Професор сезира прокуратурата за заплатите във вузовете
Бивш учител от ТУ-София е сезирал прокуратурата за заплатите в университетите. Проф. Веско Пенов се обръща към основния прокурор Иван Гешев с молба да нападна пред Върховния административен съд като противозаконно постановлението за отпускане на спомагателните за държавните висши учебни заведения, с което се дефинира и минимална заплата за помощник от 1500 лева от следващата година.
Проф. Панов напомня, че на 1 август т.г. - буквално в последния ден от " живота " на отиващото си държавно управление - с Постановление на Министерския съвет (ПМС) 235 кабинетът " Петков " е одобрил отпущането на по този начин 20 млн. лева за държавните вузове. В заключителните разпореждания на това разпореждане обаче е включен параграф 1, предусещащ смяна на друго разпореждане - Постановление на Министерски съвет 371 от 2020 година за определяне на минималната заплата за най-ниската академична служба в държавните висши учебни заведения. Промяната е една - с нея се дефинира, че от 1 юли 2022 година минималната заплата на асистентите във вузовете става при 8 часа работен ден и 5-дневна работна седмица. " По този метод с едно Постановление на Министерски съвет, което се приема по специфичен ред и има за предмет само систематизиране на планувани в Закона за бюджета средства, се трансформира друго - ПМС 371 на МС за минималната заплата за най-ниската академична служба и то с противоположна мощ - считано от 1 юли 2022 г. Това е незаконосъобразно и юридически порочно! ", написа проф. Панов.
По думите му постановлението за асистентската заплата е обособен подзаконов нормативен акт и актът за неговата смяна следва да бъде признат след наложителна социална консултация, както изисква законът за нормативните актове. " В случая такава консултация въобще не е провеждана! По този метод наложителната законова процедура е заобиколена, което опорочава този текст на Постановление на Министерски съвет №235 от 01.08.2022 година ", споделя Панов и моли Гешев да атакува законосъобразността на първото разпореждане от 1 август.
Професорът напомня и позицията на Съвета на ректорите, които също показаха опасения, че решението за 1500 лева минимална заплата за помощник ще сложи финансовото оцеляване на голям брой висши учебни заведения на тестване, а някои могат да бъдат докарани до. Както " Сега " писа, ректорите се оповестиха срещу това решение на отиващото си държавно управление, което съгласно тях ги слага пред приключен факт. Според тях 20-те млн. лева няма да стигнат за нарастване на всички заплати на доценти и професори, които ще " повлече " след себе си скокът на асистентската заплата, още повече, че няма изясненост дали покачването ще бъде обезпечено и в бюджета за 2023 г. По тази причина те желаят парите за нарастването да не се включват в основните заплати на преподавателите, а да се дадат като ДМС (бонуси), както имат намерение да постъпят някои.
Към момента не е ясно по какъв начин ще се разпределят средствата, защото ректори отхвърлят да изпълнят решението на Министерски съвет и да усилят до 1500 минималната заплата за помощник. Някои вузове даже още не са достигнали заложените 1300 лева минимална асистентстка заплата, контрактувани още през 2020 година в Споразумение сред синдикатите и Съвета на ректорите.
Предистория
Вузовете трябваше да получат 20-те си млн. лева. още на 1 април, само че поради първичното изискване да приемат , което те отхвърлиха, парите така и не стигнаха до тях. С актуализацията на бюджета от 1 юли това изискване бе отстранено, а преди този момент бе атакувано и от основния прокурор, към който проф. Панов също се бе обърнал по проблема. Гешев сезира Конституционния съд с искане за оповестяване на противоконституционност на текста от закона за държавния бюджет, с който се вкарваше изискването за приемане на новата препоръка. Дотам обаче не се стигна, тъй като депутатите поправиха гафа си с актуализацията на бюджета.
Проф. Панов напомня, че на 1 август т.г. - буквално в последния ден от " живота " на отиващото си държавно управление - с Постановление на Министерския съвет (ПМС) 235 кабинетът " Петков " е одобрил отпущането на по този начин 20 млн. лева за държавните вузове. В заключителните разпореждания на това разпореждане обаче е включен параграф 1, предусещащ смяна на друго разпореждане - Постановление на Министерски съвет 371 от 2020 година за определяне на минималната заплата за най-ниската академична служба в държавните висши учебни заведения. Промяната е една - с нея се дефинира, че от 1 юли 2022 година минималната заплата на асистентите във вузовете става при 8 часа работен ден и 5-дневна работна седмица. " По този метод с едно Постановление на Министерски съвет, което се приема по специфичен ред и има за предмет само систематизиране на планувани в Закона за бюджета средства, се трансформира друго - ПМС 371 на МС за минималната заплата за най-ниската академична служба и то с противоположна мощ - считано от 1 юли 2022 г. Това е незаконосъобразно и юридически порочно! ", написа проф. Панов.
По думите му постановлението за асистентската заплата е обособен подзаконов нормативен акт и актът за неговата смяна следва да бъде признат след наложителна социална консултация, както изисква законът за нормативните актове. " В случая такава консултация въобще не е провеждана! По този метод наложителната законова процедура е заобиколена, което опорочава този текст на Постановление на Министерски съвет №235 от 01.08.2022 година ", споделя Панов и моли Гешев да атакува законосъобразността на първото разпореждане от 1 август.
Професорът напомня и позицията на Съвета на ректорите, които също показаха опасения, че решението за 1500 лева минимална заплата за помощник ще сложи финансовото оцеляване на голям брой висши учебни заведения на тестване, а някои могат да бъдат докарани до. Както " Сега " писа, ректорите се оповестиха срещу това решение на отиващото си държавно управление, което съгласно тях ги слага пред приключен факт. Според тях 20-те млн. лева няма да стигнат за нарастване на всички заплати на доценти и професори, които ще " повлече " след себе си скокът на асистентската заплата, още повече, че няма изясненост дали покачването ще бъде обезпечено и в бюджета за 2023 г. По тази причина те желаят парите за нарастването да не се включват в основните заплати на преподавателите, а да се дадат като ДМС (бонуси), както имат намерение да постъпят някои.
Към момента не е ясно по какъв начин ще се разпределят средствата, защото ректори отхвърлят да изпълнят решението на Министерски съвет и да усилят до 1500 минималната заплата за помощник. Някои вузове даже още не са достигнали заложените 1300 лева минимална асистентстка заплата, контрактувани още през 2020 година в Споразумение сред синдикатите и Съвета на ректорите.
Предистория
Вузовете трябваше да получат 20-те си млн. лева. още на 1 април, само че поради първичното изискване да приемат , което те отхвърлиха, парите така и не стигнаха до тях. С актуализацията на бюджета от 1 юли това изискване бе отстранено, а преди този момент бе атакувано и от основния прокурор, към който проф. Панов също се бе обърнал по проблема. Гешев сезира Конституционния съд с искане за оповестяване на противоконституционност на текста от закона за държавния бюджет, с който се вкарваше изискването за приемане на новата препоръка. Дотам обаче не се стигна, тъй като депутатите поправиха гафа си с актуализацията на бюджета.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ