Бдението на Елизабет II доведе до ''феномена на опашката''
Безкрайно търпеливите британци, които желаят да отдадат последна респект към кралица Елизабет II породиха т.нар. феномен на ``опашката``. Оказа се, че доста поданици са подготвени да чакат на намерено повече от 24 часа, зъзнейки в студеното лондонско време с единствената цел да зърнат за няколко секунди ковчега на починалата кралица в Уестминстър.
Те са подкрепени от стабилна инфраструктура от преносими химически тоалетни, кафенета с удължено работно време и стотици доброволци. Има и обособена система за билети за хора с увреждания, за които многото часове на бавно движещата се опашка биха били непостижими.
Опашката се вие по южния бряг на река Темза от " Саутуорк парк``, около Тауър Бридж, изложба ``Тейт`` и мостът ``Ватерло`` чак до моста ``Ламбет``. След това се връща назад по северната страна на реката, през ``Виктория Тауър Гардънс``, парка до Уестминстърския замък, преди да стигне до залата, където посетителите минават около ковчега кралицата. Изживяване, което завършва за секунди.
В събота сутринта държавното управление заяви, че искащите да изпратят кралицата би трябвало да чакат ``най-малко 24 часа``, което по-късно спадна до малко по-разумните 16 часа, преди изкачването да стартира още веднъж. И въпреки всичко, макар ниските температури в петък вечер, хиляди продължиха да се причисляват към опашката, отбелязва в. ``Гаридън``.
Роб Джоунс, професор по политология в университета в Есекс, който проучва мотивацията на хората на опашката, споделя, че не става въпрос за роялисти, които скърбят за кралицата, а повече за ``колективно събиране, чиято цел е да се стигне краят на опашката``.
За разлика от мощно заредената с емоции тълпа на погребението на принцеса Даяна, хората, които желаят да изпратят кралица Елизабет II, макар събитията, се забавляват, до момента в който чакат. ``Не става въпрос за рев и ридание``, споделя Джоунс, който през уикенда е интервюирал повече от 400 души на опашката. ``Те изпитват най-вече позитивни, в сравнение с негативни страсти. Хората се любуват, само че не като че ли чакат за концерт, а по взаимно удовлетворяващ метод. Радват се на колектива, наслаждават се на събирането``, споделя Джоунс. Настроението е на стоическа устойчивост, съчетано с жизнерадостна сила.
Но щом тълпите стигат до Уестминстър, настроението става тържествено и прочувствено. Бавно минавайки в безмълвие около ковчега, заобиколен от гвардейци и четири мъждукащи свещи, множеството гости стопират, с цел да се поклонят. Докато се отдалечават, мнозина са видимо прочувствени. Сред тях са Сара и Чарли Калоуей, майка и наследник, които тръгват от Източен Съсекс, с цел да се причислят към опашката в 22:00 часа в петък. Сара, която работи в търговията на дребно, споделя, че преживяването е било прелестно, макар че не е спала в продължение на 27 часа, откакто се е наредила на опашката напряко от работа. ``Беше занимателно, беше добре, беше студено. Забавлявахме се малко по пътя, тъй че всичко е наред``, споделя тя. Въпреки че разказва фамилията си като ``роялистко``, решението да тръгнат към Лондон било ``импровизация на момента``. ``Това се случва един път в живота. Кралицата беше невероятна. Израснах с нея, аз съм част от доста роялистко семейство``, прибавя Сара.
Опашката се оказва и място за започване на нови връзки. Джак и Зоуи, двама непознати, които се срещат за първи път в петък вечерта в 22:30 ч., до момента в който чакат, с цел да изпратят кралицата, сега възнамеряват да гледат дружно погребението. Други възнамеряват да го гледат по малкия екран или в едно от 125-те кина, които ще демонстрират събитието онлайн, или на отктиро от някой от огромните екрани, сложени на публични места в цялата страна.
Те са подкрепени от стабилна инфраструктура от преносими химически тоалетни, кафенета с удължено работно време и стотици доброволци. Има и обособена система за билети за хора с увреждания, за които многото часове на бавно движещата се опашка биха били непостижими.
Опашката се вие по южния бряг на река Темза от " Саутуорк парк``, около Тауър Бридж, изложба ``Тейт`` и мостът ``Ватерло`` чак до моста ``Ламбет``. След това се връща назад по северната страна на реката, през ``Виктория Тауър Гардънс``, парка до Уестминстърския замък, преди да стигне до залата, където посетителите минават около ковчега кралицата. Изживяване, което завършва за секунди.
В събота сутринта държавното управление заяви, че искащите да изпратят кралицата би трябвало да чакат ``най-малко 24 часа``, което по-късно спадна до малко по-разумните 16 часа, преди изкачването да стартира още веднъж. И въпреки всичко, макар ниските температури в петък вечер, хиляди продължиха да се причисляват към опашката, отбелязва в. ``Гаридън``.
Роб Джоунс, професор по политология в университета в Есекс, който проучва мотивацията на хората на опашката, споделя, че не става въпрос за роялисти, които скърбят за кралицата, а повече за ``колективно събиране, чиято цел е да се стигне краят на опашката``.
За разлика от мощно заредената с емоции тълпа на погребението на принцеса Даяна, хората, които желаят да изпратят кралица Елизабет II, макар събитията, се забавляват, до момента в който чакат. ``Не става въпрос за рев и ридание``, споделя Джоунс, който през уикенда е интервюирал повече от 400 души на опашката. ``Те изпитват най-вече позитивни, в сравнение с негативни страсти. Хората се любуват, само че не като че ли чакат за концерт, а по взаимно удовлетворяващ метод. Радват се на колектива, наслаждават се на събирането``, споделя Джоунс. Настроението е на стоическа устойчивост, съчетано с жизнерадостна сила.
Но щом тълпите стигат до Уестминстър, настроението става тържествено и прочувствено. Бавно минавайки в безмълвие около ковчега, заобиколен от гвардейци и четири мъждукащи свещи, множеството гости стопират, с цел да се поклонят. Докато се отдалечават, мнозина са видимо прочувствени. Сред тях са Сара и Чарли Калоуей, майка и наследник, които тръгват от Източен Съсекс, с цел да се причислят към опашката в 22:00 часа в петък. Сара, която работи в търговията на дребно, споделя, че преживяването е било прелестно, макар че не е спала в продължение на 27 часа, откакто се е наредила на опашката напряко от работа. ``Беше занимателно, беше добре, беше студено. Забавлявахме се малко по пътя, тъй че всичко е наред``, споделя тя. Въпреки че разказва фамилията си като ``роялистко``, решението да тръгнат към Лондон било ``импровизация на момента``. ``Това се случва един път в живота. Кралицата беше невероятна. Израснах с нея, аз съм част от доста роялистко семейство``, прибавя Сара.
Опашката се оказва и място за започване на нови връзки. Джак и Зоуи, двама непознати, които се срещат за първи път в петък вечерта в 22:30 ч., до момента в който чакат, с цел да изпратят кралицата, сега възнамеряват да гледат дружно погребението. Други възнамеряват да го гледат по малкия екран или в едно от 125-те кина, които ще демонстрират събитието онлайн, или на отктиро от някой от огромните екрани, сложени на публични места в цялата страна.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ