National Interest: Нова Кубинска ядрена криза заради Украйна този път?
Безопасно е да се допусна, че всяко потребление на нуклеарно оръжие може бързо да докара до ескалация на местен или районен спор в световен.
Както Хенри Кисинджър написа през 2014 година, „ Демонизирането на Владимир Путин не е политика; това е оправдание за неналичието на такава ".
Започнах работата си по тази публикация по две аргументи. Първо, този октомври ще се навършат 60 години от Кубинската ракетна рецесия, когато Съюз на съветските социалистически републики и Съединените щати бяха на ръба на нуклеарен спор. Това е мотив да разгледаме по-отблизо външнополитическите уроци, които двете велики сили са научили от това трагично време. Вярвам, че всеки американец ще се съгласи с мен, че не би трябвало да разрешаваме избухливата обстановка от 60-те години да се повтори. Важно е, че освен Русия и Съединените щати, само че и други нуклеарни страни потвърдиха в общо изказване, че нуклеарна война не може да бъде извоювана и в никакъв случай не би трябвало да се води.
Второ, очевидци сме на вълна на безпокойствие от страна на интернационалната общественост и Съединени американски щати. специалисти за опцията от нуклеарен спор сред Москва и Вашингтон.
Този въпрос стана още по-остър през последните дни, когато висши чиновници на американската администрация започнаха да ни изпращат директни сигнали, предупреждаващи против потреблението на нуклеарни оръжия в съветската специфична военна интервенция в Украйна. Започнаха да се чуват закани против нас от формалния естаблишмънт.
Принстънският университет даже направи прогнози, че милиони американци и руснаци ще загинат при размяната на нуклеарни удари. Понякога ни се коства, че в този брой се връщаме в годините на маккартизма. Човек мъчно може да не помни някогашният американски секретар на защитата Джеймс Форестал, който скочи от прозореца, крещейки „ руснаците идват “.
В Съединените щати медиите изобилстват от изявления на псевдоексперти, които не познават историята и погрешно поясняват настоящето положение на нещата. Те неправилно съпоставят днешната обстановка с кубинската ракетна рецесия.
Изявленията на някои политици и медии, че връзките сред Съединени американски щати и Русия претърпяват невиждана рецесия, могат да бъдат признати. Припомням, че единствено преди няколко години говорихме за сложен стадий от двустранния разговор. Никой обаче не можеше даже да си показа, че ще се стигне до толкоз рискова точка.
Всичко, основано в продължение на доста години твърдоглав труд, в това число политически, стопански, културни, научни и просветителни връзки, е хвърлено на бунището на историята.
Виждаме плачевна, пуста картина в контрола на въоръженията. Договорите за ПРО и РСМД потънаха в давност. Договорът за намерено небе на процедура престана да съществува. Новият контракт СТАРТ е към края на периода си на деяние и, както неведнъж сме казвали, не се извършва изцяло от американската страна. ДНЯО претърпява съществени разтърсвания. Никой не може да предскаже какво ще се случи по-късно.
Трябва да припомня на читателите, че всичко това е резултат от американската политика. Позволете ми да обясня гледната си точка. Вашингтон се отдръпна от договорите, с цел да завоюва преимущества в сигурността, изключително в борбата с Русия. Той е в непрекъснато търсене на благоприятни условия за реализиране на световно военно владичество.
През предходните десетилетия военната машина на НАТО се приближи на няколко „ талази “ до границите на Русия – при което над моята Родина беше вдигнат мощен ударен пестник. Как би трябвало да реагираме?
Предупредихме нашите сътрудници, че сходни стъпки са контрапродуктивни, усилват риска от конкуренция във въоръжаването и не можем да пренебрегнем утежняващите се закани по периметъра на съветските граници, изключително западните ни граници.
Спомням си дълги часове събирания в централата на НАТО, където трябваше да вземам участие неведнъж в полемики за вредата от световната противоракетна защита, смисъла на спазването на интернационалните стратегически задължения и заплахата за стабилността от разполагането на ракети с дребен и междинен обхват в Европа. Руските увещания се оказаха напразни.
Последната капка, която преля чашата, беше опитът на НАТО да стартира военно-техническа употреба на Украйна и да култивира в Киев режим, искащ да води кървава война против Русия.
Днес страната ни е упрекната във всички грехове. Те настояват, че сме отприщили въоръжен спор в Европа. Трябва да се запитам: какво направиха Съединените щати, с цел да подсигуряват осъществяването на споразуменията от Минск? Защо Вашингтон мълча осем години и не натисна Киев, когато украинци и руснаци бяха избити в Донбас?!
Как може да се пренебрегне ужасната покруса в Одеса, когато няколко десетки души бяха изгорени живи?! Къде бяха интернационалните филантропични институции?! Защо администрацията, приоритизираща правата на индивида, позволи сходни закононарушения?! Многократно сме задавали тези въпроси на американските политици. Отговорът беше единствено красиви лозунги. Украйна продължава да бъде противопоставяна на Русия.
Днес е явно, че Съединени американски щати са директно забъркани във военните дейности на киевския режим. Вашингтон намерено усилва доставките на смъртоносни оръжия за Украйна и я доставя с разследваща информация. Те взаимно възнамеряват военни интервенции против съветските въоръжени сили. Украинците се образоват да употребяват военна техника на НАТО в борба.
Има възприятието, че Русия е подложена на тестване, с цел да се види какъв брой дълго ще остане търпелива и ще се въздържа от отговор на очевидно враждебни дейности и офанзиви. Всъщност Вашингтон тласка обстановката към директна борба на огромните нуклеарни сили, изпълнена с непредвидими последствия.
Американски публични лица не престават да ескалират обстановката, сплашвайки американската и интернационалната общност с подправени съветски „ нуклеарни закани “. Подобна изразителност изкривява изказванията на съветското управление.
Бих желал да подчертая, че няма смяна в изискванията, при които страната ни ще употребява нуклеарно оръжие. В тази връзка продължаваме прецизно да се придържаме към Военната теория от 2014 година и главните правила на държавната политика за нуклеарно въздържане от 2020 година Москва в никакъв случай не е споменавала разширително пояснение на тези документи, които могат да бъдат открити в общественото пространство.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Както Хенри Кисинджър написа през 2014 година, „ Демонизирането на Владимир Путин не е политика; това е оправдание за неналичието на такава ".
Започнах работата си по тази публикация по две аргументи. Първо, този октомври ще се навършат 60 години от Кубинската ракетна рецесия, когато Съюз на съветските социалистически републики и Съединените щати бяха на ръба на нуклеарен спор. Това е мотив да разгледаме по-отблизо външнополитическите уроци, които двете велики сили са научили от това трагично време. Вярвам, че всеки американец ще се съгласи с мен, че не би трябвало да разрешаваме избухливата обстановка от 60-те години да се повтори. Важно е, че освен Русия и Съединените щати, само че и други нуклеарни страни потвърдиха в общо изказване, че нуклеарна война не може да бъде извоювана и в никакъв случай не би трябвало да се води.
Второ, очевидци сме на вълна на безпокойствие от страна на интернационалната общественост и Съединени американски щати. специалисти за опцията от нуклеарен спор сред Москва и Вашингтон.
Този въпрос стана още по-остър през последните дни, когато висши чиновници на американската администрация започнаха да ни изпращат директни сигнали, предупреждаващи против потреблението на нуклеарни оръжия в съветската специфична военна интервенция в Украйна. Започнаха да се чуват закани против нас от формалния естаблишмънт.
Принстънският университет даже направи прогнози, че милиони американци и руснаци ще загинат при размяната на нуклеарни удари. Понякога ни се коства, че в този брой се връщаме в годините на маккартизма. Човек мъчно може да не помни някогашният американски секретар на защитата Джеймс Форестал, който скочи от прозореца, крещейки „ руснаците идват “.
В Съединените щати медиите изобилстват от изявления на псевдоексперти, които не познават историята и погрешно поясняват настоящето положение на нещата. Те неправилно съпоставят днешната обстановка с кубинската ракетна рецесия.
Изявленията на някои политици и медии, че връзките сред Съединени американски щати и Русия претърпяват невиждана рецесия, могат да бъдат признати. Припомням, че единствено преди няколко години говорихме за сложен стадий от двустранния разговор. Никой обаче не можеше даже да си показа, че ще се стигне до толкоз рискова точка.
Всичко, основано в продължение на доста години твърдоглав труд, в това число политически, стопански, културни, научни и просветителни връзки, е хвърлено на бунището на историята.
Виждаме плачевна, пуста картина в контрола на въоръженията. Договорите за ПРО и РСМД потънаха в давност. Договорът за намерено небе на процедура престана да съществува. Новият контракт СТАРТ е към края на периода си на деяние и, както неведнъж сме казвали, не се извършва изцяло от американската страна. ДНЯО претърпява съществени разтърсвания. Никой не може да предскаже какво ще се случи по-късно.
Трябва да припомня на читателите, че всичко това е резултат от американската политика. Позволете ми да обясня гледната си точка. Вашингтон се отдръпна от договорите, с цел да завоюва преимущества в сигурността, изключително в борбата с Русия. Той е в непрекъснато търсене на благоприятни условия за реализиране на световно военно владичество.
През предходните десетилетия военната машина на НАТО се приближи на няколко „ талази “ до границите на Русия – при което над моята Родина беше вдигнат мощен ударен пестник. Как би трябвало да реагираме?
Предупредихме нашите сътрудници, че сходни стъпки са контрапродуктивни, усилват риска от конкуренция във въоръжаването и не можем да пренебрегнем утежняващите се закани по периметъра на съветските граници, изключително западните ни граници.
Спомням си дълги часове събирания в централата на НАТО, където трябваше да вземам участие неведнъж в полемики за вредата от световната противоракетна защита, смисъла на спазването на интернационалните стратегически задължения и заплахата за стабилността от разполагането на ракети с дребен и междинен обхват в Европа. Руските увещания се оказаха напразни.
Последната капка, която преля чашата, беше опитът на НАТО да стартира военно-техническа употреба на Украйна и да култивира в Киев режим, искащ да води кървава война против Русия.
Днес страната ни е упрекната във всички грехове. Те настояват, че сме отприщили въоръжен спор в Европа. Трябва да се запитам: какво направиха Съединените щати, с цел да подсигуряват осъществяването на споразуменията от Минск? Защо Вашингтон мълча осем години и не натисна Киев, когато украинци и руснаци бяха избити в Донбас?!
Как може да се пренебрегне ужасната покруса в Одеса, когато няколко десетки души бяха изгорени живи?! Къде бяха интернационалните филантропични институции?! Защо администрацията, приоритизираща правата на индивида, позволи сходни закононарушения?! Многократно сме задавали тези въпроси на американските политици. Отговорът беше единствено красиви лозунги. Украйна продължава да бъде противопоставяна на Русия.
Днес е явно, че Съединени американски щати са директно забъркани във военните дейности на киевския режим. Вашингтон намерено усилва доставките на смъртоносни оръжия за Украйна и я доставя с разследваща информация. Те взаимно възнамеряват военни интервенции против съветските въоръжени сили. Украинците се образоват да употребяват военна техника на НАТО в борба.
Има възприятието, че Русия е подложена на тестване, с цел да се види какъв брой дълго ще остане търпелива и ще се въздържа от отговор на очевидно враждебни дейности и офанзиви. Всъщност Вашингтон тласка обстановката към директна борба на огромните нуклеарни сили, изпълнена с непредвидими последствия.
Американски публични лица не престават да ескалират обстановката, сплашвайки американската и интернационалната общност с подправени съветски „ нуклеарни закани “. Подобна изразителност изкривява изказванията на съветското управление.
Бих желал да подчертая, че няма смяна в изискванията, при които страната ни ще употребява нуклеарно оръжие. В тази връзка продължаваме прецизно да се придържаме към Военната теория от 2014 година и главните правила на държавната политика за нуклеарно въздържане от 2020 година Москва в никакъв случай не е споменавала разширително пояснение на тези документи, които могат да бъдат открити в общественото пространство.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ