Бигорексия – когато спортът се превърне в мания
Бигорексия – когато спортът се трансформира в фикс идея. Терминът зад известното наименование на това разстройство в действителност е мускулна дисморфия, a съгласно Фондацията за дисморфично разстройство на тялото, то към този момент визира един на всеки 10 мъже, които посещават фитнеси във Англия, написа BBC.
Диагнозата придобива известност от края на 90-те години на XX век като форма на обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР), което по-конкретно се категоризира като телесно дисморфично разстройство.
Засегнатите са най-вече мъже, открояващи се с преобладаващи обсесивни мисли за незадоволително добре развита мускулатура.
Данни от академично изследване във Англия през 2016 година оповестяват, че бигорексията визира две на 100 от възрастното население като броят им нараства измежду подрастващите и младежите в студентска възраст.
Характерното за това психологично разстройство е, че основава у прегледаната категория хора изкривени и трайни сетивни илюзии във връзка с телата им. Вследствие на това, същите образуват ирационални убеждения, че колкото и да упражняват, в никакъв случай няма да могат да доближат стремежи блян на тяло, към който се стремят.
Проведено проучване от Olivardia R, Pope HG Jr, Hudson JI, (2000 г.) е открило, че 29% от мъжете с бигорексия са имали анамнеза за обезпокоително разстройство, а 59% са показали някаква друга форма на разстройство на настроението.
Странни лечения от предишното
От изключителна значимост за точното диагностициране на това разстройство е да не трябва тълкувано или обърквано от експертите — психолози и психиатри, с егоизъм или несъразмерна суетност.
Притесненията за облика на тялото стартират в детските години, минават в остра паника в младежките и постоянно траят през целия живот.
В съзнанието на болните от това разстройство се ражда убеждението, че имат физически проблем, а не психически. Именно това е един от клопките на заблудата, в който попадат.
Резултати от проучванията на (Bucchianeri, Arikian, Hannan, Eisenberg, & Neumark-Sztainer, 2013) демонстрират, че недоволството от тялото при мъжете нараства във възрастовия интервал от междинното учебно заведение до млада и зрелост.
Притесненията за телесния облик, в това число недоволството от формата на тялото, са свързани с редица нездравословни резултати, свързани със здравето на мъжете, в това число общо негативно влияние, меланхолия, тревога, ниска самокритика, хранителни разстройства, мускулна дисморфия, блян към мускулесто тяло, нарушено полово действие, влошено качество на живота*.
Бигорексиците, за разлика от културистите, изпитват позор от формата и общата визия на телата си. Въпреки че имат положителни атлетични пропорции, те се възприемат като кльощави и постоянно неудовлетворени от себе си. Поради вътрешното си възприятието за позор, заобикалят да демонстрират телата си тук-там като плажове, басейни или съблекалнята в залата — за разлика от бодибилдърите, които със удовлетворение презентират хипертрофиралите си мускули във всеки комфортен за това миг.
Психиатърът Д-р Кен Унг, който е следил към 20 пациенти с мускулна дисморфия през последните 25 години, твърди, че те по-често се срещат с еластичен хирург, в сравнение с с психиатър.
Сред психическите аспекти на бигорексията са и съществуването на претърпени травматични събития в предишното, изразяващи се в:
полов тормоз;
физическо насилие;
психическо насилие;
домашно насилие;
вербална злоупотреба;
надпревара за съвършенство;
любовно отчаяние ;
насилие в учебно заведение — насмешки и рецензии във връзка с външния тип.
Например някои от дамите, страдащи от бигорексия развиват болестта след претърпяно травматично полово принуждение, с което душевен мъчно се оправят. Изграждането на здрава мускулатура се явява за тях като „ защитна ризница ”.
Част от мъжете и дамите, жертви, на какъвто и да е тип принуждение, свързват мускулестото тяло с възприятие на сигурност, което им подсигурява успокоение, че няма да бъдат още веднъж обект на тормоз. За тези хора тялото се трансформира напълно в обект с главен акцент ориентиран върху това какъв брой то е мускулесто и какъв брой по-мускулесто би могло да бъде.
Бигорексичните мъже страдат от комплекса, че всички ги сочат и им се присмиват зад тила, че са “слаботелесни ”, което не кореспондира с действителността, защото за всички е очевидно съществуването на добре развитата им физика.
Този вид мъже са с ниско самочувствие, а проявата на перфекционизъм, ориентиран към тялото им, се явява обезщетителен механизъм по отношение на ниската самокритика, която си слагат.
Водени от перфекционистичните си цели те подчиняват забележителна част от всекидневието си на интензивни тренировки, специфични режими на хранене за повишаване на мускулната си маса и най-опасната част — банкет на разнообразни химически вещества.
Практиката сочи, че част от тях стигат до крайности, като това да заобикалят полови контакти с сътрудниците си, с цел да пестят сили и сила за усилени тренировки с тежести в залите.
Бигорексиците са хора, склонни към търсене на недостатъци в телата си. „ Отстранявайки ” един от тях, те се впускат в търсене и разкриване на последващи. Така стартират да живеят с концепцията за дефекта, който поддържа нездравия им перфекционизъм. „ Поправяйки ” минус в тялото си, те в действителност неумишлено вършат опит да поправят психическите си проблеми, във връзка със себевъзприемането си. По този метод, фиксирайки се само върху физическите си недостатъци, те омаловажават себе си като пълноценни персони. Вглъбени в телата си, не осъзнават, че пропущат значими моменти в живота си.
Идеята за мускулесто тяло се трансформира в пример за доста мъже. Все повече се усилват разстройствата в храненето и при мъжете, които до неотдавна засягаха най-вече дамите.
Отличителни черти на бигорексиците:
склонни са постоянно да принасят жертви в името на тялото си;
пропускат значими фамилни или служебни събития, с цел да отидат да упражняват в залата;
загуба на работно място поради манията да тренират;
прекратяване на връзки в името на свободното им време за фитнес;
изпитват възприятие за виновност при пропусната тренировка;
дори и да имат тежки мускулни тресчици, макар болките не престават да подвигат тежести;
избягват да се хранят по публични заведения или когато са на посетители у приятели;
хранят се най-вече в домовете си, защото там могат да управляват своя хранителен баланс, изчислявайки точната порция калории на хранене;
мъжете с бигорексия нормално се тревожат за % телесни мазнини, които имат;
следят постоянно своя ИТМ (индекс на телесната маса);
измерват килограмите си преди и след тренировка;
движат се с кутии с храна и се хранят прецизно по часове;
склонни са да развият и хранителни разстройства като булимия невроза;
изпитват мощна нужда да ревизират в огледалото по какъв начин наподобява тялото им;
в по-напреднала фаза на разстройството инспекциите доближават до 12 пъти дневно;
измерват всекидневно с шивашки метър размерите на части от тялото си (бицепси, бедра, гърди, талия и др.);
мислите за тялото ангажират сериозна част от деня им;
потребност от непрекъснато сравняване на тялото им с това на някой различен мъж, намиращ се наоколо;
склонни са към приложимост на анаболни стероиди, химически субстанции и даже стигат до крайности като това да одобряват рискови за здравето лекарства в името на релефното тяло;
развиват взаимозависимост към въпросните субстанции, защото те стават неизменима част от инструментариума за обслужване на невротичната им идея;
често страдат от акне, гинекомастия, импотентност, оплешивяване;
имат нападателно поведение;
страдат от нарушавания в активността на сърдечносъдовата и нервната системи.
Лечение на бигорексия
Бигорексиците, сходно на анорексиците, не намират положението си за болестно, което води до дребна възможност сами да потърсят помощ и лекуване. Ето за какво е значимо разпознаването на тези признаци от най-близките им.
Препоръчително е да се организира самостоятелна терапия с психолог, при нужда обзор от психиатър и консултация с дипломиран експерт — диетолог за правене на подобаващ и пълностоен хранителен режим.
Когнитивно-поведенческата терапия освен това разстройство дава позитивни резултати, когато се приложи в посока смяна на мисловните модели и заместването им с по-реалистични и постижими цели.
Източник: Framar.bg
Бигорексия – когато спортът се трансформира в фикс идея
