Битката при Виена се провежда на 12 септември 1683 г.,

Битката при Виена се организира на 12 септември 1683 година, откакто Османската империя е обсаждала Виена в продължение на 2 месеца.
През втората половина на XVII век Османската империя води многочислени и продължителни войни с Австрия, Полша, Венеция и Русия, в които понася съществени провали. Особено пагубна за Османската империя е войната с Австрия, траяла от 1683 до 1699 година и приключила с Карловацкия кротичък контракт, когато става и първото доста делене на османските владения в Европа. На 8 юли 1683 година великият везир Кара Мустафа от Осиек потегля за Виена, а на 14 юли към този момент е под стените на града и го обсажда. Цели 54 дни трае обсадата.
В турски ръце попада огромна част от града, на турците се удава даже да подкопаят и да хвърлят във въздуха част от крепостната стена. Въпреки това бранителите на града безстрашно се бранят, което довежда до първите разстройства измежду турските войски и изключително измежду еничарите. На помощ на обсадената Виена се притекъл полският крал Ян Собиески, към неговата войска се причисляват доста поляци, украинци, унгарци, саксонци, баварци, австрийци и други доброволци, а по този начин също и изпратените от Венеция 15 000 сръби. Битката стартира в утрото на 12 септември 1683 година и приключва с проваляне за турските войски. На 13 септември Ян Собиески влиза във Виена като победител. След борбата Собиески парафразира Юлий Цезар, казвайки „ Venimus, Vidimus, Deus vicit “ („ Дойдохме, видяхме, Бог победи “). Съюзническите сили преди багра са 84 000 боеца и 152 оръдия против 90 000 боеца и 300 оръдия за Османската империя. На бойното поле турците оставили 10 000 убити, 5 000 ранени, повече от 5 000 попаднали в плен. Съюзниците дават 2 000 убити и 2 500 ранени. След това турските войски са преследвани, и са им нанесени нови провали. Кара Мустафа избягал в Белград с вяра да събере нова армия и да премине в нахлуване. Тук обаче, през нощта на 25 декември 1683 година го заварва султанската заповед, която предписвала да бъде удушен с копринен шнур. Така везирът и шурей на султана заплатил за провалянето на турската армия с цената на живота си. Загубата на турците под стените на Виена и паническото им бягство е събитие с големи последствия, рухва легендата за непобедимостта на еничарите; приключва завоевателният интервал в историята на Турция, изключително към Европа; възстановява се вярата на поробените нации в Османската империя, че времето на тяхното избавление към този момент е близко. На Балканите за Ян Собиески стартират да се пеят песни за прослава, а книжовници с екстаз отбелязвали триумфите на християнските войски.
Спасителят на християнска Европа Ян III Собиески (1929-1696 г.) е един от най-забележителните монарси на Жечпосполита (съюз сред Полша и Литва), крал на Полша и Велик княз на Литва от 1674 година до своята гибел. Известен е и като ослепителен пълководец във войната с Швеция 1653 - 1660 година Отблъснал кримските татари и турците 1667 година След решителната борба при Хотин 1673 година, в която разрушил турците, бил определен за полски крал. Ръководи полско-австрийските войски и печели борбата при Виена против османските турци на 12 септември 1683 година Умира на 17 юни 1696 година в кралската резиденция във Виланов, през днешния ден част от Варшава.
Източник: Уикипедия