Сакскобургготски осъди България в Страсбург
Бившият министър председател и правоприемник на българските царе Симеон Сакскобургготски осъди България в Страсбург поради мораториума от 2009 година, с който бе неразрешено да се разпорежда с парцелите си и да ги експлоатира. Европейският съд по правата на индивида разгласи си през днешния ден.
През декември 2009 година Народното събрание одобри мораториум върху правото на царските наследници да се разпореждат с върнатите им парцели. Мораториумът трябваше да е краткотраен - " до приемането на специфичен закон ", само че работи и до момента. Затова някогашният министър председател заведе дело в Страсбург през 2010 година По-късно заведе още три каузи, с които оспорва решението на българския съд резиденциите " Кричим ", Ситняково " и " Сарагъол " да са държавни. За тях районното министерство (МРРБ) завоюва каузи на три инстанции.
През 2017 година се разбра, че държавното управление на Бойко Борисов е готово да се споразумее с някогашния министър председател и царски правоприемник, като изтъргува делата за парцелите му с четирите желае, които той е подал против България в съда в Страсбург. Според адвокати Сакскобургготски има всички шансове да осъди страната в Европейския съд по правата на индивида и да му бъде присъдено голямо обезщетение. Юристи обясниха, че отдръпването на желае пред Страсбург нормално е задоволително, с цел да бъде прекъснато обещано дело. В изключителни случаи съдът може да реши, че въпросът повдига общ въпрос за отбрана на права, което постанова разглеждането на жалбата.
Въпросът с така наречен царски парцели е провесен от 1998 година Тогава с Решение №12 Конституционният съд (КС) разгласи за противоконституционен Закона за оповестяване за държавна благосъстоятелност на парцелите на фамилиите на някогашните царе Фердинанд и Борис и на техните наследници от 1947 година Конституционните решения обаче нямат реституционен резултат. Правните последствия от оповестените за противоконституционни актове би трябвало да се уредят от органа, който ги е постановил, т.е. от Народното събрание.
Въпреки това, когато Сакскобургготски, сестра му и братовчедите им предявиха искания за именията " Кричим ", " Царска Бистрица ", " Врана ", " Ситняково " и " Саръгьол ", гори в Рила и земи край софийското с. Лозен, си ги получиха. Дворците " Царска Бистрица ", " Ситняково " и " Саръгьол " им бяха върнати през 2002 година с решение на държавното управление на Национална движение „Симеон Втори", а регионалният шеф Олимпи Кътев, който по-късно стана народен представител от Национална движение „Симеон Втори", ги деактува. Дворецът " Врана " бе върнат от тогавашния столичен кмет Стефан Софиянски. Имението " Кричим " им бе отказано, а по-късно и съдът одобри, че притежател е страната.
На две инстанции Министерство на регионалното развитие завоюва делото за " Царска Бистрица ". После обаче висшият съд присъди " Царска Бистрица " на Сакскобургготски. Именно тогава Върховен касационен съд обърна практиката, откакто преди този момент дъpжaвaтa беше приета за притежател на “Kpичим ”, “Ситняково ” и “Саръгьол ” и нa бившeтo cтoпaнcтвo нa УБO ĸpaй " Bpaнa ". Неотдавна Софийският апелативен съд като втора инстанция призна, че Симеон Сакскобургготски и сестра му са притежатели на парка и двореца " Врана ". Според съдебното МРРБ дължи на двамата общо 160 хиляди лева за разходи по делото на две инстанции.
Образуваното през 2011 година дело за 16 500 дка гори в Рила към момента виси на първа инстанция в Софийския областен съд. Поредното му съвещание е планувано за октомври.
През 2018 година Европейски съд по правата на човека отхвърли претенциите на Сакскобургготски и сестра му против дейностите на страната във връзка с двореца " Кричим ", само че продължи да преглежда делото във връзка с наложения от Народното събрание мораториум.
Очаквайте детайлности.
През декември 2009 година Народното събрание одобри мораториум върху правото на царските наследници да се разпореждат с върнатите им парцели. Мораториумът трябваше да е краткотраен - " до приемането на специфичен закон ", само че работи и до момента. Затова някогашният министър председател заведе дело в Страсбург през 2010 година По-късно заведе още три каузи, с които оспорва решението на българския съд резиденциите " Кричим ", Ситняково " и " Сарагъол " да са държавни. За тях районното министерство (МРРБ) завоюва каузи на три инстанции.
През 2017 година се разбра, че държавното управление на Бойко Борисов е готово да се споразумее с някогашния министър председател и царски правоприемник, като изтъргува делата за парцелите му с четирите желае, които той е подал против България в съда в Страсбург. Според адвокати Сакскобургготски има всички шансове да осъди страната в Европейския съд по правата на индивида и да му бъде присъдено голямо обезщетение. Юристи обясниха, че отдръпването на желае пред Страсбург нормално е задоволително, с цел да бъде прекъснато обещано дело. В изключителни случаи съдът може да реши, че въпросът повдига общ въпрос за отбрана на права, което постанова разглеждането на жалбата.
Въпросът с така наречен царски парцели е провесен от 1998 година Тогава с Решение №12 Конституционният съд (КС) разгласи за противоконституционен Закона за оповестяване за държавна благосъстоятелност на парцелите на фамилиите на някогашните царе Фердинанд и Борис и на техните наследници от 1947 година Конституционните решения обаче нямат реституционен резултат. Правните последствия от оповестените за противоконституционни актове би трябвало да се уредят от органа, който ги е постановил, т.е. от Народното събрание.
Въпреки това, когато Сакскобургготски, сестра му и братовчедите им предявиха искания за именията " Кричим ", " Царска Бистрица ", " Врана ", " Ситняково " и " Саръгьол ", гори в Рила и земи край софийското с. Лозен, си ги получиха. Дворците " Царска Бистрица ", " Ситняково " и " Саръгьол " им бяха върнати през 2002 година с решение на държавното управление на Национална движение „Симеон Втори", а регионалният шеф Олимпи Кътев, който по-късно стана народен представител от Национална движение „Симеон Втори", ги деактува. Дворецът " Врана " бе върнат от тогавашния столичен кмет Стефан Софиянски. Имението " Кричим " им бе отказано, а по-късно и съдът одобри, че притежател е страната.
На две инстанции Министерство на регионалното развитие завоюва делото за " Царска Бистрица ". После обаче висшият съд присъди " Царска Бистрица " на Сакскобургготски. Именно тогава Върховен касационен съд обърна практиката, откакто преди този момент дъpжaвaтa беше приета за притежател на “Kpичим ”, “Ситняково ” и “Саръгьол ” и нa бившeтo cтoпaнcтвo нa УБO ĸpaй " Bpaнa ". Неотдавна Софийският апелативен съд като втора инстанция призна, че Симеон Сакскобургготски и сестра му са притежатели на парка и двореца " Врана ". Според съдебното МРРБ дължи на двамата общо 160 хиляди лева за разходи по делото на две инстанции.
Образуваното през 2011 година дело за 16 500 дка гори в Рила към момента виси на първа инстанция в Софийския областен съд. Поредното му съвещание е планувано за октомври.
През 2018 година Европейски съд по правата на човека отхвърли претенциите на Сакскобургготски и сестра му против дейностите на страната във връзка с двореца " Кричим ", само че продължи да преглежда делото във връзка с наложения от Народното събрание мораториум.
Очаквайте детайлности.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ