Бившият следовател Петьо Еврото ще бъде съден задочно, като обвинителният

Няма информация дали някогашният следовател е към момента жив. Единствената налична информация към този момент е от управляващите в ОАЕ, които са оповестили, че на тяхна територия не е стъпвал човек с такова име.

През август Софийската градска прокуратура повдигна обвинявания на Петьо Петров – Еврото и сегашния прокурор Дилян Деянов за престъпната сага „ Осемте джуджета “. Те са уличени в скица за укриване на златните монети, които бяха конфискувани като материални доказателства от трезора на Явор Златанов.

Прокурорът Дилян Деянов е упрекнат за закононарушение по работа за това, че на 18 февруари 2020 година е върнал част от златните монетите на човек, който не е имал никаква връзка с делото или фамилията на Златанов.

Бившият следовател Петьо Петров – Еврото е упрекнат за това, че за да набави за себе си имотна полза укрил златни монети, за които знаел, че са добити посредством закононарушение. Очаква се до края на годината да бъдат повдигнати обвинявания против още прокурори, които имат връзка с този случай.

Както към този момент се писа, още през 2020 година прокуратурата е знаела, че по следствието „ Осемте джуджета “ са осъществявани нарушавания и евентуално даже закононарушения, само че Иван Гешев не е подхванал никакви дейности. На Гешев е бил възложен обстоен отчет по тематиката, само че той единствено е поставил резолюция, че е осведомен и по-късно документът е отишъл в архива.

Докладът сочи, че огромно количество злато (около 35 килограма) и към 1 млн. лева са били конфискувани при обиски и претърсвания от техните притежатели в самото начало на делото „ Осемте джуджета “, а по-късно върнати на други хора в нарушаване. Скандалът „ Осемте джуджета “ избухна през лятото на 2020 година Тогава предприемачът Илия Златанов описа пред организацията „ Антикорупционен фонд “, че е станал жертва на мрежа за въздействие в правосъдната система, построена от тогавашния следовател Петьо Петров, прочут с прякора Еврото.

Златанов търси Петров поради спор със сина си Явор, с който са и съдружници в фамилния бизнес за произвеждане на асансьори в предприятието „ Изамет “. След интервенция на Петров, Златанов-младши и още няколко души са задържани по обвинявания в незаконна група. Делото се води от профилираната прокуратура.

Кой е взел златото?

Делото против Явор Златанов е формирано през лятото на 2019 година Следствените дейности стартират в незабавен порядък. На 17 юли от трезор на банка са конфискувани 10 класьора с общо 507 златни монети, които са благосъстоятелност на Явор Златанов. Те са предадени на основния счетоводител на Специализираната прокуратура. Съхранението им по този метод е нарушаване на закона, защото полезностите би трябвало да се предадат в банка.

На идващия ден претърсванията не престават. От банкова касета са взети девет пакета с 811 монети, няколко златни плочки и пари в евро. Те са снимани, само че са разказани много незадълбочено в протокола – по брой и цвят, записано е и че са били в пликове.

Още от началото на делото против Явор Златанов за наблюдаващ прокурор е определен Дилян Деянов. После се появява и втори обвинител – прокурор Георги Мойсев. Назначен е и трети – Ивета Маркович. Накрая с резолюция на тогавашния началник на спецпрокуратурата Димитър Франтишек по делото встъпва и четвърти – Кирил Пейчинов. Освен това работят и трима следователи.

Връщането на монетите става посредством скица. От името на бащата на Явор – Илия Златанов, е подадена молба да му бъдат върнати конфискуваните златни монети. Тя е подписана от юрист Магдалена Мончовска, за която предприемачът по-късно ще опише, че е участвала на връщането на монетите, само че вместо у него те останали у тогавашната брачна половинка на Петров. Към тази молба е прибавен и цялостен лист на конфискуваните монети.

Четири месеца по-късно прокурорът Деянов връща част от монетите. Според инспекцията той се произнесъл, без делото да е било при него. Деянов написа, че движимостите не съставляват интерес, тъй като са изследвани и не са предмет или средство на закононарушение.

През март се появява нова молба. Този път е от Димитър Ламбовски, бивш народен представител от Национална движение „Симеон Втори". Написана е от различен юрист – Цветелина Цветкова. С нея Ламбовски упорства да му се върнат 650 хиляди евро, конфискувани при обиските от Златанов-син. Ламбовски показва, че имал контракт със Златанов, по силата на който му оставил тези пари за бранене. По-късно Ламбовски ще опише, че парите въобще не са останали у него, а ги взел юрист, непосредствен до Петров.

Тази молба е ориентирана за разглеждане от прокурор Пейчинов. Пет дни след постъпването на молбата, той я почита отчасти и връща на Ламбовски 550 хиляди евро. Това се случва единствено часове откакто още веднъж с резолюция на Франтишек е бил посочен като спомагателен наблюдаващ делото прокурор. За решението му липсва каквато и да е аргументация.

„ Без да познава в елементи фактологията по делото заради екстренния му избор на спомагателен прокурор по делото, прокурор Пейчинов изцяло голословно и случайно постановява търсената от молителя забележителна сума в размер на 550 хиляди евро да се върне “, установи проверяващият висш прокурор Марио Василев.

Още по-абсурдното е, че два дни откакто парите са върнати, Пейчинов желае мнение от следовател по делото дали парите би трябвало да се върнат.

Няколко дни по-късно същият прокурор сформира протокол за връщане на монетите след решението на сътрудника му Деянов от февруари. Тогава обаче му връща и монети, за които Деянов е постановил отвод, твърди се в инспекцията.

Действията му са наречени своеволни от проверяващия. После е формиран още един протокол, още веднъж за връщане на монети. Тези протоколи са официални и от тях не може да се разбере какво тъкмо се дава, тъй като изложение на полезностите няма.

По информацията не се чака покачване на обвинявания против тогавашния началник на прокуратурата Димитър Франтишек Петров, тъй като няма открити негови подписи по документите, с които се взема решение ориста на златото по “Осемте джуджета “.

Инфо: narod.bg