Били ли сте с разбито сърце наскоро? Не сте само

Били ли сте с разрушено сърце неотдавна? Не сте единствено вие. Всъщност болката, която човек изпитва при мъчителна разлъка, е освен прочувствена, а и действително физическа. Психолозите изясняват това събитие, откакто вършат редица кардиограми на хора, претърпели синдрома на разрушеното сърце и забелязали нарушавания в работата на най-важния мускул – сърцето.

Физиологичното проучване на този феномен е обект на проучване на Медицинския университет Станфорд. Проучването сподели, че влюбените имат по-високи равнища на хормона на щастието допамин, а той е виновен за чувството за положително въодушевление, предпочитание за живот и непосредственост. Но и противоположното е правилно – хората с разрушени сърца изпитват физическа болежка, тъй като равнищата на този хормон са сериозно ниски и това се отразява като мощно

Този синдром се назовава „ такоцубо “ и той се следи по-изразено измежду дамите. 90 % от пациентите, диагностицирани със синдрома на разрушеното сърце са от нежния пол, евентуално тъй като дамите са по-емоционални и са подложени циклично на изменящите се хормони в тялото.

Доскоро такоцубо беше мощно подценяван и разглеждан женска прочувствена уязвимост, само че с времето медицината признава, че психологичните прекарвания се отразяват зле и на физическо равнище. Тоест страда освен душата и прочувственото ни тяло, страда и телесната ни същина, като чувството е за болки и отмалялост в мускулите, главоболие, изнемощялост, ниско кръвно, замаяност, сърцетуптене, даже поява на боязън от най-прозаични неща като тъмнината и тишината.

Жените, интервюирани за болката, която изпитват при разрушено сърце, разказват силата на прочувствената си болежка съпоставена единствено и само с болката от естествено раждане – т.е. болката е рисково висока и непоносима, въпреки да не може да се уточни къде тъкмо се усеща. Кардиолозите означават, че синдромът на разрушеното сърце се отразява даже на формата на сърцето, което става по-издължено и това трансформира метода му на работа. Затова е и чувството за сърцетуптене.

Синдромът е видян за първи път в Япония през 90-те години на предишния век, когато пациенти се оплакват със признаци, сходни на инфаркт, само че без физически белези за това. Повечето пациенти се възвръщат до няколко седмици, само че за някои чувството е като за животозастрашаващо положение и безусловно среща със гибелта.

При дребен брой случаи разрушеното сърце фактически води само че гибел, само че в множеството случаи се касае за самоубийства, а не за физическа гибел заради справедливи показания. Учените обаче виждат, че хората сами подхранват синдрома кацумото като не се пробват да се измъкнат от предишното, а го претърпяват още веднъж и още веднъж като гледат остарели фотоси, вървят тук-там, на които са ходели със своя някогашен сътрудник, търсят метод да го срещнат или да чуят гласа му. Но това единствено укрепва чувството за горест и болежка.

Но никой не е застрахован от синдрома на разрушеното сърце, тъй като любовта се записва от мозъка като тип взаимозависимост, към която той се стреми да се върне още веднъж. Най-бързият метод да се оправим е да се влюбим още веднъж, само че мозъкът единствено ще записва новият пик на хормони на щастието, само че няма да схваща от романтика. Защото това е създание на въображението ни.

Психотерапевтите поучават хората с разрушени сърца да показват страстите си и да не разрешават те да унищожават и физическото им тяло. Затова оказват помощ психосеансите, танците, срещите с другари, разходките в природата, спортът.  И всяка интензивност, който кара мозъка да бъде ангажиран с усещания, разнообразни от предишното и търсенето на остарялата доза допамин.