Берлускони си отиде, но Тръмп все още е тук: Възходът на десните популисти
Бившият италиански министър председател, който съчетаваше лудориите на звездите с десния популизъм, постави основите на тръмпизма.
Когато на 16 ноември 2011 година Силвио Берлускони напуща за финален път формалната резиденция на министър-председателя - Палацо Киджи, той наподобява потиснат. Финансите на Италия бяха в мъчно състояние, а интернационалните вложители залагаха против държавните облигации на страната; прокурорите бяха по петите му поради прословутия скандал ", в който беше забъркана малолетна секс работничка; европейските съдружници Никола Саркози и Ангела Меркел бяха оповестили обществено недоволството си от него. По това време малко на брой можеха да предположат какъв брой доста бъдещата политика ще следва популисткия образец на Берлускони.
Берлускони умря на 86-годишна възраст - той беше в болница в Милано, където се лекуваше от белодробна зараза. Въпреки това, в случай че се огледате в близост, можете да видите неговото завещание на всички места. Всъщност годините, последвали излизането на Берлускони от властта, утвърдиха неговия политически жанр, който съчетаваше извънредно личностна политика, ловко потребление на образните медии и безсрамна измама - всичко това, с цел да се възползва от разочарованието и цинизма на гласоподавателите във връзка с статуквото. Трудно е да се сетим за различен политик, който да е по-голям предвестител на бъдещата политика.
Много десни популисти в политиката, които преобладаваха през 2010 година, бяха сравнявани с Берлускони, като преди всичко измежду тях беше някогашният президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп. Подобно на Тръмп и много преди него, Берлускони държеше да подчертае обстоятелството, че не е политик " от кариерата ", а по-скоро сполучлив " self-made entrepreneur ", който е решил да влезе в политиката, с цел да избави страната си от левичарството. Подобно на Тръмп, Берлускони дължи триумфа си на невероятното потребление на малкия екран, което в неговия случай е улеснено от обстоятелството, че той има множеството частни телевизионни канали в страната. И най-после, сходно на Тръмп, Берлускони завладя политическата сцена, като подцени всички правила на институционална вежливост и учтивост, представяйки се неуместно като жертва на съдиите и изборните управляващи, като не се свенеше да употребява най-вулгарните и сензационни тактики за привличане на публичното внимание - в това число известната си уязвимост към полови смешки.
Берлускони въплъщаваше това, което Антонио Грамши описваше като " усет към оперното " на италианския народ, а неговите манифестации и телевизионни интервенции включваха моменти, които биха подхождали на вариететно шоу. По отношение на политическото наличие обаче той беше просто неолиберал: неговата гражданска война беше ориентирана към понижаване на налозите и бюрокрацията и дерегулиране на труда. Всъщност в исторически проект е най-добре той да се преглежда като връзката сред неолиберализма и популизма.
В Италия Берлускони способства за навлизането на крайната десница в политиката, като подписа съюзи със сепаратистката партия " Северна лига " и с постфашистката партия " Alleanza Nazionale ", от която произлиза партията на сегашния министър-председател Джорджия Мелони. (За първи път Мелони става известна като министър на младежта в последното държавно управление на Берлускони).
Любопитно е, че в ретроспективен проект изместването на италианската политика от ден на ден към националистическото " дясно " прави Берлускони да наподобява релативно сдържан. Въпреки това непрекъснатите му нападки против служащите, известията за връзките му с мафията, манипулирането на правната система, пагубната му икономическа политика, която форсира индустриалния крах на страната, и възхвалата на крайния индивидуализъм - всичко това сътвори условия за настоящия консервативен завой в Италия.
Ключов детайл от неговия триумф, който беше подправен от десните популисти по света, беше способността му да трансформира обвиняванията против него в гориво за оцеляването си. Кариерата на Берлускони е фамозна с голям брой правосъдни преследвания за закононарушения, свързани с мафията, корупция и укриване на налози. В отговор на това той възприе двупосочен метод. От една страна, той пламенно настояваше, че е почтен, жертва на комунистически съдии - най-преследваният човек в човешката история. От друга страна, в интерес на по-неуверените си поддръжници, изключително на тези от бизнес класата, които постоянно се занимават с противозаконни или гранични практики, той постоянно намигаше към обстоятелството, че държанието му не е чак толкоз безупречно, само че пък кой е непогрешим?
В Италия възходът на Берлускони стана вероятен с помощта на умората, която италианската демократична народна власт култивира у елементарните хора още от корупционния скандал " Тангентополи " при започване на 90-те години. В други страни десните фигури се възползваха от сходни усеща на отчаяние от политиката, която наподобява не пази ползите на никого, с изключение на на елитите.
Докато на политиката се гледа - от време на време с съображение - като на едно огромно " тресавище " (ако използваме реториката на Тръмп), цялостно с корупция и двуличие, циничната политика, която Берлускони сътвори, а десните популисти усъвършенстваха, ще продължи да тържествува. Единственият метод да се прекъсне това токсично проклинание е политиката да се извърши още веднъж с морална, само че осезаема задача, която фактически да докара до съответни изгоди за жителите. Точно това не съумя да направи Берлускони./БГНЕС
-----------------------------------------------
Паоло Гербаудо, „ Гардиън “
Паоло Гербаудо е социолог в Scuola Normale Superiore в Пиза и в Кралския лицей в Лондон
