БГНЕС публикува инструкции на Петков за РС Македония
БГНЕС разполага с документ, съдържащ указания, изпратени от българското държавно управление на непрекъснатия представител на България в Европейски Съюз Румен Александров по отношение на диалозите сред Скопие и София, оповестиха от медията.
Сред акцентите в документа се откроява неналичието на сензитивния въпрос за общата история и е налице желание за непридържане към Рамковата позиция на България от октомври 2019, подкрепена с декларация на Народното събрание и от два Консултативни съвета по националната сигурност при президента (изпълнението на Договора за добросъседство ще съставлява част от изискванията, използвани в договарянията, а провеждането на първата Междуправителствена конференция ще бъде обвързано с постигането на действителен прогрес при осъществяването на Договора).
В документа се твърди, че някои детайли от този протокол към момента изискват политическо решение и той би трябвало да бъде утвърден от българския парламент преди неговото сключване от Съвместната междуправителствена комисия. България осведоми страните сътрудници, че Съвместният протокол следва да съдържа краткосрочни и дълготрайни ограничения за осъществяване на Договора за добросъседство, разграничен на тематики 1+4:
- Спазване на правата на индивида на българите в Северна Македония.
- Реабилитация на жертвите, репресирани от режима в Югославия поради самоопределянето им като българи
- Мерки за предварителна защита и наказване против езика на омразата и дискриминирането, употребявани във връзка с българите в Северна Македония
- Опазване на културното и историческото завещание на българите в РСМ, включително посредством реализиране на прогрес в Съвместната историческа комисия сред двете страни, и отразяването му в учебниците.
- Мерки за отбягване на неоснователни териториални и други искания против България
Краткосрочните ограничения би трябвало да включват дейности, свързани с действителен прогрес във връзка с осъществяването на Договора, който би могъл да се реализира при съществуване на политическа воля от страна на Скопие.
България продължава да търси политически консенсус по времевата рамка за включване на българите в конституцията на Северна Македония като гаранция за отбрана на техните права.
София се нуждае от ефикасни гаранции, включени в Преговорната рамка, за предварителна защита против вероятно преустановяване на действието на протокола от страна на Скопие.
България упорства този протокол и позоваването на формалния език на РСМ да бъдат включени в преговорния развой по присъединение към Европейски Съюз преди постигането на по-нататъшен прогрес.
По отношение на дълготрайните ограничения София упорства те да бъдат прилагани през целия развой на присъединение към Европейски Съюз.
България приканва страните-членки за реализиране на устойчиви и предсказуеми дълготрайни решения по този въпрос.
Всички бъдещи процедурни стъпки, свързани с процеса на присъединение на СМ, ще би трябвало да бъдат утвърдени от Народното събрание.
В случай, че Френското председателство показа собствен ревизиран план на Преговорната рамка, България ще го проучва деликатно и ще го показа пред способените институции. В решението си ще се управлява от Общата рамка, утвърдена от Народното събрание и Консултативния съвет по национална сигурност.
БГНЕС напомня, че главно място в Рамковата позиция има тематиката с обективизирането на общата история и прекратяването на фалшификациите, касаещи общи исторически фигури и събития. Изрично упоменати условия за насрочване на първа Междуправителствена конференция е намирането от страна на Смесената историческа комисия на контрактувани исторически разкази за Гоце Делчев, Илинденското въстание и ВМРО/ВМОРО, както и приемането на план-график от страна на управляващите в Скопие за смяна на учебниците по история, в които да бъдат вписани контрактуваните разкази. Освен това, се планува и договарянето на съответни дати за общо отбелязване на събитията и личностите, по които е реализирана договореност. Не на последно място е и изискването при отбелязване на събития и персони, по които е реализирана договореност, политическите фигури, представителите на държавни институции в Република Северна Македония, както и на медиите, финансирани от държавния бюджет, да базират своите публични изказвания и мнения на контрактуваните от Историческата комисия текстове. Изрично упоменати предварителни условия са и задействане на развой на реабилитация на жертвите на югославския комунистически режим, репресирани заради българското им самосъзнание; задействане на развой на осветляване на сътрудниците от днешна Република Северна Македония на службите за сигурност на някогашна Югославия; предприемане на систематични ограничения за унищожаване от табели и надписи върху монументи, паметни плочи и здания на текстове, насаждащи намерено ненавист към България, - да вземем за пример такива, съдържащи квалификации като „ българския фашистки окупатор “.
В по-общ аспект, ясно упоменато изискване за утвърждение на Преговорната рамка от страна на България е и добросъседството да попада като водоравен аршин в границите на целия развой на присъединение на РСМ. Ако всъщност наличието на постигнатия компромис е изпразнено от главните детайли на досегашната българска позиция, изключително в частта ѝ, обвързвана с историческите въпроси, това би имало съдбовни за националните ни ползи последици.[**sorce_name**]
Сред акцентите в документа се откроява неналичието на сензитивния въпрос за общата история и е налице желание за непридържане към Рамковата позиция на България от октомври 2019, подкрепена с декларация на Народното събрание и от два Консултативни съвета по националната сигурност при президента (изпълнението на Договора за добросъседство ще съставлява част от изискванията, използвани в договарянията, а провеждането на първата Междуправителствена конференция ще бъде обвързано с постигането на действителен прогрес при осъществяването на Договора).
В документа се твърди, че някои детайли от този протокол към момента изискват политическо решение и той би трябвало да бъде утвърден от българския парламент преди неговото сключване от Съвместната междуправителствена комисия. България осведоми страните сътрудници, че Съвместният протокол следва да съдържа краткосрочни и дълготрайни ограничения за осъществяване на Договора за добросъседство, разграничен на тематики 1+4:
- Спазване на правата на индивида на българите в Северна Македония.
- Реабилитация на жертвите, репресирани от режима в Югославия поради самоопределянето им като българи
- Мерки за предварителна защита и наказване против езика на омразата и дискриминирането, употребявани във връзка с българите в Северна Македония
- Опазване на културното и историческото завещание на българите в РСМ, включително посредством реализиране на прогрес в Съвместната историческа комисия сред двете страни, и отразяването му в учебниците.
- Мерки за отбягване на неоснователни териториални и други искания против България
Краткосрочните ограничения би трябвало да включват дейности, свързани с действителен прогрес във връзка с осъществяването на Договора, който би могъл да се реализира при съществуване на политическа воля от страна на Скопие.
България продължава да търси политически консенсус по времевата рамка за включване на българите в конституцията на Северна Македония като гаранция за отбрана на техните права.
София се нуждае от ефикасни гаранции, включени в Преговорната рамка, за предварителна защита против вероятно преустановяване на действието на протокола от страна на Скопие.
България упорства този протокол и позоваването на формалния език на РСМ да бъдат включени в преговорния развой по присъединение към Европейски Съюз преди постигането на по-нататъшен прогрес.
По отношение на дълготрайните ограничения София упорства те да бъдат прилагани през целия развой на присъединение към Европейски Съюз.
България приканва страните-членки за реализиране на устойчиви и предсказуеми дълготрайни решения по този въпрос.
Всички бъдещи процедурни стъпки, свързани с процеса на присъединение на СМ, ще би трябвало да бъдат утвърдени от Народното събрание.
В случай, че Френското председателство показа собствен ревизиран план на Преговорната рамка, България ще го проучва деликатно и ще го показа пред способените институции. В решението си ще се управлява от Общата рамка, утвърдена от Народното събрание и Консултативния съвет по национална сигурност.
БГНЕС напомня, че главно място в Рамковата позиция има тематиката с обективизирането на общата история и прекратяването на фалшификациите, касаещи общи исторически фигури и събития. Изрично упоменати условия за насрочване на първа Междуправителствена конференция е намирането от страна на Смесената историческа комисия на контрактувани исторически разкази за Гоце Делчев, Илинденското въстание и ВМРО/ВМОРО, както и приемането на план-график от страна на управляващите в Скопие за смяна на учебниците по история, в които да бъдат вписани контрактуваните разкази. Освен това, се планува и договарянето на съответни дати за общо отбелязване на събитията и личностите, по които е реализирана договореност. Не на последно място е и изискването при отбелязване на събития и персони, по които е реализирана договореност, политическите фигури, представителите на държавни институции в Република Северна Македония, както и на медиите, финансирани от държавния бюджет, да базират своите публични изказвания и мнения на контрактуваните от Историческата комисия текстове. Изрично упоменати предварителни условия са и задействане на развой на реабилитация на жертвите на югославския комунистически режим, репресирани заради българското им самосъзнание; задействане на развой на осветляване на сътрудниците от днешна Република Северна Македония на службите за сигурност на някогашна Югославия; предприемане на систематични ограничения за унищожаване от табели и надписи върху монументи, паметни плочи и здания на текстове, насаждащи намерено ненавист към България, - да вземем за пример такива, съдържащи квалификации като „ българския фашистки окупатор “.
В по-общ аспект, ясно упоменато изискване за утвърждение на Преговорната рамка от страна на България е и добросъседството да попада като водоравен аршин в границите на целия развой на присъединение на РСМ. Ако всъщност наличието на постигнатия компромис е изпразнено от главните детайли на досегашната българска позиция, изключително в частта ѝ, обвързвана с историческите въпроси, това би имало съдбовни за националните ни ползи последици.[**sorce_name**]
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ