И в Германия пилеят пари на данъкоплатците за безумни проекти
Безумното и безочливо хабене на бюджетни средства не е " патент " на нашите политици и служители, в Германия също има трагикомични случаи на пилеене на публичен запас - " златно " саниране, мостове за на никое място, безкрайни поправки и други Всяка година Съюзът на данъкоплатците в Германия издава Черна книга за разхищенията, в която споделя за фрапантни разходи на централната и на локалните управляващи. В тазгодишното издание има печални сюжети за социална тоалетна за 335 000 евро, преграда на гробище за 400 000 евро, скъпи, само че безполезни мобилни приложения, " въодушевени " от ковид-пандемията, споделя " Дойче веле ".
Класика в жанра " Пари напразно " е велоалея в Долна Саксония. В маркировката на трасето за колоездачи били вложени цели 261 000 евро. Но това не е всичко - Министерството на превоза взело решение планът да бъде преустановен и това наложило маркировката да бъде отстранена, което коствало още... 763 000 евро.
Ако става дума за изключително огромни разхищения, потресаващ образец е реконструкцията на операта в Кьолн. Освен че се точи към този момент 12 години - вместо плануваните три, санирането на постройката е поскъпнало почти 5 пъти и вместо плануваните 230 млн. евро разходите отиват към 1 милиард.
Сроден случай е незавършената постройка за администрацията на Бундестага, чието строителство е почнало преди цяло десетилетие. Заради забавянето разноските са се удвоили до 332 млн. евро, а като похлупак част от градивните детайли трябвало да бъдат отстранени поради промени в нормативната уредба, споделя в Черната книга Съюзът на данъкоплатците.
Подобна е и историята с концертната зала " Бетовен " в Бон - първичният план предвиждал тя да бъде санирана за 43 млн. евро, само че бюджетът на плана към този момент е бухнал на 160 милиона и ще пораства още.
В списъка с пилеенето на пари е включен и един емблематичен случай от провинция Северен Рейн-Вестфалия. Там през далечната 1980 година бил издигнат мост, струващ 950 000 немски марки - огромна за това време сума. Мостът бил изработен, тъй като имало проект за изграждане на околовръстно шосе. Обходният път обаче по този начин и не бил издигнат, а мостът си стои насред нищото и до през днешния ден като монумент на разхищението.
Милиони за документи и мобилни приложения
Приложението, за което бяха дадени доста средства, се оказа рядко употребявано
Съюзът на данъкоплатците в Германия е присъединил измежду образците за разхищения на обществени средства и изобретения, свързани с пандемията - разнообразни мобилни приложения, включително и за генериране на електронни документи за имунизация. Общото е, че не са доста надеждни или не стават изключително известни, само че пък за тях са платени много пари. Подобен е казусът с мобилното приложение Luca, основано да предизвестява, когато се окаже, че след участниците в групови събития е имало инфектирани с ковид. В Черната книга обаче се показва, че федералните провинции са дали милиони за Luca, но електроният обмен на данни със здравните власти не е доста ефикасен и потребителите са непретенциозен % от популацията.
В предното издание на Черната книга също имаше забележителни епизоди на разточителство на парите на данъкоплатците. Като мобилната дискотека Dance Cube, която в продължение на три години обикаля из Германия, с цел да популяризира различните източници на сила - в тази ситуация превръщането на кинетичната сила от танцуващите в ток. Авторите на плана изясняват, че дискотеката е енергийно самостоятелна - сама си създава нужната електрическа енергия, включително и за акустичните и светлинните резултати. Реалността обаче е по-различна - става известно, че само с танци не става и че дискотеката има потребност и от банално зареждане с електричество. Авангардният " зелен " план обаче струва 1.8 млн. евро на немските данъкоплатци.
И У НАС
В България от няколко години също се издава Черна книга на държавните разхищения - благодарение на Германската фондация " Фридрих Науман ". Примерите се събират и разказват от екипи от публицисти от разнообразни медии, които са правили следствия по тематиката.
Сред емблематичните случаи са скъпите игрища и спортни зали, построени в обезлюдени селища, " безплатното " саниране, което коства 2 милиарда лв. на българските данъкоплатци, злополучния план за детска болница в София и т.н.
Класика в жанра " Пари напразно " е велоалея в Долна Саксония. В маркировката на трасето за колоездачи били вложени цели 261 000 евро. Но това не е всичко - Министерството на превоза взело решение планът да бъде преустановен и това наложило маркировката да бъде отстранена, което коствало още... 763 000 евро.
Ако става дума за изключително огромни разхищения, потресаващ образец е реконструкцията на операта в Кьолн. Освен че се точи към този момент 12 години - вместо плануваните три, санирането на постройката е поскъпнало почти 5 пъти и вместо плануваните 230 млн. евро разходите отиват към 1 милиард. Сроден случай е незавършената постройка за администрацията на Бундестага, чието строителство е почнало преди цяло десетилетие. Заради забавянето разноските са се удвоили до 332 млн. евро, а като похлупак част от градивните детайли трябвало да бъдат отстранени поради промени в нормативната уредба, споделя в Черната книга Съюзът на данъкоплатците.
Подобна е и историята с концертната зала " Бетовен " в Бон - първичният план предвиждал тя да бъде санирана за 43 млн. евро, само че бюджетът на плана към този момент е бухнал на 160 милиона и ще пораства още.
В списъка с пилеенето на пари е включен и един емблематичен случай от провинция Северен Рейн-Вестфалия. Там през далечната 1980 година бил издигнат мост, струващ 950 000 немски марки - огромна за това време сума. Мостът бил изработен, тъй като имало проект за изграждане на околовръстно шосе. Обходният път обаче по този начин и не бил издигнат, а мостът си стои насред нищото и до през днешния ден като монумент на разхищението.
Милиони за документи и мобилни приложения
Приложението, за което бяха дадени доста средства, се оказа рядко употребявано
Съюзът на данъкоплатците в Германия е присъединил измежду образците за разхищения на обществени средства и изобретения, свързани с пандемията - разнообразни мобилни приложения, включително и за генериране на електронни документи за имунизация. Общото е, че не са доста надеждни или не стават изключително известни, само че пък за тях са платени много пари. Подобен е казусът с мобилното приложение Luca, основано да предизвестява, когато се окаже, че след участниците в групови събития е имало инфектирани с ковид. В Черната книга обаче се показва, че федералните провинции са дали милиони за Luca, но електроният обмен на данни със здравните власти не е доста ефикасен и потребителите са непретенциозен % от популацията.
В предното издание на Черната книга също имаше забележителни епизоди на разточителство на парите на данъкоплатците. Като мобилната дискотека Dance Cube, която в продължение на три години обикаля из Германия, с цел да популяризира различните източници на сила - в тази ситуация превръщането на кинетичната сила от танцуващите в ток. Авторите на плана изясняват, че дискотеката е енергийно самостоятелна - сама си създава нужната електрическа енергия, включително и за акустичните и светлинните резултати. Реалността обаче е по-различна - става известно, че само с танци не става и че дискотеката има потребност и от банално зареждане с електричество. Авангардният " зелен " план обаче струва 1.8 млн. евро на немските данъкоплатци.
И У НАС
В България от няколко години също се издава Черна книга на държавните разхищения - благодарение на Германската фондация " Фридрих Науман ". Примерите се събират и разказват от екипи от публицисти от разнообразни медии, които са правили следствия по тематиката. Сред емблематичните случаи са скъпите игрища и спортни зали, построени в обезлюдени селища, " безплатното " саниране, което коства 2 милиарда лв. на българските данъкоплатци, злополучния план за детска болница в София и т.н.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ