Мълчи, слушай възрастните и изпълнявай
Безопасността на детето е една от главните задания на всеки родител. Докато то е малко, ние мислим повече за физическата сигурност: избираме деликатно продуктите за него, обезопасяваме острите ъгли, упражняваме го да е умело и ловко, обясняваме.
Но децата порастват бързо и идва миг, когато въпросите за сигурността стават настоящи по друг метод: ще може ли то единствено да се отбрани или да повика помощ, в случай че наоколо има нахалник?
10 наставнически неточности, които могат да доведат до неприятни обстановки, припомня психологът Мария Шаталова.
1. Трябва да слушаш възрастните и да изпълняваш
Авторитетът на възрастните е основата, върху която постоянно се гради цялото ни образование. Но е доста значимо да не сътворяваме у детето настройката, че то би трябвало абсолютно да се подчинява на всеки възрастен.
Как да се избегне: значимо е родителите да признаят своята „ неточност “ в някои обстановки, да я обсъдят с детето и да могат да се извинят.
Други възрастни (учители, треньори, баби и т.н.) също не би трябвало да бъдат неоспорим престиж за него.
2. Забраняваме им да показват своите страсти
Много възрастни толкоз доста ненавиждат детските писъци, че във всяка обстановка не разрешава да се подвига шум. Но от време на време крещенето може да избави живота.
Издирвателната организация " Lisa Alert " организира опит - молят децата да крещят мощно. От над 12 деца едвам 2, и то от най-малките, съумяват да крещят мощно. По-големите евентуално са привикнали със възбраните да не викат.
Какво да извършите: понякога водете детето в някой рак или в гората и дано там то да крещи мощно и решително. Викайте дружно с него. Това упражнение е и превъзходен метод за облекчение на напрежението и справяне със напрежението.
Научете хлапето да споделя: " Няма да дойда с теб, не те познавам! " и " Помощ! ".
Тези изречения несъмнено ще привлекат вниманието на близките. Простите крясъци „ не желая “ и „ няма “ може да объркат минувачите, тъй като родителите постоянно ги употребяват, когато детето им е непослушно.
3. Забраната да се приказва за " неприятното "
„ Не желая да тревожа детето с истории за нарушители и фанатици “, по този начин родителите постоянно изясняват нежеланието си да разискват тематиката за сигурността.
Наистина не е належащо да плашите и да разказвате страшни истории в детайлности, само че то би трябвало да знае, че има хора с неприятни планове и полови фанатици.
Някои родители се управляват от боязън или поверие: в случай че приказвам за това, ще го привлека. Разбира се, това не е по този начин – предупреждавате детето да не пипа горещия котлон и да не пъха пръстите си в контакта. Също по този начин е належащо да се приказва за това по какъв начин единствено може да се защищити от хора с неприятни планове.
4. Само слабите молят за помощ
Това е фраза, с която нормално „ се възпитават “ момчета. Но бъркаме. Умението да се моли за помощ не прави човек по-слаб, а отваря нови благоприятни условия.
При незабавни случаи това може даже да избави живот.
Ако детето има потребност от помощ, може и би трябвало да я изиска, даже мощно да вика, изключително в случай че наоколо няма близки хора.
5. Табу върху интимните тематики
За родителите може да бъде мъчно да приказват за секс даже с младежи, да не приказваме за по-малки деца. Възрастните се опасяват да не навредят, да не насочат ненужно интереса му към интимни тематики, само че в реалност е тъкмо противоположното. Това познание ще го научи да схваща и пази своите граници.
Ето една тъжна история. Малко момиченце се оплаква на учителката в детската: „ Дядо непрекъснато яде моя пай “. Учителката я поучава да каже на майка си и да показа с околните си. Оказва се, че фамилията назовава вулвата „ къс “, а дядото систематично изнасилва момичето.
Какво да извършите: Наричайте гениталиите с същинските им имена и обяснете на детето „ правилото на гащичките “. Зоната под бельото е персонална, може да я пипа единствено мама или лекаря (при потребност: обзор, операция и то с позволение на родителя).
Продължава на страницата на Новите родители
