Следпразнично
Безрадостен беше този Трети март. Чиновниците от колониалната администрация и публицистите го прегазиха с калните си обуща. Слушах и тях, и елементарните хора, които говореха пред камерите… Както е тръгнало, поради погубената историческа памет и всеобщото оглупяване, скоро ще приемем тезата, че митичната Украйна ни освобождава от не знам какво си, а Русия провежда Берлинския конгрес, с цел да попречи да станем велики.
Превратаджиите от 1989 година пречупиха гръбнака на нацията. Оттогава се влачим такива – всезнаещи и за нищо неотговарящи космополити. Стигнахме равнището на ония жълто - сини патриоти, които профукаха падналата им от небето богата страна, а сетне, възползвайки се от обстановката, взеха решение да издоят и Европейски Съюз. Какво, с изключение на мерзости, сториха ревящите бандеровци за своята татковина? А ние?
В обществото, дресирано от глобалистите, човечността е превърната в панаирджийско зрелище. Там жалят, обичат и ненавиждат гръмко, експресивно, само че по команда. Днес групово си скубят косите за украинците, както през вчерашния ден правеха за въглеродните излъчвания във въздуха, а оня ден – за правата на извратеняците. Кой ги знае каква тематика ще измислят за на следващия ден! Естествено, че някой има изгода от изолирането ни от действителността.
Щом не кряскаш с тълпата, значи си зложелател. И на никого не му пука за ползите на отечеството. А моралното разлагане води до материална съсипия.
Трети март отмина. Продажните служители останаха. Цените порастват. Трябва да платим, както сподели фон дер Лайен, цената за безумните ограничения, предприемани против Русия и ръкотворния Ковид - 19.
Нашият народ наподобява на безпаричен човек… Приведен, само че жилав, брадясал, със сенки под очите, той се бъхти, живее с надеждицата, че в бъдеще ще стане по-леко… И тъкмо нещата да потръгнат, когато душманите отново го ограбват и изблъскват назад… Ех, неговата сметка, докога ще ни мори тая пуста злочестина?! Колко още остава?
Превратаджиите от 1989 година пречупиха гръбнака на нацията. Оттогава се влачим такива – всезнаещи и за нищо неотговарящи космополити. Стигнахме равнището на ония жълто - сини патриоти, които профукаха падналата им от небето богата страна, а сетне, възползвайки се от обстановката, взеха решение да издоят и Европейски Съюз. Какво, с изключение на мерзости, сториха ревящите бандеровци за своята татковина? А ние?
В обществото, дресирано от глобалистите, човечността е превърната в панаирджийско зрелище. Там жалят, обичат и ненавиждат гръмко, експресивно, само че по команда. Днес групово си скубят косите за украинците, както през вчерашния ден правеха за въглеродните излъчвания във въздуха, а оня ден – за правата на извратеняците. Кой ги знае каква тематика ще измислят за на следващия ден! Естествено, че някой има изгода от изолирането ни от действителността.
Щом не кряскаш с тълпата, значи си зложелател. И на никого не му пука за ползите на отечеството. А моралното разлагане води до материална съсипия.
Трети март отмина. Продажните служители останаха. Цените порастват. Трябва да платим, както сподели фон дер Лайен, цената за безумните ограничения, предприемани против Русия и ръкотворния Ковид - 19.
Нашият народ наподобява на безпаричен човек… Приведен, само че жилав, брадясал, със сенки под очите, той се бъхти, живее с надеждицата, че в бъдеще ще стане по-леко… И тъкмо нещата да потръгнат, когато душманите отново го ограбват и изблъскват назад… Ех, неговата сметка, докога ще ни мори тая пуста злочестина?! Колко още остава?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ