Безкрайният ни преход скоро ще навърши Христовата възраст, а ние

Безкрайният ни преход скоро ще навърши Христовата възраст, а ние все сме в предизборни обстановки. В очаквания за добрини минаха към този момент три десетилетия, само че ставаме ли по-добре? Не, у нас става все по-зле. И по света към този момент сме известни като най-бедните, най-нещастните и най-болните. Откъде тръгнахме и до каква степен стигнахме с тая " народна власт "!

Днес още веднъж се люлеем в люлката на предизборни битки и обещания. Безчет са партиите наши, безброй са и хората, подготвени да ни поведат към " светли съдбини ". Как да се ориентираме, по какъв начин да познаем кои са положителните, почтените? На кого да се доверим? На кого да дадем властта?

Много са въпросите пред гласоподавателите. А претендентите за власт се надпреварват да ни се показват с " най-хубавите " си качества. Как работят някои от тях? Тяхната цел на първо място е да очернят противниците си, да ги " разголят ", да ни покажат " истината " за тях. Много старания и труд хвърлят и се стараят колкото може повече чернилки да употребяват, та да ни отвратят от съперниците си. Ама не става по този начин! Като черниш другия, ти ставаш ли по-бял? Ставаш ли ангел, като правиш другия демон? Не, с това единствено отблъскваш, отвращаваш хората от себе си. Народът ни има сентенция и тя гласи, че волът рие калта, само че тя пада върху неговия тил. Малко книги са прочели, малко са учили тези, които водят предизборната си акция по този начин, че се стараят да чернят съперниците си. Такива претенденти не играят почтено, не вървят по разпоредбите. Те са обречени на крах и на неуспех!

Всеки човек би трябвало да се научи на умеенето да види първо себе си. Да познава себе си. Да знае личните си качества и дефекти. Не е елементарно да можеш да прецениш личните си благоприятни условия. Трудно е и да знаеш до каква степен си стигнал. Велико е да си знаеш същинската цена. Ето тук е майсторството, това е " висшият пилотаж ". Ама за някои хора това е напряко невероятно. Заслепените от жаждата за власт и благосъстояние в никакъв случай не познават себе си, тъй като тях ги води дяволът! Не всеки може да види себе си, да се огледа в вярното огледало. Искат се очи и разум. Иска се разсъдък и умереност. А това са качества и благоприятни условия, които най-често са ген, завещание, обучение, образование и... заложба божия. Тези благини не всекиму са подадени. Надарените с тях са определени. Те са водачите, на които би трябвало да се доверим, за които би трябвало да гласуваме, на които можем умерено да поверим кормилото на страната.

Нашите премеждия са основно от това, че не всеки се познава, не всеки си знае мястото. И за това народът ни има приказка - " Всяка жаба да си знае гьола! " Най-често всички сме подготвени за всичко и основно всеки е подготвен за власт. Всекиму се желае да ръководи, само че не и да работи. На такива хора не трябва да се доверяваме. От такива хора да бягаме през глава.

Сега ние, безконечните пострадали и безконечните гласоподаватели, сме изправени още веднъж пред компликациите да си определим водачите. И от нас се желае умереност, разум, увереност, с цел да се ориентираме вярно. Нужно е да преценим на кого да се спрем, на кого да се доверим, за кого да гласуваме, с цел да не гладуваме и студуваме, с цел да имаме освен самун, само че и права, работа и независимост. За да се реализира най-сетне жадуваната и мечтаната смяна. Да гласуваме за най-хубавите, за най-подходящите. За тези, които обичат България, работят на първо място за нея и за нас, българите. Да помним, че националните мъдреци са казвали в такива обстановки " Не ги слушай какво приказват, а ги гледай какво вършат! " И да не забравяме, че " По делата им ще ги познаем! "