„Туве“ – моето бягство към любовта
Биографичните филми са като биографичните книги – в никакъв случай няма по какъв начин да бъдем сигурни какъв брой от действителността е показана и какъв брой е скрита, само че и в това се крие очарованието им – разкриват ни една действителна персона дотолкоз, че сами да си доизградим облика за нея. Режисьорката Зайда Бергрот отлично се е справила с кино лентата си „ Туве “, отдаден на именитата художничка и писателка. Може би тъй като се концентрира единствено върху част от живота й. Може би най-важната от него, най-трансформиращата, най-вълнуващата. Годините сред 40-те и 50-те години на предишния век, когато Туве (актрисата Алма Пьойсти се превъплъщава превъзходно в облика й) се лута сред живописта и илюстрациите, когато се „ раждат “ муминтролите, когато осъзнава, че любовта към една жена може да бъде не по-малко допустима, мощна и опустошаваща.
Втората война преди малко е завършила, а Туве най-сетне открива своето артистично леговище, където може да рисува, да танцува и най-много... да обича. И да бъде свободна, с цел да поема бохемски живота на огромни глътки. Някъде там сред празненствата среща и женения политик Атос Виртанен, което не пречи на двойката да демонстрира пристрастеността си обществено. В началото като че ли сред тях е намерила място и любовта, само че тя – огромната обич има други проекти за Туве. В живота й се появява режисьорката Вивика Бандлер и „ все едно ме атакува неустоимо прелестен змей “, прошепва тя във кино лентата.
Любовта ѝ към Вивика е неочaквана и всепоглъщаща. Онази обич, която въодушевява да пишеш, да рисуваш, да танцуваш до безсилие и също толкоз изтощаващо да обичаш. Донякъде Вивика е също толкоз привлечена и погълната от Туве, още повече, че тя я съблазнява, само че се оказва, че в леглото й има място и за други дами.
„ Никого не съм обичала толкоз мощно някого, колкото теб “ , й споделя Туве край брега на Сена в оня толкоз желан и от двете Париж. Малко преди да прекарат последната си вечер дружно, тъй като любовта на Туве се нуждае от реципрочност и Вивика няма по какъв начин да й я даде. Точно там, в, обаче среща Тулики Пиетила. Жената, с която художничката остава до края на живота си. Поредното доказателство, че любовта се появява тъкмо, когато си мислим, че сме я изгубили вечно.
Хубаво е, че в последно време се появяват повече, които да демонстрират, че няма нищо неприятно в това една жена да обича друга жена, и то по толкоз хубав метод, и че това напълно не е каприз на актуалното потомство. Туве Янсон е имала смелостта да го съобщи още преди няколко десетилетия и да живее по личните си правила, тъй като " животът е чудно премеждие ". А ние през днешния ден, към момента се тормозим какво ще кажат хората. Родителите ни също.
Именно линията за комплицираните връзки с татко й Виктор Янсон, прочут ваятел, се прокрадва не по-малко прочувствено във кино лентата. Строгият татко, който надменно зачертава илюстрациите й и недоволно поклаща глава към всяко едно деяние на личната си щерка. На Туве като че ли не й толкоз значимо неговото утвърждение, само че сигурно един от най-вълнуващите моменти във кино лентата е, когато след неговата гибел, майка й й дава албум, в който той е събирал всичките й оповестени фрагменти и комикси. Бащината обич, показана сега, в който през сълзи й се желае да изкрещи най-сетне: „ И аз те обичам “. Но не, премълчаваме ги тези думи. Толкова доста, че осъзнаваме какъв брой са значими едвам, когато не можем да ги изречем на индивида, на който желаеме.
Въпреки това Туве в никакъв случай няма да спре своето бягство към любовта. Онази отвън времето, отвън стандартите. Нейната!
Втората война преди малко е завършила, а Туве най-сетне открива своето артистично леговище, където може да рисува, да танцува и най-много... да обича. И да бъде свободна, с цел да поема бохемски живота на огромни глътки. Някъде там сред празненствата среща и женения политик Атос Виртанен, което не пречи на двойката да демонстрира пристрастеността си обществено. В началото като че ли сред тях е намерила място и любовта, само че тя – огромната обич има други проекти за Туве. В живота й се появява режисьорката Вивика Бандлер и „ все едно ме атакува неустоимо прелестен змей “, прошепва тя във кино лентата.
Любовта ѝ към Вивика е неочaквана и всепоглъщаща. Онази обич, която въодушевява да пишеш, да рисуваш, да танцуваш до безсилие и също толкоз изтощаващо да обичаш. Донякъде Вивика е също толкоз привлечена и погълната от Туве, още повече, че тя я съблазнява, само че се оказва, че в леглото й има място и за други дами.
„ Никого не съм обичала толкоз мощно някого, колкото теб “ , й споделя Туве край брега на Сена в оня толкоз желан и от двете Париж. Малко преди да прекарат последната си вечер дружно, тъй като любовта на Туве се нуждае от реципрочност и Вивика няма по какъв начин да й я даде. Точно там, в, обаче среща Тулики Пиетила. Жената, с която художничката остава до края на живота си. Поредното доказателство, че любовта се появява тъкмо, когато си мислим, че сме я изгубили вечно.
Хубаво е, че в последно време се появяват повече, които да демонстрират, че няма нищо неприятно в това една жена да обича друга жена, и то по толкоз хубав метод, и че това напълно не е каприз на актуалното потомство. Туве Янсон е имала смелостта да го съобщи още преди няколко десетилетия и да живее по личните си правила, тъй като " животът е чудно премеждие ". А ние през днешния ден, към момента се тормозим какво ще кажат хората. Родителите ни също.
Именно линията за комплицираните връзки с татко й Виктор Янсон, прочут ваятел, се прокрадва не по-малко прочувствено във кино лентата. Строгият татко, който надменно зачертава илюстрациите й и недоволно поклаща глава към всяко едно деяние на личната си щерка. На Туве като че ли не й толкоз значимо неговото утвърждение, само че сигурно един от най-вълнуващите моменти във кино лентата е, когато след неговата гибел, майка й й дава албум, в който той е събирал всичките й оповестени фрагменти и комикси. Бащината обич, показана сега, в който през сълзи й се желае да изкрещи най-сетне: „ И аз те обичам “. Но не, премълчаваме ги тези думи. Толкова доста, че осъзнаваме какъв брой са значими едвам, когато не можем да ги изречем на индивида, на който желаеме.
Въпреки това Туве в никакъв случай няма да спре своето бягство към любовта. Онази отвън времето, отвън стандартите. Нейната!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ