Битовизъм. Елементарност. Кухо проявление на всекидневна натура. Безсъдържателност. Делничен вулгаризъм.

Битовизъм. Елементарност. Кухо проявяване на всекидневна натура. Безсъдържателност. Делничен вулгаризъм. Тъпня. И по този начин нататък. Много са имената на баналното.

То не се насърчава нито в литературата, нито отвън нея. А кое е отвън литературата ли? Ами това, което е вътре в нея - истинското, новаторското, техничарското, бунтарското, героичното, епичното, сюрреалистичното, интимното. Не ни ли стига тъпото ритмуване на житейски елементаризми, които озвучават битието ни? Далеч по-добре е да насърчаваме кипежа на вихъра във всичките му проявления.

Хайде пък да не е по този начин. Поне в този момент и единствено за момент.

Тридесетгодишното безвремие, открило се у нас след 1989 година, неправилно определяно с библейската дума " преход ", нанесе повече вреди на обществото, в сравнение с всяка гражданска война би могла да провокира. Социалният мир, етническият модел, въздържането от брожения и радикализъм, стабилността в името на евроатлантически полезности замениха обичайното предпочитание на българина да живее добре и почтено.

И той не живее почтено. Още по-малко - добре. Не единствено в тези 30 години, и преди този момент животът му не бе напълно достоен. Но тогава демагогията беше форма на публичен ред. Сега е държавна политика. Разликата е в това, че преди 30 години никой не вярваше в демокрацията и в нейния централизъм, а в този момент всички са уверени в нейната фасадност. Ако въобще може да съществува някаква от малко малко действителна и нетеатрална народна власт, това може да става единствено със систематични протести, митинги и открита война против склонните към профанизация на властта корумпирани управници. И несъмнено - със мощно гражданско общество, обединено в гилдии, професионални и съсловни организации, способни да защитят самостоятелните и груповите права и свободи. У нас такива съвсем няма, в случай че изключим стотиците, битуващи на книга.

Безсъдържателна в България е единствено действителността. Тя е банална. И никой не я харесва. Затова подправените вести не са погрешни, а ненужни, просто не са вести. Измислени са. Политиците ни не са политици, тъй като не организират политика, а и нищо не схващат от нея. Не че в случай че разбираха, щяха да могат или да желаят да я осъществят. Лекарите са търговци, а търговците - мошеници. Производство няма, продуктивен е единствено трудът, и то най-много физическият, по тази причина цената му непрестанно спада и оттова - равнището на действителните заплати. Висшите учебни заведения бълват адвокати, а справедливостта излиза през комина на едноличната власт; макар тоновете нормативна баластра, създавана от Народното събрание, публичните връзки са зле контролирани.

Тази реалност е банална и никой не я харесва. Предпочитаме воайорството на Биг Брадър, пошлостта на новинарите и евтината сензационност на приказните вести, сериалите пред документалните филми - въобще осведомено избираме вероятността на нереалното пред битието на действителността.

Ето за какво желаех да не е по този начин. Предпочитам баналността на селското учебно заведение, кравите в кравефермата, същинското мляко, заводите с комините, усмивките на дребните хора, децата с училищен чанти вместо с туристически сакове, кръжоците, честността на елементарното, топлината на делничното предпочитам пред шармантния успех на капитала. За мен баналното е проявяване на човещината в най-чистия й тип.

Затова се среща все по-рядко: и в литературата, и в живота.