"Ицо пак тича", или как бягането се превърна от кошмар в страст
Бихте ли тичали в продължение на 20 минути? За постоянно спортуващите това евентуално е детска игра. А да бягате маратон с дължина 42 км, който ще ви отнеме няколко часа? С целенасочена подготовка това начинание също наподобява постижимо.
Сега си представете един ваш ден да премине напълно в бягане. Бихте ли отделили 24 следващи часа, в които да бягате?
Звучи откачено, само че за Христо Цветков тичането с часове е занятие, което го прави пълностоен. То му дава значими уроци и поучения за всекидневието, а изобилието от време за мислене прави живота му измежду най-осмислените... или най-малко по този начин настояват хората, които го познават.
За няколко години бягането се трансформира от призрачен сън в пристрастеност за Цветков. Той последователно става прочут със страницата си " Ицо отново тича ", където фенът на дългите бягания дава подробна информация за подготовката си и надпреварите, в които взе участие.
Първи стъпки в бягането
На 24 години Цветков, който е родом от Сопот, работи като програмист в София. От дребен е замесен в спорта от татко му, който е треньор по бойни изкуства. Спортният път на Цветков включва гимнастика, тенис на маса и циркови изкуства.
Покрай взрива на бягането в страната той взема решение да опита нещо известно през 2015 година Постепенно Цветков се възпламенява по тичането в желанието си да види до каква степен се простират опциите му.
© Христо Цветков
Зимата също е време за бягане
" Мразех да тичам, само че взех решение да покажа на всички, че това е супер елементарно и няма смисъл да се прави. Често обаче се вманиачвам към това, което върша и желая да го върша допустимо най-добре. Прекалено доста се приписвам и не мога да върша нещо за наслаждение ", сподели Цветков пред " Дневник ".
Повратната точка идва през септември 2017 година, когато взе участие в надпреварата " Пирин ултра ". Цветков е незадоволен от представянето си и взема решение да се занимава съществено с тичане.
Бягането като преподавател за живота
За 24-годишния играч тичането е лек, който му работи успокояващо, откъсва го от всекидневието, кара да премисли живота си и го прави по-премерен и добре планиращ. С тренировки, които включват тичане от 2 до 4 часа дневно, той споделя, че по този начин прекарва задоволително време уединено, с цел да огледа под различен ъгъл на проблемите и да откри решение за тях.
" Бягането ме учи по какъв начин да пребивавам живота си. Много постоянно могат да се вършат съпоставки сред огромно съревнование и живота. Във всяка обстановка можеш да предвидиш какво ще се случи. В някаква степен можеш да планираш по какъв начин да подходиш към нея ", сподели Цветков.
Състезателният детайл е моторът, който го движи напред и стимулира да продължава да бяга. Цветков е податлив да отделя по 2-3 месеца в ежедневни тренировки за едно съревнование, като признава, че все пак има дни, в които въобще не му се желае да излезе на открито.
© Христо Цветков
" Пирин ултра " - преломният миг в кариерата на Цветков
Той взе участие най-вече в надпревари с дължина от 24 часа, за които изминава над 200 км. Според Цветков най-трудно за душeвността е началото на втората половина от конкуренцията. Той има вяра, че убеждаването на мозъка да не мисли за оставащите километри и вярната настройка са най-важните фактори за триумф в продължителните надпревари.
" Знам, че в случай че тичам още три часа, няма да свърши света. Може да би трябвало да вървя минута или две, само че като цяло знам, че е доста неприятно, само че просто ще го изтърпя. Дори да са най-гадните три часа на света, след три часа ще е свършило и всичко ще е наред ", сподели Цветков.
Да влезеш във кино лентата
Цветков учи мозъка си да се приспособява към дългите бягания с еднотипни тренировки. По този метод той изключва съзнанието си за дълъг интервал от време.
В някои случаи обаче съзнанието остава в плен на въображението. Така в първото дълго съревнование на Цветков – " Персенк ултра " (160 км), което е траяло 30 часа, той вижда необикновени гледки.
" От недоспиването доста постоянно се получават халюцинации като по филмите и влизаш в нов свят. Понеже бяхме в гора, клоните и дърветата с периферното зрение ги виждаш като нещо напълно друго. В момента, в който се обърнеш, виждаш, че това не е стол или тигър. Но виждаш някакви предмети и хора, които въобще нямат място там. "
" Виждах скамейка във въздуха и някакви такива неща. Постоянно се обръщах наляво и надясно, с цел да ревизирам какво в действителност е. С времето към този момент привикнах и не ме впечатлява, само че тогава за пръв път си беше по едно и също време занимателно и стряскащо ", сподели Цветков.
Великото предизвикателство от Атина до Спарта
Друг запаметяващ миг за българския играч е " Спартатлонът ". За присъединяване в елитното съревнование се минават квалификации, след които въз основата на резултатите се отсяват 400-те най-хубави състезатели.
Цветков взе участие през 2018 година, като в заключителната част на митичната 246-километрова конкуренция го връхлита вихър от първа степен.
" Валя дъжд и имаше толкоз доста вода, че по шестлентов път тя стигаше съвсем до коляното ми. Колите колкото да се движеха напред поради вятъра. В един миг си споделих, че обстановката е доста нелепа, тъй като никой естествен човек не би бил там. Тогава го мразех, само че в този момент се веселя, че беше в такова време, тъй като ще го помня цялостен живот ", съобщи Цветков.
Тичане, бягане и отново бягане
Физическата подготовка на Цветков включва главно бягане. Избягва да тренира с тежести, тъй като има вяра, че това би понижило времето му за тичане. Обикновено той бяга по 200 км на седмица, което са към 17-18 часа интензивност, като подготовката за едно съревнование лишава от 8 до 10 седмици. Цветков не съблюдава прецизен хранителен режим, като горенето на доста калории му дава свободата да яде, каквото желае.
Възстановяването протича друго, като Цветков избира да си даде два или три дни на цялостна отмора, в които сухожилията да върнат естествената си функционалност.
© Христо Цветков
Сладкият свършек на " Спартатлона "
Засега Цветков е решен да се концентрира върху еднодневните надпревари, като в бъдеще желае да се опитва в известни двудневни и шестдневни съревнования.
" Определил съм си граница, че желая цялото съревнование да го минавам без спане, което за мен значи, че към 30-32 часа интензивност е максимумът, който мога да дам. Втора нощ не мога да изтърпя и сега границата ми е това. Не че не мога да дремя два часа и да продължа, само че ще се усещам все едно не съм дал всичко от себе си ", съобщи Цветков.
Бъдещите му проекти включват възстановяване на резултатите от 2018 година, когато сложи народен връх в бягането на 24 часа на съревнование в Швеция в средата на декември. Цветков е също впечатлен от взрива на бягащите и се надява известността на спорта в България да продължи.
" Когато започнах преди 4-5 години, имаше 50 надпревари в България, а в този момент несъмнено са 200. Има интерес и търсене. Много хора провеждат надпревари, които стават все по-добри, по-трудни и по-бързи ", добави Цветков.
Сега си представете един ваш ден да премине напълно в бягане. Бихте ли отделили 24 следващи часа, в които да бягате?
Звучи откачено, само че за Христо Цветков тичането с часове е занятие, което го прави пълностоен. То му дава значими уроци и поучения за всекидневието, а изобилието от време за мислене прави живота му измежду най-осмислените... или най-малко по този начин настояват хората, които го познават.
За няколко години бягането се трансформира от призрачен сън в пристрастеност за Цветков. Той последователно става прочут със страницата си " Ицо отново тича ", където фенът на дългите бягания дава подробна информация за подготовката си и надпреварите, в които взе участие.
Първи стъпки в бягането
На 24 години Цветков, който е родом от Сопот, работи като програмист в София. От дребен е замесен в спорта от татко му, който е треньор по бойни изкуства. Спортният път на Цветков включва гимнастика, тенис на маса и циркови изкуства.
Покрай взрива на бягането в страната той взема решение да опита нещо известно през 2015 година Постепенно Цветков се възпламенява по тичането в желанието си да види до каква степен се простират опциите му.
© Христо Цветков
Зимата също е време за бягане
" Мразех да тичам, само че взех решение да покажа на всички, че това е супер елементарно и няма смисъл да се прави. Често обаче се вманиачвам към това, което върша и желая да го върша допустимо най-добре. Прекалено доста се приписвам и не мога да върша нещо за наслаждение ", сподели Цветков пред " Дневник ".
Повратната точка идва през септември 2017 година, когато взе участие в надпреварата " Пирин ултра ". Цветков е незадоволен от представянето си и взема решение да се занимава съществено с тичане.
Бягането като преподавател за живота
За 24-годишния играч тичането е лек, който му работи успокояващо, откъсва го от всекидневието, кара да премисли живота си и го прави по-премерен и добре планиращ. С тренировки, които включват тичане от 2 до 4 часа дневно, той споделя, че по този начин прекарва задоволително време уединено, с цел да огледа под различен ъгъл на проблемите и да откри решение за тях.
" Бягането ме учи по какъв начин да пребивавам живота си. Много постоянно могат да се вършат съпоставки сред огромно съревнование и живота. Във всяка обстановка можеш да предвидиш какво ще се случи. В някаква степен можеш да планираш по какъв начин да подходиш към нея ", сподели Цветков.
Състезателният детайл е моторът, който го движи напред и стимулира да продължава да бяга. Цветков е податлив да отделя по 2-3 месеца в ежедневни тренировки за едно съревнование, като признава, че все пак има дни, в които въобще не му се желае да излезе на открито.
© Христо Цветков
" Пирин ултра " - преломният миг в кариерата на Цветков
Той взе участие най-вече в надпревари с дължина от 24 часа, за които изминава над 200 км. Според Цветков най-трудно за душeвността е началото на втората половина от конкуренцията. Той има вяра, че убеждаването на мозъка да не мисли за оставащите километри и вярната настройка са най-важните фактори за триумф в продължителните надпревари.
" Знам, че в случай че тичам още три часа, няма да свърши света. Може да би трябвало да вървя минута или две, само че като цяло знам, че е доста неприятно, само че просто ще го изтърпя. Дори да са най-гадните три часа на света, след три часа ще е свършило и всичко ще е наред ", сподели Цветков.
Да влезеш във кино лентата
Цветков учи мозъка си да се приспособява към дългите бягания с еднотипни тренировки. По този метод той изключва съзнанието си за дълъг интервал от време.
В някои случаи обаче съзнанието остава в плен на въображението. Така в първото дълго съревнование на Цветков – " Персенк ултра " (160 км), което е траяло 30 часа, той вижда необикновени гледки.
" От недоспиването доста постоянно се получават халюцинации като по филмите и влизаш в нов свят. Понеже бяхме в гора, клоните и дърветата с периферното зрение ги виждаш като нещо напълно друго. В момента, в който се обърнеш, виждаш, че това не е стол или тигър. Но виждаш някакви предмети и хора, които въобще нямат място там. "
" Виждах скамейка във въздуха и някакви такива неща. Постоянно се обръщах наляво и надясно, с цел да ревизирам какво в действителност е. С времето към този момент привикнах и не ме впечатлява, само че тогава за пръв път си беше по едно и също време занимателно и стряскащо ", сподели Цветков.
Великото предизвикателство от Атина до Спарта
Друг запаметяващ миг за българския играч е " Спартатлонът ". За присъединяване в елитното съревнование се минават квалификации, след които въз основата на резултатите се отсяват 400-те най-хубави състезатели.
Цветков взе участие през 2018 година, като в заключителната част на митичната 246-километрова конкуренция го връхлита вихър от първа степен.
" Валя дъжд и имаше толкоз доста вода, че по шестлентов път тя стигаше съвсем до коляното ми. Колите колкото да се движеха напред поради вятъра. В един миг си споделих, че обстановката е доста нелепа, тъй като никой естествен човек не би бил там. Тогава го мразех, само че в този момент се веселя, че беше в такова време, тъй като ще го помня цялостен живот ", съобщи Цветков.
Тичане, бягане и отново бягане
Физическата подготовка на Цветков включва главно бягане. Избягва да тренира с тежести, тъй като има вяра, че това би понижило времето му за тичане. Обикновено той бяга по 200 км на седмица, което са към 17-18 часа интензивност, като подготовката за едно съревнование лишава от 8 до 10 седмици. Цветков не съблюдава прецизен хранителен режим, като горенето на доста калории му дава свободата да яде, каквото желае.
Възстановяването протича друго, като Цветков избира да си даде два или три дни на цялостна отмора, в които сухожилията да върнат естествената си функционалност.
© Христо Цветков
Сладкият свършек на " Спартатлона "
Засега Цветков е решен да се концентрира върху еднодневните надпревари, като в бъдеще желае да се опитва в известни двудневни и шестдневни съревнования.
" Определил съм си граница, че желая цялото съревнование да го минавам без спане, което за мен значи, че към 30-32 часа интензивност е максимумът, който мога да дам. Втора нощ не мога да изтърпя и сега границата ми е това. Не че не мога да дремя два часа и да продължа, само че ще се усещам все едно не съм дал всичко от себе си ", съобщи Цветков.
Бъдещите му проекти включват възстановяване на резултатите от 2018 година, когато сложи народен връх в бягането на 24 часа на съревнование в Швеция в средата на декември. Цветков е също впечатлен от взрива на бягащите и се надява известността на спорта в България да продължи.
" Когато започнах преди 4-5 години, имаше 50 надпревари в България, а в този момент несъмнено са 200. Има интерес и търсене. Много хора провеждат надпревари, които стават все по-добри, по-трудни и по-бързи ", добави Цветков.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ