Искат равни субсидии за пчелно семейство и крава
Биологичното земеделие е трудоемко и неособено печелившо, а финансовите средства, отпускани за подпомагането му, не покриват по-голямата част от разноските. Неуморната грижа и напъните, които изисква процесът по произвеждане на екологично чисти артикули, обаче не съставляват спънка пред ветеринарния доктор Станислав Латев, който е предпочел връзката със земята и природата пред белия медицински екип.
Земеделският производител отглежда биологична люцерна и пчелни фамилии в с. Злато поле, община Димитровград, и в с. Голяма котловина, община Маджарово. Пчелните фамилии, отглеждани по стандартен метод, се намират в землището на димитровградското село, а тези по биологичен метод - в слънчевите полета наоколо със скалните ниши на Източните Родопи, регион, прочут с чистия си въздух и обаятелна природа.
Станислав Латев поставя всекидневно грижи за 700 кошера,
разпределени в 10 пчелина. Местонахождението е извънредно уместно, защото регионът на маджаровското село е планински - не се отглеждат доста аграрни култури, които изискват напръскване с химикали. На фона на богатото естествено биоразнообразие биопчеларството в планината има и своите минуси, разяснява доктор Латев. „ Така да вземем за пример в равнината медът, който се добива, е по 25-30 кг от кошер, а в планината е към 7-8 до 10 кг “, показа фермерът.
Финансовата помощ от 25 евро на пчелно семейство се оказва прекомерно незадоволителна за покриване на разноските при реализиране на процеса по биологично произвеждане. Причината е, че препаратите са по-скъпи спрямо тези, които се употребяват при стандартното, а пчелните фамилии се третират по няколко пъти в годината, споделя още земеделският производител.
И подпомагането по размер de minimis за пчеларите до 7 лв. на пчелно семейство е извънредно незадоволително, защото покрива дребна част от разноските. Латев е на мнение, че финансовата помощ би трябвало да бъде в размер на 50 лева за стандартно пчеларство, а за био - 100 лева „ Необходимо е да се ползва действително подкрепяне в бранша. За развъждането на една крава в планински регион се отпускат по 100 лева на животновъдите, а би трябвало и финансовият запас за пчелите да бъде избран в подобен размер “, акцентира земеделският производител.
През последните два сезона е записана по-висока смъртност при медоносните пчели,
а също по този начин и по-нисък рандеман. При биопчеларството добивът е по-малък, а смъртността е по-голяма, защото не се употребяват химични препарати за битка с вароатозата и пчелите не могат да се обезпаразитят задоволително добре “, изясни земеделският собственик и добави, че през миналата година смъртността била близо 40%.
Цената на лечебния балсам, създаден по биологичен метод, е съвсем двойно по-висока, което пък не е по джоба на всеки. Това трансформира златната течност в труднодостъпна суровина за елементарния консуматор, от една страна, а от друга - не толкоз печелившо средство за един фермер.
Дългогодишният пчелар разяснява още, че Електронната платформа за обявяване на растителнозащитните, дезинфекционните и дезинсекционните действия, с което се цели опазването на пчелите и пчелните фамилии от отравяне, не е изключително ефикасна заради дефекти в системата на известяван по места.
Най-големият риск за пчелите продължава да бъде неправилното напръскване с пестициди
по рапицата. Сеитбата на хибриден слънчоглед и сушата през последните няколко години съставляват различен проблем. Количеството нектар от този вид маслодайна просвета, което пчелите събират, води до производството на по-малко количество мед. Добивът от елементарния български слънчоглед е доста по-голям, защото сортът е медоносен и отделя повече нектар, изяснява ветеринарният доктор.
За апетитен мед е основополагащо местонахождението на пчелините - да имат непрекъсната конвейерна паша, безапелационен е Станислав Латев. Затова всеки ден той пропътува дистанцията от Димитровград до Маджарово още от ранни зори.
Пчеларството е предопределение за младия фермер и компликациите, пред които е бил изправен нееднократно, не са го карали даже за момент да се замисли и да се върне още веднъж в попрището си на ветеринарен доктор.
Земеделският производител отглежда биологична люцерна и пчелни фамилии в с. Злато поле, община Димитровград, и в с. Голяма котловина, община Маджарово. Пчелните фамилии, отглеждани по стандартен метод, се намират в землището на димитровградското село, а тези по биологичен метод - в слънчевите полета наоколо със скалните ниши на Източните Родопи, регион, прочут с чистия си въздух и обаятелна природа.
Станислав Латев поставя всекидневно грижи за 700 кошера,
разпределени в 10 пчелина. Местонахождението е извънредно уместно, защото регионът на маджаровското село е планински - не се отглеждат доста аграрни култури, които изискват напръскване с химикали. На фона на богатото естествено биоразнообразие биопчеларството в планината има и своите минуси, разяснява доктор Латев. „ Така да вземем за пример в равнината медът, който се добива, е по 25-30 кг от кошер, а в планината е към 7-8 до 10 кг “, показа фермерът.
Финансовата помощ от 25 евро на пчелно семейство се оказва прекомерно незадоволителна за покриване на разноските при реализиране на процеса по биологично произвеждане. Причината е, че препаратите са по-скъпи спрямо тези, които се употребяват при стандартното, а пчелните фамилии се третират по няколко пъти в годината, споделя още земеделският производител.
И подпомагането по размер de minimis за пчеларите до 7 лв. на пчелно семейство е извънредно незадоволително, защото покрива дребна част от разноските. Латев е на мнение, че финансовата помощ би трябвало да бъде в размер на 50 лева за стандартно пчеларство, а за био - 100 лева „ Необходимо е да се ползва действително подкрепяне в бранша. За развъждането на една крава в планински регион се отпускат по 100 лева на животновъдите, а би трябвало и финансовият запас за пчелите да бъде избран в подобен размер “, акцентира земеделският производител.
През последните два сезона е записана по-висока смъртност при медоносните пчели,
а също по този начин и по-нисък рандеман. При биопчеларството добивът е по-малък, а смъртността е по-голяма, защото не се употребяват химични препарати за битка с вароатозата и пчелите не могат да се обезпаразитят задоволително добре “, изясни земеделският собственик и добави, че през миналата година смъртността била близо 40%.
Цената на лечебния балсам, създаден по биологичен метод, е съвсем двойно по-висока, което пък не е по джоба на всеки. Това трансформира златната течност в труднодостъпна суровина за елементарния консуматор, от една страна, а от друга - не толкоз печелившо средство за един фермер.
Дългогодишният пчелар разяснява още, че Електронната платформа за обявяване на растителнозащитните, дезинфекционните и дезинсекционните действия, с което се цели опазването на пчелите и пчелните фамилии от отравяне, не е изключително ефикасна заради дефекти в системата на известяван по места.
Най-големият риск за пчелите продължава да бъде неправилното напръскване с пестициди
по рапицата. Сеитбата на хибриден слънчоглед и сушата през последните няколко години съставляват различен проблем. Количеството нектар от този вид маслодайна просвета, което пчелите събират, води до производството на по-малко количество мед. Добивът от елементарния български слънчоглед е доста по-голям, защото сортът е медоносен и отделя повече нектар, изяснява ветеринарният доктор.
За апетитен мед е основополагащо местонахождението на пчелините - да имат непрекъсната конвейерна паша, безапелационен е Станислав Латев. Затова всеки ден той пропътува дистанцията от Димитровград до Маджарово още от ранни зори.
Пчеларството е предопределение за младия фермер и компликациите, пред които е бил изправен нееднократно, не са го карали даже за момент да се замисли и да се върне още веднъж в попрището си на ветеринарен доктор.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ