Безпределната отдаденост на една кауза е благородство, прозорливостта е сила,

...
Безпределната отдаденост на една кауза е благородство, прозорливостта е сила,
Коментари Харесай

Гоце Делчев извън конюнктурната ритуалност


Безпределната отдаденост на една идея е достойнство, прозорливостта е мощ, мъдростта – всепроникваща мощност.

У Гоце Делчев тези качества се преплитаха естествено и ненатрапващо, с цел да го извисят до знак.

В съзнанието на днешните генерации той е неразгаданата до дъно мистерия, легендата, която е пуснала жилави корени в националната памет. Но над живите въглени на загатна посипаха пепелта си по-сетнешни събития, по-сетнешни национални беди и премеждия. И ето ни през днешния ден към този момент с прогледнала душа, любопитни и търсещи, решени да извървим до дъно криволичещия път към народностното ни себепознание, ние за себе си откриваме индивида, чието име активизира като ключова дума, гали като милувка – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ.

Някогашните дълбоки рани, провокирани от непознати подстрекателства, свидните жертви на подло скроените интриги, взети всред ратниците, над чиито глави Гоце развя святото знаме на свободата, ни задължават да бъдем по-мъдри, да бъдем по-бдителни.

Жестоко мамен, непочтен, сквернен, унижаван и целеустремено покваряван от „ филологическите осли ”, както Ботев назова цялата тайфа фалшификатори на нашата история, македоно-одринският плебей пое в изискванията след Берлинския конгрес (1878) тежкия кръст да опази с цената на неизмерими премеждия народностното си съзнание.

Гоце изгря в небето на грубо време, в небето на най-тъмното национално обезсърчение, с цел да трансформира сгъстения мрак в вяра, по тази причина и народът даде на очакванията си неговото име...
 146 години от рождението на Гоце Делчев 146 години от рождението на Гоце Делчев / БГНЕС
***

Симеон Радев го назова „ един праведник - с кама в пояса ”. Антон Страшимиров добавя облика му: „ Делчев не беше ослепен от буйни усеща, а не беше плебей и на студения разсъдък. Той като че ли не любеше и не мразеше, не обичаше и не презираше: имаше нещо у него, което стоеше нагоре от всичко туй... ” Но Яворов, неговият непосредствен приятел, сподвижник и съидейник и пръв и единствен негов биограф потапя облика му в доста по-обилна светлина: ”...Може би в никакъв случай правдата и истината, обожанието и благоговението пред идеала не са добивали повече осезателност в човешки думи – както в ония, които излязоха от неговата уста. Седнал по турски измежду събранието, виещ цигара след цигара, ту спокоен и студен, ту нервозен и разгорещен, Гоце не учеше, а разсъждаваше, и не проповядваше на другите, а изповядваше самичък себе си. И той преливаше ярката светлина на душата си у слушателите... Така невероятната обич и религия на тоя невероятен човек ставаха обич и религия на целия народ. И Македония се кълнеше в неговото име... ”

Безсилни в преследванията си без да съумеят да го заловят, турските властници ще го нарекат „ канатлъ шейтан ”, т.е. хвърковат демон. А тарторът на една от многочислените потери, които го дебнат безрезултатно, Дервиш ефенди, ще възкликне: „ Кажете на този левент Делчев, че желая да го видя и да му се поклоня – от цар до пастир ние всички сме изморени, а той самичък не се уморява... ”

Народът пък сътвори едни от най-хубавите си песни за него. В сборника на Коста Църнушанов „ Български национални песни от Македония ”, съдържащ 1022 произведения, записани и нотирани от него, 15 са отдадени на Гоце Делчев.

***

На 5 януари 1899 година Гоце в писмо до пунктовия шеф на Организацията в Дупница Никола Малашевски, изповядва надълбоко съкровена за него истина: ”...Отцепленията и разцепленията по никакъв начин да не плашат. Действително тъпо е, само че що можем да вършим, КОГАТО СИ съдебномедицинска експертиза БЪЛГАРИ (Подч.И.Н.) и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прародители, от които е завещание и в нас, немаше да попаднем под грозния жезъл на турския султан... ”

Това писмо, езикът на който е написано, и правописът разкриват какво е националното съзнание на Гоце. Националното съзнание, което в братската страна не престават да поясняват съгласно внушенията на югомакедонистичната агитация.

Тук алтернатива няма.

Гоце до последния си ден възприема отговорностите си с идентична отдаденост както пред Македония, по този начин и пред Одринско. Той е деятел на Македоно-Одринската революционна организация и работи с идентична безрезервност и в двете области. През лятото на 1897 година отпред на чета обикаля Кочанско, Щипско, Радовишко, Струмишко. През 1898 година е в Пирина. През пролетта на 1900 година обикаля Одринско. В началото на 1901 година инспектира Серския и Струмишки революционен окръг, а в края на същата година доближава Битоля, Костур, Лерин и Воден.

През пролетта на 1902 година по негова самодейност в Пловдив е проведен областен конгрес с дейци на Одринско. Благодарение на мъдростта му са изгладени недоразуменията и разногласията сред тях. Организацията в този регион укрепва и посреща въстанието като добре готова военна единица.

Когато се постанова да се промени името на организацията и тя от Вътрешна македоно-одринска революционна организация е преименува в Тайна македоно-одринска революционна организация (ТМОРО) в новия Устав, по гледище и на Гоце, е записано следното: „ ТМОРО има за цел да сплоти в едно цяло всички недоволни детайли в Македония и Одринско, без разлика на националност, за извоюване посредством гражданска война цялостна политическа автономност за тия две области. ”

В Глава II, чл.4 четем: „ Член на ТМОРО може да бъде всеки македонец и одринец, който не е злепоставен с нищо непочтено и безхарактерно пред обществото.... ”

Виждаме, че понятията „ македонец ” и „ одринец ” носят единствено географска яснота, а не национална. Националната яснота, съгласно създателите на Устава, и за двете области е българската. И още веднъж Яворов ни припомня неговите думи:

„ Да се хвърли цяло Турско в безредица, да се разклати царството на султана от основи, да се направи ситуацията нетърпимо по-нататък... ” И стигаме до едно признание на Гоце, което не се нуждае от коментар, само че което разкрива огромната му отговорност пред ориста на България: „ Разбира се, друго е, в случай че бихме имали една нова гръцко-турска война или някоя сръбско-турска или най-сетне българо-турска война; - ОБАЧЕ ЛОШО БИХМЕ съдебна експертиза ОТПЛАТИЛИ НА БЪЛГАРИЯ ЗА МНОГОБРОЙНИТЕ НЕЙНИ ЖЕРТВИ ПОДИР НАС, АКО ИСКАМЕ ДА Я ВКАРАМЕ БОСА В ОГЪНЯ... ”(Подч. –И.Н.)

На 4 май 1928 година във вестник „ Македонско дело ”, орган на Вътрешна македонска революционна организация (обединена) и на Коминтерна, излиза публикация със заглавие: „ Местото на Гоце Делчев в македонското освободително придвижване ”. Автор на публикацията е Димитър Влахов, един отстъпник на национално-освободителната битка, минал на послушание на Коминтерна заради кариеристични подбуди и по-късно правилен проводник на титовите хрумвания за Македония.

Въпреки подчертаната идеологизирана оценка за Гоце, създателят към момента не е безнравствен дотам, че да преиначава очевидните истини, по тази причина ще напише: „ Гоце беше българин по народност; той се учи в български учебни заведения: Кукуш, Солун, София... Той се бореше за освобождението освен на македонците-българи, само че и на всички македонци... Той не се бореше, с цел да станат българите в Македония господстваща нация, а с цел да бъдат те и другите народности в Македония свободни...

Гоце беше бунтовник в цялостния смисъл на думата. Негови учители бяха Раковски, Левски, Ботев, Бенковски, Каблешков... ”

Както и да се затрупва, истината е като златото. Тя в никакъв случай не хваща наслойка...

***

Яворов посвети на Гоце един стихотворен цикъл, озаглавен „ Хайдушки песни ”. Три елементи от тази дребна поема, сътворена в духа на фолклора, разгласява в издавания от него в македонските планини хектографиран лист „ Свобода или гибел ”. Последната част, излиза в брой 9 от 6 април 1903 година В нейния заключителен куплет поетичната логичност закономерно води до мощно наситено с трагизъм просветление:

„ Сън сънувах, ой несрета

опустяла младост,

сън сънувах, сън поличба –

сънувах си гроба... ”

В този куплет е закодирано едно предусещане на Гоце, изречено при последното влизане на двамата в Македония. Яворов го предава по този начин: ”До виждане! ” – извиках аз към България и смъкнах шапка. „ Няма да я видя! ” – махна с ръка Делчев, без да се обърне... ”

Три месеца по-късно Гоце не е към този момент сред живите... Но духовната обязаност на орисите им ни кара и през днешния ден да ги възприемаме като един мощно изригнал протуберанс на националното ни възвисяване.

И не е ли време, на всеки 4 май, когато пред църквата „ Свети Спас ” в Скопие тържествено се прави обред на поклонение пред паметта на Гоце, да стартира да се приказва и за Яворов, неговия талантлив съидейник, сподвижник и приятел!?

Ако към момента в Скопие никой не желае да намерения върху сходна концепция, дано наричащите себе си реформатори във ВМРО-ДПМНЕ да създадат нещо в действителност реформаторско, като върнат истината за Вътрешна македонска революционна организация и Гоце Делчев такава, каквато свети тя с ярка светлина в двете безконечни произведения на Яворов – „ Хайдушки копнения ” и „ Гоце Делчев – биография ”! /БГНЕС

-----------------------------------------------------------

Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е основен редактор на списание “България-Македония ” и шеф на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката. Анализът е написан особено за БГНЕС.
Източник: bgnes.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР