Финансови отличници сме, но дали това е достатъчно
Безработицата пада, на трето място сме по невисок държавен дълг
България е измежду финансовите отличници в Европейски Съюз. Държавният бюджет има остатък, а дългът продължава да понижава. Но дали това е задоволително. Защото всички старания на страната би трябвало да са ориентирани към едно – по-добър живот на популацията. Може би би трябвало да използваме опита освен на развитите страни в Западна Европа, а и на Бутан. Защото с изключение на БВП, Бутан пресмята благоденствието на народа си и посредством така наречен „ показател на националното благополучие “. Индексът обгръща няколко индикатора за благополучие, измежду които са духовното, физическото, общественото, икономическото и естественото благоденствие на страната.
България може да се похвали с положителни резултати в битката със сивия бранш на стопанската система. Което е добре освен за приходите в бюджета, а и за щастието на хората. Защото, когато жителите виждат заслужено наказване за крадците и измамниците се усещат добре. И противоположното, когато има прояви на безотговорност, на хора, които са над закона, жителите се възмущават и утвърждението им към страната внезапно понижава.
Приходите в държавната хазна от данък върху алкохола за първите три месеца на годината са близо 60 млн. лева, което е растеж с 8,3% по отношение на същия интервал на предходната година, сочат данните на МФ. Това съществено нарастване се дължи точно на излизане на част от сивия бранш на ярко, защото от началото на годината няма промени в акциза за спиртните питиета. Приходите от данък върху цигарите нарастват с 12,23% и за първите три месеца на годината са на стойност близо 630 млн. лева Това нарастване обаче се дължи на повишението на акциза върху цигарите от 1 януари 2018 година При приходите от данък върху горивата обаче има спад. За три месеца от данъка са събрани близо 500 млн. лева, или с 0,34% по-малко от същия интервал на предходната година.
Най-голям растеж на приходите през първите три месеца на годината има при налога върху приходите – с над 19%, до 852,8 млн. лева Това значително се дължи на повдигането на минималната заплата от 460 лева на 510 лева от началото на годината. Освен това, в границите на година междинната заплата набъбна с близо 11%, което покачва и приходите от налога върху приходите.
При приходите от осигуровки също има сериозен растеж – с 14,64% до 2,216 милиарда лева Това се дължи както на повишението на минималната заплата и на общия растеж на приходите в страната, по този начин и на повдигането на вноската за пенсия от началото на годината с 1% до 19,8%.
Приходите от корпоративни налози за първото тримесечие понижават с 2,4% и са близо 600 млн. лева Този спад се дължи на обстоятелството, че корпоративният налог за предходната година по принцип се внася до 31 март. Тази година обаче това беше събота и действително данъкът можеше да се заплати до 2 април, което измести част от приходите за четвъртия месец от годината.
Получените пари от Европейски Съюз от януари до март обаче понижават – с над 63%, до скромната сума от 136,2 млн. лева
За първите четири месеца на годината приходите в хазната не престават устойчиво да нарастват и доближават 12,491 милиарда лева, сочат предварителните данни. Увеличението се дължи на по-високите данъчни и неданъчни доходи, които нарастват с 1 милиарда лева, или с 8,6%, до момента в който парите от Европейски Съюз понижават. Разходите на страната до април нарастват с 11,38% и доближават 11,612 милиарда лева В резултат за първите четири месеца на годината хазната има остатък от 1,328 милиарда лева
България е първенец и във връзка с дълга. Дългът на подсектор „ Централно ръководство “ понижа с 537 млн. евро за първите три месеца на годината и към края на март възлиза на 12,136 милиарда евро, сочат данните на Министерството на финансите. От началото на годината на пазара не са пускани нови държавни скъпи бумаги, а единствено се изплащат остарели отговорности на падежа им. В рамките на година дългът понижа с 1,311 милиарда евро, или с 2,56 милиарда лева В резултат съотношението на дълга на подсектор „ Централно ръководство “ към брутния вътрешен артикул (БВП) на страната се намали до 22,7%. Така България се подрежда на трето място в Европейски Съюз по най-малка задлъжнялост. Към края на март вътрешните отговорности са 2,949 милиарда евро, а външните – 9,187 милиарда евро. Средният лихвен % на дълга за първото тримесечие на годината възлиза на 2,69%, при 2,79% година по-рано. Причината за това е, че страната съумява да рефинансира старите си обвързване при по-изгодни условия и при по-ниски лихви. По размер на дълга страната ни е измежду отличниците в Европа. Което е добре, тъй като дава опция парите, които всяка година влизат в държавния бюджет, да се употребяват са настоящите потребности на страната, а не за заплащане на лихви и покриване на остарели отговорности. Тази липса на дългова обремененост, или другояче казано финансова независимост, обаче би трябвало да се употребява, с цел да може по-бързо да догоним развитите страни в приходите и метода им на живот. Това обаче стана с много по-бавни темпове в сравнение с всички нас ни се желае, което е знак за постепенно реализиране на промените. Оказва се, че другите страни от Източна Европа се оправят доста по-добре от нас в това догонване на виталния стандарт. Като тази оценка дава и Европейската комисия в постоянния си отчет за България.
През март безработицата продължи да се намалява и доближи 6,8%. От една страна това е добре за популацията. Но от друга води до задълбочаване на проблемите на предприятията в намирането на работна ръка. Всяка година популацията на страната понижава с към 50 хиляди души, или колкото са жителите на един приблизително огромен град. Причините за това са две – емиграцията и ниската раждаемост, като и двете са подбудени от ниските приходи в страната. А в случай че тези процеси продължат, има риск да се стигне до обстановка, в която даже предприятията да усилят заплатите, отново да няма кой да работи в тях. Започналите работа през март се усилиха с 22,9% по отношение на февруари. Така общият брой на безработните понижава до 221,6 хиляди души. Основната причина за това е оживлението в търсенето на сезонна претовареност в хотели и заведения за хранене, селското стопанство, търговията и преработващата индустрия.
Общият знак за бизнес климата през март се усили заради възстановяване на оценките на мениджърите в строителството и търговията на дребно. Очакванията за строителната активност бяха оптимистични, като бе записано нарастване на поръчките. Очакванията за продажбите и поръчките към доставчиците в търговията на дребно също се усъвършенстваха, до момента в който интервюираните в индустрията и услугите бяха по-резервирани. През април и упованията на хората за стопанската система на страната през идващите 12 месеца се усъвършенстваха. Наред с това се усеща желанието на хората да подобрят виталния си стандарт като те са подготвени да влагат в това и даже да вземат заем с цел да създадат усъвършенствания в дома или да си купят по-хубава кола. Докато вложенията на бизнеса се движат напред с много по-бавни темпове. Годишният растеж на заемите едва се форсира до 5% през февруари, от 4,8% месец по-рано. Като този напредък бе движен главно от динамичността на заемите за семействата, които резервираха годишния си ритъм на повишаване от 6,1%. Най-голямо ускоряване имаше при потребителските заеми. Те означиха годишен напредък от 7%, при 6,5% в края на предходния месец. Сходна динамичност имаше и при жилищните заеми, които се усилиха с 8,5% на годишна база, при 8,2% през януари. Нарасналото търсене на жилищни заеми докара до повишение на лихвите по тях през февруари с 0,06%.
Корпоративните заеми също имаха позитивен принос за годишното повишаване на общия размер на заемите, като форсираха растежа си до 2% на годишна база при 1,6% в края на януари. Бизнес заемите обаче нарастват с много по-бавни темпове от тези на жителите. Лошите заеми резервираха наклонността си на понижение със спад от 14,6% на годишна база. Делът им в общия размер на заемите за нефинансови предприятия и семейства понижа до 13,1%. Което демонстрира положителното положение на банковата система в страната.
България е измежду финансовите отличници в Европейски Съюз. Държавният бюджет има остатък, а дългът продължава да понижава. Но дали това е задоволително. Защото всички старания на страната би трябвало да са ориентирани към едно – по-добър живот на популацията. Може би би трябвало да използваме опита освен на развитите страни в Западна Европа, а и на Бутан. Защото с изключение на БВП, Бутан пресмята благоденствието на народа си и посредством така наречен „ показател на националното благополучие “. Индексът обгръща няколко индикатора за благополучие, измежду които са духовното, физическото, общественото, икономическото и естественото благоденствие на страната.
България може да се похвали с положителни резултати в битката със сивия бранш на стопанската система. Което е добре освен за приходите в бюджета, а и за щастието на хората. Защото, когато жителите виждат заслужено наказване за крадците и измамниците се усещат добре. И противоположното, когато има прояви на безотговорност, на хора, които са над закона, жителите се възмущават и утвърждението им към страната внезапно понижава.
Приходите в държавната хазна от данък върху алкохола за първите три месеца на годината са близо 60 млн. лева, което е растеж с 8,3% по отношение на същия интервал на предходната година, сочат данните на МФ. Това съществено нарастване се дължи точно на излизане на част от сивия бранш на ярко, защото от началото на годината няма промени в акциза за спиртните питиета. Приходите от данък върху цигарите нарастват с 12,23% и за първите три месеца на годината са на стойност близо 630 млн. лева Това нарастване обаче се дължи на повишението на акциза върху цигарите от 1 януари 2018 година При приходите от данък върху горивата обаче има спад. За три месеца от данъка са събрани близо 500 млн. лева, или с 0,34% по-малко от същия интервал на предходната година.
Най-голям растеж на приходите през първите три месеца на годината има при налога върху приходите – с над 19%, до 852,8 млн. лева Това значително се дължи на повдигането на минималната заплата от 460 лева на 510 лева от началото на годината. Освен това, в границите на година междинната заплата набъбна с близо 11%, което покачва и приходите от налога върху приходите.
При приходите от осигуровки също има сериозен растеж – с 14,64% до 2,216 милиарда лева Това се дължи както на повишението на минималната заплата и на общия растеж на приходите в страната, по този начин и на повдигането на вноската за пенсия от началото на годината с 1% до 19,8%.
Приходите от корпоративни налози за първото тримесечие понижават с 2,4% и са близо 600 млн. лева Този спад се дължи на обстоятелството, че корпоративният налог за предходната година по принцип се внася до 31 март. Тази година обаче това беше събота и действително данъкът можеше да се заплати до 2 април, което измести част от приходите за четвъртия месец от годината.
Получените пари от Европейски Съюз от януари до март обаче понижават – с над 63%, до скромната сума от 136,2 млн. лева
За първите четири месеца на годината приходите в хазната не престават устойчиво да нарастват и доближават 12,491 милиарда лева, сочат предварителните данни. Увеличението се дължи на по-високите данъчни и неданъчни доходи, които нарастват с 1 милиарда лева, или с 8,6%, до момента в който парите от Европейски Съюз понижават. Разходите на страната до април нарастват с 11,38% и доближават 11,612 милиарда лева В резултат за първите четири месеца на годината хазната има остатък от 1,328 милиарда лева
България е първенец и във връзка с дълга. Дългът на подсектор „ Централно ръководство “ понижа с 537 млн. евро за първите три месеца на годината и към края на март възлиза на 12,136 милиарда евро, сочат данните на Министерството на финансите. От началото на годината на пазара не са пускани нови държавни скъпи бумаги, а единствено се изплащат остарели отговорности на падежа им. В рамките на година дългът понижа с 1,311 милиарда евро, или с 2,56 милиарда лева В резултат съотношението на дълга на подсектор „ Централно ръководство “ към брутния вътрешен артикул (БВП) на страната се намали до 22,7%. Така България се подрежда на трето място в Европейски Съюз по най-малка задлъжнялост. Към края на март вътрешните отговорности са 2,949 милиарда евро, а външните – 9,187 милиарда евро. Средният лихвен % на дълга за първото тримесечие на годината възлиза на 2,69%, при 2,79% година по-рано. Причината за това е, че страната съумява да рефинансира старите си обвързване при по-изгодни условия и при по-ниски лихви. По размер на дълга страната ни е измежду отличниците в Европа. Което е добре, тъй като дава опция парите, които всяка година влизат в държавния бюджет, да се употребяват са настоящите потребности на страната, а не за заплащане на лихви и покриване на остарели отговорности. Тази липса на дългова обремененост, или другояче казано финансова независимост, обаче би трябвало да се употребява, с цел да може по-бързо да догоним развитите страни в приходите и метода им на живот. Това обаче стана с много по-бавни темпове в сравнение с всички нас ни се желае, което е знак за постепенно реализиране на промените. Оказва се, че другите страни от Източна Европа се оправят доста по-добре от нас в това догонване на виталния стандарт. Като тази оценка дава и Европейската комисия в постоянния си отчет за България.
През март безработицата продължи да се намалява и доближи 6,8%. От една страна това е добре за популацията. Но от друга води до задълбочаване на проблемите на предприятията в намирането на работна ръка. Всяка година популацията на страната понижава с към 50 хиляди души, или колкото са жителите на един приблизително огромен град. Причините за това са две – емиграцията и ниската раждаемост, като и двете са подбудени от ниските приходи в страната. А в случай че тези процеси продължат, има риск да се стигне до обстановка, в която даже предприятията да усилят заплатите, отново да няма кой да работи в тях. Започналите работа през март се усилиха с 22,9% по отношение на февруари. Така общият брой на безработните понижава до 221,6 хиляди души. Основната причина за това е оживлението в търсенето на сезонна претовареност в хотели и заведения за хранене, селското стопанство, търговията и преработващата индустрия.
Общият знак за бизнес климата през март се усили заради възстановяване на оценките на мениджърите в строителството и търговията на дребно. Очакванията за строителната активност бяха оптимистични, като бе записано нарастване на поръчките. Очакванията за продажбите и поръчките към доставчиците в търговията на дребно също се усъвършенстваха, до момента в който интервюираните в индустрията и услугите бяха по-резервирани. През април и упованията на хората за стопанската система на страната през идващите 12 месеца се усъвършенстваха. Наред с това се усеща желанието на хората да подобрят виталния си стандарт като те са подготвени да влагат в това и даже да вземат заем с цел да създадат усъвършенствания в дома или да си купят по-хубава кола. Докато вложенията на бизнеса се движат напред с много по-бавни темпове. Годишният растеж на заемите едва се форсира до 5% през февруари, от 4,8% месец по-рано. Като този напредък бе движен главно от динамичността на заемите за семействата, които резервираха годишния си ритъм на повишаване от 6,1%. Най-голямо ускоряване имаше при потребителските заеми. Те означиха годишен напредък от 7%, при 6,5% в края на предходния месец. Сходна динамичност имаше и при жилищните заеми, които се усилиха с 8,5% на годишна база, при 8,2% през януари. Нарасналото търсене на жилищни заеми докара до повишение на лихвите по тях през февруари с 0,06%.
Корпоративните заеми също имаха позитивен принос за годишното повишаване на общия размер на заемите, като форсираха растежа си до 2% на годишна база при 1,6% в края на януари. Бизнес заемите обаче нарастват с много по-бавни темпове от тези на жителите. Лошите заеми резервираха наклонността си на понижение със спад от 14,6% на годишна база. Делът им в общия размер на заемите за нефинансови предприятия и семейства понижа до 13,1%. Което демонстрира положителното положение на банковата система в страната.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ