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5458894
В късния следобяд на 28-и септември 1942-а година, Павлов тича през отвореното поле, водейки своя отряд към изоставена жилищна кооперация. Лют картечен огън поваля бойците по пътя и когато се озовава на входната врата, офицер Яков Павлов осъзнава, че с него има единствено още двама боеца, останалите 28 са ранени или към този момент убити. Загубата на бойците въпреки всичко не го разочарова, той публично е взел една от най-хубавите позиции в целия град. Павлов бързо подрежда претършуване на постройката и оказване на първа помощ на потърпевшите.
Оцелелите бойци, дружно благодарение на жителите в постройката, стартират да приготвят укрепление, с която да се предпазят от идващите офанзиви. Заповедите идват малко по-късно и гласят „ Никакво оттегляне, пазете позицията, не позволявайте на немски сили да минат оттатък реката! “. След като цяла вечер 3-ма души благодарение на хората в постройката, съумяват да удържат позициите, на идната заран са посрещнати с заплащане – 25 нови боеца, подготвени да умрат в борба. Павлов подрежда построяването на спомагателни отбрани и къщата е обиколена с бодлива тел, сложени са мини, а всеки прозорец е затворен с чували с пясък.
До постройката на Павлов се намира и мелница, която продължава да е част от панорамния музей „ Битката за Сталинград “. Самата къща на Павлов се намира на улица Съветска 39.
Снимка: Лальо Ковачев
До всеки прозорец седят боеприпаси и оръжие. Войниците пробили дупки единствено за дулата на картечниците. Изкъртват вътрешните стени и пода, с цел да може оръжието да се подава елементарно от етаж на етаж. Онези, които не стрелят, копаят под земята тунел чак до Волга, където да набират нови боеприпаси и оръжие. Комуникационният канал към този момент можел да доставя и храна, а това било изцяло задоволително за всеки боец, подготвен да се закопае. Със завършването на отбраната, постройката на Павлов била свирепа цитадела.
Снимка: Лальо Ковачев
С картечници в 3 от четирите ъгъла, задоволително патрони, пушки и несъмнено – гранати, бойците били подготвени да отбиват всяка офанзива. Ремонтни действия се правили денем, а през нощта от къщата бойците не спирали да се пускат трасиращи изстрели. На цялата гледка на града, човек можел да види, че тази къща свети като фар, а патрони летят от всички прозорци и процепи във всички направления. Германците приели предизвикването и всеки ден изпращали нови и нови хора, само че все пак, зад удобството на огромните стени, съветските картечници не спирали да повалят врага. Ако и това не стигало, понякога, Павлов излизал на покрива с бинокъл, с цел да дава координати на съветската артилерия.
Дъжд от снаряди падал по маркираните цели. Когато времето било неприятно, руснаците отбивали офанзивите с дъжд от гранати. На долните етажи, където борбата се водила безусловно стая за стая, руснаците изпитвали особени затрудения – труповете били прекалено много, а изхвърлените постоянно се бъркали за живи и получавали по още някой различен патрон. В един миг, немските офицери към този момент се изморили от Павлов и изпратили цяла Панцер дивизия да разчисти проклетата постройка. Оръдието на танка безусловно надникнало в постройката, пуснало един бърз снаряд, а картечарите очаквали всеки миг да избият останалите, които ще решат да бягат.
Къщата на Павлов през днешния ден.
Снимка: By Andrey Volykhov – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1108846
Обикновено, мнозина биха вдигнали бялото знаме, само че Павлов имал проект през цялото време, той предиздвикал всички оживели да слязат в мазето, а от там решил да стреля по пода на танка, доста по-тънък от предната ризница. Легендарното противотанково оръжие Симонова било известно с това, че не е изключително ефикасно против немските танковете. Павлов знаел този минус, само че пък знаел, че и немските танкове не са толкоз корави във всичките си елементи. Снарядите съумели да пробият бронята и надлежно да стигнат до екипажа на танка. Оръдието не можело да бъде свалено по-ниско, с цел да отвърне на удара. Гледката не била изключително приятна и никой от другите танкисти не посмял да жертва машината си и екипажа толкоз покрай постройката.
И по този начин борбата продължава цели 2 месеца. Войниците вътре са представители от всяка етническа раса на Съветския съюз: руснаци, казаци, узбекистанци, таджикистанци, украинци, евреи, грузинци и монголци, всички с една единствена цел, да задържат проклетата постройка до идването на подкрепления. За 2 месеца нямало нито един миг, в който оръжие да не спре да стреля. Понякога германците стреляли с артилерия, с цел да бъдат сигурни, че никой в тази постройка не може да почива. Войниците на Павлов разкрили и един фонограф (дядото на грамофона) с една единствена плоча. За два месеца, всеки наизустил нотите и даже сънувал песнит. Към края на борбата, труповете трябвало да бъдат изнесени или да се разчистват непрекъснато. Натрупването им не разрешавало да се виждат нападателите и линията на фронта.
Яков Павлов
Снимка: Автор: Soviet military photographer – http://www.warheroes.ru/hero/hero.asp?Hero_id=2060, Общественное притежание, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2829107
Павлов реалокира противотанковата пушка на покрива и продължава да тества слабите места на немските танкове, в този случай стартира да стреля по покривите на оръдейните куполи и се оказва, че там също има доста по-слаба ризница. Битката се води 59 дни. Точно толкоз били задоволителни, с цел да дойдат свежите сили от Сибир, които да стартират да отблъскват врага. В записките на немския пълководец Фридрих декор Паулус, къщата на Павлов била маркирана с думите „ Крепост “. Яков Павлов претърпява войната и живее до 1981-а година. Сградата продължава да е монумент в сегашен Волгоград. Променена е, само че пък историята ѝ не се не помни. Любопитен факт е, че една къща съумява да издържи повече от цяла Франция и за разлика от френската войска, руснаците не се огънали под тежкия напън.
