Ще ни вадят от кризата с кредити
Битката с невидимия палач с кодово име COVID-19 навлезе в територията на стопанската система и ще нанесе втори следващ удар върху популацията и бизнеса, освен това не по-малко подъл от самия вирус. Държавите в целия свят афишират колосални финансови инжекции в стопанските системи си като главната цел е да се запазят работните места и да се избави бизнеса от банкрути. Разбира се, България не е изключение. Но огромната разлика е, че при нас даже на фона скромните ни благоприятни условия, ограниченията, оповестени от държавното управление, наподобяват прекомерно мижави. Още повече, механизмите, по които държавната поддръжка би трябвало да доближи до бизнеса са незадоволителни и към момента тънат в неясноти.
Накратко
Обещаната обща стойност на държавната помощ до момента е 4.5 милиарда лв.. Реално обаче страната ще употребява 2.5 милиарда лв. от бюджета.
Според изчисленията на премиера Бойко Борисов половината от тази сума ще бъде заделена по схемата "60 на 40 ", съгласно която страната ще покрие 60% от брутната заплата на работещ в обиден бранш, а останалите 40% ще са за сметка на работодателя.
За възнагражденията на хората на "първа линия " в борбата с ковид - лекари, служители на реда, медици, военни, ще бъдат отпуснати 500 млн. лв..
Капиталът на Българската банка за развиване ще бъде повишен със 700 млн. лв..
Заради данъчната пролонгация, която получи бизнесът, по думите на премиера Борисов, в хазната няма да влязат близо 600 млн. лева през идващите три месеца, а обичайно за Великден най-бедните пенсионери ще получат надбавка, което ще коства на бюджета 50 млн. лв..
Сметката очевидно се добавя от резултата от портфейлните гаранции, които ББР ще дава на комерсиалните банки.
На сцената излиза ББР
Българската банка за развиване, както неведнъж стана дума, ще получи директна финансова инжекция. Това ще се случи посредством нейното капитализиране с 500 млн. лв., които ще бъдат употребявани за издаване на портфейлни гаранции за бизнеса и 200 млн. лева гаранции на "бързите " заеми за засегнатите от рецесията служащи. Доста любопитно е обаче, че финансовият министър Владислав Горанов загатна, че ще бъде заздравен и "административният потенциал " на банката и на нейното управление.
"Ако даваните на Българската банка за развиване 500 млн. лв., с които ще се подсигуряват 2.5 милиарда лв. заеми за бизнеса, не са задоволителни, ние можем да капитализираме банката в допълнение ", съобщи Владислав Горанов на 22 март, без да даде детайлности.
След формалното регистриране на нарастването на капитала ББР се чака от банката да разгласи критерии, по които ще стартира да дава портфейлната гаранция на комерсиалните банки, като по този метод ще споделя с тях риска при отпущането на заеми за бизнеса. Все още не е ясно какъв % от риска ще бъде затрупан от държавната ББР. Например схемите на Фонда на фондове плануват гаранциите да покриват до 70-80% от загубите на равнище самостоятелен заем, само че не повече от 25% на равнище кредитен портфейл.
Засега е известно само, че решенията по отношение на кредитирането по тази изключителна стратегия ще зависят от комерсиалните банки и ще останат на пазарен принцип.
Очертава се подобен вид да бъде прибавен и от ББР. Поне това стана ясно от думите на икономическия министър Емил Караниколов.
"С ограниченията на Българска народна банка и на българската страна се цели банките да станат по-гъвкави освен във връзка с новите, само че и във връзка с сегашните заеми ", разяснява Емил Караниколов на 23 март, пояснявайки, че до 25% от изтегления заем ще бъде обезпечен от страната.
"Бързи " заеми за служащите
200 млн. лева през ББР ще бъдат ориентирани към чиновници, пуснати в неплатен отпуск от своите работодатели. Те ще могат да изтеглят безлихвен заем от страната в размер до 1500 лв.. Единственото, което би трябвало да дават, е трудовият си контракт. ББР ще преведе сумата непосредствено на комерсиалните банки ( на кои тъкмо, към този момент не е ясно). Така че, който желае да кандидаства за този държавен заем, би трябвало да посети обслужващата го или друга банка, с цел да разбере съответните стъпки, които би трябвало да извърви за приемането на тпарите. Периодът за връщане на тези безлихвени заеми е до няколко години, посочи министърът на стопанската система Емил Караниколов, който е и принципал на Банката за развиване.
Простата сметка демонстрира, че в случай че бъде усвоен оптималния размер – 1500 лева, подобен безлихвен заем биха могли да вземат 133 хиляди души. Това наподобява извънредно незадоволително, защото съгласно предварителните планове единствено в туризма без работа ще останат 200 хиляди души. Да не приказваме за обстановката при свободните специалности като публицистиката, където ситуацията също не е розово.
Още тежест за комерсиалните банки
В последните дни държавното управление опита да трансферира още тежест на банките. "Надявам се в идващите дни комерсиалните банки да кажат какви ще бъдат равнищата им на еластичност - да ви дадат късмет да дишате, да пропуснете една или две вноски ", съобщи вицепремиерът Томислав Дончев. Според него капитализацията на банките, която е една от икономическите ограничения на кабинета, е точно поради това те да могат да бъдат гъвкави при неплатени вноски от жителите и компаниите, а не незабавно да им разпродават къщите им.
Неясноти
До публицистичното привършване на броя не бе оповестена публична информация дали гаранциите, отпускани от ББР ще са за към този момент предоставени заеми или ще бъдат за нови такива. Не е известно и върху кой вид заеми ще се разпростре тази гаранция – върху тези за оборотни средства или за различен тип заеми? И въобще кой бизнесмен ще задължи компанията си в допълнение, в случай, че чака понижено търсене в идващите една-две години в изискванията на международна криза сходна тази от 2008 година, както предвижда и шефът на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева.
Необходимо е да изчакаме продуктите, които ще предложат от държавната банка с цел да може да ги проучваме, само че 500 млн. лева не мога да стигнат за никого, търдят някои специалисти. Според тях тези ограничения ще проработят постепенно и мъчно. Няма и проект за деяние, ако рецесията подбудена от ковид не се изпари в идващите три месеца.
Накратко
Обещаната обща стойност на държавната помощ до момента е 4.5 милиарда лв.. Реално обаче страната ще употребява 2.5 милиарда лв. от бюджета.
Според изчисленията на премиера Бойко Борисов половината от тази сума ще бъде заделена по схемата "60 на 40 ", съгласно която страната ще покрие 60% от брутната заплата на работещ в обиден бранш, а останалите 40% ще са за сметка на работодателя.
За възнагражденията на хората на "първа линия " в борбата с ковид - лекари, служители на реда, медици, военни, ще бъдат отпуснати 500 млн. лв..
Капиталът на Българската банка за развиване ще бъде повишен със 700 млн. лв..
Заради данъчната пролонгация, която получи бизнесът, по думите на премиера Борисов, в хазната няма да влязат близо 600 млн. лева през идващите три месеца, а обичайно за Великден най-бедните пенсионери ще получат надбавка, което ще коства на бюджета 50 млн. лв..
Сметката очевидно се добавя от резултата от портфейлните гаранции, които ББР ще дава на комерсиалните банки.
На сцената излиза ББР
Българската банка за развиване, както неведнъж стана дума, ще получи директна финансова инжекция. Това ще се случи посредством нейното капитализиране с 500 млн. лв., които ще бъдат употребявани за издаване на портфейлни гаранции за бизнеса и 200 млн. лева гаранции на "бързите " заеми за засегнатите от рецесията служащи. Доста любопитно е обаче, че финансовият министър Владислав Горанов загатна, че ще бъде заздравен и "административният потенциал " на банката и на нейното управление.
"Ако даваните на Българската банка за развиване 500 млн. лв., с които ще се подсигуряват 2.5 милиарда лв. заеми за бизнеса, не са задоволителни, ние можем да капитализираме банката в допълнение ", съобщи Владислав Горанов на 22 март, без да даде детайлности.
След формалното регистриране на нарастването на капитала ББР се чака от банката да разгласи критерии, по които ще стартира да дава портфейлната гаранция на комерсиалните банки, като по този метод ще споделя с тях риска при отпущането на заеми за бизнеса. Все още не е ясно какъв % от риска ще бъде затрупан от държавната ББР. Например схемите на Фонда на фондове плануват гаранциите да покриват до 70-80% от загубите на равнище самостоятелен заем, само че не повече от 25% на равнище кредитен портфейл.
Засега е известно само, че решенията по отношение на кредитирането по тази изключителна стратегия ще зависят от комерсиалните банки и ще останат на пазарен принцип.
Очертава се подобен вид да бъде прибавен и от ББР. Поне това стана ясно от думите на икономическия министър Емил Караниколов.
"С ограниченията на Българска народна банка и на българската страна се цели банките да станат по-гъвкави освен във връзка с новите, само че и във връзка с сегашните заеми ", разяснява Емил Караниколов на 23 март, пояснявайки, че до 25% от изтегления заем ще бъде обезпечен от страната.
"Бързи " заеми за служащите
200 млн. лева през ББР ще бъдат ориентирани към чиновници, пуснати в неплатен отпуск от своите работодатели. Те ще могат да изтеглят безлихвен заем от страната в размер до 1500 лв.. Единственото, което би трябвало да дават, е трудовият си контракт. ББР ще преведе сумата непосредствено на комерсиалните банки ( на кои тъкмо, към този момент не е ясно). Така че, който желае да кандидаства за този държавен заем, би трябвало да посети обслужващата го или друга банка, с цел да разбере съответните стъпки, които би трябвало да извърви за приемането на тпарите. Периодът за връщане на тези безлихвени заеми е до няколко години, посочи министърът на стопанската система Емил Караниколов, който е и принципал на Банката за развиване.
Простата сметка демонстрира, че в случай че бъде усвоен оптималния размер – 1500 лева, подобен безлихвен заем биха могли да вземат 133 хиляди души. Това наподобява извънредно незадоволително, защото съгласно предварителните планове единствено в туризма без работа ще останат 200 хиляди души. Да не приказваме за обстановката при свободните специалности като публицистиката, където ситуацията също не е розово.
Още тежест за комерсиалните банки
В последните дни държавното управление опита да трансферира още тежест на банките. "Надявам се в идващите дни комерсиалните банки да кажат какви ще бъдат равнищата им на еластичност - да ви дадат късмет да дишате, да пропуснете една или две вноски ", съобщи вицепремиерът Томислав Дончев. Според него капитализацията на банките, която е една от икономическите ограничения на кабинета, е точно поради това те да могат да бъдат гъвкави при неплатени вноски от жителите и компаниите, а не незабавно да им разпродават къщите им.
Неясноти
До публицистичното привършване на броя не бе оповестена публична информация дали гаранциите, отпускани от ББР ще са за към този момент предоставени заеми или ще бъдат за нови такива. Не е известно и върху кой вид заеми ще се разпростре тази гаранция – върху тези за оборотни средства или за различен тип заеми? И въобще кой бизнесмен ще задължи компанията си в допълнение, в случай, че чака понижено търсене в идващите една-две години в изискванията на международна криза сходна тази от 2008 година, както предвижда и шефът на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева.
Необходимо е да изчакаме продуктите, които ще предложат от държавната банка с цел да може да ги проучваме, само че 500 млн. лева не мога да стигнат за никого, търдят някои специалисти. Според тях тези ограничения ще проработят постепенно и мъчно. Няма и проект за деяние, ако рецесията подбудена от ковид не се изпари в идващите три месеца.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ