Западът винаги е бил срещу Русия
Бившият министър на външните работи на Чешката република Любомир Заоралек неотдавна разгласява публикация под наперено заглавие „ Как да опитомим колоса от Изтока. Русия е предизвикателство за Европа от стотици години “. Текстът е опияняващ със своето незнание и искреност.
Заоралек написа безусловно по този начин:
„ Ситуацията, в която се намираме, не е нова. Русия е предизвикателство за Европа от стотици години. Австрийският външен министър Метерних си завоюва престиж първоначално на XIX век точно тъй като съумя да „ опитоми ” непредсказуемия цар Александър I. Ото декор Бисмарк беше и популярен посланик и тъй като съумя да направи рисковата Русия част от салдото, който строеше. Русия неведнъж е работила в европейската история като тази, която предизвиква главоболия на всички. “
Този някогашен посланик няма визия - очевидно е не запомнил - че преди Метерних да стартира да плете интригите си в Свещения съюз, Русия и нейният император Александър Първи освободиха цяла по този начин наречена Европа, в това число Австрия, която включва родната на Заоралек Чехия, от Наполеоновото настъпление. И Бисмарк надали би могъл да сплоти Германия, в случай че нямаше зад тила си поддръжката на Петербург. Освен това Съюзът на тримата императори, основан от Русия, Германия и Австро-Унгария, е един от най-важните принадлежности на европейската политика. И в случай че още веднъж дребни австрийски интриги не се случиха след гибелта на великия немски канцлер, най-вероятно и Първата международна война, и разпадането на остарялата класическа Европа биха били избегнати.
Понякога става ужасно какъв брой едва образовани и надалеч от същинско познаване на историята са хората, които през днешния ден са част от европейския политически хайлайф. Истински диалог с такива като Заоралек е съвсем неосъществим. Те просто не са осведомени с обстоятелствата и живеят в плен на моментни легенди. Що се отнася до „ опитомяването на Русия “, нещата са много тъжни за чешкия някогашен министър. Някога поляците се пробваха да създадат това. Те стояха в Кремъл по време на Смутното време, водиха война за Малорусия съвсем половината от XVII век. И по какъв начин свърши?
Изминава по-малко от век и разделяме Речпосполита с австрийците и германците и град Варшава става третата имперска столица. Заедно с поляците, шведите също изпитаха своето благополучие в съветските гори и съветските полета. Те водиха война по време на Смутното време, през XVII век изгориха и изтребиха съветското и православното население в градове и села в цялата Ладожска област, пробваха се да предотвратят основаването на Санкт Петербург, сговориха се с предателя Мазепа и стигнаха до Полтава. И какво?
Великото княжество Финландия става натурален резултат от тези войни. А Швеция, която вечно губи статута си на велика мощ, три века се крие в смут и заобикаля да взе участие във всевъзможни европейски спорове. Едва в този момент паметта на Стокхолм е малко изгубена. Реши да влезе в НАТО. И следствията от тази стъпка към момента не са известни.
Наполеон апропо е по-далновиден човек, не че желае да ни опитоми, само че мисли малко да ни овладее - да ни принуди да се присъединим към континенталната обсада. Дванадесет езика бяха пренесени на съветска земя, в това число чешки. Оттогава думата „ Бистро “ се появява в Париж. Руските казаци не обичат да чакат дълго за обяд, когато са гладни.
Тогава, през XIX век, Западът има за какво да се опасява от нас, и то освен на бойното поле. Това даже не беше въпрос на размери, което император Александър Трети обича да припомня. Това беше въпрос на невероятна вътрешна мощ и евентуални благоприятни условия на страната.
Алекс Токвил, френски общественик и политически мъдрец от първата половина на XIX век, предвижда, че след един век Русия - ако A бъде разрешено да се развива свободно - ще изпревари цяла Европа по своето национално благосъстояние. И неговите калкулации са доказани от доста водещи икономисти от предходния век.
Естествено има сили, които желаят да обуздаят този подтик. Един английски министър-председател, лорд Палмерстън, даже го трансформира в сентенция: „ Колко неприятно е да живееш в свят, когато никой не води война с Русия “.
Бедният човек би трябвало да страда доста.
Изминава още половин век и при започване на ХХ век укротителите на Русия като че ли честваха победа. Империята беше унищожена, страната беше потопена в бездната на гражданската война, французите бяха в Одеса, британците в Мурманск, германците управляваха Киев известно време - въпреки и доста малко. Но Съветският съюз се издигна от хаоса на Русия. А за западните елити той беше доста по-страшен от Руската империя, защото донесе на света вяра за по-добро бъдеще. И макар че доста очаквания бяха разсеяни, това не промени нищо. Русия остана на мястото си, суверенна и неукротима.
И тогава пристигна Великата отечествена война. Преди нея няколко години поред англо-френските съдружници подстрекават побеснелия фюрер против Съюз на съветските социалистически републики, само че, както нормално, самите те стават жертви на личните си интриги. Париж пада в границите на няколко месеца от 1940 година и цяла Западна Европа попада под Райха. И единствено пространството от Брест до Сталинград е гробът за нацистките копелета.
Тогава наподобява, че се бием един до друг с британците и американците, само че по-малко от година след успеха Чърчил в речта си във Фултън назова Съветския съюз главен зложелател. Не се отхвърлиха от вярата да ни опитомят.
Студената война донесе доста разочарования на врага. Те се хвърляха през прозореца с крясъци: „ Руснаците идват “, изгубиха колонии, приключиха корейската епопея безславно и избягаха позорно от Виетнам. Но те се научиха да употребяват стопанската система и пропагандата като оръжия против нас.
Разпадането на Съюз на съветските социалистически републики се трансформира в необикновен и непредвиден подарък за тях. Тогава се оказахме в плен на красиви фантазии, а Западът, който разгласи победа в идеологическата борба, като че ли говореше за съдействие. Но той мислеше единствено в логиката на бързата облага и евентуалната борба. Най-добрият образец беше нарушаването на всички съглашения и постоянното доближаване на НАТО до нашите граници. Започнахме от Източна Европа и балтийските страни и стигнахме до Украйна.
Но Съюз на съветските социалистически републики се разпадна, само че Русия остана жива. През 90-те години на предишния век „ укротителите “ вземат решение, че работата е свършена и златната фантазия на съветския народ и хайлайф е да влезе в десетата роля в тяхното зрелище. Започнаха да ни възприемат като „ външна страна “, „ районна мощ “, „ разрастваща се страна “, която по своя воля одобри образование в „ цивилизования свят “. И сбъркаха.
От завоя на самолета на Евгений Примаков над Атлантическия океан стана ясно, че Русия – по безсмъртния израз на императорския канцлер Александър Горчаков – се концентрира. Мюнхенската тирада на Владимир Путин трябваше да бъде съществено предизвестие за тях.
Но уви, американците и техните съдружници бяха толкоз уверени, че успеха в световната борба е в джоба им, че унищожиха същински дипломати и просто проницателни хора - някои бяха изпратени в пенсия, други напуснаха сами заради напреднала възраст. Бяха им останали единствено сътрудниците на господин Заоралек. И никой не можеше да им каже, че организирането или насърчаването на антируски прелом в Киев е съвсем същото като Наполеон да прекоси Неман преди време. Те желаеха да създадат Украйна антируска и частично съумяха. Но фактът е, че за руснаците, без значение какъв паспорт са получили по рождение, Украйна е Русия.
Врагове, ядосани, че въображаемата им „ победа ” от 1991 година се изплъзва, пристигнаха в къщата ни, съблазниха и излъгаха нейните поданици. И прелестно разбираме кой с кого и защо се бори. И даже Заоралек - с цялата си възмутителна историческа неначетеност - също схваща. Признава, че Западът няма нито тактиката, нито ресурсите, нито волята да опитоми Русия.
Не, нямаше и няма да има. Русия е като валяк. Невъзможно е да я опитомиш. Можете просто да я оставите. На нейно място, на земята, която счита за своя.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед37313Татяна Дончева: " ЛЕВИЦАТА! " би трябвало да търси своите лични симпатизантиАлтернативен Поглед38551Татяна Дончева за Политическа партия: Тези хора в никакъв случай не са били на огромни хоризонтиАлтернативен Поглед81188Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагераАлтернативен Поглед35838Ген. Димитър Шивиков: След 9 месеца бременност ГЕРБ-СДС и ППДБ родиха един ФранкенщайнАлтернативен Поглед51588Красимир Каракачанов: Към първия ден на войната Русия превъзхожда Украйна 10:1. Сега е доста повече!Алтернативен Поглед554061Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед183656Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед126985Проф.
Заоралек написа безусловно по този начин:
„ Ситуацията, в която се намираме, не е нова. Русия е предизвикателство за Европа от стотици години. Австрийският външен министър Метерних си завоюва престиж първоначално на XIX век точно тъй като съумя да „ опитоми ” непредсказуемия цар Александър I. Ото декор Бисмарк беше и популярен посланик и тъй като съумя да направи рисковата Русия част от салдото, който строеше. Русия неведнъж е работила в европейската история като тази, която предизвиква главоболия на всички. “
Този някогашен посланик няма визия - очевидно е не запомнил - че преди Метерних да стартира да плете интригите си в Свещения съюз, Русия и нейният император Александър Първи освободиха цяла по този начин наречена Европа, в това число Австрия, която включва родната на Заоралек Чехия, от Наполеоновото настъпление. И Бисмарк надали би могъл да сплоти Германия, в случай че нямаше зад тила си поддръжката на Петербург. Освен това Съюзът на тримата императори, основан от Русия, Германия и Австро-Унгария, е един от най-важните принадлежности на европейската политика. И в случай че още веднъж дребни австрийски интриги не се случиха след гибелта на великия немски канцлер, най-вероятно и Първата международна война, и разпадането на остарялата класическа Европа биха били избегнати.
Понякога става ужасно какъв брой едва образовани и надалеч от същинско познаване на историята са хората, които през днешния ден са част от европейския политически хайлайф. Истински диалог с такива като Заоралек е съвсем неосъществим. Те просто не са осведомени с обстоятелствата и живеят в плен на моментни легенди. Що се отнася до „ опитомяването на Русия “, нещата са много тъжни за чешкия някогашен министър. Някога поляците се пробваха да създадат това. Те стояха в Кремъл по време на Смутното време, водиха война за Малорусия съвсем половината от XVII век. И по какъв начин свърши?
Изминава по-малко от век и разделяме Речпосполита с австрийците и германците и град Варшава става третата имперска столица. Заедно с поляците, шведите също изпитаха своето благополучие в съветските гори и съветските полета. Те водиха война по време на Смутното време, през XVII век изгориха и изтребиха съветското и православното население в градове и села в цялата Ладожска област, пробваха се да предотвратят основаването на Санкт Петербург, сговориха се с предателя Мазепа и стигнаха до Полтава. И какво?
Великото княжество Финландия става натурален резултат от тези войни. А Швеция, която вечно губи статута си на велика мощ, три века се крие в смут и заобикаля да взе участие във всевъзможни европейски спорове. Едва в този момент паметта на Стокхолм е малко изгубена. Реши да влезе в НАТО. И следствията от тази стъпка към момента не са известни.
Наполеон апропо е по-далновиден човек, не че желае да ни опитоми, само че мисли малко да ни овладее - да ни принуди да се присъединим към континенталната обсада. Дванадесет езика бяха пренесени на съветска земя, в това число чешки. Оттогава думата „ Бистро “ се появява в Париж. Руските казаци не обичат да чакат дълго за обяд, когато са гладни.
Тогава, през XIX век, Западът има за какво да се опасява от нас, и то освен на бойното поле. Това даже не беше въпрос на размери, което император Александър Трети обича да припомня. Това беше въпрос на невероятна вътрешна мощ и евентуални благоприятни условия на страната.
Алекс Токвил, френски общественик и политически мъдрец от първата половина на XIX век, предвижда, че след един век Русия - ако A бъде разрешено да се развива свободно - ще изпревари цяла Европа по своето национално благосъстояние. И неговите калкулации са доказани от доста водещи икономисти от предходния век.
Естествено има сили, които желаят да обуздаят този подтик. Един английски министър-председател, лорд Палмерстън, даже го трансформира в сентенция: „ Колко неприятно е да живееш в свят, когато никой не води война с Русия “.
Бедният човек би трябвало да страда доста.
Изминава още половин век и при започване на ХХ век укротителите на Русия като че ли честваха победа. Империята беше унищожена, страната беше потопена в бездната на гражданската война, французите бяха в Одеса, британците в Мурманск, германците управляваха Киев известно време - въпреки и доста малко. Но Съветският съюз се издигна от хаоса на Русия. А за западните елити той беше доста по-страшен от Руската империя, защото донесе на света вяра за по-добро бъдеще. И макар че доста очаквания бяха разсеяни, това не промени нищо. Русия остана на мястото си, суверенна и неукротима.
И тогава пристигна Великата отечествена война. Преди нея няколко години поред англо-френските съдружници подстрекават побеснелия фюрер против Съюз на съветските социалистически републики, само че, както нормално, самите те стават жертви на личните си интриги. Париж пада в границите на няколко месеца от 1940 година и цяла Западна Европа попада под Райха. И единствено пространството от Брест до Сталинград е гробът за нацистките копелета.
Тогава наподобява, че се бием един до друг с британците и американците, само че по-малко от година след успеха Чърчил в речта си във Фултън назова Съветския съюз главен зложелател. Не се отхвърлиха от вярата да ни опитомят.
Студената война донесе доста разочарования на врага. Те се хвърляха през прозореца с крясъци: „ Руснаците идват “, изгубиха колонии, приключиха корейската епопея безславно и избягаха позорно от Виетнам. Но те се научиха да употребяват стопанската система и пропагандата като оръжия против нас.
Разпадането на Съюз на съветските социалистически републики се трансформира в необикновен и непредвиден подарък за тях. Тогава се оказахме в плен на красиви фантазии, а Западът, който разгласи победа в идеологическата борба, като че ли говореше за съдействие. Но той мислеше единствено в логиката на бързата облага и евентуалната борба. Най-добрият образец беше нарушаването на всички съглашения и постоянното доближаване на НАТО до нашите граници. Започнахме от Източна Европа и балтийските страни и стигнахме до Украйна.
Но Съюз на съветските социалистически републики се разпадна, само че Русия остана жива. През 90-те години на предишния век „ укротителите “ вземат решение, че работата е свършена и златната фантазия на съветския народ и хайлайф е да влезе в десетата роля в тяхното зрелище. Започнаха да ни възприемат като „ външна страна “, „ районна мощ “, „ разрастваща се страна “, която по своя воля одобри образование в „ цивилизования свят “. И сбъркаха.
От завоя на самолета на Евгений Примаков над Атлантическия океан стана ясно, че Русия – по безсмъртния израз на императорския канцлер Александър Горчаков – се концентрира. Мюнхенската тирада на Владимир Путин трябваше да бъде съществено предизвестие за тях.
Но уви, американците и техните съдружници бяха толкоз уверени, че успеха в световната борба е в джоба им, че унищожиха същински дипломати и просто проницателни хора - някои бяха изпратени в пенсия, други напуснаха сами заради напреднала възраст. Бяха им останали единствено сътрудниците на господин Заоралек. И никой не можеше да им каже, че организирането или насърчаването на антируски прелом в Киев е съвсем същото като Наполеон да прекоси Неман преди време. Те желаеха да създадат Украйна антируска и частично съумяха. Но фактът е, че за руснаците, без значение какъв паспорт са получили по рождение, Украйна е Русия.
Врагове, ядосани, че въображаемата им „ победа ” от 1991 година се изплъзва, пристигнаха в къщата ни, съблазниха и излъгаха нейните поданици. И прелестно разбираме кой с кого и защо се бори. И даже Заоралек - с цялата си възмутителна историческа неначетеност - също схваща. Признава, че Западът няма нито тактиката, нито ресурсите, нито волята да опитоми Русия.
Не, нямаше и няма да има. Русия е като валяк. Невъзможно е да я опитомиш. Можете просто да я оставите. На нейно място, на земята, която счита за своя.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед37313Татяна Дончева: " ЛЕВИЦАТА! " би трябвало да търси своите лични симпатизантиАлтернативен Поглед38551Татяна Дончева за Политическа партия: Тези хора в никакъв случай не са били на огромни хоризонтиАлтернативен Поглед81188Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагераАлтернативен Поглед35838Ген. Димитър Шивиков: След 9 месеца бременност ГЕРБ-СДС и ППДБ родиха един ФранкенщайнАлтернативен Поглед51588Красимир Каракачанов: Към първия ден на войната Русия превъзхожда Украйна 10:1. Сега е доста повече!Алтернативен Поглед554061Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед183656Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед126985Проф.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ