Загадъчният Амвросий Аврелиан
Безспорно, най-прочутият воин на пост-романска Британия е крал Артур. Той от дълго време е напуснал територията на историческата реалност и е превзел мозъците и сърцата на милиони хора като живописен знак на обективен държател, герой против Злото и основател на щастливото царство Логрия със столица вълшебният палат Камелот.
Но, естествено, незабавно изниква разумният въпрос: а какво е имало преди Артур? Нима той се появява отникъде, на сурова почва, от нищото – както и по-късно изчезва отново в действителност на никое място и в нищото, пардон, на магическия остров Авалон. Там спи в очакване да се разсъни, когато Британия има потребност да бъде избавена. Е, тук историческите скептици биха запитали за какво към момента не се е събудил и какво чака, та не избавя Британия, която през днешния ден стремглаво губи своя образ, обичаи, вяра и се трансформира в тинеста амалгама от разнообразни етноси и култури – само че това е друга тема… И по този начин: от кое място се появява крал Артур?
Най-разпространената версия е, че той е племенник на Амвросий Аврелиан.
Но кой е Амвросий Аврелиан? Неговият съвсем съвременник, летописецът Гилдас, живял в VІ век, го разказва в своя труд „ За гибелта на Британия “ като водач на келтските племена на бритите След изтеглянето през 410 година на римските легиони от Британия бритите водят яростни, кървави борби против нахлулите на острова немски племена англи и сакси. По това време Рим се задъхва от нахлуванията на варварите в центъра на империята, има потребност от всичките си войски и по тази причина по нужда изоставя такава последна външна страна като английските острови. И бритите остават сами против варварския потоп.
Тогава Британия, като се изключи северните елементи, е напълно романизирана: с добре устроени градове, конгреси, амфитеатри, бани, акведукти, канализация, пътища, търговия… Въобще – империя. Цивилизация във високия смисъл на тази дума. При това римските легиони пазят келтското население против локалните северни варвари като скотите и пиктите, а римската администрация се грижи животът да бъде добре организиран.
Цялото това благополучие рухва с изтеглянето на легионите. Както може да се чака, сред локалните келтски големци незабавно стартира битка за власт, а северните варвари скоти и пикти на часа нахлуват в беззащитните територии. Настъпва цялостен безпорядък, безредие, грабежи, убийства и пожарища.
За да си обезпечи преимущество, един от келтските вождове – прочут под името Вортигерн, вика на помощ от континента варварите англи и сакси. Все едно да повика вълци в кошарата, с цел да пазят овцете. (В скоби казано – същата неточност позволява българският цар Иван-Александър през ХІV век, когато кани турците на помощ против Византия).
Веднъж нахлули, варварите стартират на собствен ред да грабят и завземат все по-големи територии. В 448 година бритите изпращат писмо до римския военачалник Флавий Аеций с обезверена молба за помощ – само че самите римляни тогава се нуждаят от помощ против нашествието на хуните под водачеството на Атила. Бритите се озовават в обстановка, която през днешния ден познаваме като известната формула: „ Спасението на давещите е проблем на самите давещи се “.
Остатъците от нещастните келти почнали да се събират дружно, с цел да противостоят някак на нашествието. За да не бъдат дефинитивно унищожени, те взели оръжие и тръгнали против враговете под командването на Амвросий Аврелиан.
Неговите родители, съгласно Гилдас, били „ облечени в пурпур “ – което сигурно сочи, че той е бил римлянин; един от евентуално малцината останали тук след изтеглянето на легионите. При това от видно семейство: тогава пурпурни линии на белите си тоги имали право да носят единствено видни аристократи, жреци и висши служители. Но родителите на Амвросий починали по време на нашествието. Гилдас го разказва като „ честен мъж, единствен от народа на римляните, претърпял бурята, в която починали неговите родители “.
Амвросий се загатва и в поемата „ Гробът на воините “ на барда Талиесин. На Амвросий е отдадена 14-та строфа, в която той се загатва под три имена: Анн ап Ллейан, Амвросий и Мерлин Амвросий. В първото име „ Ллейан “ може да се преведе като „ жрица “, а цялото име като „ Ан, наследник на жрица “.
Амвросий Аврелиан е един от вероятните прототипи както на легендарния крал Артур, по този начин и на вълшебника Мерлин – той се появява в съвсем всички източници, свързани с Артур.
При монаха Нениус, който написа своя хроника през ІХ век, името на Амвросий се загатва за първи път във връзка със страховете на Вортигерн още преди идването на саксоните: „ В Британия тогава царуваше Вортигерн и до момента в който царуваше, трепереше пред пиктите и скотите, опасяваше се от Амвросий и римляните “.
Според различен прочут хронист – Галфрид (Джефри) Монмаут, Амвросий е наследник на римския грабител Константин ІІІ; също брат на Утер Пендрагон – бащата на Артур, и негов предходник на трона на Британия. Галфрид споделя митове за младостта на Амвросий, разказани и от други хронисти, само че съгласно него в тях става дума за вълшебника Мерлин.
Според някои днешни историци имало двама Амвросий Аврелиан – татко и наследник. Първият от тях умира в края на 440-те години, във враждата с Вортигерн. Неговият наследник е точно оня, водач, който съгласно Гилдас и Уилям Малсбъри побеждава саксите – следователно или крал Артур е негов племенник или той самият е крал Артур.
Но тъй като към момента в биографиите на Артур историята и легендите се преплитат в комплицирано кълбо от истини и догатки, явно историците занапред ще си имат много работа с разплитането на загадката кой е бил Амвросий Аврелиан.
