Георги Марков: Откраднаха ни първите свободни избори
Бившият народен представител от ГЕРБ И парламентарен арбитър Георги Макров с любопитна обява в фейсбук. Според него изборите за Велико народно събрание на 10 юни 1990 година не е трябвало да бъдат приети. Оттам било тръгнало всичко. Следващите държавни управления на Българска социалистическа партия са довели България до национална злополука. Според Марков Съюз на демократичните сили дължи опрощение на своите хора.
На 7 юни 1990 година на Орлов мост бяхме 1 млн. и пеехме сините песни.
На 10 юни 1990 година ни откраднаха изборите и плакахме. Цялата власт беше в тях, бяха партия-държава. В по-голямата си част провинцията беше скована от боязън.
През нощта на 10 юни в студиото на Кеворк Кеворкян, огромният актьор Йосиф Сърчаджиев се разплака пред цяла България и напусна с думите: "Как не ви е позор! " Пред очите на Георги Пирински и Чавдар Кюранов, доктор Желев назова някогашните комунисти, станали за една нощ социалисти, "престъпници ". Заяви, че Съюз на демократичните сили е честен победител и няма да признаем изборите.
На 11 юни 1990 година синя София бе настръхнала и гневна. Синя София, която на 14 декември 1989 година поддържа студентите и смъкна чл.1 от Живковата Конституция. Синя София, в чиито център нямаше балкон без синьото знаме и лъвчето на Съюз на демократичните сили. Това беше София на софиянците. Готвехме се за обща политическа стачка и гражданско непокорство. Студенти окупираха университетите. Пловдив се беше събудил, както и Варна. Също и Пиринска Македония.
Трябваше още един протест на Орлов мост и това щеше да им е краят. Американците ни натиснаха и признахме изборите.
Месеци по-късно, безспорното болшинство на Българска социалистическа партия във Велико народно събрание и държавното управление на Луканов ни доведоха до национална злополука – хората умираха по опашките, нямаше храна за децата, нямаше обезболяващи медикаменти, даже памук и аспирин, нямаше бензин за колите за спешна помощ, имаше режим на тока.
Светът ни обърна тил. Вместо да ги оставим на националната обич, ние направихме коалиция с тях – кабинета Попов, и ги спасихме. Спасихме ги от изчегъртване. Площадите гърмяха: "Долу Българска комунистическа партия! ", "Червени отпадъци! ", "Няма да работим за алените! " и "И преди, и в този момент Българска социалистическа партия е мафия! "
На 10 юни 1990 година пропуснахме шанса за "нежна гражданска война ", по тази причина през днешния ден държавното управление на анархокомуниста Румен Радев ни счита за "бивши хора “. И желае да изчегърта даже политическия пандизчия Емил Кошлуков - антикомунистическия воин, повел на 2 март 1990 година най-голямото студентско шествтие в Източна Европа.
Направихме демокрацията парадайс за децата и внуците на комунистическата номенклатура, от другари на руските приятели те станаха другари на Сорос и на американските и брюкселски неолиберали.
За това през днешния ден сме разнебитена страна, обречена на неолиберален комунизъм. Хак да ни е!
Ние нямахме унгарското всенародно въстание против комунизма 1956 година Ние нямахме чешкото въстание 1968 година, когато Ян Палах се замозапали. Нямахме 10-милионната "Солидарност “ на Полша. Ние, 1989 година не отворихме границата с Гърците, както унгарците с Австрия и събориха първата тухла в Берлинската стена. Ние имахме своя 7 юни 1990 година, който на 10-ти се оказа безрезултатен. Вместо да го повторим и потретим, признахме изборите и предадохме гласоподавателите си, за което би трябвало да се простим.
На 7 юни 1990 година на Орлов мост бяхме 1 млн. и пеехме сините песни.
На 10 юни 1990 година ни откраднаха изборите и плакахме. Цялата власт беше в тях, бяха партия-държава. В по-голямата си част провинцията беше скована от боязън.
През нощта на 10 юни в студиото на Кеворк Кеворкян, огромният актьор Йосиф Сърчаджиев се разплака пред цяла България и напусна с думите: "Как не ви е позор! " Пред очите на Георги Пирински и Чавдар Кюранов, доктор Желев назова някогашните комунисти, станали за една нощ социалисти, "престъпници ". Заяви, че Съюз на демократичните сили е честен победител и няма да признаем изборите.
На 11 юни 1990 година синя София бе настръхнала и гневна. Синя София, която на 14 декември 1989 година поддържа студентите и смъкна чл.1 от Живковата Конституция. Синя София, в чиито център нямаше балкон без синьото знаме и лъвчето на Съюз на демократичните сили. Това беше София на софиянците. Готвехме се за обща политическа стачка и гражданско непокорство. Студенти окупираха университетите. Пловдив се беше събудил, както и Варна. Също и Пиринска Македония.
Трябваше още един протест на Орлов мост и това щеше да им е краят. Американците ни натиснаха и признахме изборите.
Месеци по-късно, безспорното болшинство на Българска социалистическа партия във Велико народно събрание и държавното управление на Луканов ни доведоха до национална злополука – хората умираха по опашките, нямаше храна за децата, нямаше обезболяващи медикаменти, даже памук и аспирин, нямаше бензин за колите за спешна помощ, имаше режим на тока.
Светът ни обърна тил. Вместо да ги оставим на националната обич, ние направихме коалиция с тях – кабинета Попов, и ги спасихме. Спасихме ги от изчегъртване. Площадите гърмяха: "Долу Българска комунистическа партия! ", "Червени отпадъци! ", "Няма да работим за алените! " и "И преди, и в този момент Българска социалистическа партия е мафия! "
На 10 юни 1990 година пропуснахме шанса за "нежна гражданска война ", по тази причина през днешния ден държавното управление на анархокомуниста Румен Радев ни счита за "бивши хора “. И желае да изчегърта даже политическия пандизчия Емил Кошлуков - антикомунистическия воин, повел на 2 март 1990 година най-голямото студентско шествтие в Източна Европа.
Направихме демокрацията парадайс за децата и внуците на комунистическата номенклатура, от другари на руските приятели те станаха другари на Сорос и на американските и брюкселски неолиберали.
За това през днешния ден сме разнебитена страна, обречена на неолиберален комунизъм. Хак да ни е!
Ние нямахме унгарското всенародно въстание против комунизма 1956 година Ние нямахме чешкото въстание 1968 година, когато Ян Палах се замозапали. Нямахме 10-милионната "Солидарност “ на Полша. Ние, 1989 година не отворихме границата с Гърците, както унгарците с Австрия и събориха първата тухла в Берлинската стена. Ние имахме своя 7 юни 1990 година, който на 10-ти се оказа безрезултатен. Вместо да го повторим и потретим, признахме изборите и предадохме гласоподавателите си, за което би трябвало да се простим.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ