Диамантеният живот на Фредерик Бушерон
Бижутерската къща Boucheron през днешния ден е благосъстоятелност на огромна корпорация и е просто една от най-известните марки за непостижимо скъпи декорации. Зад името й обаче стои век и половина дълга история, стартирана от Фредерик Бушерон – същински талант на маркетинга.
В света на красивото уменията на художника, дизайнера, бижутера са доста значими. За триумфа обаче са нужни и други качества и от време на време наподобява, че геният може да се разгръща и в това – да умееш да продадеш стоката си по най-хубавия метод. Фредерик Бушерон умеел това като никой различен. Биографията му като бижутер е цялостна с обстоятелства, пред които стои фразата „ за първи път “. На процедура търговията със скъпоценности такава, каквато е позната през днешния ден, е измислена и създадена от този парижанин.
Фредерик Бушерон се родил през 1830 година в фамилията на търговци на текстил. Фредерик от напълно млад знаел, че желае да се занимава с бижута, а не с платове, само че все пак наученото в фамилния бизнес той приложил в работата си. Неговите бижута преливали с цветове сходно на текстила, измежду който бил израснал, също така той пръв почнал да излага бижутата върху подложки от кадифе – нещо, което през днешния ден вършат всички.
Едва 27-годишен Фредерик взел назаем от фамилията си и няколко другари 100 хиляди златни франка и основал своята едноименна бижутерска къща. Осем години по-късно той върнал заемите си и имал най-малко три пъти по-голям капитал.
Бушерон пръв решил, че желае магазинът му да е на площад „ Вандом “ в Париж, където през днешния ден са всички магазини за първокласни бижута. Той персонално обиколил площада измежду бял ден и наблюдавал къде светлината е най-благоприятна. Именно там се появил магазина на Boucheron и диамантите на витрината му привличали тълпи от зяпачи.
Скъпото украшение, за разлика от роклята или обувките, не излиза от мода, нито пък остарява. Затова бижутерските къщи мъчно могат да разчитат на огромна преданост от купувачите си. Бушерон трансформирал и това. Той правел бижута, които подчертавали хубостта на дамите и връщал съпрузите им с поръчки още веднъж и още веднъж. Американката Мари-Луиз Макей е записана в книгата с поръчки 102 пъти сред 1876 и 1902 година. Херцогът на Уиндзор имал 75 поръчки към Boucheron през живота си, освен това за разнообразни дами. От Boucheron е направена и тиарата, която Камила носи на сватбата си с принц Чарлз.
Диамантите, несъмнено, съществували и преди Boucheron, само че точно Фредерик ги върнал на мода с помощта на обичаната си клиентка – императрица Евгения.
Най-важното изобретение на Фредерик би трябвало да се знае от всяко момиче по света – точно той измислил закопчалките за бижута, които да можем да разкопчаваме сами. Преди това бижутата постоянно се слагали благодарение на прислужница или брачен партньор, само че Фредерик измислил обикновен и сигурен механизъм, благодарение на който дамата да стане самостоятелна и да може сама да закопчава бижутата си.
Синовете му траяли фамилното дело и били почтени наследници на татко си. Синът му Луи персонално направил оценка на съкровищата на иранския шах и след това присъединил източни претекстове в бижутата. А Жерар Бушерон довел в магазина котарака си Владимир и забелязал, че животното притегля доста клиенти и усилва продажбите, тъй че Владимир станал неразделна част от интериора.
Boucheron били измежду първите, които почнали да вършат доста бижута с разнообразни животни и птици, въодушевени от древноегипетските и етруските декорации, които Фредерик виждал при пътуванията си по света.
Ален Бушерон, един от потомците на Фредерик, решил казуса с рецесията на пазара на бижута като почнал да създава парфюми. На бижутерска къща Boucheron принадлежи патента за оценяване на диамантите, с който се работи сега по целия свят, те измислили и сменящите се каишки на часовниците. Очевидно Фредерик имал не по-малко надарени потомци.
През 1886 година се състоял търг, на който се разпродавали диамантите на френската корона. Фредерик бил единственият французин, който взел участие в наддаването. Той съумял да купи 31 диаманта и най-ценният от тях бил 19-каратовият Гран Мазарини, розов елмаз от доста висок клас. Всички чакали да видят в какво украшение ще бъде употребен, само че Фредерик просто го купил за жена си. И това е подобаващ край на тази история, тъй като зад най-великия бижутер обезателно би трябвало да стои и една жена, която схваща от диаманти.
В света на красивото уменията на художника, дизайнера, бижутера са доста значими. За триумфа обаче са нужни и други качества и от време на време наподобява, че геният може да се разгръща и в това – да умееш да продадеш стоката си по най-хубавия метод. Фредерик Бушерон умеел това като никой различен. Биографията му като бижутер е цялостна с обстоятелства, пред които стои фразата „ за първи път “. На процедура търговията със скъпоценности такава, каквато е позната през днешния ден, е измислена и създадена от този парижанин.
Фредерик Бушерон се родил през 1830 година в фамилията на търговци на текстил. Фредерик от напълно млад знаел, че желае да се занимава с бижута, а не с платове, само че все пак наученото в фамилния бизнес той приложил в работата си. Неговите бижута преливали с цветове сходно на текстила, измежду който бил израснал, също така той пръв почнал да излага бижутата върху подложки от кадифе – нещо, което през днешния ден вършат всички.
Едва 27-годишен Фредерик взел назаем от фамилията си и няколко другари 100 хиляди златни франка и основал своята едноименна бижутерска къща. Осем години по-късно той върнал заемите си и имал най-малко три пъти по-голям капитал.
Бушерон пръв решил, че желае магазинът му да е на площад „ Вандом “ в Париж, където през днешния ден са всички магазини за първокласни бижута. Той персонално обиколил площада измежду бял ден и наблюдавал къде светлината е най-благоприятна. Именно там се появил магазина на Boucheron и диамантите на витрината му привличали тълпи от зяпачи.
Скъпото украшение, за разлика от роклята или обувките, не излиза от мода, нито пък остарява. Затова бижутерските къщи мъчно могат да разчитат на огромна преданост от купувачите си. Бушерон трансформирал и това. Той правел бижута, които подчертавали хубостта на дамите и връщал съпрузите им с поръчки още веднъж и още веднъж. Американката Мари-Луиз Макей е записана в книгата с поръчки 102 пъти сред 1876 и 1902 година. Херцогът на Уиндзор имал 75 поръчки към Boucheron през живота си, освен това за разнообразни дами. От Boucheron е направена и тиарата, която Камила носи на сватбата си с принц Чарлз.
Диамантите, несъмнено, съществували и преди Boucheron, само че точно Фредерик ги върнал на мода с помощта на обичаната си клиентка – императрица Евгения.
Най-важното изобретение на Фредерик би трябвало да се знае от всяко момиче по света – точно той измислил закопчалките за бижута, които да можем да разкопчаваме сами. Преди това бижутата постоянно се слагали благодарение на прислужница или брачен партньор, само че Фредерик измислил обикновен и сигурен механизъм, благодарение на който дамата да стане самостоятелна и да може сама да закопчава бижутата си.
Синовете му траяли фамилното дело и били почтени наследници на татко си. Синът му Луи персонално направил оценка на съкровищата на иранския шах и след това присъединил източни претекстове в бижутата. А Жерар Бушерон довел в магазина котарака си Владимир и забелязал, че животното притегля доста клиенти и усилва продажбите, тъй че Владимир станал неразделна част от интериора.
Boucheron били измежду първите, които почнали да вършат доста бижута с разнообразни животни и птици, въодушевени от древноегипетските и етруските декорации, които Фредерик виждал при пътуванията си по света.
Ален Бушерон, един от потомците на Фредерик, решил казуса с рецесията на пазара на бижута като почнал да създава парфюми. На бижутерска къща Boucheron принадлежи патента за оценяване на диамантите, с който се работи сега по целия свят, те измислили и сменящите се каишки на часовниците. Очевидно Фредерик имал не по-малко надарени потомци.
През 1886 година се състоял търг, на който се разпродавали диамантите на френската корона. Фредерик бил единственият французин, който взел участие в наддаването. Той съумял да купи 31 диаманта и най-ценният от тях бил 19-каратовият Гран Мазарини, розов елмаз от доста висок клас. Всички чакали да видят в какво украшение ще бъде употребен, само че Фредерик просто го купил за жена си. И това е подобаващ край на тази история, тъй като зад най-великия бижутер обезателно би трябвало да стои и една жена, която схваща от диаманти.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ