Черната овца си върза черен пояс в Брюксел
„ Бил съм в казармата, само че тези четири нощи и 5 дни мъчно могат да се опишат “, съобщи страдалчески от Брюксел рано сутринта във вторник по Facebook министър председателят Бойко Борисов и без усложнение изсипа похвали за себе си като из рог на изобилието. Черната овца, която българското общество изпрати на Европейския съвет с крясъци " Оставка ", " Мутра " и " Мафия ", си върза черен пояс на победител, с цел да се върне триумфално на инат на неблагодарниците. Много му се искаше с тази украса да обърне визията за себе си, само че черно върху черно има слаба видимост.
Проблемът е, че милиардите, които Борисов щял да остави на които му желаят оставката, значат за голям брой българи една-единствена нула, колкото и доста нули да се съдържат в цифрата 29 000 000 000 евро (или по думите му 60 000 000 000 лева.). За 13 години участие в Европейски Съюз българите виждаха, че са жители на европейска страна единствено по разкоша на ръководещата клептокрация, която посредством еврофондовете си обезпечи ниво на живот надалеч над средноевропейското. Когато Борисов им приказва за нови милиарди, в действителност им споделя какви пари няма да видят, макар че им се поставят. Защото и те ще потънат в дълбоките чекмеджета.
С особена топлота приказва за едни остатъчни 200 млн. евро (наречени от него " бонбонки " ), които ще бъдат предопределени за най-изостаналия район в целия Евросъюз - Северозападна България. Тези пари ще бъдат налични, в случай че се получи излишък в европейския седемгодишен бюджет от близо 1,1 трлн. евро (0,018%), т.е. колкото трохи останат след вечерята. Разбира се, нищо няма да попречи на властта, която ги събира, да изяде и тях.
Премиерът на прочулата се с най-голяма корупция на високо ниво страна в Европейски Съюз бе оставен да приказва енергично за господство на закона в съюза, до момента в който под прозорците на министерския му съвет в София кипеше бурно публично неодобрение от погазването на правовата страна.
Нашата черна овца се почувства удобно измежду слепите европейски кучета,
тъй като, заети в подялбата на едрите порции между тях, на никое не му хрумна да я залае.
Само при започване на срещата той се обърка, че може да стане жертва на стягането на контрола над еврофондовете, и под паника реагира против нидерландския министър председател Марк Рюте, като го упрекна, че желал да бъде служителят на реда на Европа, както писа " Файненшъл таймс ". После се сепна от думите си и отърча при Рюте да се снима с него и да го твърди, че мислят и приказват " в цялостен синхрон ".
Защо един министър председател, който е някогашен служител на реда, атакува различен министър председател с обидни думи, че се прави на служител на реда? Нима у него няма почит към полицията като охранител на законността? Борисов е организиран да борави не с нереални, а с образни понятия. Когато някой му наподобява като служител на реда, който има намерение да рови в еврофондовете, евентуално си го показва по какъв начин би могъл да разрови и нощното му шкафче. А там в този миг може да се окаже, че някой му е пъхнал вързани с ластик пачки по 500 евро. Такива фотоси се въртят из обществените мрежи и българската прокуратура още не се е произнесла за тяхната меродавност.
По-интересно е по какъв начин министър председателят съумя да направи подобен внезапен противоположен завой,
да се написа пръв другар на " спестовната четворка " (Австрия, Дания, Нидерландия и Швеция) и да стане изключително звучен бранител на върховенството на закона в Европейски Съюз. Обяснението е просто. Разбира се, България няма място в " спестовната четворка ", колкото и да се хвали Борисов с нейната финансова дисциплинираност, тъй като четирите страни, които се противопоставяха на великодушното разпределяне на пари, са чисти донори (дават повече, в сравнение с получават), а България е чист адресат. За разлика от техните ръководители той се хвалеше най-после с нарастването с 1 милиарда евро на плануванаъа за страната ни сума спрямо предходния бюджет, до момента в който те можеха да се похвалят с увеличени икономии от вноските си посредством така наречен отбив, получавайки правото да си върнат към 50 милиарда евро.
Но има и друга огромна разлика. Четворката, която в началото бе корав съперник на общото задлъжняване на Европейски Съюз поради подкрепяне на по-закъсалите стопански системи в коронакризата, се притесняваше, че парите на данъкоплатците могат да се прахосат от недобросъвестни политици, а по-късно те ще би трябвало да им платят задълженията. Затова държеше да се създаде механизъм за пърпорене на крадливи ръце на високо ниво, който за съзвучие сложи в графата " господство на закона ". Първите, които се почувстваха застрашени, бяха Унгария и Полша, тъй като към този момент са под наказателна процедура, която може да им отнеме правото на глас в Европейския съвет. Но тази процедура до момента не предвиждаше финансови наказания, заради което изглеждаше беззъба. Бъркането в джоба би било надалеч по-болезнено и с цел да не могат пострадалите да му пречат, четворката наложи решението да се взема с квалифицирано болшинство, а не с консенсус. С групов напън на западните страни бе сломена съпротивата на унгарския министър председател Виктор Орбан, макар че той бе длъжен от Народното събрание си да наложи несъгласие на европейския бюджет (за който се изисква консенсус), в случай че бъде съпроводен с изискването за съблюдаване на върховенството на закона.
Като видя накъде духа вятърът в Европейския съвет,
Борисов бързо се завъртя в вярна посока, уверен от досегашния си опит, че вятърът ще подуха и ще спре. За разлика от Орбан той е деец в обезсмислянето на европейския мониторинг, както стана с към момента годния на хартия и въведен преди 13 години и половина Механизъм за съдействие и инспекция. Доказателство какъв брой е изгубил смисъл бе неотдавнашният спор сред държавното управление и опозицията дали още съществува.
Сделката е доста елементарна. Парите се договарят в този момент, а за новия надзорен механизъм ще се мисли по-нататък. Как да не се съгласиш, до момента в който си на власт да харчиш непознати пари, а след това, в случай че пристигна различен, да изяснява за какво по този начин са харчени. В последна сметка отговорността не е персонално на премиера, а на страната, без значение кой я ръководи в даден миг. Така формулата " На мен ми ги пускат, на тях им ги стопират " получава капацитет за ново приложение. Борисов към този момент има опит по какъв начин неговите золуми като началник на полицията бяха платени години по-късно от данъкоплатците след неоправдателни решения на Европейския съд за правата на индивида, които в последна сметка не му се отразиха на персоналния джоб. Но в качеството си към този момент на министър-председател ги извади от държавния джоб.
Маратонският Европейски съвет, който единствено с 20 минути не съумя да бие върха от 90 часа на Съвета от Ница през 2000 година, сподели, че сега няма настройка за стригане на черната овца, тъй като по-важната задача бе да се предотврати разколът в Европейски Съюз. Протестиращите в България, които се надяват на външна поддръжка, би трябвало да разчитат на първо място на себе си. Европа дава, само че в кошара не вкарва. Черната овца ще се насочи към кошарата, единствено в случай че я подгони националният яд.
Проблемът е, че милиардите, които Борисов щял да остави на които му желаят оставката, значат за голям брой българи една-единствена нула, колкото и доста нули да се съдържат в цифрата 29 000 000 000 евро (или по думите му 60 000 000 000 лева.). За 13 години участие в Европейски Съюз българите виждаха, че са жители на европейска страна единствено по разкоша на ръководещата клептокрация, която посредством еврофондовете си обезпечи ниво на живот надалеч над средноевропейското. Когато Борисов им приказва за нови милиарди, в действителност им споделя какви пари няма да видят, макар че им се поставят. Защото и те ще потънат в дълбоките чекмеджета.
С особена топлота приказва за едни остатъчни 200 млн. евро (наречени от него " бонбонки " ), които ще бъдат предопределени за най-изостаналия район в целия Евросъюз - Северозападна България. Тези пари ще бъдат налични, в случай че се получи излишък в европейския седемгодишен бюджет от близо 1,1 трлн. евро (0,018%), т.е. колкото трохи останат след вечерята. Разбира се, нищо няма да попречи на властта, която ги събира, да изяде и тях.
Премиерът на прочулата се с най-голяма корупция на високо ниво страна в Европейски Съюз бе оставен да приказва енергично за господство на закона в съюза, до момента в който под прозорците на министерския му съвет в София кипеше бурно публично неодобрение от погазването на правовата страна.
Нашата черна овца се почувства удобно измежду слепите европейски кучета,
тъй като, заети в подялбата на едрите порции между тях, на никое не му хрумна да я залае.
Само при започване на срещата той се обърка, че може да стане жертва на стягането на контрола над еврофондовете, и под паника реагира против нидерландския министър председател Марк Рюте, като го упрекна, че желал да бъде служителят на реда на Европа, както писа " Файненшъл таймс ". После се сепна от думите си и отърча при Рюте да се снима с него и да го твърди, че мислят и приказват " в цялостен синхрон ".
Защо един министър председател, който е някогашен служител на реда, атакува различен министър председател с обидни думи, че се прави на служител на реда? Нима у него няма почит към полицията като охранител на законността? Борисов е организиран да борави не с нереални, а с образни понятия. Когато някой му наподобява като служител на реда, който има намерение да рови в еврофондовете, евентуално си го показва по какъв начин би могъл да разрови и нощното му шкафче. А там в този миг може да се окаже, че някой му е пъхнал вързани с ластик пачки по 500 евро. Такива фотоси се въртят из обществените мрежи и българската прокуратура още не се е произнесла за тяхната меродавност.
По-интересно е по какъв начин министър председателят съумя да направи подобен внезапен противоположен завой,
да се написа пръв другар на " спестовната четворка " (Австрия, Дания, Нидерландия и Швеция) и да стане изключително звучен бранител на върховенството на закона в Европейски Съюз. Обяснението е просто. Разбира се, България няма място в " спестовната четворка ", колкото и да се хвали Борисов с нейната финансова дисциплинираност, тъй като четирите страни, които се противопоставяха на великодушното разпределяне на пари, са чисти донори (дават повече, в сравнение с получават), а България е чист адресат. За разлика от техните ръководители той се хвалеше най-после с нарастването с 1 милиарда евро на плануванаъа за страната ни сума спрямо предходния бюджет, до момента в който те можеха да се похвалят с увеличени икономии от вноските си посредством така наречен отбив, получавайки правото да си върнат към 50 милиарда евро.
Но има и друга огромна разлика. Четворката, която в началото бе корав съперник на общото задлъжняване на Европейски Съюз поради подкрепяне на по-закъсалите стопански системи в коронакризата, се притесняваше, че парите на данъкоплатците могат да се прахосат от недобросъвестни политици, а по-късно те ще би трябвало да им платят задълженията. Затова държеше да се създаде механизъм за пърпорене на крадливи ръце на високо ниво, който за съзвучие сложи в графата " господство на закона ". Първите, които се почувстваха застрашени, бяха Унгария и Полша, тъй като към този момент са под наказателна процедура, която може да им отнеме правото на глас в Европейския съвет. Но тази процедура до момента не предвиждаше финансови наказания, заради което изглеждаше беззъба. Бъркането в джоба би било надалеч по-болезнено и с цел да не могат пострадалите да му пречат, четворката наложи решението да се взема с квалифицирано болшинство, а не с консенсус. С групов напън на западните страни бе сломена съпротивата на унгарския министър председател Виктор Орбан, макар че той бе длъжен от Народното събрание си да наложи несъгласие на европейския бюджет (за който се изисква консенсус), в случай че бъде съпроводен с изискването за съблюдаване на върховенството на закона.
Като видя накъде духа вятърът в Европейския съвет,
Борисов бързо се завъртя в вярна посока, уверен от досегашния си опит, че вятърът ще подуха и ще спре. За разлика от Орбан той е деец в обезсмислянето на европейския мониторинг, както стана с към момента годния на хартия и въведен преди 13 години и половина Механизъм за съдействие и инспекция. Доказателство какъв брой е изгубил смисъл бе неотдавнашният спор сред държавното управление и опозицията дали още съществува.
Сделката е доста елементарна. Парите се договарят в този момент, а за новия надзорен механизъм ще се мисли по-нататък. Как да не се съгласиш, до момента в който си на власт да харчиш непознати пари, а след това, в случай че пристигна различен, да изяснява за какво по този начин са харчени. В последна сметка отговорността не е персонално на премиера, а на страната, без значение кой я ръководи в даден миг. Така формулата " На мен ми ги пускат, на тях им ги стопират " получава капацитет за ново приложение. Борисов към този момент има опит по какъв начин неговите золуми като началник на полицията бяха платени години по-късно от данъкоплатците след неоправдателни решения на Европейския съд за правата на индивида, които в последна сметка не му се отразиха на персоналния джоб. Но в качеството си към този момент на министър-председател ги извади от държавния джоб.
Маратонският Европейски съвет, който единствено с 20 минути не съумя да бие върха от 90 часа на Съвета от Ница през 2000 година, сподели, че сега няма настройка за стригане на черната овца, тъй като по-важната задача бе да се предотврати разколът в Европейски Съюз. Протестиращите в България, които се надяват на външна поддръжка, би трябвало да разчитат на първо място на себе си. Европа дава, само че в кошара не вкарва. Черната овца ще се насочи към кошарата, единствено в случай че я подгони националният яд.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ